№ 50
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600391 по описа за 2024 година
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда №
11/07.10.2024г., постановена по НОХД № 201/24 г. на Окръжен съд Търговище
(ТОС), с която подс. Е. Т. С. бил признат за виновен в извършени
престъпления по чл. 116 ал. 1 т. 6 а вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което с
приложение на чл. 58 б. а вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 9 години; и по чл. 131, ал. 1, т. 4,
предл. второ вр. чл. 129, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години. Като общо по чл. 23 ал. 1 от НК на
подс. С. било наложено по-тежкото, а именно наказание лишаване от свобода
за срок от 9 години, при първоначален строг режим. Съдът зачел периодът на
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъдата бил
уважен предявеният граждански иск от Б. К. Р., действаща със съгласието на
своя баща и законен представител К. Р. Х., в размер на 8 000лв. като
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2023 г. до окончателното й
изплащане, като предявеният иск бил отхвърлен до пълния му размер от 30
000 лв. като неоснователен и недоказан. Съдът се разпоредил с веществените
1
доказателства, прилагайки чл. 53 ал. 1 б. а от НК по отношение на оръжието,
и възложил на подсъдимия разноските по делото ведно със заплащането на
дължимата държавна такса по уважения граждански иск.
Делото във въззивния съд е образувано по жалба на защитник на
подсъдимия – адв. Д. М.. Счита се, че постановената присъда е
незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон и наложеното с нея наказание за всяко от
престъпленията е явно несправедливо. Иска се да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подс. С. бъде признат за невинен по повдигнатото
му обвинение, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд. При условията на алтернативност се моли за
намаляване на наложените наказания за всяко от престъпленията до
минималния размер от 3 месеца, като се постанови и отлагане по чл. 66 от НК
с минимален изпитателен срок.
След проведеното въззивно съдебно следствие с излагане на
допълнителни обяснения от подсъдимия, представителят на прокуратурата
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Счита, че ТОС е извършил необходимия и дължим, спрямо процесуалния и
материалния закон, анализ на събраните по делото доказателства, стигайки до
правилни и законосъобразни правни и фактически изводи. По отношение на
наказанието прокурорът сочи, че е наложено при условията на чл. 55 от НК,
отчитайки, че деянието убийство е останало именно във фазата на опита, като
в мотивите са изложени аргументи защо не е налице доброволен отказ от
довършване на престъплението. Намира присъдата за правилна и моли да
бъде потвърдена изцяло.
В производството като частен обвинител и граждански ищец участва
пострадалата Б. К. Р., действаща със съгласието на своя баща и законен
представител К. Р. Х., и представлявана от служебно назначен особен
представител повереник – адв. П.. В хода на пренията той моли жалбата на
подсъдимия да бъде оставена без уважение. Заявява, че съдът е направил
обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и присъдата не
страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Моли присъдата да бъде
потвърдена.
Пред въззивната инстанция, защитникът адв. Б. поддържа жалбата.
2
Преценява становището на ТОС, че подсъдимият е желал да убие бившата си
съжителка за неправилно, незаконосъобразно, необосновано от събрания по
делото доказателствен материал, като направеният анализ на доказателствата
от значение за правилното приложение на закона, е непълен и незадълбочен,
довело до постановяването на порочен съдебен акт. Излага подробни доводи
по доказателствата и преценява, че намерението, което подсъдимият искал да
осъществи, било да упражни въздействие върху телесната неприкосновеност
на бившата си жена с цел да получи това, за което реално е отишъл - да си
види и да си вземе детето. Нападението осъществено спрямо пострадалата
било в резултат на нейно поведение, претърпяла е твърде леки наранявания,
които отговарят по своите морфологични белези на леки телесни повреди,
подсъдимият доброволно се е отказал да продължи своите действия. Според
защитника, психо-емоционално състояние на подсъдимия представлява
изключително смекчаващо вината обстоятелство и следва да бъде отчетено по
чл. 55 от НК за допълнително снижаване на наказанието под минимума.
Моли подсъдимият да бъде оправдан за престъплението по чл.116 от НК, или
да се приеме, че в случая е налице доброволен отказ от опит, алтернативно,
при потвърждаване на приложената квалификация, да се измени присъдата
като наказанията бъдат намалени и отложени по реда на чл.66 от НК с
максимален изпитателен срок.
В пренията по същество, подсъдимият не изразява становище. В
последната си дума моли „присъдата да падне, ако може“.
Настоящият състав на въззивната инстанция, след пълна и задълбочена
проверка на доказателствата по делото, при обсъждане на възраженията на
страните, счита следното:
І. От фактическа страна.
След провеждане на разпоредителното заседание на 14.08.2024г.,
производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред в едно
съдебно заседание на 07.10.2024г., в края на което била постановена и
обжалваната присъда. След изслушване на допълнителните обяснения на
подс. С. в хода на проведеното въззивно съдебно следствие на 13.03.2025г.,
3
съставът обсъди задълбочено доказателствения материал и намери за
установени следните факти и обстоятелства:
През 2018 г. подс. Е. С. (р. на 07.05.2000 г.) и пострадалата свид. Н.Е.Ш.
(р. на 16.05.2004г.) заживели на съпружески начала първоначално при
родителите на подсъдимия в гр. Разград, а след това в жилище под наем в
същия град. От съжителството им се родили три деца – НЕ. (момче, родено
през 2020 г.), А. (момиче, родено през 2021г.) и К. (момче, родено през 2023г.),
от които подс. С. припознал само първото. След като се отделили да живеят
самостоятелно, подсъдимият започнал почти ежедневно да употребява
алкохол, често обиждал и удрял свид. Ш., имало дори случай да я гони от
дома им и тя да нощува извън него. През лятото на 2023 г., когато вече била
бременна с най - малкото дете, свид. Ш. решила, че не може повече да търпи
отношението на подсъдимия и го напуснала. При подс. С. останало най -
голямото дете, а свид. Ш. с второто дете се върнала в дома на родителите си в
с. Подгорица, общ.Търговище, на ул.“Захари С.“ № 24, където живеела и по-
малката й сестра свид. Б. К. Р. (родена на 17.06.2010 г.).
След раздялата отношенията между двамата бивши фактически съпрузи
се влошили още повече, като между тях възникнали и спорове относно
контактите на подсъдимия с децата. Многократно лично или чрез интернет
подс. Е. С. отправял обиди и заплахи, включително и по отношение на
родителите и сестра й свид. Б. Р., а свид. Ш. и майка й отвръщали също с
обиди по социалните мрежи. Свид. Ц.С., полицейски служител, квартален на
с. Подгорица, бил запознат с протичащите отношения. През лятото, при едно
от посещенията си с цел да види второто дете, подс. С. и братовчед му свид.
С. С. успели да вземат и откарат с тях момиченцето, което било върнато на
свид. Ш. с намесата на полиция.
През м. август на 2023 г. бременна с третото дете, свид. Ш. била в
болницата в гр. Търговище, където при посещение на 23.08.23 г. подсъдимият
й нанесъл побой и с удар с юмрук й счупил носа. За това му деяние със
Споразумение № 166/27.09.2023 г. по АНД № 717/2023 г. по описа на Районен
съд - Търговище, влязло в сила на същата дата, подс. С. бил признат за
виновен в нанасяне на лека телесна повреда на бременна жена и в условията
на домашно насилие, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5а във вр. с чл.
4
130, ал. 1 от НК, и на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна
отговорност, като му било наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лева. Веднага след сключване на споразумението подсъдимият
напуснал страната и отишъл да работи в чужбина, но продължил да изпитва
ревност към бившата си жена, да отправя обиди и закани към семейството на
свид. Ш.. На 20.12.2023 г. се върнал Република България.
На 21.12.23 г. следобед подс. С. употребил алкохол и решил да отиде
отново при свид. Ш.. Взел и поставил на кръста си кухненски нож с обща
дължина 31 см, с металното острие с дължина 19,3 см и най - голяма ширина
- 3,7 см. Наел таксиметров автомобил с водач свид. Б. Х. и между 15,30 - 16,00
ч. пристигнал в с. Подгорица пред дома на семейството на свид. Ш., слязъл и
казал на шофьора да го чака.
По същото време в къщата били свид. Ш. с двете си деца и сестра й
свид. Б. Р.. Подс. С. влязъл в къщата, свид. Ш. се изненадала от появяването
му и го попитала защо е дошъл. Подсъдимият С. искал да му даде детето и
настоявал на висок глас и тя да се прибере при него вкъщи. Свид. Ш. се
страхувала от него, дала му да вземе в ръце момиченцето, но категорично
отказала да тръгне с него. Подсъдимият упрекнал свид. Ш., че тя говори по
телефоните с мъже и я питал с кого. Тя му казала, че него не го иска и да я
остави на мира. Това ядосало подсъдимия, който започнал да крещи и й
нанесъл удар с юмрук по главата. Виждайки случващото се, по-малката
сестра свид. Р. се опитала да помогне на кака си и започнала да дърпа
настрани подсъдимия. В този момент той извадил иззад гърба си ножа, който
носел на кръста. Заплашил свид. Ш. с думите „Ще те убия!“, като в същото
време започнал да й нанася удари с ножа, основно насочени в областта на
гърдите й. Пострадалата с ръце и с тяло се опитвала да се предпази и да го
отблъсне. Въпреки съпротивата й, подсъдимият успял да нанесе четири удара
с ножа по тялото й, от което били причинени прободно - порезни рани по
лявата раменница и по гърдите на пострадалата. Виждайки кръвта по гърдите
на сестра си, свид. Р. се опитала отново да дръпне подсъдимия, но той я
блъснал, тя паднала назад и си ударила главата в печката. Изправила се и
отново се насочила към подс. С., при което той замахнал и нанесъл удар с
ножа по дясната й ръка, в резултат на което свид. Р. получила порезни рани по
гръбната повърхност на дланта на дясната ръка. Подсъдимият казал на свид.
Р. да не се меси, че ще убие и нея. Свид. Ш. се възползвала от ситуацията,
5
хванала ръцете на подсъдимия, двамата започнали да се дърпат, докато тя
успяла да издърпа ножа. Тогава свид. Ш. заплашила подсъдимия, че сега тя
ще го убие. Обезоръжен и уплашен от заканите на свидетелката, подс. С.
избягал от къщата, качил се в таксито и отпътувал за гр. Разград.
Свид. Ш. оставила ножа върху дървен скрин в стаята, след което се
обадили на съседите и на свид. Т.А., съпруг на сестра й свид. К. Р., който
подал сигнал на тел. 112. На място пристигнали полицейските служители –
свид. Т.П. и М.М., а след тях и свид. Т.М. и Ц.С.. В 16.30ч. пристигнал екип на
спешна помощ, в който била свид. Г.Е.Х., медицински фелдшер към Център за
Спешна медицинска помощ гр. Търговище, която на място обработила част от
раните на момичетата. Пострадалите били откарани и приети в спешно
приемно отделение на МБАЛ-Търговище за оказване на медицинска помощ,
където останали до 24.12.2023г. Свид. Р. претърпяла операция. На
22.12.2023г. пострадалите били прегледани от съдебен медик, за което били
съставени съдебно-медицински удостоверения № 360 и №361 от същата дата.
Извършен бил оглед на местопроизшествие от разследващ екип, при
който били иззети бяла дантела и марля с кръв по тях, ножът, както и проби
от капки кръв по пода, в частта на изземването протоколът бил одобрен от
съдия при ТОС. В хода на огледа бил изготвен и фотоалбум.
Обект на самостоятелен оглед в хода на разследването било
вещественото доказателство – нож. Извършени били уточняващи измервания
– ножът има обща дължина 31 см. Острието – с остър връх, дължина 19.3 см,
измерено на 2 см след началото на острието е с ширина 1, 3 см, измерено на
10см от върха е с ширина 3.3см, измерено в най-широката част до дръжката е
с ширина 3.7 см. Дебелината на острието е 1 мм. По острието на ножа от
едната му страна, в горната част има засъхнала кафяво-червена ивица, която
по протежението на острието към дръжката достига 17см дължина и 3-4мм
широчина. Изготвен бил и фотоалбум.
С протокол за доброволно предаване свид. Ш. предала дигитален
носител с предходни чатове с подсъдимия, в които той се заканвал на нея и
близките й. В присъствието на преводач от турски език дискът бил предмет на
оглед като веществено доказателства, като в протоколът били отразени
изречените от подсъдимия реплики.
В хода на ДП за изясняване на травматичните увреждания на
6
пострадалите и психичната годност на подс. С. били събрани специални
знания чрез заключения на съответните експертизи:
От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза № 10/2024г. за пострадалата Н. Ш. се установява, че при
инцидента на 21.12.2023 г. същата е получила следните травматични
увреждания: прободно - порезни рани по външната повърхност на лявата
раменница в горната й трета (с гладки неохлузени ръбове и наложени
хирургични конци) с дължина 3 см; и по вътрешната повърхност на лявата
раменница (с гладки неохлузени ръбове) с дължина 2 см; прободно - порезна
рана на предната гръдна стена над дясната гръдна жлеза (с гладки неохлузени
ръбове) косо разположена с дължина 2 см; и прободно - порезна рана под
лявата гръдна жлеза (с гладки неохлузени ръбове и наложени хирургични
конци) с дължина 3 см. Раните в областта на гръдния кош не проникват в
гръдната кухина. Според заключението на вещото лице, така установените
увреждания са причинени от предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е
ножът, като ударите са нанесени с малка и средна сила. На пострадалата е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че така установените увреждания са
нанесени с четири удара с ножа - по две в ръката и две в областта на гръдните
жлези. Силата на ударите в областта на ръката е малка, а в областта на
гръдния кош приема, че силата е средна, доколкото не са прерязани кости и не
е проникнато в гръдната кухина, а има само нараняване на кожа и мускулни
групи в областта на гръдните жлези.
От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза № 39/2024г. относно иззетия като веществено доказателство нож
се установява, че същият е с обща дължина 31 см, с дължина на острието 19.3
см, ширина на ножа 3.3 до 3.7 см и дебелина на острието 1 мм. С този нож
при нанасяне на удар с голяма сила могат да бъдат срязани ребрата на
гръдния кош или острието на ножа да проникне между ребрата и да попадне в
гръдната кухина и с тази дължина на острието несъмнено ще бъдат наранени
белия дроб, големи кръвоносни съдове или сърцето и да настъпи смъртен
изход от нараняването. Според вещото лице най - вероятната причина
прободно - порезните рани да не проникват в гръдната кухина е костната
преграда (ребрата) или ударът с ножа да е отгоре надолу - успоредно на
предната гръдна стена. Уточнено е в заключението, че пострадалата е с
7
умерено изразено общо охранване, при което дебелината на стената на
гръдния кош е около 1, 5-2см. Вещото лице пред първоинстанционния съд е
заявило, че е дало размер на външна рана, а не раневия канал, тъй като когато
отишъл на прегледа жената, раната била зашита. Ножът е влязъл в тялото, под
кожата, като при налагане на 2 см по острието може да се установи докъде по
ширината му е бил проникнал, но би могъл да се хлъзне, както би могъл и да
действа тангенциално.
От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза № 11/2024г. на пострадалата Б. К. Р. е видно, че същата е получила
порезна рана в основата на втория пръст на дясната ръка със срязване на
екстензорното сухожилие и порезна рана в основата на четвърти пръст на
дясната ръка, засягащо само кожата на пръста. Порезните рани са в резултат
от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът. Срязването на
екстензорното сухожилие на втория пръст на дясната ръка е причинило на
пострадалата затрудняване на движението (хватателната функция) на дясната
ръка за срок от около 35 - 40 дни и осъществява медикобиологичния признак
на трайно затрудняване на движението на дясната ръка. В с.з. вещото лице е
разяснило, че в областта на основата на втори пръст раната е по-сериозна,
като има пълно срязване на сухожилието на втори пръст на дясната ръка и ако
не е била проведена операция, пръстът завинаги е щял да остане свит.
За изследване на подс. Е. Т. С. са били назначени съдебно психиатрична
и психологическа експертиза (СППЕ) и допълнителна такава (ДСППЕ).
Според заключението на СППЕ подс. Е. С. не се установяват данни за
психично заболяване към момента на извършване на деянието и към момента
на изготвяне на експертизата. Подсъдимият има нормално интелектуално
развитие в нивата нисък вариант, обусловено от даденостите на природния му
интелект и от дефицити в образованието, емоционално има нисък праг на
реактивност и неустойчив самоконтрол. Налице е склонност да проявява
девиантно поведение в семеен аспект и в по-широкия му социум. В
обстоятелствената част на експертизата, вещите лица посочват, че незрялата
личностова структура с елементи на дисхармония и афективна
неустойчивост, неизградената ценностна система (създаваща способност за
изчакване на отдалечено възнаграждение), неточната (завишена) самооценка
и липсата на потенциал за рационален анализ на ситуации на загуба,
8
способстват за изграждане на кататимни (емоционално обусловени)
негативни нагласи на подсъдимия спрямо другите участници в тях. На тази
база са развити неговите ревностови и себеотносни изживявания спрямо
пострадалата и нейното обкръжение. Неумението да разрешава проблемни
решения по социално приемлив начин е довело до възникване на агресивен
акт. В подсъдимия е налице годност да възприема и да дава достоверни
обяснения факти и събития с негово участие. Способен е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
момента на извършване на деянието, като не се установяват данни за
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието или умствена
недоразвитост, изключващи вменяемостта на подсъдимия Е. С..
Заключението на ДППЕ подс. С. не е установило данни за преживяно
или актуално психично разстройство с психотична или дефицитарна
симтоматика, т. е. не страда от психични заболявания, по време на инцидента
на 21.12.2023 г. също е нямал психопаталогични отклонения или нарушения
на познавателната дейност, покриващи критериите на „умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието“, поради което е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. По време на инцидента е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване - лека към средна степен, която
повишава емоционалното отреагиране, засилва импулсивността, определя
прибързано вземане на решения и непосредствената им реализация при
недостатъчен анализ на последиците. Отправените от страна на пострадалата
обиди, според нея предизвикани от негови изказвания, биха могли да
обусловят негативни афективни преживявания и да допринесат за
формирането на враждебна нагласа. Според вещите лица, отказите на свид.
Ш. да предостави възможност за среща на С. с децата им са в известна степен
резултат от предходни негови действия спрямо нея. Те са представлявали
фрустрационен фактор за него, спомагащ за разгръщането на агресивен акт,
поради неумение за разрешаване на конфликта по социално приемлив начин.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие след допускането и
изслушването на показанията на майката на подсъдимия – свид. А. И., вещите
лица по СППЕ и ДСППЕ поддържат заключенията. Заявяват, че няма
нарушения във вменяемостта на подсъдимия, не се налага някакво лечение
спрямо него, по време на разглежданите събития не е бил в афектно
9
състояние, а в обикновено алкохолно опиване лека към средна степен. Като
доказателства за девиантно поведението сочат предходно упражнената
агресия спрямо съпругата в здравословно състояние, което е проблемно.
Характеризират личността на подсъдимия като недиференцирана, склонна
към импулсивни отреагирания, като при алкохолно опиване тази
импулсивност, агресивност, ниска критичност, невъзможност за справяне със
ситуации по социално приемлив начин, води до по-голямата склонност към
разрешаване на конфликтите чрез агресия и определя вид девиантно
поведение. При подсъдимия няма фамилна обремененост, доколкото в
момента на зачеването бащата не е имал епилепсия, установена през 2018г.
Експертите разясняват, че при психологично и психиатрично изследване не
откриват данни за умствена изостаналост, каквато е била описана през 2012г.
по повод преосвидетелстване на подсъдимия. Посочват, че при него е налице
социална занемареност и за живот и възпитание в недиференцирана среда,
които обуславят лошата училищна адаптация и тъй като той бил настанен в
център за деца със специални образователни потребности, най-вероятно е
„потъкмена и диагнозата“.
Изложената фактическа обстановка съставът счита за установена въз
основа на съвкупността от доказателства, извлечени чрез показанията на
свидетелите Н. Ш., Б. Р. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 6 от НПК,
като лице със специфични нужди по смисъла на пар. 1 ал. 4 от ДР от НПК), К.
Х., Б. Х., Ц.С., Т.М. (вкл. приобщените чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК частично от
ДП), Т.П., М.М., Г.Х., Т.А., К. Р., С. С. и А. И.; частично чрез обяснения на
подсъдимия Е. С.; писмените и веществените доказателства, писмените
доказателствени средства; заключенията на съдебно медицинските и съдебно
психиатричните и психологически експертизи, които са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се при изясняване на съществените факти от предмета на
доказване. Въз основа на преценката им съдът направи категорични изводи за
конкретните действия на подсъдимия.
За да формира посочената съвкупност, съдът прецени собствената
достоверност на всяко от посочените доказателства, източника и значението
му по отношение на предмета на доказване по делото. По делото са налице
доказателства, които имат обективен характер – интерпретирани в експертни
10
заключения за изследване на съществуващите в конкретната обстановка следи
и веществените доказателства, изследване на нараняванията на пострадалите,
както и писмените доказателствени средства протоколи за оглед с приложени
фотоалбуми. За изясняване на съществените обстоятелства по делото и
разкриване на обективната истина за действията на подсъдимия по време на
посещението му в дома на свид. Ш. на 21.12.2023г. решаващо значение имат
показанията на свидетелите очевидци – двете пострадали сестри,
уврежданията по тях, установените при огледа - следи от кръв, обстановка,
вещественото доказателство нож и другите веществени доказателства, иззети
от местопроизшествието, ведно с интерпретацията по трите СМЕ.
Показанията на полицейските служители П., М., С. и М., както и на фелдшера
Х., отразяват възприятия, формирани от позицията на служебни правомощия
и придобита рутина в сходни ситуации, към момент, в който са дължали и
предприели незабавни действия в обсега на компетентността си. Показанията
на родствениците на пострадалите – К. Х., К. Р. и Т.А., отразяват
едновременно вторични по отношение на инцидента доказателства и преки по
отношение на личните им впечатления, придобити от обстановката в къщата
при идването им след преустановяване на инкиминираните действия.
Показанията на свид. А. И. и С. С., като родственици на подсъдимия не
съдържат преки доказателства по отношение на случилото се, депозирани са в
подкрепа на изгражданата от подсъдимия защитна теза, без да влияят върху
ключовата съвкупност, поставена в основа на изводите от фактическа страна.
Настоящият състав уточни детайли, допълващи изложените в мотивите
на проверяваната присъда факти и обстоятелства, предвид извършения
самостоятелен и съвкупен анализ на част от доказателствените материали,
ведно с обстойната проверка на постъпилите конкретни възражения на
защитата на подс. С.. За пълнота на изводите, в настоящото решение ще бъдат
изложени съображения по оценка на източниците, следвайки хронологията на
събитията.
1. По отношение на намерението на подсъдимия да посети дома на
бившата си съжителка, доказателства могат да бъдат извлечени от
обективните действия и частично от обясненията на подсъдимия. Твърденията
на свид. А. И. съставът счете за недостоверни, тъй като описаното от нея
идване на подсъдимия до работата й с таксиметровия шофьор, е напълно
изолирано както от показанията на свид. Б. Х., така и от обясненията на сина й
11
– подс. С.. Видно е, и че подсъдимият не е взел кукла и количка на дъщеря си,
за каквото според майка си отивал в дома на бившата си съжителка.
Вдействителност, върнал се в България предния ден, след употреба на
алкохол и с нож, запасан на кръста си, подс. С. поел към дома в с. Подгорица.
Спирайки там, поискал свид. Х. да го изчака. Подсъдимият не е потърсил
разговор с майката на децата, не е предупредил, че ще отива там, знаел е, че по
това време нейните родители са на работа. Въпреки, че защитата пред
първоинстанционния съд е обосновала наличието на нож у подсъдимия с
предходния инцидент, при който се твърди, че майката на свид. Ш. извадила
нож на подсъдимия, в обясненията си пред въззивния съд подс. С. заявява, че е
взел ножа, защото бил пиян. Известна е практиката на ВКС, че не могат да
бъдат ценени като доказателства думите на освидетелстваното лице в хода на
изготвяне на СППЕ, но прави впечатление, че в интервюто си за изготвяне на
основната СППЕ подс. С. двукратно е заявил, че взел ножа, за да убие
пострадалата свид. Ш.. Без да е в състояние да кредитира и обсъжда тези
твърдения на подсъдимия, съставът подчертава промените в процесуално
депозираните обяснения на подсъдимия и по този пункт на фактическата
обстановка, както и отсъствието на всякаква житейска логика да носи
кухненския нож, укрит в дрехите си, когато иска да осъществи контакт с
детето си на две години и бебето на няколко месеца. Не може да се приеме за
достоверно и съобщеното от свид. С. С. относно сериозно застрашаване с нож
от страна на майката на пострадалите при предходна визита в дома, тъй като,
обективно и безпрепятствено, детето А. е било взето от двамата, отведено в гр.
Разград, и по-късно върнато с намесата на полицията обратно.
Съставът прие, че водещи фактори, довели до решението да вземе нож,
отивайки в дома на свид. Ш., са били създадената у подсъдимия враждебна
нагласа към нея, емоционалният профил на личността със склонност към
девиантно поведение и агресия, и състоянието на алкохолно опиване в лека
към средна степен, разкрити чрез експертните заключения и разясненията на
вещите лица по СППЕ и ДСППЕ пред първоинстанционния съд. Безспорно е,
от друга страна, че фактът на наличието на нож у подсъдимия не е в състояние
да обективира предварително взето от него, в спокойна обстановка, решение
да посегне на живота на бившата си съжителка.
2. По отношение на реакцията на свид. Ш. при влизането му внезапно в
12
дома, подсъдимият сочи, че тя го обидила. Анализът на обясненията на
подсъдимия по отношение на обидите, установява различни твърдения –
казала му, че детето А. не е от него, псувала го, пред въззивната инстанция
допълва – „жена ми ме обиди, посегна ми с шамар на мене, каза ми педераст.
Посегна ми, шамар, бутна ме два пъти.“. Неубедително и напълно нелогично
би било да се приеме, че разбирайки, че и това дете, както според него и
бебето, не е от него, подсъдимият да продължава да иска да го вземе със себе
си. Псувните, видно и от предадените доброволно разговори и техния превод,
и от показанията на свид. С. С., са били непрекъснат израз на влошените
фамилни отношения и обичайно приет начин на комуникация между
подсъдимия и свид. Ш.. Видно е от друга страна, че подсъдимият трайно се е и
заканвал с насилие и спрямо свид. Б. Р., с убийство спрямо родителите на
пострадалите. Пред първата инстанция сам подсъдимият се определя
„помияр“, което непосредствено разкрива по-сериозна устойчивост на подс. С.
към изразни средства, които биха били обичайно възприети като обидни.
За изясняване на обстоятелствата в началото на идването на
подсъдимия, съдът цени показанията на свид. Ш. и Р.. Видно и от снимките по
фотоалбума, в домашната обстановка, подсъдимият изненадал пострадалите.
Свид. Ш. била сама с три деца на различна възраст, най-голяма от които била
13г. й сестра свид. Р.. Свид. Ш. разказва, че е дала на подсъдимия детето А. да
го вземе, но не е била съгласна да го отведе със себе си, категорично отказала
сама да тръгне с него и че вече не го иска, а иска да я остави на мира.
Действия на словесно и физическо насилие спрямо него тя не е отправила,
потвърдено и от свид. Р.. Като майка, вниманието на свид. Ш. е било насочено
към двете й деца (видно по снимките е подготвеното шише с биберон)
извършвала е обичайните грижи, без да очаква или да има готовност за среща
и нападение над бившия си мъж. Напротив, подсъдимият е факторът, който
създава критичната ситуация – отива без предупреждение, във време, в което
възрастните хора ги няма, защото са на работа, носи нож, а при отказа на свид.
Ш. да тръгне с него – започва да я бие с ръце, след което агресията му се
разраства, изважда и започва да удря с ножа в областта на гърдите и корема й.
Защитникът пред въззивния съд обосновава, че нападението спрямо
подсъдимия от страна на свид. Ш. довело до особено психо-емоционално
състояние подсъдимия. Според ДСППЕ разменените в предходната
комуникация псувни са създали враждебна нагласа у подсъдимия, а отказите
13
на свид. Ш. да предостави възможност за среща на С. с децата им са
представлявали фрустрационен фактор за него, спомагащ за разгръщането на
агресивен акт, поради неумението му да разреши конфликта по социално
приемлив начин. Но в конкретния случай, при идването на 21.12.2023г. отказ
да се проведе среща с децата не е имало, те са били пред очите на подс. С., без
да се навлиза в невъзможното да бъде изяснено дали той знаейки, че А. и
бебето не са негови, е искал да ги вземе въпреки това. Отказът на свид. Ш. да
тръгне с него е раздразнил и провокирал агресията на подсъдимия, но той не е
бил в афект, изрично разяснено в с.з. на 07.10.2024г. от вещите лица по
ДСППЕ. Подсъдимият не е бил особено психо-емоционално състояние, бурно
и внезапно превзело емоциите му, напротив възможностите му да разбира
случващото се, да взема решения и да ги провежда в изпълнение са били
запазени в условията на обикновено раздразнение. Дефицитите на личността
му не са обусловени от умствена недоразвитост, теза, категорично отхвърлена
от експертите. Видно и от показанията на майка му, решението да ходи в
помощно училище е било инициирано от подс. С., когато бил на 8 години, сам
е избрал да учи в това училище, за да бъде с братовчедите си, и това е било
одобрено от родителите му, защото там децата били на пансион по цяла
седмица и ги хранели. Подсъдимият не бил фамилно обременен, тъй като
баща му се е разболял доста по-късно, през 2018г., от епилепсия. Подпомагащ
развитието на агресията фактор бил употребеният алкохол, едновременно
изключващ и състоянието на физиологичен афект. Доколкото всички фактори,
повлияли върху формиране на личността, на изграждане на нагласите и
начините за справяне с конфликтните ситуации, включително и значимите
относно действията на подс. С. на 21.12.2023г., са били изяснени от
заключенията на СППЕ и ДСППЕ, съставът намери, че не е необходимо
назначаване на повторна експертиза. Изследването на психо-емоционалното
състояние на подсъдимия е подробно и компетентно, без самото състояние да
разкрива каквато и да е изключителност.
В обобщение, съставът прие, че действията на свид. Ш. не могат да
бъдат определени като нападение спрямо подсъдимия. Подс. С. имал
предварително формирана враждебна нагласа, в хода на разговора им изпитал
ревност и раздразнение, и не намерил социално приемлив начин да реши
конфликтната ситуация, произтекла от отказа й да тръгне с него.
14
3. За да изясни действията на подсъдимия - без и с нож, спрямо
пострадалите, съдът след обсъждане на източниците, кредитира показанията
им напълно.
Независимо, че свид. Р. има участие като страна по делото,
представлявана от своя баща и служебно назначен повереник, показанията й
не разкриват каквато и да е предубеденост или заинтересованост. Възрастта й,
на 13г. по време на събитията, й позволява да възприеме и пресъздаде
основните моменти от случилото се, ведно със своята интерпретация на
действията на всеки от тримата – подсъдимия, по-голямата й сестра, и самата
тя. Свид. Р., преживяваща шока и тревогата да види как подс. С. удря сестра й,
се е опитала да предотврати следващ удар, като издърпа настрана бившия си
зет. Впоследствие, възприемайки ударите с нож и кръвта по дрехата на сестра
си, отново се е намесила, но сама е била ударена, а връщайки се към
подсъдимия той й нанесъл удар с ножа и едновременно с това й казал да го
остави, че може и нея да убие. Свидетелката е проследила и схватката между
сестра й и подсъдимия по отнемане на ножа.
Показанията на свид. Ш. разкриват последователност и обективност в
степента, необходима да бъдат кредитирани. Те са обвързани с показанията на
свид. Р. и косвено подкрепени от показанията на по-късно дошлите на място
свидетели. Макар да се е страхувала от подсъдимия, поради предходните
инциденти и насилие, тя му дала да види детето, но отказала да тръгне с него.
По повод коментарите, че говори с мъже по телефона, свидетелката признала,
че не иска да бъде повече с подсъдимия и иска да я остави на мира. Ударена с
юмрук, а впоследствие виждайки ножа, свидетелката се е опитала да се
предпази, но не е имала как да избяга. Описва серия от удари с ножа към нея –
в областта на гърдите и корема. Четири от тях са попаднали в тялото й,
останалите е избегнала, бутайки ръцете на подсъдимия, движейки се в
пространството между мебелите, където била застанала – „Имаше една маса и
едно шкафче, там бях и не можех да направя нищо. Зад гърба ми имаше
шкафче и нямаше къде да отстъпя. С ръцете си го блъсках.“. Съпротивата на
пострадалата Ш. не е започнала в момента, когато подс. С. вече е порязал
нейната сестра, както неточно цитира показанията й защитникът, а от самото
начало на действията с ножа спрямо нея. Свид. Р. също се опитвала да
предпази сестра си, като дръпне подсъдимия. Именно поради намесата на
15
свид. Р. и движенията на свид. Ш., подсъдимият не е могъл да упражни
максималната си сила при нанасяне на ударите и при всяко замахване ножът
да попада в тялото на свид. Ш.. Силата, с която подсъдимият е нанесъл
ударите в ръката на свид. Ш., вещото лице определя като слаба, а в областта
на гърдите като средна. Не се установява основателност на съображението на
защитата, че подсъдимият не вложил в своите удари сила, с която да причини
такова нараняване върху телесната неприкосновеност на пострадалата, което
да отнеме или застраши нейния живот. Подсъдимият е бил затруднен от
съпротивата на свид. Ш. пред себе си и опитите на свид. Р. да го отдръпне
настрани. Той не е контролирал съзнателно своята сила в моментите, когато,
по думите на свид. Ш. я е ръгал, мушкал с ножа. Такова обстоятелство не сочи
дори самият подсъдим и се опровергава от различния интензитет, с който са
причинени четирите рани. Действайки с ножа, той е трябвало да преодолее
двупосочната съпротива на свидетелките, което в динамиката на ситуацията е
обусловило както по-силни, така и по-слаби, а и недостигнали до тялото на
свид. Ш., удари.
Според защитника, изразът „ще те убия“, съответно на практиката на
ВКС, използван в момент на гняв и ярост, носел единствено емоционален
заряд, без да отразява намерение или желание на съответното лице както да
отнеме живот. Такава интерпретация би могла да се отнесе към съдържанието
на предходните дистанционни контакти на подсъдимия със семейството на
пострадалата, тъй като видно от неговите съобщения, той се е заканвал да
убие, да има насилствен полов контакт със свид. Р. и т.н. В конкретните
условия на 21.12.2023г., очи в очи с бившата си съжителка, изваждайки нож и
едновременно заявявайки, че ще я убие, подсъдимият е изразил
действителното си намерение да отнеме живота й, последвано и от реални
действия за постигането му. Когато е нанесъл удара с нож по ръката на свид.
Р., подсъдимият се е заканил и на нея, че ако не го остави, ще я убие.
Известното от предишните прояви на насилие, и репликите, придружени от
конкретните действия, в съвкупността си, не са оставили съмнение в
решението на подсъдимия спрямо живота на пострадалата Ш..
4. Разликата в намеренията на подсъдимия спрямо всяка от двете
пострадали се установява косвено и от вида на причинените наранявания.
И пред настоящата инстанция се претендира, че не е изяснен
16
механизмът на нанасяне на ударите, причинили уврежданията по свид. Ш..
Въззивният съд намери, че не е необходимо назначаването на повторна СМЕ с
такава задача, тъй като двете заключения, приложени в ДП и приобщени в
съдебното производство, в максимална степен – като констатации и
компетентност, постигат възможното за изясняване на механизма. Както
страните, така и съдът разполагат с необходимата фактическа и експертна
основа за формулиране на значими изводи (по арг. и от Решение № 664 от
18.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 869/2024 г., I н. о.).
Известно е оръжието на подсъдимия, измерено е частично при
първоначалния и подробно в самостоятелен оглед на ВД, взето е предвид от
вещото лице по СМЕ 39/24г. Ножът е ползван от подсъдимия за нанасяне на
удари, определени от свид. Ш., като мушкане, възпроизведено от нея с
движения непосредствено пред първоинстанционния съд. Дължината на
острието, посоката на нанасяне на ударите, направлението, достигнало до
тялото й – са известни. Причината острието да не навлезе в гръдния кош и да
засегне жизненоважните органи в гръдния й кош, на първо място, е активната
съпротива на пострадалата, подпомогната от сестра си. На следващо място, не
може да бъде категорично определено дали ножът е пробол кожата и тъканите
до съответната ширина на острието (на 2см от върха ножът е широк 1, 3см),
дали се е хлъзнал, дали е имал тангенционално действие, дали ударът да е
перпендикулярен или успореден, каква по дебелина тъкан на дреха/дрехи е
пробил и т.н. Многократно вещото лице е пояснило, че посочените в
заключението размери на раните съответстват на външната дължина, а не на
раневия канал на всяка от тях. Не е било възможно да се установи
дълбочината на всяка рана, тъй като тези от по 3 см са били зашити
хирургично. При серийно, последователно замахване, съпроводено със
съпротива, идваща от различни места спрямо нападателя, не може да се
очаква експерт по СМЕ да даде единствено възможен механизъм на
причиняване на уврежданията. От друга страна, една от раните е разположена
косо – прободно - порезната рана на предната гръдна стена над дясната гръдна
жлеза, отличаващо я от останалите, и разкриващо различен, а не един и същ,
механизъм на причиняване предвид посоката на проникване на острието в
тялото на пострадалата.
Вещото лице определя нараняванията на свид. Ш. като прободно -
порезни рани. Защитата на подсъдимия пред първоинстанционния съд е била
17
изключително активна при изясняване на това обстоятелство, а експертът от
своя страна е дал подробни и изчерпателни отговори.
Позовавайки се на показанията на свид. Г.Х., медицински фелдшер към
Център за Спешна медицинска помощ гр. Търговище, която била в екипа на
място, и на съставените от нея документи, защитата твърди, че е налице
противоречие между първоначалните данни за причинени на свид. Ш. порезни
рани, и заключението на СМЕ. Изследването на показанията на свид. Х. и
съпоставката с фиша на оказване на спешна помощ и протокола за травмата,
установява, че фелдшерът е констатирала и обработила само част от раните на
момичетата. Заявила е пред първоинстанционния съд, че си спомня да е
обработила две рани. В документите за свид. Ш. е описала също две порезни
рани по ляво рамо и под дясна гърда, като не е констатирала по-голямата рана
под лявата гръдна жлеза и втората рана по лявата предраменица. Пропускът е
обясним поради интензивния характер на служебните задължения на свид. Х..
Видно от фиша за медицинско обслужване от ЦСМП Търговище, прегледът на
двете пострадали и предприетите за стабилизиране на състоянието им мерки,
са продължили от 16.30 до 17ч. – около 30 минути. Раните и на двете
пострадали са описани като порезни. Линейката е пристигнала в болницата в
17.15ч. С оглед спецификата на необходимата помощ, наличието на две
пострадали в резултат на нападение с нож, свид. Х. е съставила документите –
фишове и протоколи, спазвайки кратък времеви стандарт и в съответствие със
своите знания и компетентност. Това, че две от раните не са описани от свид.
Х., не означава, че не са били причинени от свид. Ш.. Обективно, свидетелката
не е имала оптимални възможности да извърши обстоен преглед и да
предостави пълна информация в книжата, които е изготвила. Затова и
показанията й могат да бъдат кредитирани като добросъвестни, но те не са
решаващи за уточняване вида и броя на травматичните увреждания на свид.
Ш..
Видно е, че още на следващия ден, при прегледа, довел до съставяне на
двете СМУ, а в последствие и в заключенията по СМЕ №10 и 11/2024г.,
специалистът съдебен медик ясно разграничава раните по двете момичета -
прободно-порезни по свид. Ш., и порезни по свид. Р..
Следователно, според състава, не се установява твърдяното
противоречие между изходните данни за нараняванията на пострадалите и
18
интерпретацията им от СМЕ, а за дейност от различен характер, извършвана
от различни специалисти, които са съставили и различни съпровождащи
обследването им документи. От значение в производството са пълните и
несъмнени констатации на вещото лице, дало заключенията си в обсега на
специализацията си, при отчитане на дългогодишната си практика и при
съзнаване на наказателната отговорност, която носи за верността им.
Според защитника, в резултат на действията на подсъдимия на свид. Ш.
били причинени, по своите морфологични белези, леки телесни повреди,
изразяващи се в повърхностни наранявания, от които не е имало и силно
кръвотечение, и които дори не са застрашили живота и здравето й. И ако
действително, в съответствие с доказателствата и експертното заключение,
съставът потвърждава, че нараняванията на свид. Ш. са леки телесни повреди
по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, то не може да бъде възприето, че са
повърхностни. Изяснено е, че при ударите с ножа острието е преминало през
дрехите и е навлязло в тялото, като е пробило и наранило кожата и
мускулните групи в областта на гръдните жлези. При телесната охраненост на
пострадалата от кожата до костта са налице около 1, 5-2 см. Реално причинени
са увреждания на четири места по тялото, дължината на раните са две по 3 см,
след зашиване, и две от по 2 см, отбелязано е, че пострадалата е изпитвала
болка в тези участъци в хода на тридневното й лечение в болницата, което
изобщо не би се провело, ако се касаеше за повърхностни и незначителни
порязвания. По отношение на кървенето от нараняванията, по делото са
налице множество източници – показанията на пострадалите момичета, на
всички полицейски служители и родственици на пострадалите, които
посетили жилището след като узнали за случилото се. Кръв е имало по
дрехите на свид. Ш., по ръката на свид. Р., по стените, по пода, по ножа, по
кърпите, с които са се бърсали пострадалите. Свидетелите описват, че всичко е
било в кръв, че е имало много кръв. Слабото кървене от раните, отразено от
свид. Х., е преценено с оглед приложимата медицинска терминология и е
съответно на собствената й практика. Видно от фотоалбума по делото е къде в
обстановката са били фиксирани следи от кръв. Неизследването на взетите от
местопроизшествието проби по метода на ДНК анализ не осуетява
възприемането на тези следи като следи именно от кръв.
5. Според защитата ключово обстоятелство по делото е останало
недостатъчно изяснено, а именно как ножът е попаднал в ръцете на свид. Ш..
19
В тази посока бе поискано от въззивната инстанция да извърши очна ставка
между нея и подс. С., за да бъде уточнено дали същата го е издърпала от
ръцете на подсъдимия или ножът е бил пуснат, след което пострадалата го е
взела. Съставът на въззивната инстанция прецени, че не се налага
извършването на такова процесуално действие, тъй като фактически
съпоставяне на подсъдимия и свид. Ш. е било проведено пред
първоинстанционния съд. Записано е в протокола от с.з. от 07.10.2024г.,
неоспорен по съдържание, че при разпита на свид. Ш. подсъдимият е задал
въпроси, казал й, че това не е вярно, а тя от своя страна се заклела в децата, че
той лъже. В края на с.з. на въпрос на съда подсъдимият е заявил, че свид. Ш. е
взела ножа от него, с което гласните източници се синхронизирали по това
обстоятелство.
Според защитата казаното от подсъдимия на 07.10.24г., че Н. е взела
ножа от него, не означава, че го е взела от ръцете му, и това са две различни
обстоятелства, които не могат да се съвместят. Видно е обаче, че пред първата
инстанция подсъдимият не е казал, че е пуснал ножа на земята, нито че Н. го е
взела от там. Обясненията му са дадени след въпроси на съда дали си спомня
какво е станало с ножа – „Н. ли ти го взе, ти ли го хвърли какво стана, ако
имаш спомен?“, и в този контекст подсъдимият е заявил „Н. го взе от мен“,
неоставящо съмнение, че тя е имала активно поведение и е взела ножа от него,
а не че той го е хвърлил, респективно пуснал, оставил и т.н.
Въпреки, че формално подсъдимият въведе промени в обясненията си
пред въззивния съд, тези факти не означават автоматично ново съпоставяне на
подсъдимия и свидетелката. В противоречие със собствените му обяснения
пред първоинстанционния съд – „Н. го взе от мен“, актуални към въззивното
производство са изявленията на подсъдимия „направих го без да искам, после
пуснах ножа на земята… Когато пуснах ножа, Н. взе ножа …“. Тези обяснения
са в известно противоречие с показанията на свид. С. и прочетените частично
от ДП на свид. М., които, възпроизвеждайки преразказаното от пострадалите,
описват, че са разбрали, че подсъдимият хвърлил ножа и така си тръгнал.
Собствената неубедителност на допълнителните обяснения на подс. С.
се подчертава от факта, че разказът пред въззивния съд от подсъдимият
продължава и цялата фраза е: „Когато пуснах ножа, Н. взе ножа и тръгна
срещу мен с ножа. След това аз й хванах ръката.“ – и тук тезата за
20
доброволното пускане на ножа става предпоследна по отношение на нова
поредица от действия, първото от които е, че подсъдимият й хванал ръката, а
следващите останаха неизвестни, тъй като той не продължи обясненията си.
Поради изложеното, съставът прецени, че допълнителните обяснения на подс.
С., депозирани пред въззивната инстанция, са напълно нелогични,
неубедителни и изолирани от останалите доказателства, поради което и не
могат да бъдат кредитирани – нито по отношение на отправени обиди,
шамари, бутане от пострадалата, нито относно начина, по който ножът е
преминал в ръцете на свид. Ш..
С оглед на изложеното, искането за провеждане на очна ставка между
подсъдимия и свид. Ш., бе счетено за неоснователно. Съставът не е длъжен да
удовлетворява всяко доказателствено искане на страните, а само тези, които
способстват към постигане на непосредствените цели на процеса и
установяване на обективната истината за извършеното престъпление, извод,
трайно утвърден в съдебната практика, вкл. и в Решение № 50132 от
17.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 618/2022 г., ІI н. о.
За да приеме, че ножът е бил взет от свид. Ш. със сила от ръцете на
подсъдимия, съдът кредитира като достоверни показанията на двете
пострадали, подкрепени от твърденията на подс. С. пред първоинстанционния
съд. Колкото до показанията на свидетелите полицейски служители С. и М.,
съставът приема, че отивайки на адреса като втори екип, тяхното внимание е
било насочено към състоянието на жертвите, към ножа, оставен на шкафа от
свид. Ш., която обяснила, че подсъдимият го е донесъл, взети са били мерки за
запазване на произшествието до идване на екипа на разследващия полицай и
едва ли за тях в този момент е било важно как точно деецът е оставил
оръжието, поради което и показанията по това обстоятелство не могат да
бъдат водещи и да послужат за основа на проверката на показанията на
свидетелките - очевидци. Отразеното в обясненията, снети от подсъдимия в
полицията, също не може да бъде обсъждано без да бъде засегнато правото му
на защита, независимо от настояването на защитника от първата инстанция,
тъй като там било записано, че сам е оставил ножа в стаята, тъй като се
уплашил от кръвта.
От друга страна, от самото начало на разследването, показанията на
двете пострадали са еднопосочни, че ножът е бил взет от ръцете на
21
подсъдимия от свид. Ш.. Следва да се посочи, че този факт е придобил
ключово значение едва в хода на процесуалните действия, предвид защитната
позиция по отношение на отказа на подсъдимия да довърши деянието. Но
това не е било съзнавано от пострадалите към момента на депозиране на
първите им показания от 22.12.2023г., когато са пресъздали приетото и от
настоящата инстанция при излагане на фактическата обстановка. В
показанията на пострадалите не се установяват нелогични и невъзможни
описания на действията на свид. Ш. за отнемане на ножа от ръцете на
подсъдимия. Съгласно фактите, приети за обективирани, в момента, в който
подсъдимият е нанесъл удар с ножа по ръката на малолетната пострадалата и е
отправил заканата към нея, вниманието му е било отклонено от свид. Ш.. Тя е
използвала тази възможност, хванала е ръцете на подсъдимия и след известно
противодействие е успяла да изтегли ножа. Не е задължително при тези
движения да са били причинени допълнителни наранявания по ръцете й, тъй
като тя е хванала ръцете, държащи ножа, а не острието на ножа, пресъздадено
от пострадалата пред първоинстанционния съд. Телосложението и полът на
участващите в подобна хватка, според състава, не е решаващ за постигането
на целта на един от тях, тъй като елементът на изненада, захватът,
упоритостта и динамиката в ситуацията могат да се окажат много по-значими,
както и в конкретния случай. По делото не е изследвано чрез доказателства
съотношението между физическите сили на подсъдимия и на свид. Ш. и дали
неговата е по-голяма. Не е възможно да се уточни по какъв начин е повлиял
инстинктът й за съхранение и противопоставяне. Но от известните факти не се
установява подс. С. да се е оставил да му бъде отнет ножа, както е приел ТОС.
Напротив, непосредствено преди свид. Ш. да изненада с действията си
подсъдимия, той е използвал ножа срещу сестра й, казал й да се махне и е
отправил поредна заплаха за убийство.
За динамика, след нанасяне на нараняванията и при започналото
кървене, сочат и установените при огледа капки и пръски кръв – по стените,
при това на различна височина, по пода и в двете помещения, включително и
близо до входната врата, както и стеклата се и засъхнала по острието на ножа
ивица кръв – с дължина около 17 см (почти колкото дължината на острието –
19, 3см) и с ширина около 3-4мм. Без да са необходими специални знания в
областта на трасологията, находките по огледа косвено подкрепят показанията
на двете пострадали, че действията по отнемане на ножа са били динамични,
22
като за известен период ножът, по който се е стичала кръв, е бил във
вертикално положение, съответстващо на разказаното и показано от свид. Ш.
пред ТОС.
Разглеждайки мотивите към постановената присъда, съставът не
установи превратно, неточно, непълно анализиране на събраните по делото
доказателства. Изложени са подробни съображения, в по-голямата си част
споделени и от настоящата инстанция. Волята на съда е изяснена по
недвусмислен и безпротиворечив начин.
Прецизността при проверката установи, че в съдебния протокол от
07.10.2024г. като приобщени по чл. 283 от НПК протоколи и документи,
редом с подлежащите на прочитане, неправилно са посочени и: обяснения на
подсъдим лист 26 на том 1 от ДП, протоколи за разпити на свидетели;
протокол за разпити на пострадал, медицински експертизи; психиатрично
психологична експертиза; допълнителна психиатрично психологична
експертиза; постановление на ТОП за приобщаване на преписка;
постановление за произнасяне на направени искания; постановление за
привличане на обвиняем и протокол за разпит на обвиняем; постановление и
предложение за задържане за 72 часа. Според състава на въззивната
инстанция, допуснатата неточност е произтекла при служебното оформяне на
съдебния протокол, тъй като: минути по-рано съдът оставил без уважение
направеното искане от адв. Н. за прочитане и приобщаване към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 279 от НПК на
обясненията, които подс. Е. Т. С. дал в полицията, намиращи се на лист 26, на
том 1 от ДП, като неоснователно; през същото съдебно заседание е изслушвал
непосредствено показанията на свидетели (в частта на приобщаване на
показания от ДП са постановени самостоятелни надлежни определения) и
становищата на вещите лица; процесуалните документи, изготвени от
наблюдаващия прокурор, никога не са били считани за писмени
доказателства. С оглед на изложеното, съставът прецени, че не са налице
нарушения на принципите на наказателното производство и
доказателственото право, а в протокола са описани формално книжата, като
своеобразно съдържание на материалите от ДП. Не това е изискуемо по чл.
23
283 от НПК и тази неточност не следва да бъде допускана в бъдещата работа
на съдебния състав на първоинстанционния съд. От друга страна, правата на
страните по настоящото наказателно производство да участват в процеса на
събиране и проверка на доказателствата в условията на равнопоставеност не
са били засегнати, като съдът е предоставил необходимите и достатъчни
гаранции за упражняването им.
При изложения анализ на доказателствата по делото и след обсъждане
на възраженията и становищата на страните, съставът счете, че предметът на
доказване по делото е изяснен и установените факти позволяват единствено
възможни изводи за действията на подс. С. по отношение на пострадалите и
тяхната съставомерност.
ІІ. От правна страна.
С присъдата подс. С. бил признат за виновен и по двете обвинения
срещу него, а именно в това че на 21.12.2023г. в с. Подгорица, общ.
Търговище, в условията на домашно насилие, направил опит умишлено да
умъртви Н.Е.Ш., жив. в с. Подгорица, с която е бил във фактическо
съпружеско съжителство и имат общи деца, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини, поведение, което съдът
оценил като осъществяващо обективните и субективни признаци на състава
на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 а вр. чл.115 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК; и в
това, че на 21.12.2023 г., в с. Подгорица, общ. Търговище, причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на дясната
ръка на малолетно лице - Б. К. Р., род. на 17.06.2010 г., живуща в с. Подгорица,
с което осъществил обективните и субективни признаци на състава на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. второ вр. чл. 129, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е изложил категорични и убедителни мотиви
за изводите си от правна страна по всяко от извършените от подс. С.
престъпления. Разгледани са обективните и субективните признаци,
обосновани от счетените за релевантни доказателства. Не се установи
противоречивост, непълнота, необоснованост, които да засегнат приетите от
24
ТОС квалификации. В мотивите към присъдата съдът е дал отговор на
възраженията на защитата, с които е бил сезиран.
Пред настоящата инстанция и във въззивната жалба, и в пренията по
същество, защитникът моли подс. С. да бъде оправдан за престъплението по
чл.116 от НК или алтернативно да се приеме, че е налице доброволен отказ от
опит и да не бъде налагано наказание.
По отправените възражения е налице подробен и обоснован отговор в
мотивите към присъдата, който се споделя от настоящата инстанция и не
следва да бъде преповтарян. ВКС на РБ многократно е имал поводи да
отбележи в редица свои решения, например Решение № 181 по н.д. №
486/20212г., Първо н.о. на ВКС; Решение по н.д. №1062/2018г. на Трето н.о. на
ВКС; Решение № 138 от 26.03.2025г. по н.д. 407/2024г., Трето н.о. и др., че
когато въззивният съд не достига до различни изводи, той не е длъжен да
обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда.
В допълнение към анализа на ТОС и по конкретните възражения от
правна страна срещу осъществен от подс. С. състав на престъпление по чл. 116
ал. 1 т. 6 а вр. чл. 18 ал. 1 от НК, съставът счете следното:
Оспорването на правната оценка от страна на защитата е свързано с
прочита на доказателствения материал и поставените акценти за стойността
на източниците. В настоящото решение подробно бяха обсъдени и
опровергани фактическите аргументи относно: намерението, което
подсъдимият искал да осъществи, било да упражни въздействие върху
телесната неприкосновеност на бившата си жена с цел да получи това, за което
реално е отишъл - да си види и да си вземе детето; нападението осъществено
спрямо пострадалата било в резултат на нейно поведение, наслагвано във
времето, като волевите способности на подсъдимия към момента на
осъществяване на изпълнителното деяние били овладени от емоции и чувства,
протекли бурно и стремглаво, като той действал в особено психо-емоционално
състояние; подсъдимият сам преустановил действията си, като пуснал ножа на
земята и си тръгнал.
Правната страна на деянието, формата на вината и съответно
приложимия материален закон се основават върху внимателно комплексно
обсъждане на всички факти и обстоятелства индивидуализиращи
25
извършеното - от предшестващото поведение на виновния и пострадалия,
техните отношения, характера и интензитета на съставомерната дейност,
насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното средство
и конкретен способ, до последиците от него.
Доказателствените източници по настоящото дело, разгледани в тяхната
последователност, логическа обвързаност и разнородна правна природа,
позволяват несъмнени изводи по квалификацията на извършеното от подс. С..
Релевантните по делото доказателства разкриват обективните действия на
подсъдимия спрямо свид. Ш., от които по правилата на оценка се извеждат
субективните представи на дееца. Намирайки се в лека към средна степен на
обикновено алкохолно опиване, подс. С. е съзнавал пълноценно свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Интелектуалните му възможности са позволявали да знае къде отива, прави го
без предупреждение, взема ножа и го укрива в дрехите си, като по този начин
сам създава предпоставките за последвалата критична съставомерна ситуация.
Пострадалата не е имала поведение, с което да го провокира, не го е обиждала,
удряла, нападала. Тя е била в дома си, в следобедните часове, полагайки
активни грижи за двете свои малки деца, в компанията на малолетната си
сестра. Враждебните нагласи са съществували предварително у подсъдимия,
както и ревността, и желанието му да вземе и децата и нея обратно със себе
си. Влизайки в помещението той е имал контакт с децата, като присъствието
им, за съжаление, не е имало значение на фактор, който да накара подсъдимия
да се владее. Раздразнението му е възникнало в хода на разговора с
пострадалата, която за пореден път му е отказала да се върне при него. С този
отказ тя не го е застрашила, обидила, действала противозаконно и застрашила
негови права и законни интереси, а той от своя страна не е изпаднал в
състояние на физиологичен афект, отхвърлено и от експертите по СППЕ и
ДСППЕ. В случая не е обосновано обсъждане на правните институти по чл.
118 и чл. 119 от НК.
Съставът приема, че умисълът на подс. С. да осъществи състава на
престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 6 а от НК е възникнал в момента, в който
започнал да крещи, нанесъл удар с юмрук по главата на свид. Ш., последвано
от изваждане на ножа и отправяне на заканата „Ще те убия!“. Подсъдимият
започнал да нанася удари с ножа, бързо и последователно, в серия. Действал с
голям и остър кухненски нож. Преодолявайки опитите на пострадалата да се
26
предпази и да го избута, реализирал четири попадения, две от които пряко в
областта на гръдния кош, като при проникване в гръдната кухина и само едно
от тях е могло да засегне фатално жизненоважен орган на пострадалата.
Обстоятелството, че сърцето, белите дробове, големи кръвоносни съдове не са
били засегнати, не изключва прекия умисъл на подсъдимия да отнеме живота
й. За дефиниране на субективната страна на деянието не са решаващи
медикобиологичните характеристики на реално причинените наранявания, а
преценката за обхвата на представите и целените от дееца последици. От
приетите за доказани действия, съставът счита, че умисълът на подс. С. не е
бил ограничен само до засягане телесната неприкосновеност на свид. Ш.. С
оглед на използваното средство, разстоянието помежду им, паралелно
отправените закани за убийство, адресирани към двете пострадали, броят и
насочеността на ударите, интензитетът на въздействие, отблъскването на
съпротивата на свид. Ш. и на свид. Р., броят на попаденията и локацията им по
тялото на пострадалата, подсъдимият е искал да причини смъртта на бившата
си съжителка и майка на децата му. Изложените съображения отхвърлиха
подс. С. да е действал при разискваният в съдебната практика внезапен,
неопределен, алтернативен умисъл, доколкото съвкупното му поведение
обективира пряко формулирана цел за убийство и съответни на постигането й
действия.
Реално причинените наранявания, които отговарят по своите
морфологични белези на лека телесна повреда, според защитата, били
последица от въздържането на подсъдимия да не използва цялата си сила,
обстоятелство трайно отчитано от съдебната практика при изследването на
умисъла за извършване на убийство. Действително, силата на ударите има
значение при изследване на обективното отражение на субективните
представи на дееца. Но категорично по делото не е установено подс. С. да е
съзнавал стойностите на своята физическа сила, да я е контролирал и сдържал
самостоятелно, воден от желанието си да причини конкретните четири
прободно-порезни рани на пострадалата. В зависимост от попаденията на
острието върху тялото на пострадалата, при проникване между или срязване
на ребрата, жизненоважните органи в гръдната кухина са щели да бъдат
засегнати. Подсъдимият не е разполагал с опит, време и подходяща обстановка
да отмерва интензитета на отправените удари, като упражни по-малка сила
ранявайки пострадалата в лявата предмишница, от тази, с която е пробол
27
областта на двете млечни жлези, като в нито един момент да не иска да
застраши живота й. Всъщност, степента, в която ударите с ножа са засегнали
тялото на пострадалата, е била в зависимост не само от силата, упражнена от
подсъдимия, но и от собствената й, и на сестра й свид. Р., съпротива, насочена
към избягване на попадения, отблъскване на удари, преустановяване на
отправянето им.
По делото е обективирано поведението на един активен деец, ползващ за
постигане на целта си - настъпването на смъртта на пострадалата Н. Ш.,
подходящо средство и начин. Безспорно подс. С. е искал настъпването на
общественоопасните последици, но те не са настъпили по независещи от
волята му причини. Поради активната съпротива от страна на пострадалата,
подпомогната и от своята сестра, по тялото на свид. Ш. не са били нанесени
фатални наранявания и чрез предприетото от нея хващане на ръцете на
подсъдимия и издърпване на ножа, действията му са били преустановени.
Настоява се от защитата и пред въззивната инстанция, че подсъдимият
доброволно се е отказал да продължи своите действия. Независимо от това,
дали е бил блъскан или държан от страна на пострадалото лице, същият
обективно имал възможност да продължи, но все пак не го е направил. Счита
се, че е налице доброволен отказ по чл. 18 ал. 3 от НК, съответно липса на
наказуемост на деянието.
Според състава на въззивната инстанция, в случая опитът по чл. 116 ал.
1 т. 6 а от НК е довършен, тъй като с нанасянето на ударите с нож,
изпълнителното деяние е довършено. В този смисъл са и съображенията на
първоинстанционния съд. За обективното осъществяване на довършен опит
към убийство е от значение годността на оръжието да причини смърт,
разстоянието между жертва и деец, взаимното разположение, насочеността на
оръжието към жизненоважни органи – каквито в гръдната кухина са белите
дробове, сърцето и големите кръвоносни съдове, не на последно място и
броят на ударите с нож, а не постигнатият общественоопасен резултат,
съответстващ на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК. При довършен
опит, приложението на чл. 18, ал. 3 от НК относно самоволен отказ от опит е
изключено, тъй като деецът не се е отказал да довърши започнатото
изпълнение на престъплението, което обективно е било довършено чрез
извършване на действията, които по естеството си са били годни да доведат до
28
настъпването на смъртта на лицето. На следващо място, отказът на
подсъдимия да продължи да нанася ударите му е бил наложен по силата на
активното поведение на пострадалата свид. Ш., чиято внезапна намеса е
задържала ръцете му и е довела до отнемане на ножа от тях. Обратът на
ситуацията и отправената от нея закана, че сега тя ще го убие, са мотивирали
подс. С. да избяга от къщата. Приложението на изключващата наказуемостта
хипотеза на чл. 18, ал. 3 б. а от НК, изисква да са налице собствени, вътрешни
подбуди на дееца, към които не могат да се отнесат случаите, в които
решението за отказа е формирано от външни фактори като страх от
разкриване, преследване или залавяне, или както е в случая – от отнемането на
оръжието, заканата и евентуалните действия на пострадалата срещу него.
При формулиране на правните изводи съставът съобрази и относими
към казуса примери от практиката на ВКС на РБ, напр. Решение №
283/26.03.2019г. на ВКС, Първо н.о.; Решение № 104 от 16.09.2019 г. на ВКС
по н. д. № 387/2019 г., I н. о.; Решение № 157 от 2.05.2023 г. на ВКС по н. д. №
283/2023 г., III н. о.; Решение № 50160 от 11.05.2023 г. на ВКС по н. д. №
546/2022 г., III н. о.; Решение № 90 от 12.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 312/2022
г., III н. о.; Решение № 180 от 17.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 147/2023 г., III н.
о.; Решение № 204/05.06.2023г. на ВКС, Първо н.о.; Решение № 314 от
20.09.2023 г. на ВКС по н. д. № 188/2023 г., I н. о.; Решение № 372 от
20.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 784/2023 г., I н. о.; Решение № 494 от
21.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 882/2023 г., III н. о.; Решение № 60 от
25.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 664/2023 г., I н. о., и др.
Страните не оспорват изводите по отношение наличие на по-тежко
квалифициращият извършеното от подсъдимия признак по т. 6 а на чл. 116 ал.
1 от НК, свързан с дефиницията по на чл. 93, т. 31 от НК – при условията на
домашно насилие, както и съставомерните признаци на извършеното по чл.
131 ал. 1 т. 4 предл. 2 от НК. Проверката на въззивната инстанция не установи
необходимост за излагане на допълнителни съображения в тези пунктове на
мотивите към присъдата.
При разнородните източници на доказателства, сложните връзки между
тях и необходимостта от внимателен подход при правната оценка на
29
извършеното, първоинстанционният съд е изпълнил правомощията си
законосъобразно. Постановената присъда е правилна в частта на взетите
решения по съществото на обвинението.
ІІІ. По отношение на наложеното наказание.
След като признал за виновен подсъдимия в извършено престъпление
по чл. 116, ал. 1, т. 6а вр. чл. 115 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, с приложението на
чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от девет години. За престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 4, предл. второ вр. чл. 129, ал. 1 от НК съдът му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК
като общо било наложено по – тежкото, и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗИНЗС бил определен първоначален строг режим на изтърпяването му.
Срещу тази част на присъдата са постъпили, доразвити в съдебно
заседание оплаквания от защитата на подс. С., отправени в условията на
алтернатива, в случай, че бъде потвърдена правната квалификация на
извършеното в разглежданата присъда, за явна несправедливост на
наказанията. Моли се за намаляване на наказанията, наложени по всяко от
престъпленията.
Правилно в мотивите ТОС е разграничил изводите си по всяко от
престъпленията, прилагайки принципите на законност и индивидуализация, и
отчел не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид,
а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния
деец.
Наказанието, следващо се за извършения от подс. С. опит за убийство в
условията на домашно насилие, съдът определил по правилата на чл. 58, б. „а“
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, налагащо да избере най-леката алтернатива
от възможните по чл. 116 ал. 1 от НК, съобразявайки недовършеността на
престъплението, но и степента на осъществяване на намерението и
причините, поради които престъплението е останало недовършено.
Изложените аргументи имат опора в установените по делото фактически
положения. В съответствие с анализа на въззивната инстанция по
30
доказателствата не се споделя съображението на ТОС, че сред причините по
чл. 18 ал. 2 от НК престъплението да остане недовършено, е липсата на
престъпна упоритост в преследването на целта, доколкото предвид „пола и
телосложението си пострадалата не би могла да му отнеме ножа, ако той е бил
оказал съпротива с всичките си физически сили“. Без да се преповтарят
подробните съображения, изложени по-горе, съставът констатира престъпна
упоритост в действията на подс. С., който в преследването на целта си да
умъртви свид. Ш., не се е поколебал да отстрани пречките, възникнали от
намесата на сестра й, като е нанесъл не само удар с ръце по малолетната свид.
Р., отпращайки я настрани, но и с нож, причинявайки й съставомерен
престъпен резултат. Дали при захвата на свид. Ш. подсъдимият е упражнил
всичките си физически сили, или не, е интелектуална спекулация, чиито
отговори попадат в сферата на недопустимите предположения, още по-
недопустими в процеса на определяне на наказанието. Значимите
обстоятелства към прилагане на намалената отговорност, според състава, са
довършеността на опита, реално нанесените наранявания на пострадалата Ш.,
като решаващи за недовършеността на престъплението са съпротивата на
свид. Ш. и Р. в процеса на нанасяне на ударите, находчивостта и
устойчивостта на свид. Ш. при отнемането на оръжието от подсъдимия и
отправената от нея насрещна закана. Като водещи до прилагане на чл. 58 б. а
от НК, настъпилите телесни увреждания и причините за недовършване на
престъплението не следва да се отчитат по посока на допълнително
намаляване на наказанието. Факт е, че първоинстанционният съд е определил
наказание значително (с шест години) под минималния размер, предвиден в
нормата на специалната част на НК.
При аргументиране на искането за допълнително намаляване на
наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 116 вр. чл. 18 ал. 1 от
НК, защитникът счита, че нападението, осъществено спрямо пострадалата
било в резултат на нейно поведение, наслагвано във времето, обусловило у
подсъдимия към момента на деянието особено психо-емоционално състояние,
представляващо изключително смекчаващо вината обстоятелство. Съставът,
след гореизложения подробен анализ, не намери фактическа основа за такива
изводи, поради което и счете аргументът за необоснован.
Доколкото съставът установи, че ТОС не е изложил изводи относно
степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, дължи
31
допълнение.
Подс. С. разкрива завишена степен на обществена опасност,
характеризираща се с присъщите за личността му - склонност да проявява
девиантно поведение в семеен аспект и в по-широкия социум; незряла
личностова структура с елементи на дисхармония и афективна
неустойчивост; неизградената ценностна система; неточна завишена
самооценка и липсата на потенциал за рационален анализ на ситуации на
загуба, при които у подсъдимия се изграждат емоционално обусловени
негативни нагласи спрямо другите участници в тях; неумение да разрешава
проблемите по социално приемлив начин. В действията си на 21.12.2023г. се е
проявил като агресивен, упорит в насилието, безразличен към физическите и
психически преживявания на пострадалите от действията му и бездушен към
плачещите деца наоколо. Посегнал е с различен интензитет на бившата си
съжителка, с която е твърдял, че иска да заживеят отново, и на малолетната й
сестра, причинявайки им болки и психически страдания. В хода на
производството не оценява извършеното и не съзнава обсега на засегнатите
от действията му обществени и лични ценности, като изразява формално
съжаление.
Като общи смекчаващи вината и за двете извършени престъпления
обстоятелства, ТОС приел сравнително младежката възраст на подсъдимия,
чистото му съдебно минало и направените частични самопризнания.
Безспорни отегчаващи са - данните за предходните проявления на
личността на подс. С. – недобрите характеристични данни в справката по
местоживеене; осъждането по АНД № 717/2023 г. по описа на Районен съд -
Търговище, по което бил признат за виновен в извършено престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и му било наложено
административно наказание по чл. 78а от НК; и относимите към извършеното
на 21.12.2023г. - нарушаване на неприкосновеността на жилището на
пострадалите; употребата на алкохол. По отношение извършеното
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 предл. 2 от НК като самостоятелно
отегчаващо отговорността на подсъдимия следва да бъдат отчетени трайните
психически последици спрямо свид. Р., която била обект на специална
закрила около шест месеца след деянието, продължилите медицински
процедури и свързаното с това решение на семейството да промени
32
местоживеенето си, очертаващи и налагане на санкцията над минималния
размер на предвидената в закона.
При съобразяване на изложените индивидуализиращи обстоятелства,
съставът на въззивния съд счете, че наказанията, определени на подсъдимия
по всяко от двете престъпления се явяват законосъобразни и справедливи.
Следвани са ориентирите за налагане на съответно на извършеното наказание
и са обезпечени гаранциите за постигане на целите по чл. 36 от НК, като е
постигнат баланс на въздействието за поправянето и превъзпитанието на
осъдения, съобразено с индивидуалните му потребности, и
общопревантивната функция спрямо обществото.
Поради изложените съображения въззивната инстанция счете искането
на защитата за намаляване на наказанията на подсъдимия за неоснователно.
Съставът намира за необходимо да подчертае и, че при групиране на
наказанията по чл. 23 от НПК, доколкото с действията си подс. С. е
осъществена реална съвкупност от престъпления, първоинстанционният съд е
проявил значителна снизходителност и не е увеличил определеното общо
наказание по правилата на чл. 24 от НК. Извършването на две тежки
престъпления срещу личността, едното срещу малолетно дете, след като
месеци по-рано, подсъдимият е бил признат за виновен и наказан, макар и по
административен ред, за умишлено престъпление срещу личността на
бременната си бивша съжителка, дават основа за обсъждане на подобно
завишаване. Доколкото въззивната инстанция не е сезирана с надлежно искане
за прилагане на чл. 24 от НК от страна прокурора или повереника на частния
обвинител, съображението се споделя от позицията на прецизност.
За да формулира изводите си по въпросите на наказанието, съставът
съобрази и Решение № 203 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 504/2013 г., I н.
о.; Решение № 204 от 5.06.2023 г. на ВКС по н. д. № 140/2023 г., I н. о.;
Решение № 372 от 20.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 784/2023 г., I н. о.Решение
№ 494 от 21.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 882/2023 г., III н. о., Решение № 664
от 18.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 869/2024 г., I н. о.
33
ІV. По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата.
Страните не изразиха изрични възражения в тази част на присъдата, но
с оглед правомощията по чл. 314 от НПК съставът извърши надлежна
проверка.
Като признал подсъдимия за виновен в деяние, от което са произтекли
неимуществени вреди за гражданската ищца Б. К. Р., представлявана от своя
родител и служебно назначен повереник, съдът уважил частично предявения
граждански иск до размер от 8 000лв., отхвърляйки го претендирания размер
от 30 000лв. Съдът изложил подробни и обосновани изводи, очертаващи
понесените физически болки и емоционални и психически страдания.
Уваженият размер е съответен на доказателствата за увреждането, за
интензитета на медицинската терапия и продължителността й, за времето,
през което пострадалата е изпитвала преките последици от деянието,
неотшумели напълно и към момента на първоинстанционното производство.
Доколкото не е налице въззивна жалба от представителя на ищцата,
завишаване на размера не подлежи на обсъждане, а от друга страна
критериите на справедливостта изключват по-нататъшното му намаляване.
Правилно съдът присъдил и следващата се законна лихва, считано от деня на
увреждането.
Поради изложеното произнасянето в гражданско-осъдителната част на
присъдата е правилно и законосъобразно.
При служебната проверка на присъдата и в останалата част не се
установиха основания за отменяване или изменяване.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11 на Окръжен съд гр. Търговище по
НОХД № 201/2024 г., постановена на 07.10.2024 г.
34
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда
на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35