РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501011 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.358 от
КТ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Р. Т. К., ЕГН -
**********, чрез адв. Б.П., против Решение № 260652/02.03.2021г. по гр.д.№
7549/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което е отхвърлен
предявения от нея против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК – *********,
гр.Пловдив, иск за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед №
360/29.04.2020г. на изп. директор на болницата дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” на осн. чл.358 от КТ, като неоснователен;
както и е осъдена да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, Пловдив,
сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде
отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи
1
изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, Пловдив, чрез
адв. В.Б., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Р. Т. К. против УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД е заведена искова молба, с която се посочва, че работи по
трудово правоотношение с ответника на длъжност „***“ на непълно работно
време от 3,5 часа дневно от 04.12.2019г., като със заповед от 29.04.2020г. на
изп. директор му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение”. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, поради липсата
на извършени нарушения на трудовата дисциплина и непоискани писмени
обяснения за част от посочените в заповедта дисц. нарушения. Счита
наказанието за незаконосъобразно наложено и моли да се отмени.
Към исковата молба прилага допълнително споразумение от
04.12.2019г. и длъжностна характеристика по повод на това изменение на
трудовия договор.
Ответникът УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, чрез адв. В.Б.,
депозиран в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК. Сочи се, че посочените в
заповедта нарушения са били извършени виновно от ищцата, в качеството й
на лекуващ лекар на пациенти, изразяващи се в неспазване критериите за
дехоспитализация и определяне на следболничен режим, непредставянето за
подпис на Началника на клиниката по ИБ на епикриза от лечението на
пациента, както и изписване на пациенти въпреки получени положителни
проби за Ковид 19. Изтъква се, че за всички тези нарушения са били поискани
писмени обяснения от ищцата. Твърди наказанието да е напълно
законосъобразно наложено и се моли искът за отмяната му да се отхвърли.
Към Писмения отговор по чл.131 от ГПК прилага заверени копия
от Заповед № 360/29.04.2020г., изд. ИД на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, с
2
която е наложено наказание предупреждение за уволнение на проф. д-р Р.К.,
жалба с вх.№ 3648/02.04.2020г. на П.З., Доклад с вх.№ 3648/1/ от 03.04.2020г.
на Началника на клиниката по инфекциозни болести, Протокол №
4/21.04.2020г. от заседание на КЕПВ, ведно с описаните в него доклад и
обяснения, Заповед № 232/24.03.2020г. на ИД на УМБАЛ „Свети Георги”
ЕАД и извлечение от „Протокол за лечение на потвърдени случаи на COVID –
19“, неразделна част от заповедта; Указание № 03-352-1/01.04.2020г. на
Директора на РЗИ – Пловдив; Извлечение от Правилника за вътрешния
трудов ред на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД; Извлечение от Клинична пътека
№ 104; Извлечение от Медицински стандарт „Инфекциозни болести“, приет с
Наредба № 21/24.06.2010г., Констативен протокол № КП-13-283/03.07.2020г.
и др.
В хода на производството към делото са приложени История на
заболяванията, придружени от други относими документи, на пациентите
С.Т.З., С.А.С. и Е.Н.Х., които са цитирани в Заповед № 360/29.04.2020г., изд.
ИД на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, с която е наложено наказание
предупреждение за уволнение.
В съдебно заседание на 20.11.2020г. е разпитан св. Г.Т. /без
родство с ищцата/.
Районният съд, за да отхвърли предявения иск, излага основни
съображения, че в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното
наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от
лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите
от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта
нарушение, респ. нарушения на трудовата дисциплина и че същото/същите
е/са извършено/и виновно; че тежестта на нарушението/ята съответства на
тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата
на чл. 194 от КТ срокове, за да бъдат исковете отхвърлени. Районният съд
посочва, че в процесния случай между страните не се спори, а и от
представеното по делото писмено доказателство Доп. споразумение от
04.12.2019г. се установява, че ищецът работи по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „***”, считано от 04.12.2019г.. На същата е връчена
3
длъжностна характеристика за длъжността „***“ на 20.03.2010г., в която са
описани задълженията му. Между страните по делото няма спор, че същата
към момента на налагане на наказанието е заемала длъжност „***”. Със
Заповед № 360/29.04.2020г., издадена от изп. директор на УМБАЛ
„Св.Георги“ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, като заповедта е връчена на ищцата на
07.05.2020 г.
В заповедта подробно е описано, че на 01.04.2020г. ищцата е
изписала пациент, без да е изпълнила нужните критерии за дехоспитализация,
като с това поведение е нарушила т. 4 от алгоритъма на КП 104, по която е
лекуван пациентът, раздел Х от мед. стандарт „Инфекциозни болести“ и е
станала заплаха за здравето на пациента, което представлява нарушение на
трудовия ред и дисциплина в лечебното заведение; че на 01.04.2020г. при
изписване на пациента С.Т.З. не е представила за подпис от Началника на
клиниката по ИБ епикризата от лечението на пациента, като извършеното на
представлява нарушение на правилата на отчитане на болничната помощ по
член 293, ал. 1, т. 22 от НРД за мед. дйности 2020-2022; на 01.04.2020г. е
изписала пациента С.А.С., въпреки получаването на положителна проба за
COVID-19 /положителният резултат е от контролното изследване, което се
повтаря след отрицателен резултат в рамките на 24 часа/, като с това е
нарушила критериите за дехоспитализация по указание на РЗИ от
01.04.2020г. и Заповед от 23.03.2020г. на изп. директор на болницата, като е
станала заплаха за здравето на неограничен кръг лица, представляващо
нарушение на трудовия ред и дисциплина в болницата; на 02.04.2020г. е
изписала пациента Е.Н.Х., въпреки получаването на положителна проба за
COVID-19/положителният резултат е от контролното изследване, което се
повтаря след отрицателен резултат в рамките на 24 часа/, като с това е
нарушила критериите за дехоспитализация по указание на РЗИ от
01.04.2020г. и Заповед от 23.03.2020г. на изп. директор на болницата, като е
станала заплаха за здравето на неограничен кръг лица, представляващо
нарушение на трудовия ред и дисциплина в болницата.
От страна на работодателя са били поискани обяснения за всички
посочени в заповедта нарушения /л. 16 и 17/, връчени на 08.04.2020г. и такива
са били дадени. В отговор на жалба от П.З. ищцата на 04.04.2020г. е
4
информирала изп. директор на болницата, че е предприела изписване на
пациента З. въз основа на клиничното му подобрение, негативния резултата
за COVID-19 и уверението на пациента, че има възможност за прилагане на
венозен антибиотик в домашни условия. В отговора е отбелязано, че на
30.03.2020г. пациентът е с бронхитна находка и фебрилитет, а на 01.04.2020г.
при графия на белите дробове са установени интерстициални промени.
На 08.04.2020г., входирани в болницата на 09.04.2020г. ищцата е
дала обяснения за изписването на другите две пациентки, отбелязвайки, че
спазила клиничните критери за изписване на пациентите с диагностицирана
COVID-19, като за лабораторните критерии се ръководела от заповед № 232
от 24.03.2020г. на изп. директор на болницата и указание № 03-352-
101.04.2020г. на РЗИ Пловдив, с които ищцата била запозната. Отбелязано е
също така, че посочените два документа не давали еднозначна информация
относно лабораторния критерий за изписване на пациенти, доколкото
заповедта не отбелязва броят на негативните резултати при изписване, а в
указанието на РЗИ се изисква един негативен RT PCR резултат от горната
част на дихателната система. Също така се излага това, че пациентките не са
изписани с положителен PCR резултат, а позитивирането на вторите
контролни проби в рамките на 24 часа след предхождащия негативен
резултат било трудно обяснимо.
Предвид на изложената фактология, Районният съд налага извод, че
дисциплинарната процедура е спазена, на ищеца са искани писмени
обяснения за извършените нарушения по надлежния ред, приети са такива,
след което дисциплинарно наказващия орган е наложил средното по тежест
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, като обясненията
са искани именно за нарушенията, за които е наказан ищеца, и искането на
обяснения и заповедта за налагане на наказанието в частта относно самите
нарушения изцяло се припокриват. Заповедта, с която на ищеца се налага
наказание „предупреждение за уволнение” е издадена от изп. директор на
болницата, който е дисциплинарно наказващото лице, и е надлежно връчена
на ищеца. В същата подробно е описана фактическата обстановка, какво, кога
и как е установено, че е извършил ищеца, и конкретните действия или
бездействия на ищеца какви нарушения на трудовата дисциплина
представляват, кои нормативни актове в областта на здравеопазването са
5
нарушени, с цитиране на номера на текста, като е посочено, че така описаните
нарушения представляват неспазване на правилата за работа и неизпълнение
на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове. По
отношение на нарушенията Районният съд ги е счел за безспорно доказани, и
че същите са били извършени от ищеца. Последният е нарушил както
алгоритъма на КП № 104, раздел Х от медицински стандарт „Инфекциозни
болести“, така и дадените от РЗИ указания и заповедта на изп. директор във
връзка с пандемията, с които ищецът е бил запознат, за което в приложената
по делото мед. документация се съдържа изрично извънсъдебно признание.
С подадената въззивна жалба от Р. Т. К. се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за
неправилно.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения на жалбоподателката се отнасят до това,
че Заповед № 360/29.04.2020г., изд. ИД на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД е
издадена в нарушение на чл.193 от КТ. За първите две описани нарушения,
касаещи пациента С.Т.З. не са й искани и не е давала обяснения. В заповедта
се посочват нарушения и критерии за изписване на пациенти,
диагностицирани с COVID-19, а нито едни от посочените в заповедта за
наказание пациенти не е диагностициран с него. На следващо място, посочва,
че ответникът не е представил длъжностна характеристика по повод на това
изменение. Представената длъжностна характеристика е подписана през
2010г. и не е повод за изменение на допълнителното споразумение от
04.12.2019г. Също така Районният съд не е коментирал обстоятелството, че не
се е запознала със Заповед № 232/24.03.2020г. и Указание № 03-352-
6
1/01.04.2020г. на РЗИ –Пловдив. Същите не са били разглеждани на лекарски
рапорт и тя сама се е запознала и тълкувала тяхното приложение. Що се касае
до същността на Заповед № 232/24.03.2020г. и Указание № 03-352-
1/01.04.2020г. на РЗИ –Пловдив, съществено е, че посочените документи не
дават еднозначна информация относно лабораторния критерий за изписване
на пациенти. Счита, че е следвало да бъдат кредитирани показанията на св. д-
р Г.Т.. На следващо място, жалбоподателката посочва, че Районният съд не е
обсъдил обстоятелството, че тя нямала качеството на лекуващ лекар. Изтъква,
че в конкретния случай лекуващият лекар и началникът на отделението са
едно и също лице. Позовава се на това, че в приложените по делото писмени
доказателства – ИЗ на пациенти се вижда още в началото, че на Е.Х.
лекуващият лекар е бил доц. д- р П.; на С.С. лекуващият лекар е бил д- р М., а
на С.З. лекуващият лекар е бил доц. д- р П..
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
По отношение на довода, че не са изискани писмени обяснения, констатира
се, че по делото се намира приложеното от ответника Писмо с изх.№ 1541-
2/03.04.2020г., което й връчено лично на 08.04.2020г., 15,30 часа, но отговор
/обяснение/ не е последвал. Относно изисканата длъжностна характеристика,
с Писмения отговор по чл.131 от ГПК е заявено, че по повод на твърдението,
че не е връчена длъжностната характеристика на ищцата, то наистина това е
така и се дължи на обстоятелството, че с подписването на Допълнителното
споразумение не се променя същността /характера/ на изпълняваните от
ищцата трудови функции. За представените Заповед № 232/24.03.2020г. и
Указание № 03-352-1/01.04.2020г. на РЗИ –Пловдив, жалбоподателката/преди
ищца/ сама е посочила, че се е запознала с тези документи в хода на работата
й, макар и да не са й били връчени лично. Ето защо, нейното изявление има
характер на извънсъдебно признание. Настоящият съдебен състав намира, че
правилно не са кредитирани показанията на св.Т., доколкото за него в Доклад
с изх.№ 103/02.04.2020г. до Изпълнителния директор, е записано, че д-р Т. е
изграден специалист с две специалности, поради което е недопустимо да
издава амбулаторен лист без болният пациент С.Т.З. да бъде прегледан. Това
е предостатъчно основание, на неговите показания по делото да не се дава
никаква вяра. От приложените ИЗ на пациенти действително е видно още в
началото на всеки документ, че на Е.Х. лекуващият лекар е бил доц. д- р П.;
7
на С.С. лекуващият лекар е бил д- р М., а на С.З. лекуващият лекар е бил доц.
д- р П.. Но не тези отбелязвания са повод за налагане на наказание
предупреждение за уволнение на осн.чл.358 от КТ, а това, че д-р К. на
01.04.2020г. е изписала пациента С.З., без да е изпълнила нужните критерии
за дехоспитализация и е станала заплаха за здравето на пациента, съответно
че на 01.04.2020г. при изписване на пациента С.З. не е представила за подпис
от Началника на клиниката по ИБ епикризата от лечението на пациента, като
извършеното на представлява нарушение на правилата на отчитане на
болничната помощ; на 01.04.2020г. е изписала пациента С.С., въпреки
получаването на положителна проба за COVID-19 /положителният резултат е
от контролното изследване, което се повтаря след отрицателен резултат в
рамките на 24 часа/, като с това е нарушила критериите за дехоспитализация
по указание на РЗИ от 01.04.2020г. и Заповед от 23.03.2020г. на изп. директор
на болницата, като е станала заплаха за здравето на неограничен кръг лица,
представляващо нарушение на трудовия ред и дисциплина в болницата; и на
02.04.2020г. е изписала пациента Е.Х., въпреки получаването на положителна
проба за COVID-19/ положителният резултат е от контролното изследване,
което се повтаря след отрицателен резултат в рамките на 24 часа/, като с това
е нарушила критериите за дехоспитализация по указание на РЗИ от
01.04.2020г. и Заповед от 23.03.2020г. на изп. директор на болницата, като е
станала заплаха за здравето на неограничен кръг лица, представляващо
нарушение на трудовия ред и дисциплина в болницата. Всички гореописани
нарушение са извършени лично от нея, съгласно наличните доказателства по
делото.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката ще бъде осъдена
да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД сумата 650 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Обжалваемост.
На осн. чл.280 ал.3 т.3 от ГПК решението не подлежи на
8
касационно обжалване пред ВКС на РБ.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260652/02.03.2021г. по гр.д.№ по гр.д.
№ 7549/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с.
Осъжда Р. Т. К., ЕГН - **********, да заплати на УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, ЕИК – *********, гр.Пловдив, сумата в размер на 650 лв. за
направени разноски по възз.гр.д.№ 1011/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9