О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ……………………2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Кръстев
въззивно търговско дело № 764 по описа за 2020
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 265512/08.09.2020
г. от адвокат М.Т. – пълномощник на въззиваемата страна Ж.Е.Н. с искане за изменение
на решението, постановено по в.търг.дело № 764/2020г. по описа на Варненски
окръжен съд, ТО, в частта за разноските досежно присъденото адвокатско
възнаграждение.
Молбата се аргументира с обстоятелството,
че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Препис от молбата е връчена на насрещната
страна „Микро Кредит“ АД. В едноседмичния срок по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил
отговор, с който се излага становище за неоснователност на подадената молба.
За да се произнесе по направеното
искане, съдът взе предвид следното:
С решение № 260201/21.08.2019 г.
постановено по настоящото в. т. дело № 764/2020 г. по описа на ВОС, ТО, съдът е
отменил Решение № 5501/06.12.2019 г., постановено по гр.дело № 3621/2018г. по
описа на PC – Варна, като е осъдил Ж.Е.Н. да заплати на „Микро Кредит“ АД
сумата от 1 575,00 лева, представляваща сторени
от ответника съдебно деловодни разноски в производството пред ВРС и ВОС, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските
е депозирана на 08.09.2020 г., т.е. в едномесечен срок от датата на
постановяване на решението, което не подлежи на обжалване, с оглед на което същата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е
неоснователна.
Въззивният съд е присъдил разноски в полза
на ответната страна по иска в размер на 1150 лева в производството пред ВРС и
425 лева в
производството пред ВОС, съгласно
своевременно представени – преди даване ход на устните състезания – списъци по
чл. 80 от ГПК, с които се претендират 800 лева адвокатско възнаграждение за
производството пред първата и 400 лева адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция. Заедно със списъците са представени извлечения
от банковата сметка на процесуалния представител адв. Л., от които е видно
плащането на сумите. Представен е и Договор за правна защита пред двете
инстанции, който е приложен по делото на ВРС
(л. 287).
По този начин са изпълнени изискванията на
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според която съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това.
В т. 3 от същото ТР е разяснено, че с
приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да
осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при
постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна
може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска
услуга, дължимо като разноски.
ВРС е провел пет съдебни заседания, в които
са извършвани множество процесуални действия по събиране на доказателства, като
процесуалният представител на ищцата се е явил само на първото заседание, а за следващите
заседания е изпращал писмени становища, в които не се съдържа възражение за прекомерност
на заплатения от ответника адвокатски хонорар. В производството пред ВОС също
не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззивника.
Констатация за липса на такива възражения Варненският
окръжен съд е направил и в мотивите на съдебното решение.
За първи път в молбата с правно основание
чл. 248 от ГПК от ищцата Ж.Н. е въведено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Това възражение е
следвало да се направи най-късно в последното съдебно заседание пред
съответната инстанция, когато ответникът, респ. въззивникът, е претендирал
присъждането на разноски и е представил списъци по чл. 80 ГПК.
След този момент възражението се преклудира и по него съдът не може да се
произнесе (Определение № 372 от 16.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 223/2012
г., IV г. о., ГК).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.
№ 265512/08.09.2020 г. от адвокат М.Т. – пълномощник на Ж.Е.Н. за изменение в
частта за разноските на решението, постановено по в.търг.дело № 764/2020г. по описа
на Варненски окръжен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 274, ал.
4 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.