РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Благоевград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101534 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „А. Ч. №, представлявано от В. Н. М. – управител
против Л. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. „Г. Т.“ № , ет. , ап..
Ищецът твърди, че в периода от 31.05.2017 г. до 31.12.2020 г. се е намирал в
облигационно правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последния
ВиК услуги за имот, находящ се в адрес гр. Б. ул. „П. Х. № , ет.2, абонатен № . Поддържа, че
процесното облигационно отношение било уредено от Общите Условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Заявява, че съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ ответникът като потребител бил длъжен да заплаща
дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги - "вода", "канал" и "пречистване" в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Навежда, че за процесния период /от 31.05.2017 г.
до 31.12.2020 г./ предоставил на ответника ВиК услуги на обща стойност от 5494,45 лв., за
което са били издадени 14 броя фактури, които са подробно описани в исковата молба.
Твърди, че във фактурите били вписани показанията на водомера за процесния имот.
Заявява, че поради неплащане на задълженията по цитираните фактури в срок на основание
чл. 44 ОУ се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, за периода от 03.08.2017г. до 23.03.2021г., възлизащо на общо 145,08 лв.
Посочва, че за претендираните вземания по ч. гр. д. № 855/2021г. на Районен съд – гр.
Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, била връчена на
ответника /длъжник в заповедното производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът чрез особения си представител адв. Ц. Б. Х. оспорва предявените искове.
Тази си процесуална позиция обосновава с подробни доводи, че липсвало облигационно
отношение между страните, както и че претендираните вземания били погасени по давност.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 5494,45 лв. /пет
хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ -
1
представляващи главница за периода от 31.05.2017 г. до 31.12.2020 г., на основание
доставена, но незаплатена ВиК услуга за имот, находящ се в обл. Б., общ. Б. гр. Б. ул. „П. Х.
№ , ет., абонатен №.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 145,08 лв. /сто
четиридесет и пет лева и осем стотинки/ – общ размер на мораторната лихва върху
главницата за периода от 03.08.2017г. до 23.03.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 93098 от 06.04.2021г. по ч. гр. д. №
855/2021г. на Районен съд – гр. Б. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
Уважаването на първата от разглежданите искови претенции по чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/
наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка
(продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а
ответникът - на потребител; 2/ реалното доставяне на ВиК услуги от доставчика на
потребителя за процесния имот; 3/ размера на претендираното вземане и 4/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените
мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да установи първите две от горевизираните условия за уважаване на иска по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество е представило 14 броя фактури, които са
подробно описани в исковата молба. От съдържанието на фактурите става ясно, че за техен
издател фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът.
Ищецът е представил и Акт – потвърждение за първоначално монтиране,
поставяне/заснемане, ремонт, проверка/ на водомер № от 08.07.2014г.; Констативен
протокол № . и снимки към този констативен протокол; Карнет-листове 3 броя – копия; 3
броя Покани за доброволно плащане и известия за доставяне към тях; Протокол за
преустановяване на услугата по водоподаване от 12.06.2022 г., Писмо с изх. № ПИ-11-
955/26.10.2020 година; Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ВиК ЕООД
град Б.и болничен лист на В.Т. Г.- служител във ВиК ЕООД Б.; Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД Благоевград, публикувани в местен и централен всекидневник;
Справка-извлечение за изразходваните водни количества по реда на чл. 50 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребители при установено незаконно присъединение към
ВиК системите; Номенклатура на делата със срокове за съхранение на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД Б. с дата на одобряване – 26.11.2019г. и датата на утвърждаване –
12.12.2019г.; болничен лист на В. Т. Г.-служител във ВиК ЕООД Б.; Заповед № РД-06- 2
305/20.11.2018г.; Заповед № РД-06-423/27.12.2019г.; Заповед № РД-06- 2/02.02.2019г.;
Заповед № РД-06-459/31.12.2020г.; Актуално състояние на ВиК ЕООД към 16.03.2022г.
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно
облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който
2
ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът - на потребител.
От приетите по карнетни листа става ясно, че е имало реално доставяне на ВиК услуги от
доставчика на потребителя за процесния имот.
Отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се
съдържат в процесните фактури за задълженията на абоната и в карнетните листа за
конкретния начин, по който е извършено отчитането.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г. В.и К.Б. Б. (служители на
ищцовото дружество) става ясно, че ответникът е бил свалил монтирания от ищеца водомер
и на негово място бил поставил поцинкована тръба, като по този начин е ползвал
нерегламентирано вода за процесния период.
Ответникът, чрез особения си представител е релевирал възражение по чл. 110 - чл. 111
ЗЗД за настъпила погасителна давност досежно претендираните суми по фактурите. В тази
връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116,
б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда
(чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване
на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият
случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания
чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като
свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ
депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване
течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в
този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Вземанията за главница по процесните фактури се погасяват с тригодишната давност.
В разглеждания казус падежите на вземанията по оспорените фактури фактура № г.;
фактура № г.; фактура № г., фактура № .; фактура № .; фактура № .; фактура № г.; фактура
№ фактура № , фактура № ., фактура № г.; фактура № **********/05.03.2019г., фактура № .,
фактура № . са на дати, които са много преди датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.04.2021г.
В настоящия случай исковата претенция за главница е предявена на 06.04.2021г., при
което съдът на основание чл. 162 ГПК, изчислявайки три години назад, приема, че вземането
за главница се счита за погасено по давност преди 06.04.2018г. Това води до извод, че искът
за главница за размера от 205,17 лв. и за периода от 31.05.2017г. до 06.04.2018г. е
неоснователен, като погасен по давност. Главницата след 06.04.2018г. в размер на 5289,28
лв., и за периода от 06.04.2018г. до 31.12.2020г. не е погасена по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в", пр. 2 ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
тригодишната давност. В настоящия случай исковата претенция е предявена на 06.04.2021г.,
при което при което съдът на основание чл. 162 ГПК изчислявайки три години назад,
приема, че вземанията за лихва се считат за погасени по давност преди 06.04.2018г. Това
води до извод, че искът за лихва за забава в размера от 65,02 лв. и за периода от 03.08.2017г.
до 06.04.2018г. е неоснователен, като погасен по давност. Лихвата за забава след
06.04.2018г. в размер на 80,06 лв., и за периода от 06.04.2018г. до 23.03.2021г. не е погасена
по давност.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 5289,28 лв., като за
остатъка от 5289,28 лв. до пълния претендиран размер от 5494,45 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ответникът дължи лихва за забава в размер на 80,06 лв., и за периода от 06.04.2018г. до
3
23.03.2021г., като за разликата до пълния предявен размер от 65,02 лв. и за периода от
03.08.2017г. до 06.04.2018г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 85,41 лв. и в
исковото производство в общ размер на 658,02 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б., Гражданско отделение,
Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че Л. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Б. ул. „Г. Т. № ет. , ап. дължи на „Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „А.Ч. № , представлявано от В. Н.М. –
управител, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с № 93098 от 06.04.2021г., издадена по ч. гр. д. № 855/2021г. на Районен съд – гр. Б., а
именно:
- 5289,28 лв. /пет хиляди двеста осемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ –
представляващи главница за периода от 31.05.2017 г. до 31.12.2020 г., на основание
доставена, но незаплатена ВиК услуга за имот, находящ се в обл. Б. общ. Б.. Б. ул. „П. Х.“ №
, ет. , абонатен №, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.04.2021г., до окончателното погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер
от 5494,45 лв. /пет хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и четиридесет и пет
стотинки/.
- 80,06 лв. /осемдесет лева и шест стотинки/ – общ размер на мораторната лихва върху
главницата за периода от 06.04.2018г. до 23.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 145,08 лв. /сто четиридесет
и пет лева и осем стотинки/ и за периода от 03.08.2017г. до 06.04.2018г.
ОСЪЖДА, Л. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Г. Т. № , ет. , ап. да заплати на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „А.
Ч.“ № , представлявано от В. Н. М. – управител следните суми:
- 85,41 лв. /осемдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ – представляваща общ
размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 855/2021г. на РС –
гр. Благоевград), съобразно уважената част от исковете и
- 658,02 лв. /шестстотин петдесет и осем лева и две стотинки/ – представляваща общ
размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1534/2021г. на РС – гр.
Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок, считано
от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез
Районен съд – гр.Б.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4
5