Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №... от 08.04.2011г., постановено по Гр.Д. № ... по описа за 2010г., В. районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск от Е. Г. В. с ЕГН * от гр.В.Т., ул.”Д. Б.” № 2А, А. против „Е. Б.-П.”, със седалище и адрес на управление : гр.В., район В. В., Б. П. В., С. 6, относно установяване недължимостта на сумата от 3 220.88 лева, представляваща коригирана сума, на основание констативен протокол от метрологична експертиза № ... от 18.03.2010г. по партида с клиентски номер * за обект в гр.В.Т., ул.”Д. Б.” № 2А, А..Осъдил е Е. В. да заплати на „Е. Б. П.” –гр.В., сумата от 780 лева представляваща направени по делото разноски. Против решението на съда е подадена въззивна жалба от Е. Г. В. чрез пълномощник-адвокат Н. И.-ВТАК.С жалбата се атакува решението изцяло.Направено е оплакване ,че съдът е постановил решението в противоречие със събраните по делото доказателства и закона.Изложени са доводи.Моли съда да отмени решението и постанови ново, по същество, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.Няма направени доказателствени искания. В срока по закон е постъпил отговор от ответника по жалбата.Заема становище , че изложените в жалбата твърдения относно порочността на обжалваното решение са неснователни и недоказани, тъй като решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и на основание събраните по делото доказателства. Претендира разноски. Образувано е въззивното производство. Във въззивното производство не са събирани доказателства. Жалбата като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Съдът , като съобрази направените доводи, изложените съображения и въз основа на доказателствата и закона, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно изцяло, а в обжалваната си част е допустимо. По същество, решението в обжалваната му част е необосновано незаконосъобразно и неправилно. Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже своите твърдения за фактите на които основава иска, както и твърденията за фактите на които основава своите възражения. Правните изводи въз основа на установената фактическа обстановка по делото са неправилни. Пред В. районен съд е предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, която ответникът е начислил по реда на предвидената в чл. 25 от Общите му условия възможност за едностранно коригиране на сметката на потребителите при установени вмешателства върху СТИ. В случая според настоящата инстанция ОУ на ответника обвързват ищеца, понеже са публикувани в един централен и един местен ежедневник, което е доказано по делото. По този начин е спазена разпоредбата на чл.98а от ЗЕ . Съгласно ОУ на „Е. Б. МРЕЖИ„ гр. В., които също са обвързващи за ищеца по причините, посочени по- горе, чл.61 от същите в случаите, когато се съставя констативен протокол /КП/, той се подписва от представителя на „Е. Б. МРЕЖИ „ гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. Ако ползвателят не присъства и / или откаже да подпише КП, протоколът се подписва от един свидетел, който не е служител на „Е. Б. МРЕЖИ „ гр. В.. По делото е представен КП, съставен от служители на „Е. Б. МРЕЖИ„ гр. В. в съответствие с изискванията на цитирания по- горе текст от ОУ. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за ответника факти. С оглед обстоятелството, че протоколът не носи подписа на ищеца, който е ползвател на ел. енергията по смисъла на цитираните ОУ, констатациите, депозирани в него, не го обвързват. При това положение ответникът е следвало на общо основание да докаже, че изложените в протокола обстоятелства отговарят на истината. Изслушаните СТЕ и СИЕ, макар и да установява вмешателство върху иззетото СТИ, не е достатъчна обоснове извода за дължимост на процесната сума, която „Е. Б. П.„ гр. В. е начислил по реда на чл. 25 от своите ОУ. Нещо повече, именно обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищеца по реда на клауза от ОУ, дава основание на съда да приеме, че исковата сума не се дължи. Съображенията за това са следните: Дори и да е установен фактът на неточно отчитане на доставяната електроенергия, „Е. Б. П.„ гр. В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките на последния само въз основа на този факт. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е. Б. П.„ гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Горното не означава, че доставчикът на електроенергия не би могъл по никакъв начин да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ. Тези средства /СТИ/ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това ответникът в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по тз№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание . Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. В заключение настоящият състав счита, че ищецът не дължи сумата от 3220.88 лева, представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периодаот месец септември 2009 г до месец март включително на 2010 г/09.09.2009г-31.03.2010г./, тъй като за „Е. Б. П.„ гр. В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Предявеният отрицателен установителен иск, с който се претендира да се признае със сила на присъдено нещо горепосоченият факт, е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Съдът е възприел теза, която влиза в разрез с материалноправните разпоредби, уреждащи материята, касаеща отношенията между доставчика на ел. енергия и потребителите. Изводите му противоречат както на цитираните по- горе в решението законови разпоредби, така и на установената съдебна практика. Решението следва да бъде отменено изцяло. При този изход на делото ответникът „Е. Б. П.„ гр. В. следва да заплати на ищеца направените от него разноски за водене на делото в размер на сумата от 529.25 лева. Водим от горното,съдът, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № .../08.04.2011г., постановено по гр.д. № ..../2010г. на В. Районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. Б. П.„ гр. В., ЕИК..., че Е. Г. В. с ЕГН-* НЕДЪЛЖИсумата от 3220.88 лева,представляваща служебно начислена сума за ел. енергия на АБ .№* за репиода от месец 09.2009 до месец 03.2010 година включително за недоставена и непотребена електроенергия през този период на адрес В. Т., ул.”Д. Б. " №2А А.. ОСЪЖДА „Е. Б. П.„ гр. В., ЕИК..... да заплати на Е. Г. В. с ЕГН-* сумата от 529.25 лева,разноски за водене на делото. Решението на съда е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |