№ 1335
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20241100900206 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца „Е.“ ООД, ЕИК *******
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.79,ал.1,
пр.I ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника Столична община
да заплати на ищеца сумата от 524 813,17 лв. с ДДС, представляваща разлика
между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска
автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на Столична
община през периода м. януари – м. декември 2021 г. при маршрутен пробег от
705 216,430 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване на
обществен превоз на пътници № РД – 56- 447/04.06.2001 г., сключен между
СТОЛИЧНА ОБЩИНА като възложител и “Е.” ООД като изпълнител,
изчислена при актуализирана цена с процент инфлация за 2009г., 2010г.,
2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. в размер на 3,19 лв. без вкл.
ДДС за изминат километър разстояние и вече заплатената цена от ответника
като възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за
изминат километър разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от 524
813,17 лв., считано от датата на подаване на исковата молба (31.01.2024 г.) до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 147 770,74 лв.
(след увеличението на този иск), представляваща мораторни лихви върху
неизплатените индексирани цени за извършените услуги по договора считано
от 12.02.2021г. (падежа на Фактура №**********/11.02.2021г.), начислени
върху разликата между начислените цени в издадените в периода от
11.02.2021г. до 11.01.2022г. фактури от ищеца и индексираните цени
съобразно инфлационните индекси за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2016г.,
2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. цени, до датата на подаване на исковата молба -
1
31.01.2024г.
Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че
между него и ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА е сключен договор за
извършване на обществен превоз № РД 56-447/04.06.2001 г., като с него
ищецът се е обвързал със задължението да извършва обществен превоз на
пътници по конкретно обособена маршрутна линия № 260 от масовия градски
транспорт с дължина 9,500 км. – еднопосочно, а ответникът да му заплаща
съответно договорно възнаграждение формиращо се на база реално изминат
километър – пробег. Сочи, че договорът е сключен с период на действие 5
години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на линията, като
този срок бил продължен с подписването на допълнително споразумение от
31.10.2006 г. Поддържа, че според клаузата на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от договора
за всеки реално изминат километър пробег по разписание на автобусна линия
№ 260 възложителят заплаща 1,65 лв. без вкл. ДДС, като определената цена не
подлежи на промяна, освен с процента на годишната инфлация или в случай
на увеличение цената на горивото за една календарна година с над 30 % или
ако общото поскъпване на горивата, смазочните материали, гуми и резервни
части надвиши 50 % от стойността през съответната календарна година.
Ищецът твърди, че според договора е предвидено, че дължимата цена от
възложителя подлежи на заплащане в полза на изпълнителя на 12 равни
месечни вноски, като 30 % от цената следваща се за текущия месец подлежи
на авансово плащане, а уравняването й се извършва до 10-то число на
следващия месец, като за тези плащания изпълнителят издава данъчна
фактура. Тъй като ответникът бил в невъзможност да осъществява авансови
плащания по договора, то страните се уговорили, че дружеството -изпълнител
ще издава една фактура за цялата дължима сума. По повод уговорения размер
на следващата се цена за изминат километър пробег от ищеца се уточнява, че
през периода на съществуване на правоотношението по волята на страните по
него на няколко пъти е била променяна установената ценова ставка, като
същата е повишавана с оглед отчетената годишна инфлация, а именно считано
от 16.05.2009 г. цената е установена в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС. Това е и
последното споразумение свързано с промяна в размера на цената на изминат
километър пробег, като в този контекст изпълнителят с няколко свои писмени
изявления сочи да е известявал възложителя, че са налице предпоставки за
актуализиране на цената, поради повишеният размер в индекса на
измерваната годишна инфлация, но отговор и действия в тази насока от
Столична община не били предприети. Сочи, че обявената от НСИ годишна
инфлация генерирана за периода от 2010 г. до 2020 г. е както следва : 2010 г. –
4,5 %, 2011 г. – 2,8 %, 2012 г. – 4,2 %, 2013 г. – 1,6 %, 2014 г. – 0,9 %, 2015 г. –
0,4 %, 2016 г. – 0,1 %, 2017 г. – 2,8 %, 2018 г. – 2,7 %, 2019 г. – 3,8 % и 2020 г. –
0,1 %. Предвид тези инфлационни процеси развили се в страната през
посочените години, то цената която ответната община е следвало да заплаща
за километър пробег през 2021 г. относно поддържаната градска автобусна
линия № 260 възлиза на 3,19 лв.
Ищецът сочи, че изпълнявайки договорните си задължения на
изпълнител по цитирания договор през 2021 г. е осигурило общ маршрутен
2
пробег от 705 216,430 км. по основна градска автобусна линия 260, която е
формирана като сбор от изминатите километри през всеки месец от 2021 г.,
както и километрите които са заплатени на по-ниска цена от 1,29 лв. без ДДС
на основание чл. 50, ал. 3 и 4 от договора. Тази дейност е отчетена от „Център
за градска мобилност“ ЕАД, на което ответникът е възложил дейността по
отчитане на пътническите превози по масов градски транспорт, възложени от
СО на транспортни оператори. Платената за цялата 2021 г. цена за
извършените услуги по превоз на пътници градска автобусна линия № 260 от
ответника на ищеца възлизала на сумата от 1 812 864,48 лв. Отчитайки
клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора дължимата обща индексирана цена за
извършената транспортна дейност през 2021 г. е следвало да бъде в размер на
2 250 208,79 лв. без вкл. ДДС /маршрутен пробег от общо 705 216,430 км. при
цена от 3,19 лв. за изминат км./пробег/ и /маршрутен пробег от 355.235 км. по
1,60 лв. км./пробег/. Базирайки се на тези пресмятания ищецът поддържа, че за
периода от м.01.2021 г. до м.12.2021 г. вкл. е носител на вземане за
незаплатена индексирана цена, която възлиза в общ размер на 437 344,31 лв.
без ДДС или 524 813,17 лв. с вкл. ДДС, като е направена и съответната
детайлизация за формирането на цената по месеци.
Ищцовото дружество твърди, че доколкото индексираната цена за всеки
отделен месец от исковия период /2021 г./ е подлежала на заплащане на датата
посочена във всяка издадена фактура, то длъжникът изпада в положение на
забава след настъпването на съответния ден за плащане упоменат във всяка
фактура, като това упоменаване имало характера на покана за плащане. Така
се поддържа, че заради допуснато закъснение в плащането на индексираната
месечна цена за осъществяваните транспортни услуги през 2021г. по линия
260 за периода от 12.02.2021 г. до 31.01.2024г. е натрупана лихва в общ размер
на 41 225,07 лв., а след извършеното увеличение на този иск в размер на 147
770,74 лв., като е извършена и съответната индивидуализация в периода на
начисляване и размера на лихвоносното вземане за всеки месец попадащ в
исковия период.
От страна на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА в законоустановения
срок постъпи отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, относно
сключването на процесния договор между страните, като поддържа, че същия
следва да се квалифицира, като такъв за изработка. Относно клаузата на чл. 42,
ал. 2 от договора счита, че при лексикално тълкуване на волята на страните
изразена в същата ставало ясно, че от тях не е предвидено автоматично
изменение на цената при наличието на някоя от упоменатите в клаузите
предпоставки, в т.ч. и промяна в индекса на годишната инфлация. Касаело се
до правна възможност за актуализация в размера на цената, но не и до
автоматична промяна в съдържанието на правното задължение за заплащане
на следващата се цена по договора. За това свидетелствали и фактите, че
страните трикратно са пристъпвали към споразумения за промяна в цената за
изминат километър пробег при действие именно на този договор използвайки
като основание промяна в инфлационния индекс. Тоест позоваването на
ответника е, че за да се случи договорна промяна в размера на цената дължима
3
по правоотношението е необходимо да се отправи предложение до другата
страна, което в случай, че бъде прието следва да се обективира в писмено
споразумение – така съгласно чл. 65 от договора. Подобно предложение за
изменение на цената не било постъпвало при ответника, като изпратените от
ищеца до ответника три писма нямали такъв характер, защото не съдържали
конкретно предложение за промяна в цената, поради реализация на дадена
предпоставка за това. В подкрепа на този подход било и обстоятелството, че
изпълнителят не е издавал фактури през исковия период, които да включват
индексация с размера на годишната инфлация.
При условията на евентуалност ответната община се позовава на изтекла
погасителна давност спрямо част от претенциите на ищеца, а именно тези
начислени за периода до 30.01.2021 г., като се поддържа, че приложение с
оглед характера им на периодични вземания има специалната давност уредена
в нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Правото от изпълнителя да се иска
индексиране на цената за периода от 2009 г. до 2019 г. вкл. се сочи, че е
погасено по давност, което означавало, че ищецът няма правото да включва
натрупаната през този период годишна инфлация при изчислението на
следващото му се по договора плащане на километър изминат пробег през
2021 г.
На последно място ответникът сочи, че клаузата на чл. 42, ал. 2 от
договора предвижда възможност за промяна на цената, което не е равнозначно
единствено на увеличение в размера на цената, доколкото освен инфлация е
възможно и икономическа обстановка на дефлация, която предполага
намаляване в цената по договора. По тази причина се оспорват изчисленията
направени от ищеца, защото те не държали сметка за периодите с натрупана
годишна дефлация и тя не била отчитана при изчисляването на цената по
договора. Въвежда се и възражението, че в свое писмо от 17.08.2015 г.
дружеството-ищец се е обърнало към ответната община, като е заявило, че
дружеството няма да има никакви претенции за каквито и да е било други
имуществени претенции, свързани с или произтичащи от описания договор за
възлагане извършването на обществен превоз на пътници и допълнителното
споразумение към него, като по същността си с това изявление “Е.” ООД
надлежно се е отказало от правото да извърши индексация на цената по
договора с размера на годишната инфлация, доколкото поисканите с това
писмо плащания са били изпълнени от ответната община.
По отношение на предявените искове за заплащане на обезщетение за
забава ответникът възразява, както с довод, че при липса на главно вземане не
може да възникне отговорност за закъсняло негово изпълнение, така и с
възражение, че не е бил поканен да заплати поисканата индексация, нито е
имал договорно задължение да направи това по собствен почин.
В допълнителната искова молба депозирана от ищеца по делото
последният поддържа предявените искове и оспорва възраженията на
ответника. Сочи, че няма основание да се смята, че за да се постигне
актуализация на договорената цена по сделката е необходимо задължително
да се отправи предложение от изпълнителя до възложителя, което да бъде
прието и инкорпорирано в писмено споразумение. Отбелязва се, че никъде в
4
съдържанието на договора не е вменено в задължение на изпълнителя да
инициира подобно изменение на неговото съдържание в частта му отнасяща
се до формиране цената за изминат километър пробег, като изложените в
обратния смисъл твърдения за необходимост от такава процедура се
квалифицират, като напълно голословни. Допълва, че независимо от това, че
върху изпълнителя не тежи задължението да инициира процедура по промяна
на цената, за да се спазват добрите търговски взаимоотношения от ищеца са
били депозирани три писма до Столична община, с които тя е уведомена, че от
16.05.2009 г. /датата на сключване на последното споразумение към договора/
до момента на изпращане на писмото цената за изминат километър пробег не
е променяна, като поради инфлационните процеси в годините след последната
извършена актуализация е поискано това да се направи отново. Изтъкнато е,
че смисълът на индексирането е с оглед защита интересите на изпълнителя
при промените на пазара в течение на срока на договори за обществен превоз,
и това само в хипотезата, че такива промени се проявят в обективната
действителност. Когато се говори за инфлация, то трябва да се държи сметка
за това, че тя представлява изменение в цената на парите – промяната в
тяхната покупателна способност, като измерването на тази промяна се прави
при съпоставка на покупателната способност на парите през предходната
година. Това означава, че при индексация на цената с инфлационния индекс,
то същия се прилага върху цената за предходната година, респективно ще се
прилага при база от 2,57 лева само ако индексацията се извършва през втората
година от сключването на допълнителното споразумение датиращо от 2009 г.
В случай, че се прилага индексация през третата и всяка следваща година, то
тя се извършва върху вече коригирана през предходна година цена, защото се
сравнява с цената, каквато е, а тя е вече коригираната цена, а не цената през
първата година. Това означава, че цената през 2021 г. трябва да се формира
след извършването на индексация за всяка година в сравнение с предходната и
се достигне с натрупване до цената през 2021 г.
В допълнителния отговор подаден от ответника Столична община,
последният поддържа направените възражения и оспорвания на предявените
искове. Оспорва твърденията на ищеца, направени в допълнителната искова
молба. Обръща внимание, че според подхода използван при сключването на
трите допълнителни споразумения по договора, страните са пристъпвали към
актуализация на цената на три годишен период, което е правено с оглед
непогасяването по давност на това право. В случая ищецът е изгубил правото
си да индексира цената по договора с ответника, защото същото се е погасило
по давност за периода от 2009 г. до 2018 г. и ответникът е направил
възражение в тази насока своевременно още с подаване на отговора на
исковата молба. Успоредно с това изменението в съдържанието на договора е
валидно само ако е направено в писмена форма – така чл. 65 от същия, като в
случая с клаузата определяща цената за извършваната услуга изменение при
спазване на тази форма не се констатира. Напомня се, че никъде в договора не
е предвидено, че изменението на цената е автоматично, а е необходимо
изрично предложение за изменение на цената с конкретни параметри, като
такова предложение за 2021 г. не е отправяно.
5
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му адв.Т., който поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди в ползва на доверителя му разноските по делото.
Ответната община в съдебното заседание беше представлявана от
пълномощника ю-т Г., която оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни, предвид това, че в случая е било необходимо
своевременно да се отправят покани от ищеца, които в последствие да доведат
до постигането на писмено споразумение, което не е било направено, и то не
по вина на общината. Евентуално релевира възражението, че претендираните
суми са прекомерни, защото при изчисляването им не са взети предвид и
периодите на дефлация. Претендира за разноски по делото и релевира
възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страни и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че ищцовото
дружество и ответникът са страни по действащия в процесния период договор
за извършване на обществен превоз № РД 56-447/04.06.2001 г. като за периода
от 2009г. до 2021г. договорената цена на километър превоз не е била
индексирана с инфлационен индекс, а определената такава със споразумение
от 2009г. е била в размер на 2,57 лв. на километър, както тя е била изплатена
от страна на ответника.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства, между ищцовото
дружество и ответната община е бил сключен договор № РД-56-
447/04.06.2001 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по конкретно
обособена маршрутна автобусна линия № 260 от масовия градски транспорт
организиран в пределите на Столична община, чиято еднопосочна дължина е
9,500 км. Тази сделка е сключена за срок от 8 години, считано от датата на
въвеждане в експлоатация на автобусната линия, която ищецът има
задължение да въведе в срок от 180 дни от сключване на договора. Съгласието
относно полагащата се в полза на изпълнителя по договора цена за
извършване на възложената му от Столична община транспортна услуга е
намерило отражение в клаузата на чл. 42 и чл. 43 от договора, като според чл.
42, ал. 1 възложителят се е обвързал да заплаща на изпълнителя за
извършения обществен превоз на пътници по посочената автобусна линия
цена в размер на 1,65 лв. на километър пробег /без ДДС, съгласно уговорката
постигната в чл. 43/. Между страните ясно е разписано и това, че цената на
километър пробег за срока на действие на договора не може да бъде
променяна, освен с годишната инфлация или в случай на увеличаване цената
на горивото за една календарна година с над 30 %, респективно ако общото
поскъпване на горивата, смазочните материали, гуми и резервни части
надхвърли 50 % от стойността им за съответната календарна година. В чл. 43
от този договор е установено и правилото, че цената дължима за изпълнението
6
на услугата възложена по договора подлежи на заплащане в полза на
изпълнителя на 12 равни месечни вноски през годината. Според чл. 50
страните са се обвързали с договореност, че за всеки осъществен при
нарушение на разписанието курс, което е реализирано по вина на изпълнителя
от последния се дължи заплащането на неустойка в размер на 5 % от
стойността на неточно изпълнения курс, ведно със законната лихва, считано
до датата на плащане. Съгласно чл.65 от договора, изменения и допълнения
към него са валидни само ако са изготвени в писмена форма и подписани от
упълномощени представители на страните, като освен ако не е уговорено
друго, измененията и допълненията към договора и приложенията към него
влизат в сила от деня на подписването им.
Така създаденото между страните по делото договорно правоотношение
е претърпяло няколко изменения съобразно изрично подписани между тях
допълнителни споразумения. Така на 26.07.2004 г. е сключено допълнително
споразумение, с което е внесено изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, като е
предвидено, че за всеки реално изминат километър пробег по разписани по
обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от 01.06.2004 г.
възложителя заплаща цена в размер на 1,71 лв., като тя се формира при
начисляване на отчетената за 2002 г. годишна инфлация в размер на 3,8 %. То е
влязло в сила, считано от 01.06.2004 г. На 28.06.2006 г. е сключено
допълнително споразумение, с което е внесено изменение в клаузата на чл. 42,
ал. 2, а именно предвидено е, че за всеки реално изминат километър пробег по
разписани по обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от
01.07.2006 г. възложителят заплаща цена в размер на 1,93 лв., като тя се
формира при начисляване на 13 % инфлация, която е формирана като сбор от
отчетената годишна инфлация за 2003 г. в размер на 5,6 %, за 2004 г. в размер
на 4 %, както и за част от тази за 2005 г. в размер на 3,4 % /при отчетена 6,5 %/.
То е влязло в сила, считано от 01.07.2007 г. На 09.08.2006 г. е сключено
допълнително споразумение, с което внасят изменения и допълнения в чл. 8 и
в чл. 50 от договора. То е влязло в сила, считано от 01.08.2006 г. На 31.10.2006
г. е сключено допълнително споразумение, с което срокът на договора е
продължен до провеждане на конкурс и сключване на договор за възлагане на
превоза по основната маршрутна автобусна линия /260/ с определения за
изпълнител кандидат. Предвидено е то да влезе в сила, считано от 08.11.2006 г.
На 14.12.2006 г. е сключено допълнително споразумение, с което е внесено
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, а именно предвидено е, че за всеки
реално изминат километър пробег по разписани по обособена маршрутна
автобусна линия 260, считано от 01.07.2006 г. възложителя заплаща цена в
размер на 1,99 лв., като тя се формира при начисляване на 16,1 % инфлация,
която е формирана като сбор от отчетената годишна инфлация за 2003 г. в
размер на 5,6 %, за 2004 г. в размер на 4 %, както и за 2005 г. в размер на 6,5 %.
С това споразумение е отменено по-ранно сключеното такова от 28.06.2006 г.
Последното ангажирано по делото споразумение за изменение на договора е
това подписано между страните на 16.05.2009 г., като с него е направено
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, където е предвидено, че за всеки реално
изминат километър пробег по разписани по обособена маршрутна автобусна
7
линия 260, считано от 01.05.2009 г. възложителя заплаща цена в размер на 2,57
лв., като тя се формира при начисляване на 26,8 % инфлация, която е
формирана като сбор от отчетената годишна инфлация за 2006 г. в размер на
6,5 %, за 2007г. в размер на 12,5 %, както и за 2008 г. в размер на 7,8 %.
Между страните не съществува спор, а и от представените по делото и
приети за доказателства сведения на показателите курсове и пробег по линия
260 се установява, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора през
месеците от януари до декември 2021 г. включително, като е предоставял
транспортна услуга на ответника чрез обслужване на курсове и пробег по
обособена маршрутна автобусна линия 260, както следва : 59884,462 км. за
м.01.2021 г.; 55442,981 км. за м.02.2021 г.; 61598 км. за м.03.2021 г.; 59026,581
км. за м.04.2021 г.; 55645,335 км. за м.05.2021 г.; 59860,628 км. за м.06.2021 г.;
61498,930 км. за м.07.2021 г.; 61470,269 км. за м.08.2021г.; 58289,003 км. за
м.09.2021 г.; 58879,574 км. за м.10.2021 г.; 57238,351 км. за м.11.2021 г. и
56381,430 за м.12.2021 г. От същите доказателства се разкрива и това, че през
месеците – януари,февруари, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември на 2021г. ищецът е предоставил транспортна
услуга на ответника чрез обслужване на курсове и пробег по обособена
маршрутна автобусна линия 260 при условията на реализирани хипотези по
смисъла на чл. 50, ал. 3 от договора /въведени с допълнително споразумение
от 09.08.2006 г./ , т.е. частично извършен курс не по вина на изпълнителя, при
настъпването на които възложителят следва да заплаща транспортната услуга
при прилагане на 50 % от разходната ставка възприета по договора. За
упоменатите месеци редуцираната ставка е приложена за следните километри
пробег: 32,803 км. за м.януари; 46,202 км за м. февруари; 13,452 км. за м.
април; 51,829 км за м.май; 56,559 км за м.юни; 6,288 за м.юли; 28,276 км за
м.август; 41,306 км за м. септември; 33,343 км за м.октомври; 15,151 км за
м.ноември и 30,026 км за м.декември на 2021г.
За ежемесечно извършваните през 2021 г. по маршрутна автобусна
линия 260 услуги по превоз на пътници от дружеството-ищец в качеството му
на изпълнител са издавани фактури, в който е начислявана стойността на
предоставената услуга през съответния месец, като е посочвано какъв е
нейният вид, количество, единична и обща стойност. Всяка от 12-те броя
фактури е подписана от представител, както на доставчика на услугата
/ищеца/, така и на получателя на същата /ответната община/. Общата стойност
на всички издадени фактури касаещи транспортни услуги предоставени от
ищеца посредством цитираната маршрутна автобусна линия възлиза на 2 175
437,34 лв. с начислен ДДС и касае реализацията на общ отчетен пробег в
разстояние от 705 216,430 км и частично отчетен пробег /пробег с наложени
редукции/ в разстояние от 355,235 км. Сред доказателствата приобщени по
делото по искане на ответника са приети и платежни нареждания, с които
„ЦГМ“ ЕАД е осъществил погашение на фактурираните от ищеца стойности
на извършените през 2021 г. транспортни услуги, както и протоколи на
прихващане на насрещни вземания съществуващи между ищеца и „ЦГМ“
ЕАД, на когото е делегирано от ответника задължението за заплащане на
цената по договора за извършване на обществен превоз по маршрутна
8
автобусна линия 260.
Видно от писмо на ищеца датиращо от 31.03.2009 г., което е
регистрирано в деловодната система на ответника на 31.03.2009 г.
дружеството “Е.” ООД в качеството му на изпълнител по сключен договор от
04.06.2001 г. се е обърнало към Столична община, в качеството й на
възложител по този договор, като е поискало индексиране на цената следваща
се за предоставяните транспортни услуги по договора, като се съобразят
стойностите на генерираната и измерена с инфлационен индекс през 2006,
2007 и 2008 г. инфлация, като с оглед на същата цената на километър изминат
пробег да се определи на 2,57 лв. Видно от писмо на ищеца датиращо от
17.08.2015 г. същият се е обърнал към Столична община с оглед изпълнението
на договора за обществен превоз на пътници от 04.06.2001 г., като е поискал
заплащане на стойност на услуги предоставени по договора, които са
фактурирани през 2012, 2013 и 2015 г. и възлизат на сумата от общо 642
253,74 лв. С това изявление “Е.” ООД е предложил и опрощаването на всички
дължими от ответната община лихви неустойки за забава и каквито и да е
било други имуществени претенции свързани с изпълнението на цитирания
договор, при условие, че дължимата в писмото сума бъде изплатена.
Ангажирани са платежни нареждания от 01.09.2015 г. свидетелстващи за това,
че на посочената дата „ЦГМ“ ЕАД е осъществил плащане на сумите по
цитираните в писмото пет броя фактури, чиито общ размер възлиза на 642
253,74 лв.
По делото беше допусната и е приета съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установи, че годишната инфлация според публикувани официални
данни от НСИ е при следните равнища през изследваните години : за 2010 г. е
4,5 %; за 2011 г. е 2,8 %; 2012 г. е 4,2 %; за 2013 г. е отрицателна – 1,6 %; за
2014 г. е отрицателна – 0,9 %; за 2015 г. е отрицателна – 0,4 %; за 2016 г. е 0,1
%; за 2017 г. е 2,8 %; за 2018 г. е 2,7 %; за 2019 г. е 3,8 % и за 2020 г. е 0,1 %.
Вещото лице е изчислила, че размерът на индексираната цена на километър
пробег за 2021г. въз основа на годишната инфлация за периода от 2009г. до
2020 г. включително следва да бъде в размер на 3,19 лв. или с увеличение от
0,62 лв., спрямо договорената цена от 2,57 лв. При този вариант на изчисление
общата дължима сума за километър пробег за 2021г. би била в размер на
2 250 208, 77 лв. без ДДС за общо изминати 705 216,430 км. пробег и
неизминат маршрут не по вина на изпълнителя от 355,235 км или общо
увеличение от 437 334,30 лв. без ДДС на цената спряно тази, която е
фактурирана от ищеца за 2021г. При изчисляване на същата цена, но при
отчитането не само на инфлацията за 2009-2020г., а и на дефлацията за същия
период, цената за километър пробег за 2021г. би следвало да се увеличи само с
0,52 лв., или да бъде на стойност от 3,09 лв. В този случай общо дължимата
цена за 2021г. би била в размер на 2 179 669,37 лв. без ДДС, или увеличение
спрямо фактурираната такава с 366 804,90 лв. без ДДС.
В заключението си вещото сочи, че общият размер на погасените
задължения по процесния договор за 2021г. е 2 154 753,55 лв., от които
2 108 673,55 лв. са заплатени съгласно 17 бр. банкови преводи, а 46 080 лв. са
прихванати на основание 5 бр. двустранно подписани споразумителни
9
протокола. Вземанията на „ЦГМ“ АД срещу ищцовото дружество за продажба
на карти за пътувания на обща стойност 46 080 лв. са били приспаднати от
дължимите към ответника суми за съответния месец на основание
споразумителните протоколи.
Размерът на мораторната лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за индексираната цена за периода от 12.02.2021г. (падежа на
Фактура №**********/11.02.2021г.), начислени върху разликата между
начислените цени с издадените в периода от 11.02.2021г. до 11.01.2022г.
фактури от ищеца и индексираните цени съобразно инфлационните индекси
за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. цени, до
датата на подаване на исковата молба -31.01.2024г., е 147 770,74 лв. В случай,
че при изчисляване на цената на километър се отчита и дефлацията,
мораторната лихва за същия период би била 123 936,75 лв.,
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият съд намира, че на първо място, за да проведе успешно
доказване на претенциите си по исковете за реално изпълнение имащи своето
основание в чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е страна
по валидно възникнало с ответната община облигационно правоотношение
имащо за предмет извършването на обществен превоз на пътници по
конкретно обособена маршрутна линия № 260 от масовия градски транспорт,
което да е съществувало към 2021 г. Този юридически факт несъмнено е
еднопосочно установен по делото, доколкото се разкрива това, че между
страните е сключен договор с посочения предмет още през 2001 г., чието
действие макар и елементи от неговото съдържание да са изменяни през
годините не е прекратено и е обвързвал страните и през 2021 г., съответно
правата и задълженията по него са били изпълнявани от тях. Срокът на
договора първоначално предвиден с продължителност от 5 години, считано от
датата на въвеждане на автобусната линия в експлоатация е продължен от
страните с писмено съглашение между тях, като уговорката е, че същият е
продължен до провеждане на конкурс и сключване на договор за възлагане на
превоза по основната маршрутна автобусна линия /260/ с определения за
изпълнител кандидат. Тъй като по делото няма твърдения и доказателства
това заложено условие за изтичане на срока по договора от 2001 г. да се е
сбъднало, то трябва да се приеме, че създадената между страните договорна
връзка с източник коментирания договор е продължила да действа и към
релевантния период – 2021 г.
Относно обстоятелството, дали ищецът - “Е.” ООД е изпълнил надлежно
поетите от него с договора задължения по извършването през 2021 г. на
автобусни превози чрез линия 260 по възлагане на ответната община, то
събраните по делото писмени доказателства установяват реализирането на
тази предпоставка. Съставените сведения за изпълнение на курсове и пробег,
както издадените и двустранно подписани фактури, в т.ч. и справка за
извършена транспортна работа по обществен превоз на пътници през 2021 г.
по автобусна линия 260 издадена от служители на „ЦГМ“ ЕАД свидетелстват,
че изпълнителят точно и добросъвестно е осъществил реализацията на
10
възложената му услуга по обществен превоз на пътници с цитираната
автобусна линия, посредством пробег в разстояние от 705 216,430 км и
частично отчетен пробег /пробег с наложени редукции/ от 355,235 км. Тази
дейност е приета от възложителя, доколкото представител на същия е
парафирал издадените фактури, където стойността й е фактурирана,
респективно същите са разплатени от Столична община на изпълнителя.
Предметът на спорното право предмет на установяване на настоящото
дело е налице ли е автоматично проявило се увеличение в цената на
договорените услуги, което произтича от уговорката по чл. 42, ал. 2 от
договора, което увеличение да е приложимо относно извършените услуги по
обществен превоз на пътници през 2021 г. и формираната от него разлика в
цената на километър пробег да не е разплатена от ответника, за което в полза
на ищеца да е възникнало правото на парично вземане.
Основният въпрос, в който се концентрира спорът между страните се
свежда до това, дали за реализацията на промяната в цената, която е уговорена
да се заплаща на изпълнен километър пробег е необходимо подписването на
допълнително съглашение между страните по договора, с което изрично да се
измени неговото съдържание в тази му част, а именно да се предвиди
конкретната промяна в цената на изминат километър пробег по маршрута на
автобусна линия 260, или пък тази промяна настъпва автоматично по силата
на уговореното в договора, като е достатъчно единствено да се промени чрез
нарастване индекса на годишната инфлацията през предходната календарна
година.
За да се даде отговор на този спорен въпрос е необходимо да се извърши
тълкуване на договора и отделните негови части според правилото на чл. 20а
ЗЗД и в частност каква е била волята на страните при уговаряне на механизма
за индексация на подлежащата на заплащане цена за изминат километър
пробег във връзка с обществения транспорт на пътници по линия 260.
Видно от представените и приети по делото допълнителни
споразумения от 26.07.2004г. за изменение в клаузата на чл. 42, ал. 1, за
определяне на цена в размер на 1,71 лв. за км/пробег; от 28.06.2006 г. за
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, за определяне на цена в размер на 1,93
лв. за км/пробег; от 14.12.2006 г. за изменение в клаузата на чл. 42, ал. 1, за
определяне на цена в размер на 1,99 лв. за км/пробег; от 16.05.2009 г. за
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 1, за определяне на цена в размер на 2,57
лв. за км/пробег се установява, че в изпълнение на договорката в чл.42, ал. 2
договора, определената в чл.42, ал.1 цена от същия се е променяла винаги с
подписани от страните двустранно споразумения.
В договора не е постигнато съгласие, а и според отбелязаното по-горе,
не съществува установена практика между страните, договорената твърда
цена за км/пробег да се индексира автоматично, макар инфлационния индекс
да е обективна величина, чиято промяна не зависи от волята на страните.
Предвиденото с клаузата на чл.65 от процесния договор установява, че
страните по него изрично са постигнали съгласие измененията в него да са
валидни само ако са изготвени в писмена форма и съответно подписани
11
двустранно. Следователно установената между страните по този договор
практика не се е отклонила от тази договорка, а е в нейно изпълнение.
Предвид това се налага извода, че волята на страните по договора е била
основанието за изменението на предвидената в чл.42, ал.1 от договора цена да
е настъпило и наред с това съобразно клаузите на чл. 65 и чл.42, ал.2 от
същия, това основание да е констатирано от страните и между тях да е
постигнато писмено съглашение за изменение на цената. Този извод се налага
и от самата редакция на клаузата на чл.42, ал.2 от договора, която
първоначално сочи, че цената на км/пробег не може да бъде променяна, освен
с годишната инфлация, а този израз предполага възможност за промяна, а не
автоматичното настъпване на такава, като за целта страните да индексират
ежегодно цените в съответствие с установения за годината инфлационен
индекс, било в посока към повишението им, или към понижението им.
Предвид изложеното се налага извода, че исковата претенция е
неоснователна, доколкото между страните по делото липсва договореност, за
дължимост на претендираната индексирана цена на километър пробег за
2021г., а наред с това беше установено, че всички задължения по издадените
от ищеца фактури за осъществената въз основа на договора транспортна
дейност през 2021г. са погасени, чрез плащане и прихващане.
Поради неоснователността на главното задължение на отхвърляне
подлежи и акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава.
На основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК в полза на ответната община следва
да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото, които възлизат на
1040 лв., от които 500 лв. за внесен депозит за вещо лице и 540 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено в максимален размер съгласно
чл.25, ал.2 НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените ищеца „Е.“ ООД, ЕИК ******* обективно и
кумулативно съединени искове с правни основания чл.79,ал.1, пр.I ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от
кмета В.Т., относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
524 813,17 лв. с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на
извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от
общинската транспортна схема на Столична община през периода м. януари –
м. декември 2021 г. при маршрутен пробег от 705 216,430 км., въз основа на
чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД
– 56- 447/04.06.2001 г., сключен между СТОЛИЧНА ОБЩИНА като
възложител и “Е.” ООД като изпълнител, изчислена при актуализирана цена с
процент инфлация за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г.
12
и 2020г. в размер на 3,19 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние и
вече заплатената цена от ответника като възнаграждение за този период в
размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние, ведно със
законната лихва върху сумата от 524 813,17 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба (31.01.2024 г.) до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 147 770.74 лв., представляваща мораторни
лихви върху неизплатените индексирани цени за извършените услуги по
договора, считано от 12.02.2021г. (падежа на Фактура
№**********/11.02.2021г.), начислени върху разликата между начислените
цени в издадените в периода от 11.02.2021г. до 11.01.2022г. фактури от ищеца
и индексираните цени съобразно инфлационните индекси за 2009г., 2010г.,
2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. цени, до датата на подаване
на исковата молба -31.01.2024г.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ******* да заплати на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, представлявана от кмета В.Т. сумата от 1040 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13