РЕШЕНИЕ
№ 11415
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110158197 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от В. А. Т.
срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№ ****** от 07.11.2022 г. поради противоречието му със закона, а в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за признаването за нищожна на клаузата по чл. 5 от Договор за потребителски
кредит № ****** от 07.11.2022 г. като противоречаща на закона.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен Договор за кредит
****** от 07.11.2022г. за сумата от 800 лв., на 9 месечни вноски, лихва от 136
лв., ГПР 47,76 %. Поддържа, че съгласно чл. 5 от договора следва да се
сключи договор за гаранция с ЮЛ, свързано с кредитодателя лице, по който
се дължи сумата от 672 лв., но това не било посочено в преддоговорната
информация. Твърди, че договор за поръчителство не е сключван, но е
начислена дължима по него сума. Твърди, че договорът за кредит е нищожен
на основание чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК. Навежда доводи за неспазени
изисквания за размер на шрифта, както и допуснато нарушение на чл. 11, ал.1,
т. 10 ЗПК, доколкото не се съдържа начин на изчисляване на ГПР. Твърди, че
в нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК сумата по договора за поръчителство не е
включена в ГПР. Поддържа, че е налице заблуждаваща търговска практика и
се заобикаля закона. Според ищеца действителният ГПР надхвърля 142 %.
Сключването на договор за поръчителство има за цел печалба за ответника.
Сочи, че целият договор е недействителен. В условията на евентуалност
навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора като
неравноправна по смисъла на чл. 143,т.9 ЗЗП и като нарушаваща чл. 10, ал.2,
1
чл.10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на
исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че договорът е
сключен по правилата на ЗПФУР и твърденията за липса на подписан договор
са неоснователни. Оспорва наличието на нарушения по чл. 11 от ЗПК.
Твърди, че на ищеца своевременно му е предоставена информацията по
кредита. Сочи, че няма законово изискване за включване на методиката за
изчисляване на ГПР в условията на договора, както и че не следва
възнаграждението по договора за поръчителство да се включва в него.
Според ответника не е допуснато нарушение на чл. 19, ал.4 ГПК. Поддържа,
че ищецът е имал избор на вида на обезпечението, както и че клаузите по
договора, досежно същото, са индивидуално уговорени. Не е налице
заблуждаваща търговска практика. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ****** от
07.11.2022 г., сключен с ЮЛ и В. А. Т., по силата на който на В. А. Т. е
предоставенa заемна сума в размер на 800 лв. за срок за погасяване на кредита
9 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на девет
вноски, като е посочен размерът на годишен лихвен процент по кредита в
размер на 17 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на
47.76 %. Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечавал с поръчителство от
ЮЛ в полза на кредитодателя. Представен е и погасителен план към договора
за кредит, преддоговорна информация, както и Общи условия за предоставяне
на потребителски кредити на ЮЛ.
Представен е и договор за гаранция /поръчителство/ от 08.11.2022 г.,
сключен между ЮЛ и В. А. Т., съгласно който ответното дружество се
задължавало да обезпечи изпълнение на всички задълженията произтичащи
от договор за потребителски кредит № ****** от 07.11.2022 г., сключен с
ЮЛ. Съгласно чл. 1.6 от договора е предвидено, че за поемането на
задълженията се дължи възнаграждение на гаранта в размер на 672 лв.,
платимо разсрочено на девет вноски. Представен е и погасителен план към
договора за гаранция.
По делото е представено удостоверение за наличие на задължение
издадено от ответника, съгласно което към дата 06.07.2023 г. В. А. Т. имала
активен кредит отпуснат от ЮЛ с № ******, с обща дължима сума 963 лв., от
която 585.67 лв. главница, 46.91 лв. лихва по кредита, 70 лв. такси и 260.42 лв.
такса за услуга предотавена от партньор на ЮЛ и свободно избрана от
кредитополучателя.
2
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
при попълване на формата за кандидатстване на кредит на интернет
страницата на ЮЛ потребителите трябвало на стъпка две да изберат гарант,
като възможният избор бил между ЮЛ и „Личен Гарант/Поръчител“. Вещото
лице е посочило, че на 07.11.2022 г. в 11:07 часа ответникът бил изпратил на
ищеца имейл съобщение съдържащо преддоговорна информация, договор за
потребителски кредит и Общи условия. Съгласно заключението ищецът е
изпратил на 27.03.2023 г. в 11:18 часа имейл съобщение, съдържащо и трите,
посочени във въпроса, документ. На 07.11.2022 г. в 11:08 часа през уеб
приложението на ответника ищцата била въвела своето ЕГН и код за
потвърждение *********, с което била потвърдила изпратените й документи
и сключването на договора, така както е обяснено в имейл съобщението и
СМС, изпратени до нея 1 минута по-рано.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
съгласно параметрите на двата договора – за предоставяне на потребителски
кредит и за предсотавяне на гаранция, общата сума за погасяване била в
размер на 1608 лв. Вещото лице е посочило, че ГПР при включване на
договорения размер за възнаграждението за поръчителство от 672 лв. при
главница по кредите от 800 лв. при срок на погасяване от 9 месеца било в
размер на 546.17 %. Съгласно експертизата платените суми по договора били
в размер на 895 лв. в периода от 24.12.2022 г. до 12.04.2023 г., като били
погасени сумата от 214.33 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на
89.09 лв., такса за гаранция в размер на 411.58 лв., както и сумата от 180 лв.
за напомнителни писма.
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит №
****** от 07.11.2022 г. е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и
3
има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора
между страните са от значение установените въз основа на събраните по
делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът за кредит
и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, че
отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в
полза на търговците престации на практика са обединени в общ погасителен
план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за
кредит обезпечение да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да
получава и плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема, че се
касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за
това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да
изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните
правоотношения трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо
цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката
от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите
нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото по делото не се спори, а и
от приетите по делото доказателства, а именно съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ЮЛ е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който
длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността
между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице – гарант.
Не може да се приеме, че чл. 5 от договор за кредит № ****** от 07.11.2022 г.
касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От
начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е
предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да
предостави обезпечение, посредством поръчителство именно от ЮЛ.
Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Обстоятелството, че съгласно заключението по съдебно-
техническа експертиза при попълване на формата за кандидатстване на
кредит на интернет страницата на ЮЛ потребителите трябвало на стъпка две
да изберат гарант, като възможният избор бил между ЮЛ и „Личен
Гарант/Поръчител“ не променя този извод, доколкото видно от самото
заключение физическото лицето следва да бъде одобрено от кредитора, като
не се съдържа и информация относно продължителността на т.нар. проверка.
4
Още повече, че и в представената по делото преддоговорна информация в
част 2, т. 8 по отношение на договора за кредит изрично е посочено, че се
изисква обезпечение под формата на договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция. Договора за предоставяне на гаранция се явява
единственото изпълнимо условие по чл. 5 от за кредит № ****** от
07.11.2022 г., следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да
заплати по договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с
основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има
характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход
пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят
трябва да заплати.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай видно от приетата съдебно-
счетоводна експертиза размерът на ГПР при включване на договорения
размер за възнаграждението за поръчителство от 672 лв. при главница по
кредита от 800 лв. при срок на погасяване от 9 месеца е в размер на 546.17 %.
С оглед на гореизложеното при включване на възнаграждението по договора
с дружеството поръчител към параметрите по договора за кредит то тогава
ГПР е в размер на 546.17 %. Така уговореното възнаграждение има
значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, като на страната следва да се присъди сумата в размер на 50 лв.,
представляваща платена държавна такса, 300 лв., депозит за вещо лице, а на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се
дължат разноски за първата инстанция в размер на 360 лв. с ДДС.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от В. А. Т., ЕГН
********** със съдебен адрес /административен адрес /, чрез адв. Д. М.
срещу ЮЛ, ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление
/административен адрес /, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, договор за потребителски кредит № ****** от 07.11.2022 г., сключен
между ЮЛ и В. А. Т..
5
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес /, офис 20, да заплати на В. А. Т., ЕГН **********
със съдебен адрес в /административен адрес /, чрез адв. Д. М., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 350 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес /, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, БУЛСТАТ **************, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на
СГС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 360
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на В. А. Т. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6