Решение по дело №670/2023 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 4 и чл. 9б от Закон за местните данъци и такси ЗМДТ/, във връзка с чл. 107 и 152 и сл. от ДОПК, във връзка § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на „Ара Колорс” ООД, [населено място], общ. Монтана против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 999-1/09.06.2023 г., издаден от София Я., на длъжност юрисконсулт/актосъставител, оправомощен със заповед № 122/21.04.2021 г. от Кмета на Община Вършец, потвърден с Решение № 26/21.09.2023 r. на Директор Дирекция „Специализирана администрация", ст юрк и УОС при Община Вършец, в качеството му на решаващ орган.

В жалбата на първо място се твърди, че актът е нищожен, тъй като издателят на акта не е бил оправомощен да издава актове по съответния ред. В тежест на органа е да установи, че София Я. е упълномощена да издава АУЗ със съответните заповеди на Кмета на Община Вършец. На следващо място се твърди, че процесният акт е незаконосъобразен и неправилен поради съществено нарушение на материалния закон и производствените правила, съставен от некомпетентен орган, необоснован и несъобразен с целта на закона. Моли същият да се отмени и да се изчислят правилно, съобразно разпоредбите на ЗМДТ и събраните данни, дължимите от А. К. ЕООД, ДНИ и ТБО за 2020 г. Обжалваният акт е постановен на основание декларация, която не е подавана от страна на данъчния субект. Не са взети предвид декларираните от А. К. ЕООД данни и обстоятелства през 2010 г. и 2013 г. От данъчния субект не са изискани данни за отчетната стойност на имотите, които се облагат и за които е начислен ДНИ и ТБО. За посочения данъчен период това не е отчетната стойност на имотите и така всички направени калкулации в АУЗ № 999-1/09.06.2023 г. са неточни и погрешни. Констатациите и мотивите в акта са неверни и той е издаден на основание на отменена нормативна разпоредба. Няма обвързаност на обектите в декларациите и са налице две отделни партиди за данъчния субект, които касаят едни и същи имоти. Невярно, както беше установено и в съдебните производства по обжалването на предходния АУЗ за 2020 г. тук е посочено, че между декларация по чл. 14 от ЗМДТ и декларация по чл. 17 от ЗМДТ е налице обвързаност, която е направена от П. М. - служител в звено МДТ при Общинска администрация - Вършец. В оспорвания АУЗ е посочена отчетна стойност (основата), на която са изчислени дължимите за 2020 г. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци сумата от 186323.00, която никога не е била декларирана от отчетното лице. В АУЗ липсва съществена информация и фигурират неверни данни за базата, на която са изчислени данъчните задължения, които са необходими и следва да бъдат коректни с оглед правото на данъчно задълженото лице да получи точна и достатъчна информация, за начина на изчисляване и дължимите от него данъчни задължения. Никога от страна на данъчния субект не е декларирана отчетна сума в размер на 229 387 лева. В акта се посочва и друга сума, която не е еднаква с нито една от посочените. Тоест посочват се различни суми, които объркват данъчния субект и не дават яснота на каква база са изчислени задълженията му към Община Вършец. Неясно е посочено в акта как се формира ТБО за община Вършец. Не са посочени обстоятелствата и документите, въз основа на конто актът е съставен и са изчислени, посочените в него задълженията за ДНИ и ТБО. В писмо/удостоверение от Информационно обслужване с изх. № 11-00-103- 1/30.03.2022 г. е посочено в т. 1, че декларация по чл. 17 с партиден номер М14051_000201 е въведена от служител П. М. на 01.02.2012 г. В точка 2 на удостоверението е посочено, че декларациите са обвързани на 14.12.2011 г. от П. М.. Посоченага обвръзка очевидно е невъзможна, защото към дата 14.12.2011 г. декларацията по чл. 17 изобщо не е била въведена, тоест няма как да бъде обвързана с декларацията по чл. 14, след като не е съществувала в системата. На следващо място в т 2 е посочено, че обектите в двеге декларации не са обвързани. Това поставя резонния въпрос какво точно е обвързано и как. Не беше установено лицето П. М. на какво правно основание е направило това обвързване и в какво качество е направило връзка между двете декларации, вкл. имало ли е компетентност да прави записи в системите, с които работи Община Вършец. Позовава се на изслушаната по адм. дело № 363/2021 г. на АдмС Монтана експертиза. Счита, че е неясно в издадения акт въз основа на колко компонента е определена ТБО за 2020г. Такава разбивка в АУЗ липсва. За администрацията е налице задължение в административните производства да упражняват правата си добросъвестно по разумен и справедлив начин Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат правата и законните интереси на гражданите и техните организации в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава съответният административен акт, като в конкретния случаи е нарушен принципът на съразмерност. Друг основен принцип - принцип на истинност, който се изразява в задължението на административния орган пълно, всестранно и всеобхватно да изрази фактическата обстановка, за да може конкретният случай да се разреши в съответствие с нея по най-благоприятния начин. При подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ жалбоподателят не е бил информиран, че следва да посочи отчетната стойност на обектите, отказано му е каквото и да е съдействие за предеклариране и е заблуден относно размера на данъчната оценка на обектите. Нарушен е и друг основен принцип на служебното начало, който се изразява в задължението на водещия производството административен орган, по своя инициатива и със свои действия да осигури законосъобразно развитие на производството. В случая не са предприети никакви действия по установяване на отчетната стойност на имотите съгласно събраната до момента информация. Нарушен е и един от основните принципи на ЕС, а именно принципът на правната сигурност и принципът на защита на оправданите правни очаквания. При недопускане на тези съществени нарушения на административнопроизводствените правила, административният орган щеше да стигне до друг резултат и да определи по-ниска стойност на ДНИ и ТБО, съобразно действителни ползваните услуги.

В съдебно заседание упълномощеният представител адв. В. Д. поддържа жалбата, претендира разноски, съгласно представен списък с извършените такива. В писмени бележки навежда съображения, че приложимата нормативна уредба е тази към датата на възникване на оспорените задължения, а именно към 2020 г. Именно за изясняване на данъчната оценка и отчетната стойност делото се разглежда повторно от Административен съд Монтана. Данъчният орган е приел за меродавна отчетата стойност на недвижимите имоти, посочени в данъчна декларация по чл. 17 от ЗМДТ с партиден № 04/05/3/51 от 01.02.2000 г., докато вещото лице в основното си заключение констатира, че става въпрос за компютърно извлечение от данъчната декларация, а самата данъчна декларация е подадена под № 1204/05/3/51, но от 02.02.2000 г. и е с друга отчетна стойност. Компютърното извлечение от декларацията предхожда по дата самата декларация. Налице е съществено различие в отчетните стойности по декларацията и нейното компютърно извлечение. Тази разлика макар и в полза на данъчното лице, налага извод за произволно определяне на отчетната стойност, при което е възможно и същият да е ощетен. 1.2. Декларацията по чл. 17 от ЗМДТ и нейното компютърно извлечение от 2000 г. са неотносими за определяне данъчните задължения на доверителя ми за 2020 г. с оглед настъпили законодателни изменения в реда, начина и сроковете за определяне на отчетната стойност които не са съобразени от данъчния орган. Отменена е и разпоредбата на чл. 17 от ЗМДТ. Така нареченето „обвързване" между декларацията по чл. 17 ЗМДТ от 2000 г. и тази по чл. 14 ЗМДТ от 29.06.2010 г., на което даггачният орган се е позовал, е незаконосъобразно. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че „обвързване" е станало на 14.12.2011 г. от П. М. - служител в звено „Местни данъци и таксиу' при Общинска администрация – Вършец, а видно от образецът на част III от Декларацията по чл. 14, в която част следва да се отразяват отчетните стойности на притежаваните недвижими имоти, вече е бил приет с ДВ бр. 52 от 08 07 2011 г. От това следва, че данъчният орган е следвало да се позове на регламентирания нов ред за деклариране, а не да „обвързва" новата със старата декларация. Стриктно е изпълнено задължението по § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г., който изисква за притежаваните нежилищни имоти предприятиятията да подадат декларация по чл. 14 ЗМДТ в срок до 30 юни 2010 г. като такава на 29.06.2010 г. е подадена и заведена под N° **********/ 29.06.2010 г. 1.4. След утвърждаване на образеца по част III към декларацията по чл. 14, извършено със Заповед № ЗМФ - 730/23.06.2011 г. на Министъра на финансите, данъчнозадълженото лице на 08.02.2013 г.подава нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ, включваща данните по част III, а именно отчетната стойност на притежаваните от него имоти. Това е видно от положения подпис на длъжностното лице Ел. А. - гл. Експерт УТ, която декларация не е заведена в деловодството на Обшина- Вършец. Обстоятелството, че върху нея за приел е положен подписът на длъжностното лице, което до този момент е приемало декларациите на оспорващия означава, че същият е бил възпрепятстван от самата администрация да декларира изгодни от него обстоятелства от значение за данъчното облагане. В двете си заключения вещото лице установява, че дружеството е водило счетоводството си по начин, който позволява да се установи каква е отчетната стойност на притежаваните от него недвижими имоти. За 2009 г. /годината, която предхожда съществените законодателни промени/ установява отчетна стойност в размер на 105 000 лв., а за 2000 г. - 186 323 лв. като разликата се дъ.лжи на начисляваните през годините амортизации, респ. на обезценката на актива. Основният извод, който се налага, е че данъчният орган неправилно е използвал отчетната стойност на недвижимите имоти от 2000 г. за определяне на данъчната основа. Релевантна за определяне размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която съответните активи са заведени счетоводно, като се вземат предвид последващите промени в стойностите им, които са намерили счетоводен израз в баланса, в който смисъл е Решение № 2664 от 14.03.2023 г. по адм. д. N° 5076/2022 г. на Върховен административен съд. Неправилното използване на отчетната стойност от 2000 г. съответно се е отразило и върху размера на използваната от данъчния орган данъчна оценка.

Ответната страна – Община Вършец, чрез процесуалния си представител юрк София Я. в с.з. оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения за законосъобразност на оспорения акт, с мотиви аналогични на изложените в същия. Моли оспореният акт да остане в сила. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на …… лева. Претендира прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава минимално предвидения размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са две заключения на вещо лице - основно и допълнително по допусната съдебно-икономическа експертиза.

Административен съд Монтана след като обсъди твърденията на оспорващото дружество, във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 999-1/09.06.2023 г., издаден от София Я., същият потвърден с Решение № 26/21.09.2023 r. на Директор Дирекция „Специализирана администрация", ст юрк и УОС при Община Вършец, в качеството му на решаващ орга, последният надлежна страна в производството, съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК.

С оспорения АУЗ на „Ара Колорс” ООД, [населено място], за недвижим имот, представляващ земя и сграда, находящ се в [населено място], с партиден № М14051_000201 и декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 04/05/3/51/01 02 2000 г., във вр. с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, са установени задължения за цялата 2020 г., за данък МПС, данък върху декларирани недвижими имоти и такса битови отпадъци /ТБО/ за същите недвижими имоти и лихвите за просрочие към тях, към момента на издаването на акта – 09 06 2023 г., общо в размер на 5766,72 лв.

С Решение № 26/21.09.2023 r., Директор Дирекция „Специализирана администрация", ст юрк и УОС при Община Вършец, в качеството си на решаващ орган, потвърждава издаденият АУЗ, който е съставен на основание дадени указания в Решение № 5108/15.05.2023г. по административно дело № 11419/2022 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/. В решението е посочено, че АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е съставен въз основа на Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти във връзка с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти. Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх. № 04/05/3/51/01.02.2000 г., партиден № М14051 000201 е служебно свързана с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/29.05.2010 г., партиден № ********* 001, с адрес на имота: 3541 [населено място], община Вършец, област Монтана, [улица]. Позовава се на т. 2 на Писмо от „Информационно обслужване“ АД с изх. № 11-00-106-1/05.04.2022 г., където се установява, потвърждава и доказва връзката между Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с партиден № ********* 001 и Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с партиден № М14051_000201. Декларациите са обвързани на 14.12.2011 г. от П. М. - служител в отдел „Местни данъци и такси" при Общинска администрация - Вършец. При определяне на данъчната оценка респективно отчетната стойност на недвижимите имоти е съобразен чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. С оглед представената информация, с Писмо на „Информационно обслужване" АД, изх. № 11-00-106-1/05.04.2022г., за размера на данъчната оценка и отчетната стойност за всеки от дванадесетте декларирани обекта от „Ара Колорс'к ООД /земя и единадесет сгради/, на страница трета от обжалвания АУЗ, в табличен вид са изложени всички обекти, както и техните отчетни стойности и данъчни оценки, за да може точно и ясно да се установи дали данъчното облагане за конкретен обект е извършено на база данъчна оценка или отчетна стойност, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. В подадената декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти е декларирана обща отчетна стойност в размер на 229 387 лева. В обработената от органите по приходите при О. В. декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти е допусната техническа грешка за имот № 8 - органът по приходите е вписал отчетна стойност в размер на 3.00 лева, вместо декларираната отчетна стойност в размер на 43 517 лева. Тази грешка е положителна за данъчно задълженото лице и е довела до начисляване на по - нисък размер на данъчните задължения. Спазвайки разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, нмоти № 5 и № 8 са обложени на база данъчни оценки, защото данъчните оценки на тези имоти са в по-висок размер от отчетните им стойности. Всички останали имоти са обложени на база декларираните от „Ара Колорс" ООД и обработените от органите по приходите при О. В. отчетни стойности за всеки имот. За формиране на общата данъчна оценка /отчетна стойност/ на „Ара Колорс" ООД са събрани всички подчертани суми в таблицата на страница трета от АУЗ, която сума възлиза общо в размер на 189 256.30 лева, което е базата за изчисляване на данък върху недвижимите имоти за 2020 г., такса битови отпадъци за 2020 г. и лихви за просрочие към датата на съставяне на настоящия акт. Определянето и установяването на размера на данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ е съобразно с чл. 15, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на О. В., според който размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Определянето и установяването на размера на такса битови отпадъци /ТБО/ е изчислено на основание т. 4 от Решение № 46 съдържащо се в Протокол № 4/30.12.2019г. на Общински съвет - Вършец. - Размер на ТБО за недвижими имоти на стопански субекти и физически лица с декларирани търговски обекти в прилежащите села на Община Вършец - общо 22.0 на хиляда и по услуги: Събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо - 20,0 на хиляда, от по - голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000.00 лева на имот и поддържане на чистота на места за обществено ползване - 2,0 на хиляда, от по - голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000.00 лева на имот. Принципът на формиране на такса битови отпадъци е съобразно с чл. 22, т. 2, б. „а“ и „б" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Вършец, която счита за приложима (Приета с Решение № 87 по Протокол № 10/29.03.2012 г. последно изменена с Решение № 680 по Протокол № 51/31.01.2019 г. на Общински съвет Вършец, отменена считано от 01.07.2020 г. с Решение № 126 от протокол № 9/30.06.2020 г.), който регламентира, че за нежилищни имоти на предприятията, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, таксата се определя: а) За услугата по събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо - пропорционално върху отчетната стойност или данъчната оценка на имота, като за база служи по-високата от двете, б) За услугата по поддържане чистота на местата за обществено ползване - пропорционално върху отчетната стойност или данъчната оценка на имота, като за база служи по-високата от двете. От 01.07,2020г. е в сила нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец по чл. 9 от ЗМДТ (Приета с Решение № 126 по Протокол № 9/30.06.2020 г. на Общински съвет - Вършец) като относно формирането на ТБО по отм. чл. 22, т. 2, а) и б), е уредено същото. Такса битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините съгласно чл. 6, ал. 1, „а" от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. При такса битови отпадъци отделните дейности могат да се разграничават една от друга съобразно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси. т. е. таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа и други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържането и чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. АУЗ съдържа формулата, по която се изчислява ДНИ, като са направени изчисления по отношение на всеки един от дванадесетте обекта. Всички суми са сборувани и резултатът е 283,87 лева дължима главница за ДНИ за 2020 г. от „Ара Колорс" ООД. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Лихвата за данък върху недвижимите имоти се формира като главницата се раздели на две равни вноски. За първа вноска лихвата за просрочие започва да тече от 01.07,2020г. в настоящия случай, а за втората вноска започва да тече от 01.11.2020г., като за случая е установена до дата на съставяне на акта - 09.06.2023г. Изчисленията са направени чрез лихвен калкулатор от Информационна система Матеус „Местни данъци и такси" при Министерството на финансите на Република България. Общият размер на лихвата за ДНИ възлиза на 83.05 лева. Аналогично е изчислена ТБО за 2020 г. като са взети предвид промилите определени и приети в т. 4 от Решение № 46 от Протокол № 4/30.12.2019 г. на Общински съвет Вършец като общият сбор е в размер на 4 163.63 лева, която сума представлява главницата за такса битови отпадъци, дължима от „Ара Колорс" ООД за 2020 г. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Вършец (Приета с Решение №87 по Протокол №10/29.03.2012 г. изменяна и допълвана, отменена от 01.07.2020 г. с Решение № 126 от протокол № 9/ 30.06.2020 г.) и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Вършец в сила от 01.07.2020г. (Приета с Решение 126 по Протокол № 9/30.06.2020г. на Общински съвет - Вършец) Таксата за битови отпадъци се плаща на две равни вноски и в сроковете за заплащане на данък недвижими имоти: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври /31 октомври/ на годината, за която се дължи. Лихвата за такса битови отпадъци се формира като главницата се раздели на две равни вноски. За първа вноска лихвата за просрочие започва да тече от 01.07.2020г., а за втората - от 01.11.2020г. като за случая е установена до дата 09.06.2023 г. - датата на съставяне на АУЗ. Изчисленията са направени чрез лихвен калкулатор от Информационна система Матеус „Местни данъци и такси"" при Министерството на финансите на Република България. Общият размер на лихвата за просрочие е 1 218.09 лева. Изчисленията в АУЗ са в изпълнение на изложените мотиви и дадени указания в Решение № 5108/15.05.2023г. по административно дело № 11419/2022г. по описа на ВАС. Тези изчисления не са задължителни реквизити на актовете за установяване на задължения по чл, 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно действащото законодателство. АУЗ е индивидуален административен акт и съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК съдържа всички необходими реквизити по кодекса. На страница седма от обжалвания АУЗ подробно и изчерпателно е изложен начина на образуване, определяне и изчисление на ДНИ, ТБО, както и лихвите за просрочие. Със същия АУЗ е установен и данък върху МПС и лихви за просрочие за 2020 г. на „Ара Колорс" ООД. Към това вземане на Община Вършец, жалбоподателят няма претенции, т.е. признава, че дължи данък за МПС. Установените задължения за ДНИ, ТБО и данък МПС, както и лихви за просрочие за 2020 г. са подробно изложени в акта в табличен вид. По отношение на ТБО е направена разбивка на дължимите суми по компоненти, за отделните услуги предоставяни от общината. В АУЗ е посочен срокът за обжалването му, както и органът пред който може да се обжалва - Директор Дирекция „Специализирана администрация", Ст. юрисконсулт и УОС при Община Вършец, в качеството си на решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК. Жалбоподателят „Ара Колорс" ООД не попада в нито една от хипотезите уредени в чл. 168 от ДОПК, съгласно които би било погасено задължението на дружеството. При тези съображеня АУЗ е потвърден изцяло. Посочено е, че Решението може да се обжалва пред Административен съд - град Монтана в 14-дневен срок от връчването му, чрез решаващия орган.

Със Заповед № 122 от 21 04 2021 г. на Кмета на Община Вършец /л. 31/, на основание чл. 44, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ, вр. с чл. 107, ал. 3 от ДОПК са определени служителите в Общинска администрация Вършец, които да установяват размера и дължимите данъци и такси по ЗМДТ, като съставят актове за установяване на публични общински вземания за задължения по декларации по чл. 14 от ЗМДТ за данъци върху недвижими имоти и такса смет за битови отпадъци. Определените служители са С. К. М. – спец. „Инспектор” в звено „МДТ“ отдел „Инвестиционна политиа, ГрЗС, ЕСГРАОН“ към Дирекция „СА“ и София Е. Я. – юрисконсулт, отдел „АИО“ към Дирекция „Обща администрация“.

Със Заповед № 282-А/01 08 2012 г. на Кмета на Община Вършец /л. 68, том І на адм.д. № 363/2021 г./ длъжността на А. Т. е променена на Директор Дирекция „СА” и старши юрисконулт и УОС в О. В..

Съгласно длъжностна характеристика на Директор Дирекция „СА” и старши юрисконулт и УОС в О. В. /л. 69-73, том І на адм.д. № 363/2021 г./, едно от преките задължения на длъжността е назначеният служител да бъде решаващ орган по обжалване актове за установяване на публични вземания по реда на ДОПК.

Със Заповед № 404/11 10 2019 г. на Кмета на Община Вършец за процесната 2020 г., са определени границите на районите, видът на предоставяните услуги, а именно: осигуряване на необходимите съдове за смет; сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и честотата на тяхното извършване на територията на Община Вършец. Заповедта е публикувана на сайта на Община Вършец на следния адрес: https://www.varshets.bg/157-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D1%87%D0%BB-63,-%D0%B0%D0%BB-2-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%BC%D0%B4%D1%82/10765-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%BE-%D1%87%D0%BB-63,-%D0%B0%D0%BB-2-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%BC%D0%B4%D1%82-%D0%B7%D0%B0-2020-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0.

С Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Вършец /Наредба за местните данъци/, /л. 69-90/, са определени размерите на местните данъци на територията на Община Вършец.

С Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги /Наредба за местните такси/, /л. 91-109; 51-68/ са определени условията и начина на определяне на ТБО за имотите, находящи се на територията на Община Вършец.

Съгласно Протокол № 4 от 30.12.2019 г. на Общински съвет Вършец /л. …./, е взето Решение № 46, като в раздел ІІ на същото е определен размерът на такса за битови отпадъци за 2020 година по видове услуги и населени места, а в т. 4 е определен размерът на ТБО за недвижими имоти на стопански субекти и физически лица /ФЛ/ с декларирани търговски обекти в прилежащите села на община Вършец – общо 22,0 на хиляда и по услуги: - събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо – 20,0 на хиляда, от по-голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000.00 лева на имот; - поддържане чистота на местата за обществено ползване – 2,0 на хиляда, от по-голямата стойност от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, но не повече от 8000.00 лева на имот. Решението е публикувано на следния адрес: https://www.varshets.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D1%86/%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/12054-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB-%E2%84%96-4-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D1%86,-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-30-12-2019-%D0%B3

От приложената извадка на Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. № 04/05/3/51 от дата 01 02 2000 г., същата във форма от софтуерен продукт на система при Община Вършец /л. 17, том І на адм.д. № 363/2021/, е видно, че за имота на оспорващия е записана отчетна стойност от 186323 лева, а данъчно-задълженото лице е „А. СБХ Художник” с ЕИК *********.

Съгласно представената в настоящото производство от НАП, Декларация по чл. 17 от ЗМДТ, в оригинал и приложеното копие на л. 245-250 по делото, е извършена надлежна констатация в с.з. на 21 11 2024 г. /л. 378/, при което е констатирано, че приетото по делото заверено копие на Данъчна декларация по чл. 17, е идентично по форма и съдържание с представения оригинал. От съдържанието на тази декларация е видно, че същата е подадена от „Художник” ЕООД, [населено място] с ЕИК *********, входирана е надлежно с № 1204/05/3/51 на 01 02 2000 г., като са описани и отчетните стойности на всеки един от притежаваните обекти за декларирания недвижим имот – земя (1 брой) и сгради (11 на брой). Общата отчетна стойност е декларирана в размер на 229837 лева.

Съгласно Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 29 06 2010 г., подадена от „А. СБХ Художник” ООД с ЕИК *********, дружеството декларира земя (1 брой) и сгради (11 на брой), без в същата да има отразена отчетната стойност за имота. /л. 294-326/ Съгласно утвърденият образец към датата на подаване на цитираната Декларация по чл. 14, същият публикуван в ДВ бр. № 2/2010 г., в тази декларация няма реквизит, който да изисква посочване на отчетна стойност и такава не е посочвана от дружеството. С ДВ бр. 52/2011 г. е утвърден нов образец на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като е въведена част III, която съдържа данни аналогични на подаваните в декларацията по чл. 17 или въведена е таблица, в която данъчнозадължените лица – предприятия следва да попълнят отчетна стойност.

С Писмо изх. № 11-00-106-1 от 05 04 2022 г. на Информационно обслужване /л. 35/, се удостоверява, че Декларация по чл. 17 с партиден номер М14051І000201 от дата 01 02 2000 г. е въведена от служител П. М. на 01 02 2012 г. и е закрита на 02 07 2021 г. от служител С. М. към дата 30 04 2021 г. Посочено е, че по декларацията няма корекции. За 2020 г. данък върху недвижим имот и ТБО е изчислен в съответствие с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, респ. Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Вършец, а именно на база по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност. В случая всички обекти са обложени по отчетната им стойност, с изключение на обект 8 – склад лаборатория, който е изчислен на база данъчна оценка. Удостоверява се още, че между декларациите по чл. 14 /партиден номер 821152193001 и чл. 17 /М14051І000201/ има обвръзка, без да има такава между обектите в двете декларации. Посочено е, че декларациите са обвързани от П. М. на дата 14 12 2011 г. След закриване на М14051І000201 на 02 07 2021 г. на същата е въведена нова партида по чл. 14 от ЗМДТ за декларация с вх. № **********.

С писмо изх. № 08-00-195-1 от 15 06 2022 /л. 259/ на Информационно обслужване, се посочва, че Модул МДТ към ИСО (Матеус) е внедрен в Община Вършец, считано от 06 02 2012 г. Миграция на данни от системата използвана до момента на внедряване на Матеусе извършена в периода 23 01 2012 – 25 01 2012 г. с дата на окончателна миграция 01 02 2012 г. Посочената в Писмо изх. № 11-00-61-2 от 24 03 2022 г. дата на обаботка на декларация с партиден номер М14051І000201 от дата 01 02 2000 г. е датата на геннриране на история на декларация след миграция, т.е. датата, на която е създаден запис в История на декларация в новата система. Датата 14 12 2011 г. е датата на последната история в предходно използваната система. Тази дата е част от мигрираните данни, налични и ползвани в предходно използваната система за МДТ.

С писмо изх. № 11-00-106-5 от 13 03 2024 г., Информационно обслужване /л. 176/, въз основа на отправено запитване от съда с Протоколно Определение от 29 02 2024 г., по отношене на т. 2 от предходно Писмо изх. № 11-00-106-1 от 05 04 2022 г., посочва, че в системата за администриране наместни данъци и такси, декларация по чл. 17 не може да съществува самостоятелно. Тя е придружена от Декларация по чл. 14, в която се описват подробно всички технически параметри на обектите – земя и/илисграда. Декларацията по чл. 17 носи предимно информация за отчетна стойност. Начисляването на задълженията за ДНИ и ТБО се извършва върху данните от декларацията по чл. 17, поради което е необходимо да има свързаност между двете декларации за един имот. Затова се прави т.нар. обвързване. За осигуряване допълнителна информация за обектите в имотната партида, процеса по обвързване освен връзката между декл. по чл. 14 и декл. по чл. 17, може да включва и обвързване между обектите в двете декларации. Връзката между обектите не е задължително условие и липсата й не възпрепятства изчисляването на ДНИ и ТБО по имотната партида.

Видно от актуалните състояния и историята към тях на вписаните в търговския регистър обстоятелства /л. 185 - 187, том ІІ; л. 153-156 , том ІІІ на адм.д. № 332/2021 г./, както и от представените от ОС Монтана решения за вписвания в търговския регистър /л. 203 – 208, том ІІ/ безспорно се установява, че имотът, за когото са начислени задължения за ДНИ и ТБО, преди да стане собственост на оспорващото дружество, същият е бил собственост на /СБХ/ „Художник” ЕООД, [населено място], регистрирано 27 10 1992 г., чието управление се е осъществявало при условията на чл. 11, вр. с чл. 8 от Закон за творческите фондове /ЗТФ/. Считано то 17 07 2002 г. управител на дружество СБХ – Художник ЕООД е Р. А. А., който е и управител на оспорващото дружество, последното правоприемник на СБХ – Художник ЕООД, което считано от 24 06 2003 г. до 16 01 2012 г. е с наименование „АРА СБХ Художник” ООД, като след тази дата е с наименование „АРА Колорс” ООД, а считано от 12 11 2021 г. е „АРА Колорс” ЕООД.

По делото е разпитан в качеството на свидетел М. И. Д., работещ към О. В. от 2016 г. като шофьор по сметоизвозване, управлявал камион с номер 0530. Към настоящия момент има два други автомобила с номера М5673 и 0529, на които са двама човека и се сменяват. Основано работи с автомобил с № 5673 и всеки четвъртък, ходи до Спанчевци по график. Когато е отпуск или по някаква причина отсъства го замества колегата му. Графика не се променя. 2020 г. е обслужвал [населено място]. През зимата ходият веднъж, през лятото по два пъти, заради почивните станции в Спанчевци и генерирането на повече битови отпадъци от почиващите. Знае процесния имот. Пред тях има контейнер. Обслужва и него и всичко, което е в [населено място].

Съгласно Договор от 30 12 2015 г. между О. В. и Регионално депо за отпадъци Монтана със срок 01 01 2016 г. до 31 12 2020 г., О. В. предава за депониране в регионално депо Монтана битови смесени отпадъци. /л. 167, том І на адм.д. № 363/2021 г./ Приложен е и оригиналът на договора /л. 18, том ІІ, на адм.д. № 332/2021 г./.

Съгласно приложени три броя Свидетелства за регистрации на автомобили, собственост на Община Вършец, е видно, че МПС с рег. № [рег. номер] е товарен автомобил – сметосъбирач; МПС с рег. № [рег. номер] е товарен автомобил – сметосъбирач, а МПС с рег. № [рег. номер] е записан като специализиран автомобил /л. 296-298, том І на адм.д. № 332/2021 г./.

С основното заключение на вещото лице И. Д. П. /л. 236-241/ се установява, че за периода от 2013 - 2020 г. не се открива декларация оформена от „АРА КОЛОРС” – ООД, [населено място], в която да е посочена отчетната стойност за 12 недвижими имота, общо или отделно за всеки един имот. Такава стойност има посочена в декларацията с вх. № 1204/05/3/51 от 01.02.2000 г. (погрешно е отпечатан номер 1207, вместо 1204 и дата 02 02 2020 г., вместо 01 02 2020 г.), която е в размер общо от 229387 лв. За периода 2013 г. - 2020 г., включително, само за обект 4.1 Други нежилищни обекти и за обект 7. 1 производствен обект-лаборатория, данъчната оценка като по-висока от отчетната стойност е послужила за определяне на ТБО и ДНИ. ТБО за 2013 – 2019 г. е определяна на основание Решение № 197 на Общински съвет Вършец, Протокол № 23 / 20.12.2012 г. в размер на 14.9 промила за всеки един обект, като е взето предвид по-голямата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност. За 2020 година е изменен размера на 22 промила на основание Решение № 46 на Общински съвет – Протокол № 46 на Общински съвет, Протокол № 4 от 30.12.2019 г. като начинът и редът на изчисленията са запазени. Определянето и установяването на размера на ДНИ е съобразно Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Вършец, 1.5 промила (приета с Решение № 48, Протокол № 5 от 04.02.2008 г.), като са спазвани условията за изчисления. От представените документи при ответника и запознаване с ИС „Матеус” не открива приходни квитанции и платежни нареждания за платени суми за задължения от жалбоподателя за земя и сгради за периода 2013 -2020 г. Жалбоподателят му е предал една приходна квитанция за 800.00 лв. каквато не е открил по делото и при ответника.

В с.з. при изслушване на това заключение, вещото лице пояснява, че сумата от 105 хиляди лева са взети от баланса за 2009 г. на дружеството /л. 252/. Видял е Декларацията с декларирана отчетна стойност 229387.00 лева, но няма документи от къде е взета сумата от 186323,00 лева. За извършеното плащане представено му от оспорващия, не може да каже дали е отразено в системата, поради отразяването на изключително много плащания, но той си му го е върнал, като му е казал, че си е негово задължение да го представи по делото.

С допълнителната експертиза /л. 264-269/ вещото лице установява, че като данъчно задължено лице, когато е имало производство, „АРА КОЛОРС” ООД, е предавало своите годишни отчети в ТП на НАП и ТП на НСИ – Монтана. В настоящия момент всички данъчно задължени лица по електронен път предават своите годишни отчети на вече посочените териториални поделения, а в Агенцията по вписванията (в търговския регистър за регистриране) ги предават или по електронен път или на хартиен носител. Жалбоподателят е погасявал от 2013 г. до 2020 г. задължения за ДНИ и ТБО за годините преди 2010 година. Различният партиден номер по декларациите по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ се отнася за същите 12 имота и същата отчетна стойност от 186323.00 лв. от 2000 година.

В с.з. при изслушване на това заключение, вещото лице пояснява, че разликата между стойността по декларацията от 229837 лв. и стойността от 186323 лв., генерирана в системата на Общината се явява за деклариран обект склад-лаборатория, която стойност е посочена от оспорващия в размер на 43514 лв., а в компютърното извлечение са отразени само 3 лева. При приспадане на тези три лева и прибавяне на действителната сума от 43514 лв., се получава сумата от 229837 лв., поради което и в системата стойността е в размер на 186323 лв., върху която стойност са определяни задълженията на оспорващия.

С Определение от 06.12.2023 г. /л. 43/ съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, дадени са и допълнителни указания при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК.

По делото са приобщени доказателствата по приложените адм.д. № 332/2021 и 363/2021 г. по описа на А. С. Монтана, Приходна квитанция за платени задължения за МПС от 29 03 2024 г. и Постановление за възлагане на движима вещ от 20 04 2022 г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 107, ал. 1 и 4 от ДОПК - Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ - Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 9а от ЗМДТ - Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съгласно чл. 11 от ЗМДТ - данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ - При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1 - писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане.

Съгласно чл. 20 от ЗМДТ - Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ - Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

Съгласно чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ - Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2 , върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2. При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ - Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл. 64 от ЗМДТ - такса битови отпадъци заплащат данъчно задължените лица по чл. 11 заедно с данъка върху недвижимите имоти.

Съгласно чл. 66 от ЗМДТ - Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Съгласно чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ - Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

Съгласно § 13, ал. (1) от ЗР на ЗМДТ (последно изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 31 декември 2021 г. Съгласно § 6 ( последно изменение ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). В чл. 67, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена."

Съгласно чл. 71, т. 1, т. 3 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ - "Отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

Съгласно чл. 15 от Наредбата за местните данъци, действащ за 2020 г. /л. 72/ - Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Съгласно чл. 15, изр. първо от Наредбата за местните такси – Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за местните такси – Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др.; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжнеия за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 71а и 71е от ЗУО; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за местните такси – Таксата за битови отпадъци се плаща на две равнивноски в сроковете за заплащане на данък недвижими имоти: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която се дължи. Бел. Видно от самата Наредба, текста на чл. 18 не е променян за времето от нейното приемане през 2012 г. до 2020 г.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за местните такси - Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Бел. Видно от самата Наредба, текста на чл. 21 не е променян за времето от нейното приемане през 2012 г. до 2020 г.

Бел. на съда – Цитираните редакции са актуалните за процесния период.

Съгласно чл. 1 от Закон за деноминация на лева /ЗДЛ/ - Считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.

По отношение допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване, от страна, имаща правен интерес от оспорването и в законоустановения срок. Решение № 26/21.09.2023 r. на Директор Дирекция „Специализирана администрация", ст. юрк и УОС при О. В., постановено въз основа на обжалване по административен ред на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 999-1/09.06.2023 г., издаден от София Я., в неговата цялост, е получено на 29 09 2023 г. /л. 30/, а жалбата е подадена на 13 10 2023 г., видно от поставения щемпел на пощенския плик /л. 5/.

По отношение компетентността на органите издали ИАА.

С оглед на действащите разпоредби и приложената Заповед № 122 от 21 04 2021 г. на Кмета на О. В., съставът на този съд приема, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – такъв, на когото с цитираната Заповед на Кмета на Община Вършец е възложено издаването на този вид актове, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ.

Директор на Дирекция „Специализирана администрация” при Община Вършец е А. Т. и това е видно от представената по делото Заповед № 282-А/01 08 2012 г. По смисъла на чл. 107, ал. 4 от ДОПК и чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община изпълнява правомощията на териториален директор. В случая, от представената по делото длъжностна характеристика на служителя издал акта и длъжностната характеристика на Директор Дирекция „СА”, в които е отразена частично от структурата на общинска администрация Вършец, е видно, че служителят, имащ правомощия да издава АУЗ е към Отдел „Инвестиционна политика, ГрЗС, ЕСГРАОН”, който Отдел е към Дирекция „Специализирана администрация”, чийто ръководител е А. Т., в качеството му на Директор на тази дирекция. В тази връзка длъжността „ръководител на звеното за местни приходи", както и всяка друга длъжност, не се разграничава/самоопределя единствено по наименованието на длъжността. Правно значение за установяване на длъжността като структурна единица е нейната същност, т.е. вменените за изпълнение функции, а последните се установяват с длъжностните характеристики, а по длъжностна характеристика А. Т. има вменени задължения да бъде решаващ орган или в случая органът потвърдил оспореният АУЗ също е компетентен такъв по смисъла на закона. Без значение е обстоятелството, че в структурата на О. В. няма обозначено звено „Местни данъци и такси”, след като съществуват длъжности, изпълняваща функции по администриране/управление на въпросите свързани с местните данъци и такси.

По отношение основателността на жалбата.

Между страните няма спор по отношение на обстоятелстото, че оспорващото дружество „Ара Колорс” ООД, [населено място], притежава в собственост недвижим имот в [населено място]. Няма спор и по вида и статута на притежаваните и надлежно декларираните от същото дружество имоти – земя и сгради, както и по задължението и дължимостта на данък МПС и недвижими имоти, респ. такса битови отпадъци. Няма спор и по отношение спазване на производствените правила при издаване на оспорения акт. Дружеството не спори, че е правоприемник на „Художник“ ЕООД, респ. СБХ Художник ЕООД/А. А. К. ООД.

Спорът касае приетата основа за изчисляване на данъчните задължения, а именно размерът на отчетна стойност за имота, въз основа на която се определят данъчните задължения за процесната 2020 г. В тази връзка релевантна ли е неприета Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, заверена от служител в УТ през 2013 г. Следва ли да има обвързване на данните за отчетната стойност между Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ подадена на 29 06 2010 г. и Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ подадена на 01 02 2000 г. Тук сьдьт следва да отбележи, че Декларацията по чл. 17 от ЗМДТ е подадена на дата 01 02 2000 г., а не на 02 02 2000 г., както погрешно се изписва от вещото лице и се навежда като аргумент от адв. Д., а това безпротиворечиво се установява и е видно от самата декларация. Извлечението от системата е със същата дата 01 02 2000 г., видно от същото /л. 140, на делото; л. 17, том първи на адм.д. № 363/2021 г./, поради което възраженията в тази посока са несъответни на събраните по делото доказателства.

Само по себе си обстоятелството за наличието на собственост върху определен недвижим имот, предполага задължение за заплащане на ДНИ и ТБО, в който смисъл е чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Същевременно императивно задължение на собственика е да подаде декларация, в която декларира правно релевантните факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на задълженията – арг. от чл. 14, ал. 1 и ал. 5, без да съществува норма, която да вменява задължение на органа да изисква данни от данъчния субект.

При надлежно подадени от оспорващото дружество декларации през 2000 г., респ. 2010 г., в изпълнение изискванията на тогава действащите норми, чл. 107, ал. 3 от ДОПК, императивно за това данъчно задълженото лице възниква задължение да внасе в срока предвиден в съответния закон, установеното от органа по приходите, задължение или само на това основание възраженията свързани с размера на отчетната стойност се явяват необосновани и несъответни. В тази връзка възраженията, че дружеството не е декларирало отчетната стойност са необосновани и неоснователни, тъй като видно от подадената Декларацията по чл. 17 от 01 02 2000 г., същата е подадена от праводателя на дружеството и по силата на законовото правоприемство има спрямо него обвързващо действие.

При неплащане на установените със закон задължения се следва издаване на АУЗ, какъвто е издаден от компетентния за това орган, като следва да се разграничи, че относимите задължения са тези, установени към момента на възникване на задължението, а относимите норми имащи значение за законосъобразността на акта, са тези, действащи към момента на неговото издаване.

Този състав установява, че в процесния АУЗ изрично са посочени наименованието на данъчнозадълженото лице, входящият номер на подадената от него Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (04/05/3/51/01 02 2000 г.), партидният номер, с който недвижимият имот е заведен в Община Вършец (М14051_000201), неговият административен адрес ([населено място]) и вида на обекта (земя и сгради). При тези данни, както за данъчно задълженото лице, така и за съда има пълна яснота за кой имот са установени задълженията с издадения акт. Номерът на партидата - М14051_000201 е изписана, както върху генерираната в системата на Община Вършец Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, подадена през 2000 г., така и върху Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена през 2010 г. Същевременно входящият номер върху хартиения носител на Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, предоставен от НАП съвпада с входящия номер на компютърно генерираната декларация - 04/05/3/51/01 02 2000 г.

Оспореният АУЗ е издаден при спазване процесуалния ред и условията за неговото издаване, като нарушаване на тези условия и ред не се навеждат, спазена е писмената форма, поради което съдът не установява да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяната му в неговата цялост. Следва да се има предвид, че съществени процесуални нарушения са тези, които водят до постановяването на друг краен резултат, т.е. такива, които се отразяват на взетото, от административния орган, решение, в случая за изискуемост на публични задължения. Задълженията за местните данъци и ТБО са нормативни такива, а условията за тях са установени в нормативни актове, респ. в актове на общинските съвети, които са публични актове, поради което и посочването им като годишен общ размер, не представлява съществено процесуално нарушение. От значение в случая са текстовете на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, според който всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок, както и текста на чл. 37, ал. 3 от ЗНА, според който нормативните актове на общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на територията на общината. Видно от интернет страницата на О. В., Решението на Общинския съвет за процесната 2020 г. е надлежно оповестено. Заповедта на Кмета на О. В., с която са определени районите и честотите на извършване на услугите по сметосъбиране, транспортиране и чистота, също е надлежно оповестена и публикувана на сайта на Общината, без оповестяването на този акт да е елемент от действителността/валидността или правното им действие.

По отношение възраженията спрямо направената от административния орган връзка на Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена през 2010 г., с Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ /отм./, подадена през 2000 г. Възраженията в тази насока, в същността си целят оборване размера на отчетната стойност. Както се посочи по-горе, данъчно-задължените по закон лица са тези, на които е вменено задължение да подават съответните декларации, респ. да посочват съответните данни. В случая видно от тези две Декларации е, че декларираните обекти (1 брой земя и 11 броя сгради, построени върху тази земя) напълно съвпадат като брой и същият този брой съществува в системата на Общината, съответно за тях са установени публичните задължения с оспорения акт. Връзката между двете декларации касае размера на отчетната стойност, какъвто размер има посочен в Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, но няма посочен в Декларацията по чл. 14 от с.з., поради което целият спор около т.нар. обвързаност (кой, как, кога и защо) остава несъстоятелен и изпразнен от съдържание. Обвързаността между двете декларации следва от самите тях и декларираните данни, а не от каквито и да било действия на служители при ответната страна. При липсата на последващо деклариране, в случая на друг размер отчетна стойност за процесните недвижими имоти, меродавните данни са тези, които са надлежно декларирани, поради което твърдението за необоснованост/неяснота и неправилност на тази стойност, се явява необосновано.

Декларирането на релевантните за данъчното облагане обстоятелства, са вменени в задължение на данъчно задълженото лице. Декларирането на настъпили промени в тези обстоятелства също е задължение на това лице. В случая липсват данни за подавана Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, т.е. с данни за отчетна стойност на имота, след датата на обнародване на новия образец до 2020 г. – процесната година, за която са установени съответните задължения. Предоставянето на такава информация пред други административни органи, няма отношение и не дерогира задължението за надлежното й деклариране пред съответния публичен орган.

Настъпилите законодателни промени за периода 2010 г. – 2011 г. не се отразяват и нямат отношение към декларираните данни, нито към редът и условията за установяване на дължимите данък и ТБО. Дори да се приеме, че данъчният орган е следвало да приложи новият утвърден образец на декларацията по чл. 14, която включва и част трета (с данни за отчетна стойност, каквато част липсва в образеца от 2010 г.), тъй като няма установен нов законов ред, то за да приеме този образец, същият следва да се подаде от данъчнозадълженото лице, което не направено до 2021 г. Подаването на декларация от вида на процесната, е във волята на данъчно задължените лица и те са тези, които следва да предприемат съответните фактически действия, за да декларират евентуално настъпилите промени в първоначално декларирани от тях обстоятелства, като непредприемането на такива действия, не заличава предходно декларираните обстоятелства, респ. не ги дерогира или променя.

Необосновано се твърди, че оспорващото дружество е възпрепятствано през 2013 г. да подаде декларация с нови отчетни стойности, тъй като от една страна не се установиха обстоятелства, които да доказват това твърдение, а от друга, в случай, че дружеството е било възпрепятствано по някакъв начин от конкретно определен служител при Община Вършец да подаде желана от него декларация, то същото е имало обективната възможност да подаде тази декларация чрез Бьлгарски пощи или куриер като с това безспорно може да установи волята си за нейното подаване. В тази връзка евентуално възникнали разногласия между даден служител и управителят на дружеството нямат отношение към предмета на спора и не могат да бъдат разрешавани от съда.

Във връзка с това, попълненият формуляр - Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 2013 г. /л. 275-284/, със заверка на обекта земя от Техническата служба при Община Вършец (която заверка е от значение за определянето на задълженията, но е самостоятелно и отделно изискване/задължение, различно от подаването и завеждането на самата Декларация), без този формуляр да е подаден и надлежно приет/входиран в Общината, същият не представлява годно доказателство, от което дружеството може да черпи права, в който смисъл е чл. 100 от ДОПК. Причините, поради които не е подадена тази декларация, нямат правно значение.

По отношение на разминаването в размера на отчетната стойност на декларираните имоти между представената от НАП Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, където е декларирана стойност от 229 837 деноминирани лева и въведената в системата на Община Вършец стойност, която е от 186 323 лева. Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза И. Д. заявява, а и това се установява от самите стойности, че тази разлика, която е в полза на данъчнозадълженото лице, произтича от грешно въведена отчетна стойност за един от декларираните обекти, а именно за сграда „склад – лаборатория“. Видно от декларацията по чл. 17, отчетната стойност на този обект е 43517 лева, докато в системата на Общината е въведен с отчетна стойност само 3 лева. Без да са необходими специални знания и при изпълнение на основно математическо действие, се установява, че разликата между действително дексларираната отчетна стойност за въпросния обект от 43517 лева и въведената за него такава стойност в системата от 3 лева, е в размер на 43514 лева, точно колкото е разликата между декларираната обща отчетна стойност от 229837 лева и въведената в системата от 186323 лева. Поради каква причина тази стойност е въведена в този с пъти занижен размер, то това обстоятелство в случая няма правно значение, поради това, че същата като по-ниска е по-благоприятна за оспорващото дружество и задълженията са изчислени в по-нисък размер или вземайки по-високата отчетна стойност, така както е декларирана от дружеството, задълженията му биха били по-високи. С оглед на това следва да се отбележи, че в случай, че това обстоятелство се приеме за незаконосъобразно и поради това да се приеме точно декларираната по-висока от дружеството отчетна стойност, то поради забраната за влошаване положението на оспорващия за съда липсва процесуална възможност да отмени акта на такова основание, поради което и грешката допусната от О. В. и начислените в по-нисък размер задължения, остават за нейна сметка.

Състоянието на имотите, а от там и тяхната отчетна стойност след датата на издаване на акта, нямат правно значение. След като задълженото лице не е подало декларация, с която да удостовери други, различни от декларираните стойности, то няма други данни, които данъчният орган да вземе в предвид.

Видно от представените Заповеди на Кмета на О. В. за 2020 г., имотите на оспорващото дружество попадат в границите на районите, където Общината предоставя услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и чистота, със съответната честота на тези услуги. По делото не се спори по самото извършване на услугите по сметосъбиране, транспортиране и поддържане чистотата на обществените места, като това се установява и от доказателствата по делото. В тази връзка съдът кредитира заключенията на вещото лице И. П., които заключение не са оспорени от страните и приема същите за дадени обективно, безпристрастно и обосновано, като същевременно са в съотвтествие със събраните по делото доказателства.

Задължението за заплащане на данък недвижими имоти и ТБО, в това число и крайните срокове, в които се следва плащане, са определени по силата на самия закон, а знанието на закона се презумира. След изтичане на крайния срок за плащане, данъчнозадълженото лице изпада в забава и за компетентния орган е налице правно основание да издаде АУЗ.

При тези фактически обстоятелства и действащи правни норми, съдът счита, че са налице всички материалноправни предпостваки, визирани в чл. 62 от ЗМДТ за дължимост на установените публични задължения при основата спярмо която са изчислявани същите.

По отношение възраженията за извършвани плащания от данъчно задълженото лице, нито вещото лице установява, нито оспорващият представя доказателства за извършени такива, както на данък недвижими имоти и ТБО, така и за данък МПС до датата на издаване на оспорения акт. По отношение на представеното Постановление за възлагане на МПС, то същото е от 20 04 2022 г., а именно след процесния период, както и представените приходни квитанции са от 2024 г., поради което нямат правно релевантно отношение към оспорения акт, който се преценява към момента на неговот издаване. Установеният с акта размер е потвърден с изслушаните заключения на вещото лице и предвид неоспорването им от страните, съдът приема същият за правилно изчислен, като същевременно този размер безпроблемно може да бьде проверен и установен с извършването на просто математическо действие, така както е посочено и в заключенията. Това, че размерът на задължението би бил по-нисък, при наличието на по-ниска отчетна стойност за имотите, то поради изложените по-горе съображения и за настоящия случай, това обстоятелство остава неприложимо.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на закона.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на на „Ара Колорс” ООД, [населено място], общ. Монтана против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 999-1/09.06.2023 г., издаден от София Я., на длъжност юрисконсулт/актосъставител, оправомощен със заповед № 122/21.04.2021 г. от Кмета на Община Вършец, потвърден с Решение № 26/21.09.2023 r. на Директор Дирекция „Специализирана администрация", ст юрк и УОС при Община Вършец, в качеството му на решаващ орган, с който са установени задължения за процесния недвижим имот за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2020 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.