Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 31.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 293 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по две
въззивни жалби: Първата е депозирана от П.М.П., ЕГН **********,***, „Приморски
парк-436“ №304, срещу решение № 5041/06.12.2018г., постановено по гр.д.
№11317/17г. по описа на ВРС, ХІV-ти с-в, с което е осъден последния ведно с Й.Х.Д.
да предаде на З.В.З. с ЕГН **********, с
адрес ***, владението на собствения на
последния недвижим имот, представляващ
реална част с площ 42 кв.м. от ПИ
№ 10135.536.306, целия с площ 1695 кв.м. по кадастрална карта
на местност „Горчивата чешма“, Приморски
парк, гр.Варна, при граници на реалната част: ПИ 10135.536.305,
10135.536.304 и останалата част от
имот № 10135.536.306, заключена
между точки с номера 1
и 2 и букви „а" и „б" на
комбинирана скица - приложение № 7-1 към заключението на вещото лице инж.Стоян
Костов от 25.09.2018 г., която е
неразделна част от решението. В жалбата се излага, че решението е
необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения, тъй като не са
обсъдени ангажираните по делото доказателства. Твърди се, че не са обсъдени
гласните доказателства, относими към установяване на твърдяната придобивна
давност. Излагат се съображения за неправилност на формираните от ВРС правни
изводи досежно наличието на годно основание за придобиване на собствеността
върху процесната реална част от ищеца, както и досежно невъзможността имотът да
бъде придобит на основание давностно владение от ответника. Твърди се, че
мотивите на съда са в разрез с ТР №3/28.03.2011г. на ОСГК на ВКС, както и на ТР
№ 4/17.12.2012г. по т.д. №4/2012г. на ОСГК. Моли се за отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
Втората въззивна жалба е постъпила
от Й.Х.Д.. Същата излага идентични съображения в жалбата, като тези на първия
въззивник. Сочи, че неправилно не е отчетено, че имотите са влезли в регулация
едва през 2003г., респективно 2004г., тъй като регулацията по КП от 1937г. не е
приложена. Твърди, че давност е текла по отношение на процесната реална част и
е изтекла в полза на ответниците до регулирането на имотите. Пречка за
придобиване на реалната част от имота по ЗТСУ не е била налице, поради което и
не е било пречка за придобиване на реалната част от имота по давност преди
урегулиране на територията. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на
иска.
С депозиран писмен отговор
въззиваемият З.В.З. оспорва жалбата. Излага, че решението е правилно и законосъобразно и се основава на събраните
в производството доказателства. Моли да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.108 ЗС се
излагат следните твърдения от страните:
Ищецът З.В.З.
излага в исковата молба, че е собственик на ПИ с идентификатор 10135.536.306 по
КК на „Приморски парк“, местност „Горчивата чешма“. Придобил е същият през 2005
г. по дарение от ЕООД „Емзет 2005“ с едноличен собственик Н. Я. И..
Праводателят му е придобил имота чрез договор за продажба през 2004 г. Преди
това и към датата на придобиване на имота от ищеца неговите граници не са
променяни, същият е бил урегулиран по искане на неговата майка Н. И. със
заповед на зам.кмета на Община Варна № Г-153/30.09.2003 г. За същия е издадена
заповед по чл.16 от ЗУТ № 01007/13.02.2004 г. на зам.кмета на Община Варна,
която е влязла в сила. Съгласно същата заповед придобитият от ищеца имот е с площ 1711,80 кв.м. и той го владее в
определените със заповедта граници непрекъснато и необезпокоявано, декларирал
го е пред съответните органи и заплаща „местен данък“ и такса „смет“ за
него. Излага още, че ответниците Й.Х.Д.
и П.М.П. са собственици в режим на СИО
на съседния ПИ с идентификатор 10135.536.304 по КК на „Приморски парк“,
местност „Горчивата чешма“. Същият е урегулиран със заповед на зам.кмета на Община Варна №
Г-155/05.12.2002 г. За същия е издадена заповед по чл.16 от ЗУТ №
0011/04.11.2003 г. на зам.кмета на Община Варна, която е влязла в сила.
Съгласно същата заповед придобитият от
ответниците имот е с площ 660,60 кв.м.,
като е била намалена неговата първоначална площ от 734 кв.м. По искане на ищеца
е било допуснато изменение на кад.карта и заснемане на имота му в съответствие
с ПРЗ и ЗРП. Ответниците са поставили в южната част на имота бетонна ограда с
ажурна част като са навлезли с 42 кв.м. в имота на ищеца по цялата му северната
част. Оградата представлява незаконен
строеж по смисъла на ЗУТ. След проведени срещи с ответниците те отказали да
преместят оградата си. Ищецът е подал жалба до РДНСК и получил отговор, че
спорът следва да се разреши по съдебен ред. На 27.05.2017 г. е изпратил покана
до ответниците да преместят оградата си и да му предадат владението на
завладяната част от ПИ с идентификатор 10135.536.306, но те не са предприели
действия. Твърди, че ответниците владеят без основание процесната реална част и
отказват да предадат владението на
собственика. Ищецът е предявил
иск да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху собствения
му недвижим имот, представляващ реална част с площ 42 кв.м. от ПИ № 10135.536.306, целия
с площ 1695 кв.м. по к.к на местност „Горчивата чешма“, Приморски парк,
гр.Варна, при граници на реалната част:
ПИ с №№ 10135.536.306, 10135.536.304 и останалата
част от имот № 10135.536.306, повдигната в червен цвят на приложената на лист 11 от делото
скица.
В срока
по чл.131 ГПК ответниците П. оспорват предявеният иск като
неоснователен и молят да бъде
отхвърлен. Излагат, че претендираната реална част е част от собствения им имот
УПИ II-2064, който е урегулиран със заповед № 0011/04.11.2003 г. на зам.кмета
на Община Варна. Придобили са правото на собственост чрез договор продажба от 01.08.2002 г. Границата на двата имота на
страните не е променяна от 80 години.
Ищецът не е собственик на процесния имот, такъв не е бил и праводателят му „Емзет 2005“ ЕООД.
В
евентуалност при уважаване на иска заявяват, че са собственици на имота по
давност след като са осъществявали необезпокоявано непрекъсната фактическа
власт от датата на продажбата 01.08.2002 г., като са присъединил владението на
праводателя си И. и Л. К. от 30.07.1998 г. до 01.08.2002 г., на К.К. Д. /Г./ от
17.09.1975 г. до 01.08.2002 г. и на К. Г. Г. от началото на 30-те години на ХХ
век до 17.09.1975 г. Владението е осъществявано на основание частно
правоприемство, което е годно да прехвърли собствеността върху имота. За първи
път същият е урегулиран със заповед № 0011/04.11.2003 г. на зам.кмета на Община
Варна, а имотът на ищеца е урегулиран за първи път със заповед №
0007/13.02.2004 г. на зам.кмета на Община Варна. Тъй като имотът на ищеца не е бил урегулиран
преди издаване на заповедта, то за същия не е била налице забраната на чл.59,
ал.1 от ЗТСУ отм. /чл.200 ЗУТ/ за
придобиване по давност.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържат исковата
молба и моли за уважаване на иска.
Оспорва твърдението в отговора, че
границата между двата имота е материализирана с ограда още преди 70-80 години
от праводателя на ответника. Твърди, че
ограда между двата имота не е имало, като ограда преди изграждането на
съществуващата в момента не е поставяна от праводателя на ответника, не е
установявано владение на имота от праводателя на ответника, включително имотът
е бил отчужден през 1985 год. Счита, че
това е станало със заповед № 1928 от 1985 год. по чл.98 от ЗТСУ за обект - тенис
база на ПСДП „Черно море“. Излага, че до реституцията на имота няма как
ответникът или неговите праводатели да са осъществявали фактическа власт върху
имота. В исковата молба е посочено, че е правено двукратно изменение на
кадастралната карта свързано с границата между двата имота, представени са двете заповеди на началника на
СГКК и е посочил, че при първото изменение направено със Заповед № КД
14-03-1299/ 21.05.2013 год. е нанесен нов обект с идентификационен №
10135.536.1040, в който е била включена процесната реална част на имота. Имотът
е държавна собственост, поради което не би могъл да бъде придобиван в това му
качество по давност.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото НА,
обективиращ договор за дарение № 72, том VI, дело № 889/2005 г. на нотариус с
район на действие района на ВРС се установява, че ищецът З.В.З. е придобил от
„Емзет 2005“ ЕООД, чрез управителя Н. Я. И.
недвижим имот, представляващ
поземлен имот в местност „Свети Никола“ по документ за собственост, а по
кадастрална карта находящ се в „Приморски парк“, местност „Горчивата чешма“,
гр.Варна с площ 1938.75 кв.м. по документ за собственост, а по кад.карта 1772
кв.м., представляващ ПИ № 10135.536.306
по кад.карта на „Приморски парк“, м-ст „Горчивата чешма“, при граници: ПИ №
5360301-улица, 5360303, 5360304, 5360305, 5360307.
От своя страна „ЕМЗЕТ 2005“ ЕООД е
придобило имота на 04.05.2005г. от М. Я. Н. с нот.акт № 23, том III, дело №
308/2005 г. на нотариус при ВРС. Имотът
е описан като №10135.536.306 по КК, одобрена със Заповед
№300-5-13/16.02.2004г., със стар идентификатор 2063.
М. Я. Н. пък е купила имота, описан под №10135.536.306
по КК, одобрена със Заповед №300-5-13/16.02.2004г. на 18.08.2004г. по НА №91
т.ІV рег. №8574 н.д. №614/2004г. от В. З. И. и Н. Я. И.
С договор за продажба на недвижим
имот № 196, том ХII, дело № 4222/1994 г.
на нотариус с район на действие района на ВРС
Н. Я.И. е придобила от О. Г. Н.
недвижим имот, представляващ дворно място
в местност „Свети Никола“ с площ
1938,75 кв.м., представляващ по нот. Акт имот пл.№ 1909 кв.м., а по протокол за
въвод във владение № 13 от 26.11.1992 г. имот пл.№ 2063 по плана на 21 подрайон
на гр.Варна, при граници на целия имот: път, имот пл.№ 1911, дере, имот пл.№
1908 и граници по протокол за въвод във владение: имоти пл.№ 2062, 2064, 2065,
дере и път по документ за собственост, а по кад.карта 1772 кв.м.,
представляващ ПИ № 10135.536.306 по
кад.карта на „Приморски парк“, м-ст „Горчивата чешма“, при граници: ПИ №
5360301-улица, 5360303, 5360304, 5360305, 5360307.
Със заповед №1928/28.06.1985г. по
чл.98 ЗТСУ /отм./ имот №2063 е бил отчужден от О.Г. за мероприятие- тенис база
на ФСФД „Черно море.“
С решение на Кмета на Община Варна
№691/15.10.1992г. на осн. чл.4 от ЗВСНОИ е възстановена собствеността върху
недвижим имот от 1938,75 кв.м. с пл. №2063 от м. „св. Никола“, отчужден за
тенис база. Правото на собственост е възстановено на О. Г. Н.. Със заповед
Р-454/16.10.1995г. и на основание чл.86 и 90 ППЗТСУ /отм./ и вр. чл.75 ППЗТСУ
/отм./ е одобрено попълването на кадастралната основана на имот №2063 по плана
на м-ст „Салтанат“, така както е посочено на приложената на л.212 от делото
скица и въз основа на акт за непълноти в одобрен кадастрален план от
10.1995г.
С протокол №13 за въвод във
владение на имоти на 26.11.1992г. Нигохозов е въведен във владение на имот,
посочен на скицата към протокола като №2063.
Със Заповед №Г 163/30.09.2003г. е одобрен
план-извадка ПРЗ- предварителен проект за Паркоустройствен и Регулационен план
на Приморска зона-Варна за УПИ ІV-2063, кв.1, Съставна зона 3- „Горчива чешма“.
Със заповед № 0007 от 13.02.2004
г. на зам.кмет на Община Варна е допуснато изменение на регулационния план за
ПИ пл.№ 2063, целия с площ 1902 кв.м. по кадастрален план на м-ст „Горчивата
чешма“, Приморски парк“ в УПИ нов IV- 2063, кв.1 с площ 1711.80 кв.м., при
граници: алея, алея, УПИ I-2062, УПИ
II-2064, УПИ III-2528, алея. Собственик на имота е Невенка Янкова Иванова.
Заповедта е влязла в сила на 19.02.2004 г. видно от отбелязване на самата
заповед – лист 19 от делото.
С НА №39 нот.д. №7072/1975г. К. Г.
Г. е дарил на дъщеря си К. К. Г. свой собствен недвижим имотг с площ от 640
кв.м. и представляващ дворно място, нахоядщо се в м-ст „Св. Никола“ №26А,
представляващ имот №1911 по плана на 21-ви район.
От своя страна К. Д. с НА №72
нот.д. №6703/1998г. е продала на И. С. К. ½ ид.ч. от дворното място,
представляващо имот №2064.
Последният ведно с К. К. Д. и Л. Х.
К. са прехвърлили чрез продажба, обективирана в НА №100 нот.д. №100 от
01.08.2002г. на Й.Х.Д. дворното място от 640 кв.м. – пл. №2064, ведно с дворни
подобрения и трайни насаждения, при граници: север-булевард, изток-УПИ пл.№
2065, запад УПИ-пл.№ 2062, юг УПИ-пл.№ 2063.
Със заповед № 0011 от 04.11.2003 г. на
зам.кмет на Община Варна е допуснато изменение на регулационния план за ПИ пл.№
2064, целия с площ 734 кв.м. по кадастрален план на м-ст „Горчивата чешма“,
Приморски парк“ в УПИ нов II-2064, кв.1 с площ 660.60 кв.м., при граници: УПИ III-2538,
I-2062, бул.“Княз Борис I“, УПИ IV-2063. Собственик на имота е Й.Х.Д.. Заповедта е влязла в сила на 04.11.2003 г.
видно от отбелязване на самата заповед – лист 21 от делото.
Със заповед № КД-14-03-1299/21.05.2013 г.
на Началник СГКК-Варна е допусната промяна на границите на съществуващ обект и
отразяване на ПИ с идентификатор 10135.536.302 в граници на УПИ II-2064, кв.1
по плана на СЗЗ „Горчивата чешма“, гр.Варна; образува се ПИ с проектен
идентификатор 10135.536.1040 с площ 104 кв.м. без да се вписва собственост в
кадастралните регистри за този имот; отразява се сграда с проектен
идентификатор 10135.536.304.1 с площ 173 кв.м. – хотел. В същата сграда се
обособяват 10 броя схеми на самостоятелни обекти с посочени идентификатори от 1
до 10. ПИ с идентификатор 10135.536.304
преди промяната е с площ 750 кв.м. и след промяната е с площ 635 кв.м. с данни
за площ преди промяната 750 кв.м. Заповедта е издадена въз основа на документи за собственост описани
по-горе, както и нот. акт № 39/1975 год.
на праводателя на праводателите на ответниците К. Г. Г., нот. акт № 72/1998 год. на И. С. К., предписание № 0028 от 12.02.2002 г. на Община
Варна за изработване на ПУП за ПИ № 2064 по молба на И. К., заповед № 155/ 05.12.2002 год. за одобрение
на ПРЗ – предварителен проект за паркоустройствен и регулационен план на
Приморска зона-Варна за УПИ II-2064, кв.1.
Със заповед № 18-483/20.01.2015 г. на
Началник СГКК-Варна е допусната промяна на границите на съществуващи обекти в
КККР на ПИ с идентификатор 10135.536.306
с площ преди промяната 1653 кв.м., собственост на З.В.З. и данни след промяната
площ 1695 кв.м.; на ПИ с идентификатор
10135.536.1040 с данни преди промяната 104 кв.м. и данни след промяната 62
кв.м. Отбелязано е, че заповедта е влязла в сила. Заповедта е издадена въз основа на документи
за собственост, описани по-горе, както и виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ и
предписание № 0254 от 24.06.2003 г. на Община Варна за изработване на ПУП за ПИ
№ 2063 по молба на Н. Я. И.
С констативен протокол от 23.10.2003
г. Комисия от Община Варна е удостоверила, че не са постъпили жалби по обявената заповед № Г-153/30.09.2003 г. на кмета на
общината относно преписка ПРЗ за УПИ IV-2063, кв.1, СЗ „Горчива чешма“,
Приморски парк – Варна.
Представена е преписката от Община Варна по заявление на К. К. Д. до Комисията по реституция за възстановяване
на имот пл.№ 2064 с площ 780 кв.м., както и за възстановяване на разликата в
площта на имота. Предложението на комисията е че молбата не следва да се
уважава, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗВСНОИ,
а именно: имотните граници са заличени,
но са възстановими, мястото е изоставено, необработваемо, но не са налице
условията на чл.5, ал.1 он ЗВСОНИ, тъй като собственичката е обезщетена с
жилище, което не желае да върне на държавата. С решение на кмета на Община
Варна № 985 от 14.12.1992 г. е постановен отказ за възстановяване на правото на
собственост на Катя Каприелова Димитрова за имот пл.№ 2064 в м-ст „Св.Никола“ с
площ 640 кв.м., същият е бил отчужден за „Тенис база на ФСФД „Черно море“ със заповед № 1847/19.06.1985 г. по чл.98 от
ЗТСУ.
Ищецът З.З. е изпратил покана до ответницата Й.Д., собственик на
съседния имот с която я кани в 5-дневен срок да извърши преместване на
съществуващата в имота й ограда, съставена от масивна част от 0.70 м. до 1.65
м. и ажурна част между имот УПИ II-2064 с идентификатор 10135.536.304 в кв.1 по
ПРЗ на Приморска зона и собствения му имот
УПИ II-2063 с идентификатор 10135.536.306 в кв.1 по ПРЗ, „тъй като
оградата не се намира на правилното място съгласно регулационната граница, кадастралната
граница и имотната граница на двата имота“. Поканата е получена от адресата на 02.02.2017 г.
По искане на страните са събрани гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля И. С. К. се
установява, че през 2002 год. той е
продал имота на ответниците П. Виждал е
бащата на ищеца. Знае имота на Й. от 1991 год. защото бай К. – К. който е баща
на К. работел при него през 1991 год.
Лично му е помагал да берат плодове от мястото. През 1991
год. този имот бил прехвърлен на К.. През 1998 год. свидетелят е закупил 1/2 идеална част от имота на бай К. с цел съвместен проект с К. По-късно
заедно решили да го продадат на П.
и Й. П. Когато отишъл за първи път в имота
през 1991 год. там е имало ажурна
ограда открай - докрай на имота, който в момента е на З.. По-късно П. правили
ограда на същото място, с надзид, който
бил изграден с блокчета. Другата ограда
си стои така, както е била в началото.
Другата част е продължение на оградата,
в момента оградата е там, където
е била през 1991 год. Когато закупил
имота свидетелят започнал да прави ПУП с цел строителство.
Мястото се работело, в него имало овошки и събирали плодове. Поддържало
се окосено лично от К. и от негови служители.
Свидетелят М. Б. е съсед на страните и има дело с ищеца. Разказва, че
имота е от дядо му и е
израснал в него. Първият собственик на имота на семейство П.
е бай К., след това И., К. която е дъщеря на бай К. И. е купил
имота от К. Семейство П. купили имота в края на 1990 год. в началото на 2000
год. Между имотите на Б.,
на П. и на З. има ограда, която е
съществувала винаги. Между имота на
Каприел и З. оградата е мрежеста и е обрасла
с растителност. Сега една част от
оградата съществува, това е частта, която била към бившите тенис-кортове. П.
изградил нова ограда на мястото на
старата ограда. От цялата северна страна
на мястото на З. има ограда и откогато я помни
тази ограда е съществувала, като
част от старата ограда стои и в
момента. След като П. направил ограда, старата ограда продължава
да съществува и в момента. Цялата ограда е
в една линия. Св.Балчев е поставил частта от оградата в неговото място през 2001 г. - 2002 г., а П. е
поставил неговата част. Оградата
не е променяна отпреди отчуждаването на
имота.
Свидетелят В. З. И. е баща на ищеца. Разказва, че е закупил имота през
1994 год. от О. Н. Тези имоти са
били отчуждени още през 80-те години във връзка с новостроящите се тенис
кортове и наоколо всичко било
хавра. Имотът бил обрасъл с трева
и храсти, собственика го оградил с
телена мрежа във връзка с продажбата.
По-късно свидетелят махнал мрежата
за да направи стабилна ограда. Имали намерение да направят семеен хотел, но това не се случило. Заявява,
че преди не е имало огради на тези места, защото са били отчуждени. От там са минавали камиони и коли, когато са
се строяли тенис-кортовете, за да носят
материали. Когато купили имота през 1994
год. там нямало въобще разграничение на отделни имоти и огради между тях.
Съседите пасяли козите си там, също
косили трева за зайци. Имотът на ответниците не се поддържал до момента в който
го закупили П. и построили хотела. Съпругата на свидетеля движела сделките и правила проучване за съседния имот с цел
евентуално закупуване, но се установило,
че той е общински. Затова не бързали
да правят ограда. Монолитната
бетонна ограда е изградена от съседите през 2004 г.-2005 г. Не му е известно, че собственик преди сем.П.
е И. и не познава такъв човек. След като
мястото било прехвърлено на сина му той
започнал да се занимава с имота и тогава
през 2007 г.-2008 г. станало ясно, че оградата не е на мястото си. Когато
закупили техния имот, имотът на
ответниците бил обрасъл с растителност.
Свидетелят П. П. заявява, че е съсед на ищеца по място. Живее в този имот
от месец януари 1970 год. Имотът на З. е
срещу неговия имот. Имотът не бил ограден,
влизал е много пъти през есента и
пролетта да бере гъби. В имота имало
кладенец. Познава бащата на З..
Не е виждал свидетелят Киров в имота на
ответниците, не познава П. Заявява, че
може да ги е виждал в района, но не ги помни. Знае от бащата на
ищеца Васко, че имота му е от лявата страна до оградата, други хора в имота на Васко не е виждал.
На това място много хора си спират колите. По едно време е имало мрежеста ограда, която след това изчезнала. Дълго време
след това нямало ограда, после
Васко направил ограда и място да влиза с колата в мястото за да не пречи на движението. В
момента оградата е зидана с блокчета, има портичка, която направил бащата на З.. Не знае кога е направена оградата между имота на ищеца и на ответниците. Между имота на дядо Минчо и
имота на З. има ограда, откакто Минчо построил новата къща на мястото на
старата, това било отдавна, не може да каже кога. Дядо М. когато построил
къщата сложил и оградата, не знае нататък
дали я е продължил.
От заключението на СТЕ от 05.04.2018 г., изготвено от вещото лице В. А.
се установява, че имотът, описан в н.а.
№196, т.ХII, дело № 4222/25.03.1994 год. представлява по скица имот
планоснимачен номер 1909 с площ 1939 кв.м. а по протокол за въвод във владение
№13/26.11.1992 год. - имот планоснимачен номер 2063 с площ 1939 кв.м.
Посоченият нотариалния акт имот с
планоснимачен номер 1909 фигурира в КП на Крайбрежието от 1956 год., а имот с
планоснимачен номер 2063 е по КП на м.„Св.Никола" от 1977 год. Границите
на имота в тези два плана не са напълно
идентични, тъй като има разлики по
северната и южната граници. КП
1956 год. и от КП от 1977 год. не са изработени в цифров вид във връзка с
изготвяне на комбинираната скица вещото лице е
оцифрило сканираните граници на имотите от тези планове. Имотът по КП
1956 год. е отразен на комбинираната
скица с виолетов цвят, а този по КП 1977 г. - с оранжев цвят. Въводът във
владение е по КП 1977 год. Със Заповед №
Г-153/30.09.2003 год. на Зам. Кмета на Община Варна, е одобрен План-извадка-ПРЗ
от Предварителния проект за Паркоустройствен и регулационен план на Приморска
зона за Съставна зона 3-„Горчивата чешма", гр.Варна приет от ЕСУТ при
Община Варна с протокол № 71/19.12.2001 год. За поземлен имот 2063 е отреден
урегулиран поземлен имот УПИ IV-2063, кв.1, с граници: север- УПИ 1-2062,
П-2064, III-2538; запад- улица; юг-канал; изток-дере. Със Заповед №
0007/13.02.2004 год. на Зам. Кмета на Община Варна във връзка с чл.16 от ЗУТ за
поземлен имот 2063 целият от 1902 кв.м. по КП на м."Горчива
чешма"-Приморски парк-гр.Варна се определя урегулирането му в УПИ IV-2063,
кв.1 с площ 1711.80 кв.м. На комбинираната скица УПИ IV -2063, кв. 1 /по Зап. №
Г-153/30.09.2003 год. и Зап. № 0007/13.02.2004 год./ е показан със червен и син
цвят и надпис. По действащата в момента кадастрална карта на град Варна ПИ с идентификатор 10135.536.306 е с площ
1695 кв.м.
Със Заповеди №№ КД-14-03-1463/10.06.2011г. и 18-483/20.01.2015 г. на
Началника на СГКК-Варна е коригирана северната граница с ПИ 10135.536.304 и
10135.536.305 в съответствие с одобрения със заповед №Г-153/30.09.2003 год.
ПРЗ. На комбинираната скица кадастралната карта е показана със черен цвят. Със
заповед № Г-155/05.12.2002 г. на зам.кмета на община Варна се одобрява
План-извадка-ПРЗ от Предварителния проект за Паркоустройствен и регулационен
план на Приморска зона за Съставна зона 3-„Горчивата чешма", гр.Варна ПИ
2064 се урегулира в УПИ П-2064, кв.1. Границите му са от север магистрала-Варна-Златни
пясъци; от изток- УПИ III-2538; от юг IV-2063 и от запад I-2062, кв. 1. На
комбинираната скица е показан с червен и син цвят и надпис.
След извършен оглед на място и геодезическо заснемане на съществуващата
на място ограда между ПИ с идентификатори №№ 10135.536.306 и 10135.536.304
вещото лице е установило, че оградата
навлиза в УПИ IV-2063 (описан в заповед № 0007/13.02.2004г. по чл.16 от ЗУТ) с площ от 42 кв.м. Площта владееща се от ответната страна се заключава
между т. 1, 2, 3, 4 като навлизането при т.1-4 е 1.85 м., а при т.2-3 е 1.56 м.
На комбинираната скица със зелен цвят е показана съществуващата на място полумасивна ограда.
ПИ № 2063 и ПИ № 2064 във вида си по КП от 1977 г. и изменени със
заповед № Р-454/1995г. се урегулират за първи път със Заповед № Г-153/30.09.2003 год. на Зам.
Кмета на Община Варна с която е одобрен План-извадка-ПРЗ от Предварителния
проект за Паркоустройствен и регулационен план на Приморска зона за Съставна
зона 3-„Горчивата чешма", гр.Варна приет от ЕСУТ при Община Варна с
протокол № 71/19.12.2001 год. със същата за поземлен имот 2063 е отреден
урегулиран поземлен имот УПИ IV-2063, кв.1. Със заповед №Г-155/05.12.2002 г. на
зам.кмета на община Варна се одобрява План-извадка-ПРЗ от Предварителния проект
за Паркоустройствен и регулационен план на Приморска зона за Съставна зона
3-„Горчивата чешма", гр.Варна и по този начин ПИ 2064 се урегулира в УПИ
II-2064, кв.1.
За имотите на ищеца и ответника има предходен регулационен план на
Курортно предградие "Лозята", който е одобрен с царски укази №
1681/02.06.1937 г. за уличната регулация и № 1680/02.06.1937 г. за дворищната
регулация. Този регулационен план е изработен върху кадастрален план от 1936
г. По кадастралния план от 1936 г. на ПИ 2064 съответства средната част от ПИ
209, а на ПИ 2063 съответства ПИ 209а.
Според вещото лице имот 209а е
образуван допълнително от 209, тъй като има индекс към основния номер. В
разписния лист като собственик на ПИ 209 е записан С. К. За двата имота няма
отделно отреждане, а общо в рамките на парцел 1-209, кв. 33 по регулационния
план на Курортно предградие „Лозята" от 1937г.
След съвместяване на КП от 1936 и РП от 1937г.
с всички останали след тях и геодезическото заснемане дава заключение, че границите на УПИ 1-209, кв.ЗЗ не съвпадат с
нито един от тях. Единствено границата между имоти 209 и 209а съвпада с
границата по геодезическото заснемане между ищеца и ответника.Тъй като
границите на УПИ 1-209, кв.ЗЗ по регулационния план от 1937г. се различават
чувствително от границите по КП от 1936 г., по КП от 1956 г. и по КП от 1977
г., както и вещото лице не е открило в
Община Варна данни за уреждане на сметки по регулация приема, че тази регулация не е приложена. На
комбинираната скица с жълт цвят са отразени
имоти 209 и 209а по КП от 1936 г., а със светлосин цвят парцел 1-209,
кв. 33 по регулационния план от 1937г.
Със заповед № КД 14-03-1299 от 21.05.2013 год.
на лист 22 от делото се допуска поправка в КК одобрена със заповед №
300-5-13/16.02.2004 г. за имота на
ответниците и се обособяват два нови имота: 10135.536.304 с
площ 635 кв.м. в рамките на УПИ П-2064, кв.1 -собственост на ответната страна;
10135.536.1040 с площ 104 кв.м - за неидентифициран собственик.
Със заповед № 18-483 от 20.01.2015 год. на
лист л.24 от имот 10135.536.1040 обособен с предходната заповед се приобщават
42 кв.м. към ПИ 10135.536.306 (УПИ IV-2063, кв.1) на ищеца, които според вещото
лице съвпадат с процесната реална част.
Ответниците са оспорили заключението по т.1 и
т.2 и по тяхно искане е допусната повторна СТЕ със същата задача.
От заключението на СТЕ от 31.10.2018 г.,
изготвено от вещото лице С. К. се установява, че изградените масивни огради, служещи за
граници между ПИ 10135.536.511 и ПИ 10135.536.304 са на мястото на съществуващи
преди построява-нето им паянтови огради. Оградата между ПИ 10135.536.306 и ПИ
10135.536.305 е съществуваща стара паянтова преди построяването на масивните
огради. След извършено геодезическо заснемане на оградите по цялата северна
граница на ПИ 10135.536.306 и от получения комбиниран цифров модел между
заснетите огради и северна граница на ПИ 10135.536.306 по предходни кадастрални
и регулационни граници /приложения № 7 и №7-1/ се установява следното:
1. Заснетата
ограда съвпада по местоположение с границата на ПИ 1909 по КП от 1956 г. и със
съответната част от границата преди поправката на границата по КП по 1977 г.
със Заповед № 454/16.11.1995г.
2. Заснетата
ограда не съвпада с общата регулационна граница на УПИ IV-2063 и УПИ II-2064,
кв.1.
3. Заснетата
ограда съвпада с кадастралната граница на ПИ 10135.536.1040 по КК от 2004 г.
4. Заснетата
ограда навлиза в УПИ IV-2063, кв.1 в западната част с 1.7 м., в източната част
навлиза с 1.4 м. с площ 42 кв.м., определена от точки с номера: 1 и 2 и букви
„а" и „б" /приложение №7-1/.
5. Площта
от 42кв.м. е реална част от ПИ 10135.536.1040 преди изменението му със Заповед
№ КД-18-483/20.01.2015 г.
От така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения ревандикационен иск
в тежест на ищеца е да установи наличието на правото си на собственост на
твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и факта, че ответниците
упражняват владението върху спорната реална част.
Последното обстоятелство е прието
за безспорно между страните, поради което не е предмет на доказване.
Досежно правото на собственост на
ищеца върху процесните 42 кв.м. от имот ид. № 10135.536.306 по КК на „Приморски
парк“:
Проследявайки сочените от ищеца
разпоредителни сделки, легитимиращи го като собственик на ид. № 10135.536.306
по КК на „Приморски парк“, респективно легитимиращи като собственици неговите
праводатели, се установява, че праводателят, който е първи по веригата от
разпоредителни сделки е О. Г. Н. Правото на собственост на последния е оспорено
от ответниците. Настоящият състав обаче намира, че оспорването не е успешно.
Видно е, че през 1985г. именно от О. Н. е отчужден имот пл.№2063 по КП от
1977г. по реда на чл.95 ЗТСУ. Следователно и горното е презумпция за правото на
собственост на Н. върху отчуждения имот. Именно в негова полза е извършено и
реституиране на имот пл.№2063 по КП от 1977г. с Решението от 15.10.1992г.
Затова и макар да е деривативен способ, доколкото собствеността на Нигохозов
към момента не е спорна, а и не са оспорени предпоставките за реституция
/заповедта е влязла в законна сила/, то и следва да бъде направен извод, че
реституционното решение е породило вещно-прехвърлителен ефект. Н. се е
легитимирал към 1992г. като собственик на имот пл.№2063 по действащия тогава КП
от 1977г. Спорният момент между страните е дали процесната реалната част от 42
кв.м. е била част от имота на Н. За изясняване на този въпрос са ангажирани
специалните знания на вещите лица. Последните категорично установяват, че за
процесната местност е одобрен КП от 1936г. и дворищно-регулационен от 1937г.
Двата имота- сегашните на страните, са заснети като един имот №209.
Впоследствие е посочено, че има разделяне на два имота- №209 и 209а, но вещото
лице А. сочи, че няма данни за уреждане на сметките по регулация, поради което
и не може да бъде направен извод, че регулацията по плана от 1937 е приложена.
Следователно и се налага извод, че се касае за два неурегулирани имота към
1992г.
С КП от 1956г. имотът на ищеца е обособен под номер 1909, а този на
ответниците под номер 1911. С КП от 1977г. имотът на ищеца е нанесен под номер
2063, а този на ответниците под номер 2064г. вещото лице установява, че не е
налице припокриване в границите на процесния имот №1909 по КП на Крайбрежието и
на имот №2063 по КП от 1977г. Сочи разлика и в площта. Посочило е, че разликата
се дължи на изграждането на канал в южната част на имота, а е налице разлика и
в северната граница, но тя касае изместването й по отношение на имот №2062,
който е различен от имота на ответниците. Следователно и следва да бъде
направен извод, че към момента на постановяване на реституционното решение за
възстановяване собствеността върху имота на ищеца, правото на собственост е възстановено
върху имот №2063 в тези му граници, каквито са били по КП от 1977г. С
последваща заповед от 16.10.1995г. по чл.86 и 90 ППЗТСУ /отм./ обаче е
извършено изменение /попълване на кадастралната основа на имот №2063 по КП от
1977г., съобразно което северната граница на последния е изменена и същата е
понастоящем съвпада с определената регулационна граница на имота съобразно
Заповед №0007/1313.02.2004г. на Кмета на Община Варна. Заповедта е влязла в
законна сила на 26.10.1995г. /л.234/. За попълването на кадастралната основа на
имот №2063 и промяната на границите са били уведомени и заинтересованите лица-
това са били собствениците на имоти 2062- М. Б. и М. Б., както и собственика на
имоти №№ 2064 и №2065- собственост на Община Варна, която е съставител на
заповедта по чл.86 и 90 ППЗТСУ /отм./ чрез Кмета. Праводателят на ответниците К.
К. не е участвала в процедурата по попълване на кадастралната основа и не е
било налице основание за това. С решение от 1992г. на К. К. е било отказано
възстановяване на правото на собственост по отношение на имот №2064 по КП от
1977г. поради липса на предпоставки за реституция- не е върнато полученото при
отчуждаването обезщетение. Заповедта, с която е отказана реституция е влязла в
законна сила. Затова и като собственик
на имот №2064 към 1995г., когато е попълнена кадастралната основа на имот
№2063, се е легитимирала Община Варна. Собствениците на съседните имоти,
засегнати от промяна на регулацията, не са възразили срещу същата, което е
удостоверено от приложеното на л.233 писмо. Горното се потвърждава и от факта,
че заповедта не е обжалвана и респективно е влязла в сила на 26.10.1995г. С
издаването на заповедта от 1995г. е индивидуализиран имота, възстановен на О. Н.
Поради което и следва да се приеме, че считано от 16.10.1995г. процесната
реална част от 42 кв.м. е станала част от реституирания на Н. имот. Респективно
е станала част от получения по разпоредителната сделка от Н. Я. И. през 1994г.
имот. Заключението на вещото лице, че границата на имот №2063 по КП от 1977г. е
невярно нанесена, съдът не кредитира. Вещото лице е достигнало до горния извод,
като е посочило, че границата е невярно нанесена, тъй като не кореспондира със
северната граница на имот 2063 по КП от 1977г. и северната граница на имот
№1019 по КП от 1956г. горното е факт, но следва да се съобрази, че именно с
извършеното попълване на кадастралната основа е извършена сочената промяна-
което е било и целта на изменението. Със заповед №Р-454/16.10.1995г. имот
пл.№2063 по КП от 1977г. е обособен във вида, в който е и регулиран
впоследствие със Заповед №0007/1313.02.2004г. на Кмета на Община Варна. Н. И.
се е легитимирала като собственик на придобития от О. Н., а от последния по
реституция, недвижим имот №2063 по КП от 1977г., който впоследствие е
прехвърлила през 2004г. на М. Я. Н., последната прехвърлила през 2005г. на
„Емзет 2005г.“ ЕООД, който пък от своя страна го е прехвърлил на ищеца З.З. по НА №72 от 19.12.2005г. Ищецът се легитимира
като собственик на процесната реална част.
По твърдението от ответниците противопоставими права върху процесната
реална част:
Първото посочено основание е
сделка по НА №100 по нот. Дело №100 от 01.08.2002г., по силата на която
ответницата Петрова по време на брака си с ответника П. /което е безспорно
прието за установено/ е придобила собствеността върху имот №2064 по КП от
1977г. от И.К., Л.К. и К. К. Правото на собственост на праводателите се твърди
да е придобито по сделка с К. К. през 1998г., а последната по дарение от баща
си К. Г. през 1975г. Видно от приложената отчуждителна заповед в действителност
е налице отчуждаване от К. Г. на имот №2064 по КП от 1977г. по чл.98 ЗТСУ.
Видно от приложената преписка обаче с решение от 14.12.1992г. Кметът на Община
Варна е отказал на К. К. възстановяването на собствеността върху имот №2064.
Заповедта няма данни да е обжалвана и е влязла в законна сила. Катя Каприелян
не се е легитимирала като собственик по реституция на имот №2064 по КП от
1977г., респективно липсват вещни права, които да е прехвърлила на И. К. през
1998г. С вещни права нито К., нито К. са разполагали, за да прехвърлят такива
по извършената в полза на ответниците през 2002г. сделка. Затова и ответниците
не се легитимират като собственици на основание сделка на имот №2064 по КП от
1977г. Процесната реална част от 42 кв.м. не е била част от процесния имот, но
дори и да беше, тя не би могла да бъде прехвърлена, доколкото не е било налице
право на собственост върху целия имот пл. №2064.
По наведеното в евентуалност основание, на което ответниците
противопоставят право на собственост по отношение на процесната реална част, а
именно- давност:
От отчуждаването през 1985г. до
1992г. – реституиране на процесния имот давност не е текла- налице е абсолютна
пречка, доколкото имотите са били отчуждени, т.е. държавна собственост. Давност
преди 1985г., текла в полза на К., не се установява от свидетелските показания.
Още в исковата молба се излага, че К. Г. е установил фактическа власт през
70-80 години, но от точно кой момент до 1985г., когато имотът е отчужден, няма
наведени твърдения. Следва да се отбележи и обстоятелството, че свидетелят К.
въобще няма впечатления от упражняваното по отношение на имота владение от
преди 1991г., а свидетелят Б., роден 1961г. има впечатления от 1966г., когато
обаче е бил петгодишен/ до 1978г.-когато е бил отчужден техния съседен имот. Освен
това никой от двамата свидетели няма впечатления именно от факта къде е
минавала процесната ограда между имотите до 1985г. сочат, че имотите са били
оградени, но твърдения за мястото на оградата, кой я е построил и т.н. се
излага за периода след реституирането на имота на ищеца. Затова и съставът
приема, че ако и до 1985г. при действието на ЗТСУ /отм./ да е имало пречка за
придобиване по давност на реална част от неурегулирания имот №2063, то не се
установява фактическа власт именно по отношение на тази реална част да е
упражнявана от праводателя на ответниците К. Г.
Давност по отношение на процесната реална част е могла да тече,
считано от 1995г., когато е индивидуализиран процесния имот №2063 по КП от
1977г., респективно е попълнена кадастралната основа, като процесната реална
част е станала част от реституирания имот. Ако и да се приеме, че ответниците
са владели процесната реална част, то същите е следвало да упражняват
фактическа власт върху реалната част с намерение за своене от 1995г. до 2005г.,
съобразно нормата на чл. 79 ЗС, която изисква десет години при установено
недобросъвестно владение. Същото може да се квалифицира именно като такова, тъй
като праводателката Катя Каприелова е установила фактическа власт върху
реалната част не на основание, годно да я направи собственик. Същата е
упражнявала фактическата власт въпреки отказът на Кмета от 1992г. да й бъде
възстановено правото на собственост върху имота. Респективно, владението,
започнало като недобросъвестно, е продължило да бъде такова, ако и да се е
разпоредила с ½ ид.ч. в полза на трето лице. Владението, упражнявано и
от приобретателя Киров е било недобросъвестно такова, тъй като същото е
упражнявано съвместно с недобросъвестния владелец К.К. Затова и е приложима
нормата на чл.79 ал.1 ЗС, изискваща 10 годишен период на непрекъснато
упражнявано владение.
Съгласно действащия чл. 200 ал. 1 ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19 ЗУТ, с изключение на случаите, при които частта
от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а останалата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се
присъединява към съседен имот /чл. 200, ал. 2 ЗУТ/. Доколкото регулацията по КП от 1937г. не е
приложена и имотите са нерегулирани, то и процесната реална част е можело да
бъде придобита по давност само при наличие на посочените предпоставки. Няма
спор, че реалната част от 42 кв.м. не отговаря на изискванията на за минимални
размери по чл.19 ЗУТ. Не е налице и
предвиденото изключение по ал.2 на чл.200 ЗУТ. Процесният имот №2063 е станал
УПИ ІV-2063 със Заповед
№0007/13.02.2004г. на Кмета на Община Варна. Процесната реална част от 42 кв.м.
е заснета като част от новия УПИ. Затова и след този момент давност по
отношение на посочената реална част не е текла. От 1995г. до 2004г. не е била
изтекла изискуемата десетгодишна давност. Затова и дори съобразно свидетелските
показания да се приеме, че ответниците са упражнявали фактическа власт по
отношение на процесната реална част, то същите не са могли да я придобият по
давност.
Ответниците не са успели да
противопоставят годно правно основание, за да владеят реалната част от имота на
ищеца. Упражняваната фактическа власт е приета за безспорна между страните.
Налице са всички предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция.
Решението следва да бъде потвърдено, като бъде повторен коректно дължимия
диспозитив по претенция с правно основание чл.108 ЗС. Следва да бъде прието за
установено, че ищецът З. е собственик на реалната част от 42 кв. м., придобита
на основание сделка, както и да бъдат осъдени ответниците П. да му предадат
владението върху нея.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане и в полза на въззиваемия З.
следва да бъдат присъдени направените в производството разноски съобразно
представения списък в размер на 600 лв., заплатено адвокатско възнаграждение,
като въззиваемите следва да бъдат осъдени да го заплатят.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5041/06.12.2018г., постановено по гр.д.
№11317/17г. по описа на ВРС, ХІV-ти с-в, с което като е прието за установено,
че З.В.З. с ЕГН **********, с адрес *** е
собственик на недвижим имот, представляващ
реална част с площ 42 /четиридесет и два/ кв.м. от ПИ № 10135.536.306, целия
с площ 1695 кв.м. по кадастрална карта на местност „Горчивата чешма“, Приморски парк,
гр.Варна, при граници на реалната част: ПИ 10135.536.305, 10135.536.304 и останалата част от имот № 10135.536.306, заключена
между точки с номера 1 и 2 и
букви „а" и „б" на комбинирана скица - приложение № 7-1 към
заключението на вещото лице инж.Стоян Костов от 25.09.2018 г., на основание
дарствена сделка по НА №72 нот. Д. №889/2005г., са осъдени Й.Х. Д. – П. с ЕГН ********** и П.М.П.
с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, семеен хотел „Свети Николай“ да предадат на З.В.З. с ЕГН **********, с адрес *** владението върху процесната реална част, на
осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Й.Х. Д. –
П. с ЕГН ********** и П.М.П.
с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, семеен хотел „Свети Николай“, да заплатят
на З.В.З. с ЕГН **********, с адрес *** размер на 600 /шестстотин лева/, направени във въззивното
производство разноски и на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.