Определение по дело №78/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 129
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Дело: 20232100500078
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500078 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.274,ал.1,т.2 ГПК и е образувано по
частна жалба на П. В. Г. с ЕГН ********** с адрес в град К*, ул. „***" № ***вх.*** ет.***
ап.***, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № *** от ****година на Съдия по вписванията при Районен
съд К* по преписка с Вх. Per. № ***/***.2022 година по описа на Агенция по вписванията
К*, с което е отказано вписване на съдебно решение № ***от ***2022 година по гр.д. №
****/2022 година по описа на Районен съд К*, с което на жалбоподателката е
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в град К*, ул. „****" N°
***вх. *** ет.** ап.*** със застроена площ от 60.89 кв. м,, състоящо се от дневна, кухня,
спалня, баня, тоалетна и антре.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно,
тъй като предоставеното й от съда право на ползване върху семейното жилище след
развода представлявало вещно право, различно от облигационно наемно правоотношение.
Изтъква, че от съдия по вписванията не й били давани указания за предоставяне на
удостоверение за данъчна оценка на правото й на ползване, възоснова на което да се
определи материалния интерес и да се заплати държавна такса, във връзка с което представя
удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот. Моли отмяна на обжалваното
определение и разпореждане за извършване на исканото от жалбоподателката вписване.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в
преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При разглеждане на частната жалба по същество настоящият съд съобрази от
фактическа и правна страна следното:
С Решение № ***/***2022г. по гр.д.№ ****/2022г. по описа на РС-К* на
основание чл. 56,ал.6 от СК е изменено ползването на семейното жилище на бившите
съпрузи П. В. Г. и Д. Г. , определено с Решение № ***/***.2021г. по гр.д.№ ****/2021г. по
описа на РС-К* и същото е предоставено за ползване на П. В. Г.. Представен от нот.акт от
за покупко-продажба на недвижим имот от ***2009г. на нотариус М* С*, от който е видно,
че семейното жилище на страните е тяхна бивша СИО.
С молба от 29.12.2022г. П. Г. е поискала от съдия по вписванията при *РС
вписване на Решение № ***/***.2022г. по гр.д.№ ****/2022г. по описа на РС-К*,за което е
1
представила и удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 ДОПК ,удостоверяващо
данъчната оценка на правото на собственост на недвижимия имот и валидно до 30.06.2022г.
За да постанови обжалваното определение, Съдия по вписванията при РС-К* е
приел, че правото на ползване на семейното жилище съгласно чл. 56 от Семейния
кодекс,представлява облигационна връзка за ползването на семейното жилище от един от
двамата/или двамата/ бивши съпрузи и се различава от ограниченото вещно право на
ползване по чл. 56 от Закона за собствеността. В чл. 112 от Закона за собствеността и чл. 4
от Правилника за вписванията били изброени неизчерпателно актовете, които подлежат на
вписване, като съдебното решение за предоставяне на ползване на семейното жилище по чл.
56 от Семейния кодекс не фигурирало в изброените, поради което не подлежало на вписване
в Имотния регистър.На следващо място според съдия по вписванията, дори да се приемело ,
че с решението на съда се учредява ограничено вещно право на ползване върху недвижимия
имот, не било представено Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на
правото на ползване, за да се определи материалният интерес на правото на ползване и се
заплати изискуемата към Агенция по вписванията държавна такса. Предоставеното
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК било обикновено копие, със
срок до 30.06.2022 година /т.е. срокът му на валидност бил изтекъл/ и това представлявало
самостоятелно основание за отказ от вписване на съдебното решение.
Настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:
С разпоредбата на чл. 4 от ПВп са изброени изчерпателно подлежащите на
вписване актове, свързани с прехвърляне, придобиване, завещание на недвижими имоти или
отдаване под наем на недвижимости за определен срок; изброяване за подлежащи на
вписване актове има и в други нормативни актове /ЗУТ, ТЗ,Закон за особените залози и др./
Решенията по чл. 56 СК, свързани с определяне правото на ползване на семейното жилище
между бившите съпрузи, не са посочени като актове, подлежащи на вписване съгласно чл. 4
ПВп.;вписването им не е предвидено и със специална норма на Семейния кодекс, в който е
уреден института на „ползване на семейното жилище след развода“.
На следващо място и във връзка със заявеното от жалбоподателката оплакване в
жалбата й –за недаване указания от съдията по вписвания за представяне на удостоверение
за данъчна оценка на правото на ползване, следва да се отбележи, че съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 7/2012г. от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдията по
вписванията не може да дава указания за поправяне на нередовности в производството по
вписване, поради необходимостта вписването на акта да бъде извършено незабавно в
съответния регистър, в деня на постъпване на молбата за вписване / в този смисъл е и
определение № 111/18.06.2018г. по ч.гр.д.№ 1708 на І-во г.о. на ВКС.
По изложените съображения обжалваното определение на Съдия по вписванията
при РС-К* е правилно и следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № ***от ***2022 година на Съдия
по вписванията при Районен съд- К* по преписка с Вх. Per. № ***/****2022 г. по описа на
Агенция по вписванията- К*, с което е отказано вписване на съдебно решение № ****от
***.2022 година по гр.д. № ****/2022 година по описа на Районен съд К*.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-
седмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3