Присъда по дело №2141/2021 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И към присъда №61 по НОХД № 2141/2021г. по описа
на РС-гр. Плевен:
Обвинението е против ИВ. П. Б. от с. ***, обл. Плевен, за това, че през
периода от месец ноември 2019г. до месец септември 2021г. в с.Ставерци,
като осъден с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1398/2017г. по описа
на РС-гр.Плевен, влязло в законна сила на 17.05.2017г. да издържа свой
низходящ – Б.И.П. родена на *** съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни
вноски, всяка в размер на 150 лева, и част от вноска за месец октомври 2020г.
в размер на 50 лева или всичко на обща стойност 3050 лева – престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия ИВ. П. Б. наказателното производство в съдебната
фаза е проведено в нейно отсъствие по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“, от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло
така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита го за доказано въз
основа на събраните по делото доказателства. Пледира за налагане на
адекватно наказание съобразено с разпоредбата на чл.36 НК, кореспондиращо
на извършеното от подсъдимия, а именно „Пробация“.
Подсъдимият в съдебно заседание не се явява, представлява се от
упълномощен защитник адв. Й.Д.. По същество защитникът на подсъдимия
изразява становище, че подсъдимия не е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като липсва субективната страна,
умисъла у Б. за неизпълнение на задължението за издръжка. Счита, че от
събраните доказателства може да се направи еднозначен извод, че през
инкриминирания период подсъдимият не е реализирал никакви доходи, не е
работил по трудово правоотношение и не е разполагал с имущество, което ако
продаде би реализирал доход, чрез който да изплаща дължимата издръжка.
Излага подробни доводи в подкрепа на защитната си теза по отношение на
подсъдимия, като моли съда се произнесе с присъда, с която признае същия за
невиновен по повдигнатото му обвинени. На следващо място изразява
становище, че в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен при
определяне вида на наказанието, моли съда да съобрази обстоятелството, че
ако му бъде наложено наказание „Пробация“, подсъдимият следва да се върне
в България, за периода в който трябва да изтърпи наказанието, което отново
ще го постави в невъзможност да реализира доходи и в невъзможност да
заплаща издръжката си. По искане на подсъдимия, моли да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК.
Съдът като прецени показанията на свидетелката ЦВ. Н. СП., както и
представените по досъдебно производство пр. пр.№ 1751/2021г. по описа на
Районна прокуратура – Плевен, ЗМ 162/2021г. по описа на РУ-гр. Долна
Митрополия, НОХД № 2141/2021г. по описа на ПлРС, писмени
доказателства, намира за установено следното:
1

През месец септември 2009 година подсъдимият ИВ. П. Б. и
свидетелката ЦВ. Н. СП. заживели на съпружески начала. От съвместното им
съжителство имат родени две *** Б.И.П., родена на *** и Ю.Ц.Н., която не е
припозната от подсъдимия Б. и няма установен произход по ***.
Впоследствие, отношенията между подсъдимия Б. и свидетелката С. се
влошили и през месец декември 2015 година двамата прекратили съвместното
си съжителство. С решение по гр.д. №1398/2017г. на Районен съд - Плевен,
влязло в сила на 17.05.2017г. съдът предоставил упражняването на
родителските права по отношение на *** Б. на *** й свидетелката С.. Със
същото решение подсъдимият И.Б. бил осъден да заплаща месечна издръжка
на ***, чрез неговата *** и законен представител, както следва: ежемесечна
издръжка в размер на 105,00 лв. за периода 01.08.2016г. - 31.12.2016г., за
периода месец януари 2017 година - месец февруари 2017 година
включително по 115,00 лева, а от 01.03.2017г. по 150,00 лева до настъпване на
законни причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката.
В определен период след постановяване на посоченото съдебно
решение подсъдимият Б. изплащал редовно дължимите суми за издръжка на
своята низходяща. След това преустановил изплащането на издръжката, за
което бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК на подсъдимия Б. не
било наложено наказание, тъй като преди постановяване на присъдата от
първа инстанция е изпълнил задължението си. След влизане в сила на
присъдата до края на 2019г. подсъдимият Б. редовно изпълнявал
задължението за издръжка с изключение на вноската за месец ноември 2019г.,
която останала неплатена. След това отново преустановил регулярното
изплащане на месечните вноски, като изплатил в пълен размер само една
месечна издръжка за месец юни 2020г. и една в непълен размер - 100,00лв. за
месец октомври 2020г. Затова свидетелката С. за пореден път сезирала
Районна прокуратура - гр. Плевен.
От изложеното е видно, че подсъдимият ИВ. П. Б. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от
НК, като за периода от месец ноември 2019г. до месец септември 2021г., в гр.
Плевен, като осъден да издържа свои **** Б.И.П., родена на *** съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски - 20
месечни вноски по 150 лв. и част от вноска за месец октомври 2020г. в размер
на 50лв. или всичко на обща стойност 3 050лв.
Деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
В хода на проведеното разследване подсъдимият Б. не оспорва факта, че
не е изплащал регулярно дължимите от него суми за издръжка на ***, но
твърди, че дължи по-малка сума. В подкрепа на твърдението си представя
незаверено копие на разписка за платени на ръка на свидетелката С. 500лв. От
своя страна свидетелката С. твърди, че не е подписвала процесната разписка и
всички суми за издръжката на *** е получавала чрез „Изи пей“ и никога на
2

ръка. Обстоятелството, че документът не е представен в оригинал
възпрепятства възможността да бъде осъществено експертно изследване на
подписите, положени върху него.
В хода на съдебното следствие подсъдимият е изплатил част от
дължимата издръжка в размер на 150 евро, за което е представена Разписка от
„Изи пей“ и потвърдено в съдебно заседание от свидетелката С..
От изложеното е видно, че с деянието подсъдимия И.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 183,ал. 1 от
НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
като форма на вината.
От обективна страна подсъдимия И.Б. е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода от месец
ноември 2019г. до месец септември 2021г. в с.Ставерци, като осъден с влязло
в сила съдебно решение по гр.д.№1398/2017г. по описа на РС-гр.Плевен,
влязло в законна сила на 17.05.2017г. да издържа свой низходящ – Б.И.П.
родена на *** съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни вноски, всяка в
размер на 150 лева, и част от вноска за месец октомври 2020г. в размер на 50
лева или всичко на обща стойност 3050 лева.
Съгласно чл. 143 от СК родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи даже
и да съставлява особено затруднение за родителите. Родителят, в конкретния
случай подсъдимият И.Б. не може да бъде освободен от това си задължение,
тъй като реализира трудови доходи. Неговото задължение по издръжка е
приоритетно и безусловно.
Независимо от обстоятелствата, подсъдимия И.Б. не е изпълнил
задължението си, произтичащо от съдебно решение, да заплаща месечна
издръжка в размер на 150.00лв. по отношение на свой низходящ – Б.И.П., а
именно двадесет месечни вноски на обща стойност 3050 лева.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката ЦВ. Н. СП., копие на
Удостоверения за раждане Б.И.П., от приложените и приети по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства по ДП №ЗМ 162/2021г. по описа на РУ-гр.
Долна Митрополия, пр.пр. №1751/2021г. по описа на РП-Плевен.
Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелката Ц.С.,
като обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в
съответствие с писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелката Ц.С. се установява, че съвместното
жителство между нея и подсъдимия е прекратено. Oт същото имат две деца,
като едно от тях не е припознато от подсъдимия. Упражняването на
3

родителските права по отношение, на които е възложено на свидетелката
Ц.С., а подсъдимия Б. бил осъден да изплаща месена издръжка по 150.00лв.,
за *** Б. П.. От показанията на С. се установява и обстоятелството за не
плащане на дължимата издръжка за периода от месец ноември 2019г. до
месец септември 2021г.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че
подсъдимият И.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъпленията по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, за което
е повдигнатото му обвинение и привлечен към наказателна отговорност.
За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да
е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение
да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183
от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие, трайно и непрекъснато в
определен период от време. Неизправен длъжник трябва да е бездействал най-
малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено. С
нормата на чл.183, ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на
издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на
интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и
правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на
неговото дете от страна на другия родител.
От събраните данни е безспорно установена обективната страна на
деянието. Подсъдимия И.Б. е осъден да издържа своята низходяща – Б.И.П., с
влязло в сила решение на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнил
доброволно своето задължение. Установено в случая е, че е налице
съзнателно не изплащане на дължимите месечни вноски през
инкриминирания период от време, поради което подсъдимият ИВ. П. Б.
следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК
изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който като е осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си
в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото
неизпълнение е за: сумата общо в размер на 3050.00 лева, представляващи 20
месечни вноски за периода от месец ноември 2019г. до месец септември
2021г. по отношение на Б. П..
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било
изпълнено задължението на подсъдимия за даване на издръжки за повече от
два месеца, съдът призна подсъдимия Б. за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От друга страна по отношение на подсъдимия Б. не може да се приложи
4

привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК.
С оглед последното и при определяне вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на
деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на престъплението.
Съдът отчита смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
изплащане на част от дължимата сума в размер на 150 евро.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид
сравнително продължителния период от време, през който подсъдимия е
бездействал и не е изпълнявал следващото се по силата на влязло в сила
съдебно решение за заплащане на издръжки, както и обстоятелството, че
подсъдимият Б. има предишни осъждания, включително за същото
престъпление, което не е подействало възпиращо и превъзпитателно върху
него.
Подбуда за извършване на престъплението е ниската правна култура на
подсъдимия и незачитане нормите на правото, които регулират родителските
задължения, както и незачитане на влезлия в сила съдебен акт.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за целите и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.36 и чл. 54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание лишаване от свобода и алтернативно „Пробация”,
съдът счете, че на подсъдимия ИВ. П. Б., следва да се наложи наказание:
На основание чл.183 ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, а именно - четири
месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК отлага
изпълнението на наложеното наказание с три години изпитателен срок.
Така определеното по вид и размер наказание е справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в
чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и
да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	61
Дата:	9 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия:	Димитър Христофоров Кирилов

Дело:	20214430202141
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 ноември 2021 г.

Присъда по дело №2141/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите