Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
01.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
19 състав, в публично заседание проведено на 09.10 през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при секретаря Светла Радойкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 14517
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Ю.*** и седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** - прокурист, чрез пълномощника
им - адв. *** срещу Н.Д.В.,
с ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед №
3602/22.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 7569/2018г. по описа на ВРС: 4631,11 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 21.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 816,96 лева - договорна лихва за периода 14.04.2006 г. - 02.03.2018
г.; 452,53 лева - мораторна лихва за
периода от 14.04.2006 г. - 15.05.2018 г. и 45,82
лева - такси за периода 14.04.2006 г. - 15.05.2018 г., дължими по Договор
за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от 14.04.2006г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
По силата и при условията на Договор за издаване на
кредитна карта "EUROLINE" от 14.04.2006 г., "Ю.Б." АД /с
предишно наименование „*** предоставило на ответника банков
кредит, който картодържателят можел да усвоява с издадената кредитна карта. По
време на действие на договора, ответникът използвал предоставения му кредитен
лимит по кредитната карта в размер от 4900 лева. Картодържателят усвоявал
различни суми, през различните периоди. За предоставянето и управлението на кредита
и другите услуги по кредитната карта, се заплащало възнаграждение. Главницата в
размер на 4631,11лева била изцяло просрочена и изискуема. Длъжникът не изпълнил
договорните си задължения относно погасяване на дължимите суми. Във връзка с неплащането на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения, с краен срок за
плащане съответно до 11.07.2017г. и до 10.08.2017г., ищецът прекратил договора
и обявил картата за невалидна. Според чл. 15.2 от Общите условия при
прекратяване на договора цялото задължение ставало незабавно изискуемо и
дължимо. Така договорът за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от
14.04.2006г. бил прекратен, а кредитната карта съответно обявена за невалидна и
цялото задължение на ответника било незабавно изискуемо. Поради неизпълнение от
страна на длъжника, ищецът изпратил
уведомително писмо с изх. №6074/01.03.2018г., което било получено от
майката на адресата на 02.03.2018г. Към датата на прекратяване на договора
задължението било в размер на 5946.42 лева: 4631,11 лева - главница, 816,96лева
- договорна лихва за периода 14.04.2006г.- 02.03.2018г., 452,53 лева -
мораторна лихва за периода 14.04.2006г. - 15.05.2018г., и 45,82лева - такси за
периода 14.04.2006 г. - 15.05.2018г., които представлявали начисленията по договор
за издаване на кредитна карта от 14.04.2006г.
По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д. №
7569/2018г. по описа на ВРС и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Размерът на процесните вземания се установявал и от представеното в заповедното
производство извлечение от счетоводните книги на банката. Срещу дължимостта на
вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, ответникът
възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което и за ищеца се породил правен
интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.
Ищецът излага доводи за надлежно връчване на
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на ответника, чрез
изпратено уведомително писмо чрез „***
получено от майката на адресата на 02.03.2018г.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
Извън срока за отговор, с писмено становище до съда,
ответникът чрез пр. си представител е
оспорил исковата претенция, като неоснователна. Наравил е възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Твърди още, че заемът
е предоставен на физическо лице, който следва да се приеме за потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, съответно не се установявало кредиторът да е
изпълнил задължението си по чл.5 от ЗКП за предоставяне на необходимата
информация за сравняване на различни предложения и вземане на информирано
решение. В този см. била препятствана възможността потребителят да разбере как
са формирани процесните суми. Кредиторът не бил определил ясно и точно вида,
размера и действието, за което се събира възнаградителната лихва. Твърди се
нищожност на клаузите в договора и недействителност, като в последния случай
заемополучателят следвало да върне само чистата стойност на кредита.
Уговорената неустойка в договора била неравноправна клауза. Представените
ОУ не били ясни досежно определените
такси и неустойки, което не можело да обвърже валидно потребителя. От
представените доказателства не ставало ясно размера на главницата, на заемната
сума и на лихвите, както и върху каква стойността са начислени.
Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен.
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез
процесуални представители поддържат изложеното в исковата молба и в писменото
становище и претендират сторените в производството разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.
№ 7569/2018г. по описа на ВРС се установява, че на 21.05.2018г. ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по което е издадена Заповед № 3602/22.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документа по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата, получен
от заявителя на 13.06.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на посочения в
Заявлението адрес на длъжника, заедно с поканата за доброволно изпълнение на
22.08.2018г. Длъжникът е възразил срещу дължимостта на претендираните вземания
на 29.08.2018г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Заявителят е уведомен за
постъпилото възражение на 05.09.2018г., като е предявил настоящия иск за
установяване на вземането на 27.09.2018г.
С исковата молба е представено
надлежно заверено копие от Договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от 14.04.2006г., с който ищцовото дружество се
е задължило да издаде на ответника кредитна карта, по която картодържателят е
разполагал с кредитен лимит от 4900лева. Съгласно чл.10 от ОУ, картодържателят може да погаси
задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в
месечното извлечение изцяло и без начисляването на лихва, освен в посочените
случаи от чл.6 от ОУ, върху които се начислява
лихва съгласно чл.12 ,или на части, но в този случай трябва да изплати
най-малко мин. месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и
с които е превишил кредитния лимит. За предоставянето и управлението на кредита
и другите услуги по кредитната карта, кредитополучателят заплаща
възнаграждение, вкл. не само лихва, посочено в приложението към ОУ.
С исковата молба е представено
надлежно заверено за вярност копие от общите условия на ищцовата банка за
кредитна карта „EUROLINE” /л.8/.
С уведомително писмо с изх. №6074
от 01.03.2018г. ищцовото дружество е уведомило ответника на посочения от него
адрес в заявлението, че е обявило целия кредит за предсрочно изискуем на
основание чл.15.1б.“а“ от ОУ на Договора за издаване на кредитна карта „EUROLINE”, поради
неплащане на минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения,
с краен срок на плащане 11.07.2017г. и 10.08.2017г. Към датата на прекратяване
на договора задължението на кредитополучателя към банката възлиза на: общо
5946,42лева, от които 4631,11лева главница, ведно със законна лихва към датата
на подаване на заявлението, 816,96лева, договорна лихва за периода
14.04.2006г.-02.03.2018г., 452,53лева обезщетение за забава за периода
14.04.2006г.-15.05.2018г. и 45,82лева, такси за периода
14.04.2006г.-15.05.2018г.
За изясняване на фактическата
страна на спора по делото са ангажирани специални знания посредством допусната
съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице
посочва, че по Договора за издаване на кредитна карта „EUROLINE” от
14.04.2006г. общият размер на реално усвоената от ответника парична сума е в
размер на 15871,28лв. за периода 14.04.2006г.-21.05.2018г. Погасената главница
за целят срок на договора е в размер на 11240,17лв, като дължимата и непогасена
главница е в размер на 4631,11лв. Вещото лице е установило погасена договорна
/възнаградителна и/или мораторна лихва в
размер на 5631,47 и дължима и непогасена - в размер на 1269,49лв. Заплатените
такси от ответника за целия срок на договора са в размер на 1297,73лв., а
непогасените в размер на 45,82лева.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като пълно обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.384-388/.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен от ищеца иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумите, за които е издадена Заповед № 3602/22.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 7569/2018г. по описа на ВРС.
Предявения
установителен иск е процесуално допустим, доколкото в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение, длъжникът и ответник в настоящето производство е
възразил срещу дължимостта на вземанията по заповедта в срока по чл.414, ал.2
от ГПК и исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за постъпилото възражение.
С доклада по
делото съдът е разпределил между страните доказателствената тежест съобразно
предмета на спора и изложените от страните фактически твърдения.
В тежест на
ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване между
страните, че е бил сключен действителен договор за кредит, по силата на който
на ответника е предоставен кредитен лимит в рамер на 4900 лева; наличието на
уговорка за заплащане на претендираните суми; размерът на вземането; че ответникът е изпаднал в забава и дължи
претендирания размер на вземането, произтичащо от процесния договор, че
длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост.
С оглед неподаването на отговор на исковата
молба, на ответника не е възлагана доказателствена тежест. В тази връзка
настоящият състав на съда намира, че по направеното възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания, съдът не дължи произнасяне
доколкото същото не е направено своевременно в предвидения законоустановен срок
- с отговора на ИМ, поради което същото се явява преклудирано.
Между страните
не е спорно сключването на договор за издаване на кредитна карта на
14.04.2006г., като ответника не е оспорил истинността на представеното с
исковата молба копие от договора. Твърдението, че в заявлението за издаване на
кредитна карта не е описана процесната сума, а друга такава от 794,36лв и респ.
че именно за тази сума е била
договореността между страните, съдът преценява като несъстоятелно, доколкото
посочената сума е посочена като първоначална транзакция, в случай на приемане
на заявлението. Т.е. независимо, че процесната сума не фигурира в заявлението,
то от събраните доказателства по делото, респ. от месечните извлечения по
кредитната карта „EUROLINE” и заключението на изготвената СЧЕ безспорно се установява размера на
усвоените суми от ответника по отпуснатия банков кредит.
В
този смисъл неоснователни са и твърденията на ответника, че кредиторът не е предоставил необходимата информация за
скл. на договора, както и че била препятствана възможността потребителят да
разбере как точно са формирани процесните суми. Именно подписвайки заявлението,
ответникът се е съгласил с ОУ, които са неразделна част от договора и по този
начин е декларирал, че приема всички условия на този договор, с определените в
него права и насрещни задължения. Бесзпорно е налице съвпадение на насрещните
волеизявления, а от там следва и че е налице валидно сключен договор с
произтичащите от него права и задължения, като няма основание да се твърди
нищожност или недействителност на клаузите му. Картодържателят е получил
издадената му карта, съобразно заявеното от него и е ползвал отпуснатият му
кредитен лимит съгласно ОУ на Договора. Нещо повече - видно от заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, той е погасил
частично суми по отпуснатия кредит, вкл. главница, лихви и такси. Установява се
и неговата активност като потребител, съобразно детайлно извлечение за
извършени плащания към търговец /Авизо/ и детайлна справка за движението по
кредитната карта /9-21л./, видно от които процесната карта е била използвана
активно, вкл. и чрез тегления от банкомат. Вещото лице по изготвената СЧЕ е установило какви суми са
ползвани от ответника по отпуснатия му кредитен лимит. В целия период от
сключване на договора и издаването на кредитната карта до неплащане на
минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, със краен
срок на плащане 11.07.2017г. и 10.08.2017г., ответникът е правил вноски
съобразно уговореното между страните и едва с неплащане на гореописаните вноски
е настъпило предвиденото в договора основание за обявяване на предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита.
Настъпването на
предсрочната изискуемост не е автоматично с неплащането на 2 минимални месечни
вноски по договора, а с достигането на изявлението на кредитора до длъжника, че
се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Такова
съобщение - уведомление е надлежно връчено на ответника на 02.03.2018г., на
адреса посочен в заявлението, на лице по чл.46 ал.2 ГПК
До настъпването
на основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем за ищцовата банка
не е съществувало основание да претендира заплащане и да търси и получи
принудително изпълнение на процесните задължения, доколкото ответника –
картодържател е бил изправна страна по договора и е изпълнявал задължението за
внасяне на минимални месечни вноски съобразно издаваните му извлечения.
От заключението
на вещото лице се установява, че размерът на претендираните в настоящето
производство вземания при настъпване предсрочната изискуемост на кредита (преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК) е в
претендирания от ищеца размер, поради което исковите претенции се явяват
доказани по своите основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на поискани и доказано сторени по делото разноски в исковото и
в заповедното производство. Направените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 7569/2018г. по описа на ВРС са в размер на 644,68
лева, от които 118.93 лева внесена по сметка на ВРС държавна такса и 525,75
лева платено адвокатско възнаграждение. Разноските на ищеца в настоящето
производство са 216.32 лева довнесена държавна такса и 752,79 лева адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице 200лв или общо 1169.11 лева. Разноски в
посочените размери следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Д.В., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „*** и седалище и адрес на управление ***
следната сума, за която е издадена Заповед №3602/22.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
7569/2018г. по описа на ВРС: 4631,11
лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 21.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, 816,96 лева -
договорна лихва за периода 14.04.2006 г. - 02.03.2018 г., 452,53 лева - мораторна лихва за периода от 14.04.2006 г. -
15.05.2018 г., 45,82 лева - такси за
периода 14.04.2006 г. - 15.05.2018 г., дължими по Договор за издаване на
кредитна карта "EUROLINE" от 14.04.2006г.
ОСЪЖДА Н.Д.В., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД*** седалище и
адрес на управление *** сумата от 1169.11 лева /хиляда сто шесдесет и
девет лева и 11ст./, представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.В., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *** седалище и
адрес на управление *** сумата от 644,68
/шестстотин четиридесет и четири лв. и 68ст./лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 7569/2018г. по описа на ВРС
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: