Решение по дело №794/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л.И.И. ***, чрез пълномощника- адвокат П.Д. ***, против Решение № 205 от 14.03.2023г., постановено по АНД № 3724 от 2022г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000394 от 31.08.2022г., издадено от Директора на РД“АА“- гр.Бургас.

Според касатора решението е неправилно поради необоснованост, противоречие с нормите на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В наказателното постановление не са посочени нарушени разпоредби на националния закон, а това е съществено нарушение на производствените правила. В условието на евентуалност, дори да се приеме извършването на нарушение то същото е маловажен случай, според касатора, доколкото управлението с чужда карта продължило няколко минути и за няколко метра движение, при извършване маневра на паркинга на летище Бургас, а не по републиканската пътна мрежа. Направено е искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и процесното наказателно постановление. Не се ангажират нови доказателства.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответника по касация- Директора на РД „АА“-Бургас, в писмена защита оспорва подадената касационна жалба. В съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален представител- служител с юридическо образование, който оспорва касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила. Не се ангажират нови доказателства. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на РС- гр.Бургас да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд –Бургас е образувано по жалба на Л.И., против наказателно постановление № 22-0000394 от 31.08.2022г., издадено от РД „АА“-гр.Бургас. С посоченото НП, на основание чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 1500 лева, за това, че „на 19.08.2022г. около 11.05 часа на Аерогара Бургас, на паркинг срещу „Заминаващи“, водачът извършва обществен превоз на пътници /случаен/, видно от пътен лист № 058295 от 19.08.22г. с автобус „Мерцедес Туризмо“, с рег. № А 6978 НК, притежаващ съответен лицевнз за превоз на пътници, като е констатирано, че водачът Л.И. използва карта на водача издадена на друго лице, а именно карта № 0000000143037001 от 20.05.2022г. до 19.05.2027г. на името на Д.П..“ Сочи се, че е направена разпечатка от дигиталния тахограф, с посочени данни на устройството. В обстоятелствената част на наказателното постановление се съдържа изявление, че според наказващият орган не може да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Цитира се виновно нарушение на чл.27, §2, изр.1, предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/ 2014, а за констатираното нарушение е наложена глоба в размер на 1500 лева, съгласно указаното в чл.93в, ал.5 от ЗАвтПр.

С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас е потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че акта и НП са съставени от компетентни органи, при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подробно са анализирани приложимите норми на закона и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на жалбоподателя. Направен е обоснован извод, че жалбоподателят има качеството „водач“ към инкриминирания период, а е безспорно, че въведената карта на водача е издадена за друго лице- Дилян Пейков. Детайлно са обсъдени и доказателствата досежно времето на нарушението и неговото коректно описание в акта и в НП.

При така констатираната процесуална и материална законосъобразност, решаващият състав потвърдил НП изцяло и присъдил в полза на насрещната страна дължимото юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната инстанция следи служебно.

Настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Съдебното решение изцяло е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила, а в мотивите на решението е направен коректен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които съдът намерил за неоснователни. При постановяването му, съдът е описал относимите към предмета на делото факти и обстоятелства и приложимите правни норми, а въз основа на тях са направени обосновани правни изводи.

Неоснователни са доводите на касатора, че в НП не се съдържа нарушена норма на националния закон. Текстът на чл.93в, ал.5 от ЗАвтПр, гласи следното: „Водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.“ Следователно, тази норма не е само санкционна, а съдържа и фактите от състава на процесното нарушение, включително неговия субект. Деянието се изразява именно в „използване“ карта на водач, издадена на друго лице. Несъмнено, както правилно е изтъкнал и предходният състав, жалбоподателят е имал качеството на водач на автобуса, а при извършената проверка на място е констатирано и използването на чужда карта, на името на посоченото друго лице, което обстоятелство е установено и от надлежна разпечатка на данни от дигиталния тахограф.

Неоснователни са доводите на касатора относно квалифицирането на нарушението, като маловажен случай. Обстоятелството, че използването на картата е било за кратък период, респективно било извършено управление на паркинга на Летище Бургас, а не на пътен участък от републиканската пътна мрежа не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от други сходни нарушения. Както вече бе посочено, изпълнителното деяние се изразява в „използване“ на чужда карта на водач, а в състава на нарушението не се съдържа изискване за управление през конкретен период или маршрут, за да се твърди, че след като са изминати само няколко метра на паркинга на летището този случай е маловажен. Освен това, както става ясно от показанията на свидетеля Лимперов, водачът е заявил по време на проверката, че използва карта на друго лице, тъй като вечерта предстояло пътуване, при което ще използва неговата карта. В този смисъл, използването на чуждата карта е целяло да избегне превишаване на времето, през което лицето може да управлява автобуса, а оттам и да се нарушат нормативните ограничения в тази връзка. При тези данни, е неуместно да се твърди, че случаят е маловажен и както правилно е посочил наказващият орган в НП няма основание за прилагане на този институт.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.

Разноски се претендират от ответната страна, а при този изход на спора се дължат такива именно за осъщественото процесуално представителство от лице с юридическо образование, за което следва да се присъди и съответното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 205 от 14.03.2023г., постановено по АНД № 3724 от 2022г. по описа на Районен съд– гр.Бургас.

ОСЪЖДА Л.И.И., с адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграж-дение за представителство пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: