№ 41
гр. Шумен, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630102027 по описа за 2022 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и осъдителен, с правно основание чл.
415, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на
управление – ***, срещу А. Ж. С., ЕГН : **********, с адрес – г***, с
посочено правно основание чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 3 ГПК и обща цена от
5959,71 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 5959,71
лева, представляваща 2312,97 лева главница по договор за потребителски
кредит от 23.02.2019г.; 741,19 лева договорна лихва за периода 25.01.2020г. –
03.02.2020г., 166,28 лева лихва за забава, за периода 26.05.2019г. –
03.02.2021г., 124,78 лева законна лихва за периода 03.02.2021г. – 28.06.2022г.
и 2614,49 лева незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК
поискал издаване на заповед за изпълнение, като за сумата от 2614,49 лева, за
възнаграждение по пакет допълнителни услуги, искането било отхвърлено.
Срещу издадената заповед по ГД № 1410/2022г., ответникът възразил. Поради
изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на
1
описаните вземания, в заповедта, осъждане на ответника да му заплати сумата
2614,19 лева възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги и
разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди
нищожност на договора и отделни негови клаузи, за размера на договорната
лихва и ГПР, за възнаграждението за допълнителни услуги, поради
противоречие с добрите нрави. Твърди заплащане на кредитора на сумата от
3514,12 лева и иска отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез
представител /в писмена молба/, а ответникът лично, поддържат заявеното в
исковата молба и отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
частично неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 23.02.2019г. страните сключили договор за потребителски кредит,
според който ищецът предоставил на ответника сумата от 3000 лева.
Уговорено било връщането , за срок от 24 месеца, с падеж 25-то число и
размер на вноската по кредита от 179,89 лева, включваща главница и лихва в
размер на 38,30% годишно, при ГПР от 44,98%, и обща дължима сума по
кредита от 4317,28 лева. Страните сключили и споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, по който ответникът следвало да заплати
възнаграждение от 3712,80 лева, на същите падежни дати и брой вноски,
всяка от 154,70 лева. Така общото му задължение по кредита и пакета
допълнителни услуги възлизало на 8030,08 лева, а размера на месечната
вноска на 334,59 лева. Преди сключване на договора на ответника била
предоставена информация под формата на единен Европейски формуляр.
Част от уговорената сума била преведена, от кредитора, по сметка на
ответника на 25.02.2019г. – 490 лева и на трето лице, на същата дата – 2510
лева, за погасяване на друг дълг. Според неоспорените извлечение от сметка
и справка на ответника, той заплатил по договора обща сума от 3514,12 лева,
на вноски, последната на 06.06.2022г., според втория документ и на
03.02.2021г., според първия. Поради забава, съобразно уговорките,
2
задължението му, по договора било обявено за предсрочно изискуемо,
считано от 03.02.2021г.. Кредиторът изготвил уведомление до ответника,
което няма данни да му е връчвано. Заявлението по ЧГД № 1410/2022г.
постъпило в ШРС на 20.06.2022г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи –
наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор),
задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и
размера ѝ; предоставянето на заетата сума.
Посочените, не са налице, в настоящият случай – Уговорките от
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, касаещи
дължимото възнаграждение по пакет допълнителни услуги и уговорената
договорна лихва в размер на 38,30%, са нищожни поради накърняване
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и заобикалящи
разпоредбите на закона за потребителския кредит, първата – чл. 21, ал. 1 от
ЗПК. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да
нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е
придадено правно значение, при действителността на сделките. При
възмездните, то, най-често се свързва, с принципите на справедливост и
производният му, за еквивалентност на престациите. Уговорените
възнаграждения по процесния договор, само поради размера си, са в
противоречие и с двата, налагайки заплащане такова за ползване на чужди
средства надхвърлящо ползваната сума, без уговорената възнаградителна
лихва – 3712,80 лева/възнаграждение за допълнителни услуги/ и 3000 лева
/сума по кредита/, съответно 1317,80 лева договорна лихва, надхвърляща 1/3
от заетата сума. Както правилно се посочва в исковата молба съществува
свобода на договарянето и ответника е получил пред договорна информация,
но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на
облигационното право, като посочените и този за недопускане на
неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при
заплащане на уговорените възнаграждения/чл. 9 ЗЗД/. ЗПК в чл. 10а,
регламентира възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит. Нормата изключва
свързаните с усвояване и управление на кредита. В случая една от
3
уговорените услуги е именно такава – „приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит“. Тоест изисква се възнаграждение за
изпълнение на основното кредиторово задължение по договор за кредит, да
предостави парична сума. Отделно от това пакета включва още четири
„услуги“, като нито в договора, нито в общите условия има яснота какво е
дължимото възнаграждение за всяка „услуга“, нито те са ясно и точно
определени, каквото е законовото изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това
е достатъчно за този състав да приеме, че тези клаузи имат за цел и резултат
заобикаляне изискванията на Закон за потребителския кредит, поради което и
са нищожни. По изложените вече съображения, не може да бъде споделено
виждането на ищеца, че възнаграждението за пакет допълнителни услуги се
дължи заради възможността, те да се ползват, като опция. Не случайно
търговията с опции и други деривати се осъществява на регулирани пазари,
при други принципи и правила, а ЗПК, ЗЗД и споменатите добри нрави,
изискват плащанията по договори за потребителски кредит, включително и по
допълнителните услуги свързани с него, да бъдат съответни на ползвания
ресурс и/или услуга, което изключва възможността на кредитора по такъв
договор, да изисква заплащане на опции.
Изложеното налага отхвърляне на предявения осъдителен иск, като
неоснователен /за възнаграждение по пакет допълнителни услуги/, за сумата
от 2614,49 лева.
Останалите установителни искове също са неоснователни, независимо,
че този състав приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на
посочената от ищеца дата, независимо, че волеизявлението му в тази насока,
не е достигнало до длъжника. Уведомяването е необходимо, при кредит
отпуснат от банкова институция и при заявление по чл. 417 ГПК, тъй като
както е видно от мотивите на ТР № 4/2013г. на ОСГТК ВКС, т. 18,
аргументите се извличат от разпоредби на ЗКИ, а тези към гореспоменатото
позволяват волеизявлението да породи действие ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, уговорени в договора
или предвидени в закон. В случая според уговорките, още при сключване на
договора ответника е бил уведомена за тази последица на забавено
изпълнение – чл. 12.3 от ОУ, към договор за потребителски кредит. Отделно
от това практиката приема, че уведомлението може да достигне до длъжника
с връчване на исковата молба, дори и когато я получава особен представител.
4
Към посочената дата – 03.02.2021г., при горните допускания, за
недействителност на договора, дължимата главница, само която кредиторът
може да получи, съобразно чл. 23 ЗПК, му е била платена, а между нея и
постъпване заявлението в ШРС е получил сума, която надхвърля търсените
лихви, които не му се следват, в съответствие с разпоредбата.
При този изход на спора, разноски между страните, не следва да се
присъждат, поради липса на данни, за извършени такива, от ответника.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и
адрес на управление – ***, срещу А. Ж. С., ЕГН : **********, с адрес – г***,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 2312,97 лева главница по договор за
потребителски кредит № 30035320514 от 23.02.2019г.; 741,19 лева договорна
лихва за периода 25.01.2020г. – 03.02.2020г., 166,28 лева лихва за забава, за
периода 26.05.2019г. – 03.02.2021г., 124,78 лева законна лихва за периода
03.02.2021г. – 28.06.2022г., в едно със законната лихва, върху главницата от
2312,97 лева от 28.06.2022г., до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕООД, ЕИК : *** със седалище и
адрес на управление – ***, срещу А. Ж. С., ЕГН : **********, с адрес – г***,
иск, с правно основание чл. 415, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, за осъждане
ответника да заплати сумата от 2614,49 лева възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
30035320514/23.02.2019г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5