№ 20
гр. Провадия, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Административно
наказателно дело № 20223130200463 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от
ЗАНН по жалба на Й. Х. А. - ЕГН ********** „ против Наказателно
постановление № 41/30.11.2021г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което са
му наложени следните административни наказания: по пункт 1 - „Глоба” в
размер на 300лв. на основание чл.449 „а“ ал.1 от ЗВМД, по пункт 2- „Глоба”
в размер на 200лв. на основание чл.416 ал.1 от ЗВМД и по пункт 3 - „Глоба” в
размер на 200лв. на основание чл.416 ал.1 от ЗВМД.
По повод на тази жалба е било образувано АНД № 425/2021г. по описа
на РС-Провадия, като постановеното решение след обжалване е било
отменено, а делото върнато за ново разглеждане.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила и се иска отмяната на постановлението като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, въз. А., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпили са писмени молби, в които са изложени доводи за
това, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила свързани с направеното в акта и постановлението
описание на нарушението от фактическа страна, че неправилно е било
прието, че въз.А. е собственик на обекта, че същия е регистриран на името на
друго лице след надлежно подадено заявление, че неправилно случаят не е
бил приет за маловажен и др. Поради тези и други съображения се иска
отмяна на наказателното постановление като неправилно и
1
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата.По същество
ю.к. Радева излага становище, че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и пледира постановлението
да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на поисканото
адвокатско възнаграждение.
ВРП, ТО-Провадия, редовно призовани, не се явява представител.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2021г. св. Р. К.- гл.инспектор в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-Варна,
извършил справка във Вет. ИС на БАБХ по отношение на животновъден
обект с peг. № 9273-0001 на въз.А. от с.*****, като установил че в
информационната система на БАБХ заявление за регистрация по чл.137 от
ЗВМД от въззивника не било постъпило. На същата дата св.К. отишъл на
място в с.***** и проверил животновъдния обект , в който бил и въз.А..
Свидетелят установил, че в обекта се отглеждат 86 броя говеда, които били
регистрирани в обекта чрез Интегрираната информационна система на БАБХ,
макар че заявление за регистрация на животновъдния обект по реда на
чл.137 от ЗВД нямало. Станало ясно, че липсват 15 говеда със следните
идентификатори : BG39046329. BG39046324, BG39046322, BG39046317,
BG32120496, BG32120495, B G 3 2120494, BG32120493, BG32120492,
BG32120491, BG32120489, BG31390912, BG31101040, BG31101033 и
BG30876357, за което не бил уведомен регистрирания ветеринарен лекар. При
проверката въз.А. не представил и паспортите на 35 говеда. Установеното при
проверката било описано в Доклад от проверка на място. В него като
собственик, присъствал на проверката била вписана М. Й.ова Х.а, която
положила подпис в съответната графа.
На същата дата -29.06.2021г. св.К. съставил против въз.А. акт за
установяване на административно нарушение за това, че в качеството си на
собственик на говеда не е регистрирал животновъден обект в с.***** по реда
на чл.137 от ЗВМД, като не е подал заявление по образец до Директора на
ОДХ, че е установена липсата на 15 говеда с подробно описани
идентификатори, като за напусналите обекта говеда не е бил уведомен
писмено ветеринарния лекар, обслужващ обекта и че за 35 говеда не са били
издадени паспорти. Нарушенията били квалифицирани като такова по чл. 137
ал.1 от ЗВМД и чл.132 ал.1 т.6 и т.9 от ЗВМД. Въззивникът отказал да
подпише акта, което било удостоверено с подписа на един свидетел. При
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не направил и
не депозирал възражения.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното пред настоящата
2
инстанция наказателно постановление, с което административно - наказващия
орган възприел описаната в него фактическа обстановка и правната
квалификация по отношение на трите нарушения. За това по чл.137 ал.1 от
ЗВМД на въз.А. била наложена „Глоба“ в размер на 300лв. на основание чл.
449 „а“ ал.1 от ЗВМД, за това по чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД- „Глоба“ в размер
на 200лв. на основание чл.416 ал.1 от ЗВМД и за нарушението по чл.132 ал.1
т.9 от ЗВМД- „Глоба“ в размер на 200лв. на отново на основание чл.416 ал.1
от ЗВМД.
В съдебно заседание бе разпитан св. Р. К.- актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени логични, последователни и
непротиворечиви. От тях се установи, че нарушенията са били установени
след извършване на проверка в информационната система на ОДБХ и при
проверка на място в обекта.Свидетелят посочи още, че при проверката в
обекта въз.А. заявил, че някои животни е продал, а други заклал за лична
консумация, но за това не бил уведомил писмено ветеринарния лекар.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно-наказателната преписка, както и от
представените при предходното разглеждане на жалбата писмени
доказателства, сред които са удостоверение за регистрация на животновъден
обект № 2631/18.08.2021 г. и паспорти на едри преживни животни,
длъжностна характеристика актосъставителя и на Директора на областна
дирекция по безопасност на храните - Варна /ОДБХ/, доклад от проверка на
място на идентификацията и регистрацията на животните и др. , от гласните
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от легитимен субект , поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 41 / 30.11.2020г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на ОДБХ-Варна, съгласно правомощията
му по чл.49 ал.2 от Закона за храните и приобщените по делото
доказателства за компетентност. То е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на ЗАНН. Срещу акта не са били депозирани възражения,
съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
Съдът намира обаче, че наказващият орган се е произнесъл при
неизяснена фактическа обстановка и че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С пункт 1 от постановлението наказващият орган е приел, че въз.А. е
3
извършил нарушение на чл.137 ал.1 от ЗВМД. Тази норма предвижда, че
собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на
животновъдните обекти-лични стопанства, подават заявление за регистрация
по образец до директора на съответната ОДБХ. В случая, от обективните
характеристики на обекта, описани в доклада от извършената проверка и от
показанията на св.К. е видно, че проверения обект е бил именно
животновъден. В § 1 т.36 от ДР на ЗВМД е дадена легална дефиниция за
животновъден обект и това е всяко място, където временно или постоянно се
отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарните клиники
или амбулатории. Животновъден обект „лично стопанство“ пък съгласно § 1 т
.47 на ДР на Закона за животновъдството е животновъден обект, в който се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. В
случая при проверката е било установено, че обекта е животновъден и не
попада сред изключението, предвидено за лично стопанство, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни. В акта и постановлението
изрично е посочено, че въз.А. отглежда 86 броя говеда, които са регистрирани
в животновъдния обект чрез интегрираната информационна система на
БАБХ, като не е подал заявление за регистрацията на обекта. За това
нарушение е било наложено наказание на основание чл.449 „а“ от ЗВМД.Тази
норма от своя страна предвижда наказание за този, който отглежда
селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл.137 животновъден
обект. Факти, че обекта е нерегистриран, не са описани нито в акта, нито в
постановлението. Посочено е от фактическа страна, че за обекта не е
подадено заявление за регистрация.Такова обаче видно от представеното с
жалбата удостоверение за регистрация именно на обект с № 9273-0001 е, че е
било подадено от друго лице и то в деня преди проверката. Поради това
съдът намира, че е налице противоречие между описаното от фактическа
страна нарушение и приложената санкционна норма, което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е и Решение
№ 746/31.05.2021г. по к.адм. дело № 781/2021г. на Административен съд-
Варна.
С пункт 2 от постановлението на въз.А. е вменено във вина нарушение
на чл.132 ал.1 т.6 от ЗДВД и му е наложено наказание на основание чл.416
ал.1 от ЗДВД, като е посочено, че като собственик на животновъдния обект не
е уведомил в указания срок писмено или по електронен път чрез
интегрираната информационна система на БАБХ регистрирания ветеринарен
лекар, обслужващ обекта преди транспортиране, промяна на собствеността
или клане за липсващите в обекта 15 говеда с подробно описани
идентификатори. Липсата на тези животни е била безспорно установена в
обекта, което пък е видно от съдържанието на изготвения доклад и
направената разпечатка на регистър на обект с епизоотично значение.
Нормата на чл.132 ал.1 т.6 от ЗДВД задължава собствениците, респективно
ползвателите на животновъдните обекти в срок не по-късно от 24 часа преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове,
4
които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация,
писмено или по електронен път да уведомят ветеринарния лекар, обслужващ
обекта. При съставяне на акта обаче нарушението, което се твърди, че
въззивникът е извършил, е описано като такова, състоящо се в неуведомяване
на ветеринарния лекар, без да е посочен срок, в който това трябва да е било
сторено. В постановлението наказващият орган е допълнил фактическото
описание на нарушението, като е вписал „ в указания срок“, който на свой ред
не е конкретизирал какъв е. По този начин не става ясно кога е извършено
това нарушение, за да може да се прецени дали производството по отношение
на него се е развило в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Безспорно установено е нарушението, описано в пункт 3 от
постановлението, тъй като е доказано по категоричен начин, че при
проверката в обекта на контролните органи не са били представени
паспортите на 35 броя говеда. Наказващият орган е приел, че това
представлява нарушение на чл.132 ал.1 т.9 от ЗВМД. И тази норма задължава
собствениците или ползвателите на животновъдни обекти да подписват и
съхраняват паспортите на едри преживни и еднокопитни животни и да ги
представят при поискване на контролните органи. В случая от съдържанието
на доклада и от показанията на св.К. е видно, че такива паспорти не са били
представени при проверката. Обстоятелството, че копия от тях са
представени със жалбата не води до извод, че нарушението не е било
извършено.
И трите нарушения, за които на въз.А. са наложени наказания, касаят
неизпълнение на задължения на собствениците, респективно ползвателите на
животновъдни обекти. В този смисъл следва да се установи дали въззивникът
притежава тези качества, за да бъде ангажирана неговата отговорност. По
делото е представено копие от Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 2631/ 18.08.2021г., касаещ именно обект с № 9273-
0001.В него е посочено , че се издава на основание Заявление за регистрация с
изх. № ЗЖ 3161 /28.06.2021г. в ОДБХ-Варна. В удостоверението като
отговорно лице / собственик или ползвател е вписана М. Й.ова Х.а. Именно
Х.а е вписана и на последната страница на изготвения по време на проверката
в обекта доклад като собственик, присъствал при проверката и е положила
подпис.Действително, имената на въз.А. са вписани в началната страница на
доклада, но в него няма отразяване какво е било неговото качество. Поради
това, като съобрази , че именно М. Х.а е вписана като собственик на обекта в
представеното удостоверение, което пък е издадено въз основа на подадено
заявление от 28.06.2021г. , т.е. преди извършване на проверката, и вписаните
в доклада обстоятелства, съдът намира, че не е безспорно доказано, че въз.А.
притежава изискуемите от закона качества- собственик или ползвател на
обекта, за да бъде ангажирана неговата отговорност за неизпълнение на
задължения, които те имат. Действително, св.К. в хода на съдебното
следствие сочи, че животновъдния обект е негова собственост, но това
твърдение не се доказва с категоричност от събраните по делото
5
доказателства.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като от една страна не е доказано, че въз.А. е
собственик, респ. ползвател на животновъдния обект, а от друга защото в
хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Доколкото по делото не са направени искания и не са представени
доказателства за направени от въззивника разноски, съдът намира, че не
следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 41/30.11.2021г. на Директора
на ОДБХ-Варна, с което на Й. Х. А. - ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания: по пункт 1 - „Глоба” в размер на
300лв. на основание чл.449 „а“ ал.1 от ЗВМД, по пункт 2- „Глоба” в размер
на 200лв. на основание чл.416 ал.1 от ЗВМД и по пункт 3 - „Глоба” в
размер на 200лв. на основание чл.416 ал.1 от ЗВМД.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6