№ 47246
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110104886 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба от „..........“ ООД, ЕИК ........., чрез адв. Г., в която се прави искане
за допълване в частта за разноските на определение от 08.10.2025 г. на СРС, III ГО, 87,
постановено по делото, с което производството по предявения от С. Д. Р. срещу „..........“
ООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 500 000 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие на трудова злополука, станала на 11.12.2020 г. ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от дата на увреждането – 11.12.2020 г., 5801,06 лева за
имуществени вреди – извършени разходи за лекарства за периода от м. януари 2021 г. до
31.12.2024 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата на
увреждането – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и 13148,42 лева –
пропуснати ползи представляващи разлика между възнаграждението, което би получавал ако
работеше и размера на получаваната пенсия за инвалидност, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва и съответно по евентуалното възражение за прихващане с
вземанията на ответника описани в определението от 16.07.2025 година, е прекратено, на
основание чл.232 от ГПК.
Моли съда да допълни определението си в частта за разноските като му присъди
платените суми съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие № 25398 от
14.05.2025 г. в размер на 32544 лева с вкл. ДДС и 200 лева депозит за експертиза. Не
претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.
В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от С. Д. Р. чрез
адв. А. и адв. Б., в който излагат, че разноски не се дължат, тъй като производството по
делото не е прекратено, защото е направено изменение на основанието на иска от чл. 200 КТ
на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, което е довело до родова неподсъдност на спора на районния съд.
Излагат, че искането за разноски е недопустимо съгласно т. 2 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, освен това не са представени доказателства, че разноски са сторени. Оспорва
основанието за присъждане на разноските за експертиза. Не претендира разноски в
производството по чл. 248 от ГПК.
При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото,
съдът намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в
законоустановения срок. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в отговора на
исковата молба (л. 84), независимо, че той не е предпоставка за разглеждане на искането, тъй
1
като се касае до искане за допълване на постановения краен съдебен акт, а не за неговото
изменение (така т. 8 от ТР 6/2016 г. на ОСГТК на ВКС).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 214, ал. 1, изр.първо от ГПК в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника
съдът прецени това за уместно. Според чл. 214, ал. 1 от ГПК изменението на основанието на
иска не зависи единствено от волята на ищеца, тъй като съдът не е длъжен да го допуска,
ако по негова преценка, с оглед защитата на ответника, изменението се явява неуместно.
Изменението на основанието на иска, ако същото бъде допуснато, винаги води до
заменянето на спорното право, предмет на първоначалния иск с друго такова. Понеже
спорното право индивидуализира иска, изменението на основанието, води винаги до
предявяване на нов иск, съчетано било с оттегляне, било с отказ от първоначално предявения
иск (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, с. 465).
В конкретния случай, както се установява от мотивите и диспозитива на
определението от 08.10.2025 г., допълване на което се иска, производството по делото е
прекратено на основание чл. 232 ГПК, тъй като районният съд е валидно десезиран от
разглеждане на първоначално заявеното основание, така както е очертано още в
определението по чл. 140 от ГПК - иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане
на сумата от 500 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие на трудова злополука, станала на 11.12.2020 г. ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата на увреждането – 11.12.2020 г.,
5801,06 лева за имуществени вреди – извършени разходи за лекарства за периода от м.
януари 2021 г. до 31.12.2024 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
дата на увреждането – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и 13148,42
лева – пропуснати ползи представляващи разлика между възнаграждението, което би
получавал ако работеше и размера на получаваната пенсия за инвалидност, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, като с оглед разпоредбата на чл. 104, т.
4 във вр. с чл. 103 от ГПК не е бил родово компетентен да се произнесе по допустимост
и редовност на заявена претенция по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД с цена над 25000 лева.
Споровете относно имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане
на здравето на работника или служителя, са трудови спорове и като такива, от друга страна,
са подсъдни на районен съд като първа инстанция независимо от тяхната цена (Определение
№ 36 от 02.02.2007 г. по ч.гр.д.№ 424/2006 на III ГО на ВКС). В този смисъл районният съд
не се е произнасял по наличие на предпоставките по чл. 214, ал. 1, изр. първо от ГПК за
допускане на изменение на основанието на претенцията, тъй като процесуалният
представител на ищеца е заявил, че не поддържа иска по чл. 200 КТ и го оттегля (стр. 2 от
протокола). В този смисъл, тъй като адв. Арабажиева е надлежно упълномощена с правата
по чл. 34, ал. 3 ГПК в представеното по делото пълномощно на лист 9 и доколкото същата е
заявила в съдебно заседание, че оттегля предявените искове с правно основание чл. 200 от
КТ в първото по делото съдебно заседание, производството по тези искове е прекратено на
основание чл. 232 от ГПК с влязло в сила определение, което не е обжалвано от страните.
Според чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение.
Етапът, в който производството се намира, и видът на заседанието, в което е постановено
определението за прекратяване, са ирелевантни за реализиране на отговорността за разноски.
В случая искането за присъждане на разноски е заявено от ответника още с отговора
на исковата молба по чл. 131 от ГПК, поради което не е преклудирано. На ответника, с оглед
процесуалните действия извършени по делото и етапа в който то се намира, както и предвид
състоянието на ищеца, който ще понесе разхода от сочените процесуални действия преди
разглеждане на спора за съществуване на претендираното материално право, следва да бъде
присъдена сума в минимален размер за явяване в едно съдебно заседание - а именно 300
лева с вкл. ДДС. По дължимостта на останалите разноски по представения договор за правна
защита и съдействие № 25398 от 14.05.2025 г. ведно фактура № ********** от 14.05.2025 г. и
2
фактура № 26592 от 04.06.2025 г. ведно с платежни нареждания, удостоверяващи тяхното
заплащане по банков път, в тази хипотеза, компетентен да се произнесе е съдът, който ще
разгледа спора по същество.
По изложените съображения, искането за допълване на определението в частта за
разноските е основателно и като такова следва да се уважи за сумата от 300 лева.
Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, определение от 08.10.2025 г. на СРС,
III ГО, 87, постановено по делото, с което производството по делото е прекратено на
основание чл. 232 от ГПК, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Братя Миладинови“ №
5, ет. 1, ап. 3, да заплати на „..........“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Студентска“ № 1А, вх. Б, ет. 9, ап. 28, сумата в размер на 300 лева -
адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3