Р Е Ш
Е Н И Е
№ 350
16.12.2019 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и седми ноември
2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното
от съдия Дякова
въззивно гражданско дело № 749 по описа
за 2019 год.
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№3339/19.09.2019 год. ,подадена
от Д.М.Н., ЕГН ********** ***, чрез
процесуалния му представител адв.В.Д. *** срещу
решение № 111/21.08.2019 год. по гр.д.№ 864/2018год. на Районен съд -К.,вписано под № 86/21.08.2019
год. в т.I на регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК,с
което са отхвърлени предявените от него срещу ***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.К.като неоснователни искове:1./за признаване
за незаконно уволнението му извършено със заповед №34/08.11.2018 год. на
представляващия дружеството и отмяна на уволнението му;2./ за възстановяване на
заеманата от него преди уволнението длъжност ”***“;3./за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на
227.80 лв.;4./за заплащане на извънреден труд
в размер на сумата от
9 472.97 лв. и 5./за заплащане на допълнително възнаграждение в
размер на сумата от 4 707.50 лв.,както е осъждането му да заплати разноски
,съответно по сметка на КРС сумата от 677.22 лв. и на противната страна в
размер на сумата от 1 770.00 лв.
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за уважаване на заявените претенции с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,във
връзка
с 225 от КТ; чл.262 от КТ и чл.128, т.2 от КТ ,във вр.
с чл.13 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и такова за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Нарушена била разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК ,като
в резултат на необсъждане на направени от работника оспорвания,игнориране на
определени факти и доказателства и недоказване по реда на чл.154 от ГПК от
работодателя на факти и
обстоятелства относими
към приложението на разпоредбата на чл.329 от КТ ,първоинстанционният
съд достигнал до незаконосъобразния извод,че
работодателя упражнил надлежно правото си на подбор между всички
работници,заемащи еднакви,респ.сходни длъжности с идентични функции.По иска по
чл.262 от КТ ,съдът не се съобразил с нормите и разценките на транспортната
дейност в дружеството и констатациите на вещо лице относно заработките
на ищеца ,респ.изплатени суми на работника в периода 2016-2018 год. ,като
достигнал до необоснования извод,че макар работникът да бил работил повече от
посоченото в трудовия му договор време,допълнително възнаграждение не му се следвало,тъй като такова му Б.
начислено и изплатено. В резултат на уважаване на главния иск по чл.344 ал.1
т.1 от КТ,трудовото правоотношение се възстановявало във вида от преди
уволнението,което обуславяло и уважаване
на претенцията по чл.128, т.2 от КТ ,във вр. с
чл.13 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
В
подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№3763/18.10.2019
год. въззиваемата страна ”***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.К.изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и настоява да не бъде уважавана.Обжалваното съдебно решение Б.
правилно и обосновано,а въззивникът възпроизвеждал
повторно защитните си тези,които бил излагал в производството пред първоинстанционния съд.С оглед на горното заявява,че
поддържа всички свои насрещни защитни аргументи,заявени в отговора на исковата молба ,в писмените
становища до съда и в хода на устните състезания.
Предявените
искове са на работник срещу работодател за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа;заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа в резултат на
уволнението;заплащане на обезщетение за положен извънреден труд ,както и
заплащане на допълнително трудово възнаграждение.
Ищецът
е работел в ответното дружество като “***“ по силата на трудов договор
№669/06.07.2015 год.,сключен на основание чл.67 ал.1 т.1,във връзка с чл.70
ал.1 от КТ. Договорът му е едностранно прекратен от работодателя с връчено на
08.10.2018 год. предизвестие с основание чл.328, ал.1, т.З от КТ във вр. с чл.326 от КТ. След изтичане срока на предизвестието,
на 08.11.2018 год. на работника е
връчена заповед № 34/08.11.2018 год. на управителя на търговското дружество за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1, т.З от КТ-поради намаляване обема на работа.
При
постъпването на ищеца на работа през юли 2015 год.,още 7 лица са изпълнявали
длъжността,на която е бил назначен,т.е. общо 8 лица. През септември 2015 год. е
прекратен трудовият договор с ***С. С. по взаимно съгласие ,а през август 2018 год. на същото основание и трудовият договор с ***Х. П. .С оглед на
горното към момента на уволнението
длъжността “***“ е била
изпълнявана от 1./ ищеца Д.М.Н. ;2./ Н.
М. Д.;3./ С. И. С.;4./ Г. М. Б. ;5./свидетеля
М. В. С. и 6./свидетеля Р. Й. Т. така
-справка за назначените по трудов договор *** в периода от 31.07.2015 год. към 17.01.2019 год.; представени всички сключени трудови договори за
изпълнението на тази длъжност в периода от 2016 год. ;присъствени форми за
периода от януари 2016 год. до септември 2018 год.;ведомости за заплати.Съгласно
заключение рег.№ 2833/06.08.2019 год. на вещото лице П. Г.,изготвило
назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза,в периода след уволнението на
ищеца и до датата на извършване на експертизата, в дружеството не са били назначавани нови ***.
Съгласно
посоченото в решения №№ 703 /17.11.2010
год. по гр. д. № 90/2010 год. на ВКС, III г. о. и 125
/18.04.2013 год. по гр. д. № 832/2012 год. на ВКС , IV г. о. , намаляването на обема
на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото
уволнение, за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни
доказателства и заключения на вещи лица . Фактическият състав на чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ изисква при изследване на елементите му проследяването на
процеса на намаляване на обема на работа да се отнася не към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция.
Ответникът
е установил обективния характер на
причините, а именно намалял обем на възлагана и изпълнявана работа,като
основание на преценката му,че се налага да прекрати трудовия договор с едно от
лицата, заемащи длъжността „***", както и че това е именно ищецът по
делото.
Намаляването
на обема на работа ,възлагана на *** в
дружеството –работодател е ставало поетапно и се е проявило като трайна
тенденция през 2018 год.-така приложени договори
за покупко-продажба на пшеница и селскостопанска продукция ; свидетелските
показания на двама от *** в дружеството : М. С. и Р. Т.;заключението на вещо
лице,съдържащо анализ на извършените в
периода от 01.01.2017 год. до 01.10.2018 год.
превози, на база изминатите разстояния - пробег км с вид транспорт „износ на
пшеница, рапица, слънчоглед, царевица" спрямо периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год. ; писмо от 23.03.2018 год.
на РИОСВ - Варна до управителя на ответното дружество относно инвестиционно
предложение за „изграждане на силозна база за зърносъхранение
и ограда".Видно е от същите,че „***" ООД е утвърдило търговска
политика за минимализиране на отговорностите си като продавач при реализацията
на селскостопанската продукция. Започнало е да сключва всички договори за
доставка и износ с клауза EXW/EX Works - франко завода.Клаузата „франко завода" е намалила задълженията на ответника като
продавач ,като е свела същите-до подготовка на стоката за натоварване
в собствената складова база в гр.К., от където стоката се предава на купувача.
Товаренето и транспортирането на стоката е станало отговорност и тежест на
купувача, който ангажира превозвач или сам превозва стоката от мястото на
нейното приемане (складът на ответника) до своята база или друга дестинация.
Това е намалило, а впоследствие преустановило превозите на стоки от склада на
ответника до базите на неговите клиенти, извършвани до тогава именно от назначените ***. Обемът на
превозите, които са им възлагани след промяната на търговската политика на
дружеството, се е ограничил само до превози на реколтата от полетата до
складовата база на ответника в гр.К.. Общоизвестно е също, че активната годишна
заетост на *** с превози на продукцията от полетата до базата е само в периода
от юни до септември. В периода от ноември до март на стопанската година
превозите намаляват поради липса на курсове за изпълнение и всички работодатели
в земеделието запълват работното време на *** с други дейности.Отпочнало е изграждане
на втора зърнобаза
в с.Б., община К., където са концентрирани 2/3 от обработваемите от дружеството
земи.Използването на новата база
допълнително води до намаляване превозите, изпълнявани от ***, тъй като
съкращава пътя на продукцията до склада. Ако маршрутът на продукцията от
полетата до складовата база в гр.К. е 30 км, този маршрут се съкращава, когато тя се извозва от
полетата до новата зърнобаза в с.Б., защото е само 5
км. След като обема на работата е намалял и това е свързано с изпълняваните от
определена длъжност трудови функции, работодателят разполага със законно
основание да прекрати трудовия договор с изпълняващия длъжността ищец на
основание чл. 328 ал. 1, т. 3 КТ.
С
оглед уволнителното основание,правото на уволнение може да бъде упражнено от работодателя
само след извършен подбор,т.е. в този случай правото на подбор е неотменна част
от правото на уволнение.Кръгът от работници и служителите,между които се прави
подборът ,включва тези които изпълняват същата, близка или сходна по естеството
си работа (трудова функция,длъжност).Тази идея
,косвено следва да бъде изведена и от установените от законодателя
критерии за извършване на подбора (квалификация и работата),а те могат да се
прилагат само когато се извършва
сравнение, съпоставка между работниците,между които се извършва
подбора.Сравнение и съпоставка може да се извършва само между работници със
сходни или близки длъжности.Следователно,когато законът определя,че подборът се
извършва в кръга на работниците,длъжностите на които не се съкращават,това
означава работници,които заемат близки по характер длъжности спрямо заетите в намалявания обем на работа.
Спорен
по делото е въпросът следва ли в подбора да участват наред с ***
и *** ( ***). В случая е доказано
намаление на обема на работа само на *** ,не и на обема на работата на ***.
Касае се длъжности с различни наименования и за
тях са утвърдени различни длъжностни характеристики. Първите извършват *** ,а вторите *** и извършват механизирани
земеделски дейности : обработка на почвата, поливане, торене, оран, прибиране
на реколта от полета, монтажни дейности във връзка с тази техника, с прикачните устройства, с приспособленията към нея. Нито
една от дейностите,извършвани от ***, не влиза в задълженията на ***. С оглед
на горното няма критерий, по който трудовите функции на *** да се определят
като сходни с функциите на ***,а такава близост не може да следва единствено от факта,че се
управлява превозно средство.
По тези
съображения ,законосъобразно със заповед
№32/01.10.2018 год.работодателят е определил,процедурата по подбор да бъде
извършена между работниците,които
изпълняват длъжността“***“,назначил е комисията,която да оцени работниците в състав: Н. С. В., Н. С. Д., Г. Р. К. и Д. Г. Д.,както и утвърдил въпросник за оценка на персонала по критериите : степен на
изпълнение на задълженията; познание за професионално изпълнение на
задълженията; възможност за самостоятелно изпълнение на задълженията;
изпълнение на задачите в рамките на поставените срокове; уплътняване на
работното време; практически знания и умения за изпълнение на задачи на други
работни места във фирмата, когато обстоятелствата го налагат; участие в
работния процес – поява на сътрудничество и грижа за по-неопитните колеги;
спазване на трудовата дисциплина; спазване на изискванията за безопасен и
здравословен труд (използване на ЛПС и др.) и хигиена на работното място и околната среда; уважително отношение (лоялност). От показанията на свидетеля Н. С. Д., участвал в комисията за
извършения подбор се установява,че подборът е надлежно проведен и действително извършен. Единствено
от факта ,че в протокола на комисията е посочена дата на съставяне,която е
почивен ден/събота/,респективно липса на
заповед на работодателя за полагане труд от членовете й в почивен
ден,не може да бъде правен извод,че подбор не е провеждан,още повече ,че
се касае до период на усилена земеделска дейност,в който горното е обичайно. По
посочените във въпросника показатели е
бил оценен всеки един от ***,а
резултатите документирани в протокол № 1 от 06.10.2018 год. Видно е , че ищеца Д.М.Н.
е получил най-малко брой точки – 3,67.На същият не е
била постановена нито една отлична оценка,а от общо 12 оценки,пет са лоши. Оценките
са поставени от началниците на ***,*** и ***, т.е. експертни
са и от лицата с преки впечатления от работата на ищеца, подходено
е сериозно,задълбочено и обективно и е дадена оценка на фактическата/а не само
на официално удостоверената/ професионална
квалификация и умения.Видно е ,че макар
ищецът да притежава добра квалификация в смисъл необходими професионални
умения, то начина на изпълнение на трудовите му задължения е незадоволителен.
Целта
на подбора е да останат на работа най-квалифицираните и най-добре изпълняващите
трудовите си задължения работници. В
съответствие с резултатите от
извършения подбор , работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца,
съобразявайки, че неговата оценка за начина на изпълнение на работата е
най-ниска ,при равна квалификация на всички сравнявани лица.
Искът
по чл.344 ал.1 т.1 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,а като последица
и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ,предвид обусловеността им от иска
за признаване незаконността на уволнението и отмяната му.
Разпоредбата
на чл. 143 ал. 1 КТ урежда легална дефиниция на понятието „извънреден труд” –
това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
редовното му работно време, установено по трудовото правоотношение.
Извънредният труд по правило е забранен, като за законодателя е ирелевантно дали такъв се полага по изрично разпореждане на
работодателя, или поради мълчаливото му допускане. При полагането на извънреден
труд съгласно чл. 150 КТ, във вр. с чл. 262 КТ
работодателят дължи заплащане на възнаграждение в увеличен размер – според
уговореното между страните, но не по-ниско от минималните установени в закона
размери.
С
трудовия договор е уговорено работно време от 8 часа и възнаграждение от 700
лв.
От
заключението на вещото лице, съпоставило начисленията във ведомостите за
заплати и с направените изчисления за размера на дължимото на ищеца трудово
възнаграждение, съгласно условията в трудовия договор (основно трудово
възнаграждение 700 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит) и разпоредбите на чл.262, ал.1 и 2 от КТ (съответните
увеличения за положен извънреден труд) се установява,че ответникът ежемесечно е
начислявал във ведомостите и е изплащал на ищеца възнаграждение в много
по-голям размер от договорените 700 лева.
При това заплащане е съобразявана
изпълняваната от ищеца транспортна дейност, вида на транспортираната
продукция, начислявана е допълнителна
дневна ставка за времето, в което ищецът е извършвал в работилницата ремонтна
дейност, начислявани са суми за
положения в почивните и празничните дни
извънреден труд с дневна ставка 75 %. Тези допълнителни начисления са прибавяни
към договореното основно възнаграждение от 700 лева. Проверката на „Инспекция
по труда", гр.Добрич (по сигнал на ищеца) не е установила нарушения при
заплащането на извънредния труд. За периода от 01.01.2016
год. до 31.12.2016 год. са начислени трудови възнаграждения на ищеца във
ведомости за заплати в размер на *** лева. Дължимите трудови възнаграждения за
този период на ищеца според определеното в трудовия договор, включително с
начисления извънреден труд в почивни, работни, празнични дни, са в размер на ***
лева,т.е. начислени са трудови
възнаграждения в повече в размер на *** лева.За периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. ,начислените ,дължимите
трудови възнаграждения и начисленото в повече са съответно ***лева;*** лева и *** лева.За периода от 01.01.2018 год. до 08.11.2018 год. стойностите са
съответно *** лева; *** лева и *** лева.
Горното
води до извод,че ищецът е работил повече от посоченото в договора работно
време, за което е получил и допълнително възнаграждение над договореното от 700
лева, основно възнаграждение, възможно само при начисления за извънреден труд,
които реално той е получавал ежемесечно,т.е. извънредния труд е платен от работодателя.
Искът по чл. 262 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът
по чл.128 т.2 от КТ,във връзка с чл.13 от НСРЗ относно допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати от труд през 2018 год.,заявен в размер
от 4707,50 лева е неоснователен.
Разпоредбата на чл.13 от НСОРЗ не урежда
задължение за плащане на трудови възнаграждения, а правна възможност да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения,т.е. същата е препращаща.
Съгласно чл. 13, ал.1 от НСОРЗ, с колективен трудов договор, с вътрешни правила
за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят
и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда -
текущо, за година или за друг период, а според ал.2, с договора и вътрешните
правила по ал.1 се определят условията за получаване и размера на
допълнителните трудови възнаграждения.В дружеството не е приет колективен
трудов договор,подобна клауза липсва в индивидуалния трудов договор,такава
възможност не е установена и с Вътрешните правила за работната заплата .В чл.8
от Правилника за организация на работната заплата в „***" ООД, гр.К. са
уредени изчерпателно всички допълнителни възнаграждения, дължими на работниците
и служителите и претендираното за постигнати резултати от труд не е сред тях,а издадената от управителя на ответното
дружество заповед № 34/11.12.2018 год. е за
заплащане на допълнително възнаграждение - коледна премия,но само на
всички настоящи служители на дружеството към момента на издаването й и съобразно приложен списък.
Горното
води до извод,че обжалваното решение е законносъобразно
постановено,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено,а като последица на работника се следват сторените съдебно-деловодни
за инстанцията в размер на сумата от 600 лв.,заплатено адвокатско
възнаграждение.
По
тия съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
111/21.08.2019 год. по гр.д.№ 864/2018год. на
Районен съд -К.,вписано под № 86/21.08.2019 год. в т.I на регистъра по
чл.235 ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Н., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на ***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К.сумата
от 600 лв.,съставляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.