Р Е Ш
Е Н И Е
№……….
гр. София, 11.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІ въззивен
състав, в публично съдебно заседание проведено на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря
Гергана Цветкова и прокурор Н.
Русинов при СГП и след като разгледа докладваното от младши съдия Генадиева
ВНЧД № 74/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 18.10.2019г. на СРС, НО,
5-ти състав по НОХД 3495/2019г., съдът е признал подсъдимия В.Г.В., роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование,
живущ ***, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това на 29.10.2015 г., около 11:20
часа в гр. София, на ул. „******, да е държал акцизни стоки без бандерол
(тютюневи изделия - цигари), както следва:
- в лек автомобил, марка „ФИАТ”, модел
„ДОБЛО”, с per. № ******, на обща стойност 112 500,00 /сто и дванадесет хиляди
и петстотин/ лева и дължим акциз в размер на 56 175,00 /петдесет и шест хиляди
сто седемдесет и пет/ лева и
- в бял метален контейнер с номер „GESU
700519 KDG1” на обща стойност 1 014 598,30 /един милион четиринадесет хиляди
петстотин деветдесет и осем и тридесет / лева и общ дължим акциз в размер на
554 030,59 /петстотин петдесет и четири хиляди и тридесет и петдесет и девет/
лева, като общата стойност на всички държани акцизни стоки без бандерол
/необлепени с акцизен бандерол/ възлиза на 1 127 098,30 /един милион сто
двадесет и седем хиляди деветдесет и осем и тридесет/ лева и общ дължим акциз
на всички държани акцизни стоки в размер на 610 205,59 /шестстотин и десет
хиляди двеста и пет и петдесет и девет/ лева, когато такъв се изисква по закон,
съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1
и чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят не е маловажен
и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание
чл. 304 НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. чл. 234, ал. 1 пр. 2 от НК.
Със същата присъда първоинстанционният съд е
признал Г.Х.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,
осъждан, средно образование, пенсионер, живущ ***, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН
в това на 29.10.2015 г., около 11:20 часа, в гр. София, на бул. „******, в
товарен автомобил, марка „СИТРОЕН”, модел „ДЖЪМПЕР”, с per. № ******, да е
държал акцизни стоки без бандерол (тютюневи изделия - цигари) на обща стойност
241 421,00 /двеста четиридесет и една хиляди четиристотин двадесет и един/ лева
и общ дължим акциз в размер на 126 125,83 /сто двадесет и шест хиляди сто
двадесет и пет и осемдесет и три/ лева, когато такъв се изисква по закон,
съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, чл. 28, ал. 1
и чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят не е маловажен
и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание
чл. 304 НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК.
Срещу посочения съдебен акт е постъпил протест и допълнение към него от
прокурор при СРП. В протеста се излагат доводи за неправилност на атакуваната
присъда. В допълнението към протеста се изразява несъгласие с доказателствения
анализ на първоинстанционния съд. Счита, че не следва да се дава вяра на обясненията
на подсъдимите., които намира за защитна версия, целяща да обори наличието на
субективната страна на състава на престъплението. Сочи, че обвинението е
доказано. Предлага се първоинстанционната присъда да бъде отменена, а
подсъдимите – признати за виновни.
На подсъдимите и на защитниците е връчен препис от протеста и от
допълнението към него, като становище в срок не е постъпило.
В съдебно
заседание представителя на държавното обвинение подържа депозирания протест в
частта му, в която се иска подсъдимият В.В. да бъде признат
за виновен. Твърди, че именно в тази част присъдата на районния съд е
неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Сочи, че по делото са налице достатъчно доказателства,
а именно дактилоскопна следва, оставена от подсъдимия
В. у когото са открити и ключовете за помещението, в което са държани акцизните
стоки без бандерол. Тези две косвени доказателства сочат по категоричен и
несъмнен начин, че подсъдимият В.В. е извършил
деянието, към което е привлечен към наказателна отговорност. С оглед изложените
съображения се отправя искане подсъдимият В.В. да
бъде признат за виновен. Според прокурора следва да му бъде Наложено наказание
в размер на 3 години, чието изтърпяване на бъде отложено за изпитателен срок от
5 години, както и глоба в максимален размер. Иска се присъдата в останалата
част да бъде потвърдена.
Защитата пледира първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а депозирания срещу
нея протест да бъде оставен без уважение. Излагат се съображения, че не са
събрани по категорични и безспорни доказателства относно вината на В.В., чието осъждане се претиндира
в съдебно заседание. Защитата сочи, че ключовете от мястото където са държани
акцизните стоки са били намерени не в подзащитния му,
а в лекия автомобил, които не е принадлежи на В.В.. Липсвали
други доказателства, които да го
уличават. По изложени съображения се претендира присъдата да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Подсъдимите Г.В.
и В.В. в личната си защита подържат казаното от
защитата си и няма какво да добавят. В предоставеното на всеки от тях право на
последна дума подсъдимият Г.В. твърди, че е попаднал на неточното място в
неточното време и иска да бъде признат за невиновен. От своя страна подсъдимият В.В. моля присъдата на първоинстонционния
съд да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Първоинстанционният съд е направил
изчерпателен, подробен и правилен анализ на наличната по делото доказателствена
съвкупност и напълно обосновано е достигнал до извод, че същата не е достатъчна,
за да обоснове отговорността на двамата подсъдими по един категоричен и
безспорен начин, какъвто се изисква, за да
бъде постановена осъдителна присъда. В настоящото въззивно
производство, въпреки положените усилия и назначената по искане на държавното
обвинение „графична експертиза“ не бяха установени нови обстоятелства, които да
променят изводите на първостепенния съд, както от фактическа така и от правна
страна. Установената от първостепенния съд фактическа обстановка и споделяща се
и от настоящия състав и е следната:
Подсъдимите Г.Х.В.,роден
на *** ***, с ЕГН ********** и В.Г.В.,
роден на *** ***, с ЕГН ********** са баща и син. И двамата са българи,
български граждани, неосъждани, със средно образование , живущи на адрес в гр.
София, ж.к. „Разсадник Коньовица“, бл. ******.
На 28.10.2015
г., около 17:00 — 18:00 часа, подсъдимият Г.Х.В. се разхождал по пешеходната
зона на бул. „Витоша“. В кафе „РАФИ“ са се намирали негови дългогодишни
познати, установени като св. В.С., св. Н.Н.и св. П.И..
Подсъдимият Г.Х.В. започнал да разговаря с тях, като в един момент св. В.С. му
споделил, че е изгонил един от шофьорите си и го помолил на следващия ден да
откара „един бус и една баничарка“ тъй като е знаел,
че той е дългогодишен шофьор. По-късно споменатите моторните превозни средства
са индивидуализирани като лек автомобил, марка „ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, с
регистрационен номер ******, собственост на св. Н.Я.М.и товарен автомобил,
мярка „СИТРОЕН“, модел „ДЖЪМПЕР“ с per. № ******,
собственост на св. М.П., която го е отдала под наем на св. К.С.Н..
На
инкриминираната дата — 29.10.2019 г., подсъдимият Г.В. помолил подсъдимия В.В. да му помогне при откарването на МПС-та, като последният
се съгласил. Около 10.00 часа сутринта пред дома им, който се намирал на адрес
в гр. София, ж.к. „Разсадник Коньовица“, бл. ******, ги взел св. В.С. с
автомобил. Последният ги закарал до ул. „******, където имало складове.
Непосредствено след това станало ясно, че подсъдимият Г.В. ще управлява
товарния автомобил, марка „СИТРОЕН“, модел „ДЖЪМПЕР“ с per.
№ ******, а подсъдимият В.В. - лек автомобил, марка
„ФИАТ“, модел „ДОБЛО“, ключовете, от който намерил на таблото на автомобила. Уговорката
между св. Стоименов и двамата подсъдими се състояла в това последните да
закарат двата автомобила до Женския пазар.
Непосредствено
след това подсъдимите се отправили към автомобилите. Подсъдимият Г.В., отворил
вратите на товарния автомобил, марка „СИТРОЕН“, модел „ДЖЪМПЕР“ с per. № ******видял, че има единствено празни кашони, които
били сгънати, след което потеглил.
В сектор „Контрабанда“ при ГДБОП — МВР била
получена оперативна информация, че на 29.10.2015 г. криминално проявения А.А.ще посети гр. София и от неустановено място в района на
складова база на ул. „******, с товарен автомобил, марка „СИТРОЕН“, модел
„ДЖЪМПЕР“ с per. № ******, ще натовари акцизни стоки
без бандерол. Била проведена полицейска операция, при която служители на ГДБОП
— МВР в състав св. Д.Т., св. Р.Ш.и св. Ю.П.организирали на горепосочената дата
скрито наблюдение на района около посочената по-горе база. Около 10:30 — 10:40
часа, св. Д.Т., който се намирал извън складовата база и в близост до
бариерата, видял, че товарен автомобил, марка „СИТРОЕН“, модел „ДЖЪМПЕР“ с per. № ******, управляван от А.А.,
влиза в района на базата. Тъй като служителите на МВР не разполагали с
информация откъде точно от територията на базата А.А.ще
натовари акцизните стоки, а и с оглед да не дискредитират действията си, те
изчакали товарния автомобил да излезе, след което да пристъпят към проверка.
Около 11:20 часа, товарен автомобил, марка „СИТРОЕН“, модел „ДЖЪМПЕР“ с per. № ****** напуснал територията на базата. Св. Тасков не
забелязал от кого се управлява автомобила, но подал сигнал до колегите си, че
последният напуска района на базата. Св. Ш.и св. П.забелязали автомобила и го спряли близо до бариерата на „ОЙРОШПЕД“ на бул. „******. Полицейските
служители се намесили и установили самоличността на водача като подсъдимия Г.Х.В..
В това време,
св. Д.Т., заедно с други служители на ГДБОП — МВР, навлезли на територията на
складовата база. В югоизточния край на паркинга забелязали лек автомобил, марка
„ФИАТ“, марка „ДОБЛО“ с per. № ******, бял на цвят, а
до него голям бял метален контейнер. В непосредствена близост до тях имало три
лица, установени като — подсъдимия В.Г.В., А.А.,
спрямо когото наказателното производство по-късно е било прекратено, и св. Х.Х.. Впоследствие всички били задържани и в условията на
неотложност още същия ден били извършени действията по претърсване и изземване.
-от лек автомобил, марка „ФИАТ“, марка
„ДОБЛО“ с per. номер ****** били иззети — 15 000
(петнадесет хиляди) броя кутии с цигари, марка “R.G.D”, с единична цена за една
кутия 7,50 /седем и петдесет/ лева на стойност 112 500,00 /сто и двадесет
хиляди и петстотин/ лева и дължим акциз в размер на 56 175,00 /петдесет и шест
хиляди сто седемдесет и пет/ лева, иззети били и ключове.
-от бял метален контейнер с номер “GESU
700519 KDGI” — 92 273 (деветдесет и две хиляди двеста седемдесет и три) броя
кутии с цигари марка “Raquel” с единична цена за една
кутия 7,50 / седем лева и петдесет/ лева на стойност 692 047,50 /гцестстотин деветдесет и две хиляди четиридесет и седем и
петдесет/ лева, 55 006 /петдесет и пет хиляди и шест/ броя кутии с цигари марка
“Cooper” с единична цена за една кутия 4,30 /четири и
тридесет/ лева, на стойност 236 525,80 /двеста тридесет и шест хиляди петстотин
двадесет и пет и осемдесет/ лева, 9 970 /девет хиляди деветстотин и седемдесет/
броя кутии с цигари марка “R.G.D” с единична цена за една кутия 7,50 /седем
лева и петдесет/ лева на стойност 74 775,00 /седемдесет и четири хиляди
седемстотин седемдесет и пет/ лева и 1500 /хиляда и петстотин/ броя кутии с
цигари марка “WALTON” с единична цена за една кутия 7,50 /седем лева и
петдесет/ лева на стойност 11 250 /единадесет хиляди двеста и петдесет/ лева,
на обща стойност 1 014 598,30 /един милион четиринадесет хиляди петстотин
деветдесет и осем и тридесет/ лева и общ дължим акциз в размер на 554 030,59
/петстотин петдесет и четири хиляди тридесет и петдесет и девет/ лева;
-от товарен
автомобил, марка „СИТРОЕН“, модел „ДЖЪМПЕР“ с per. № ******,
били иззети 28 480 (двадесет и осем хиляди четиристотин и осемдесет) броя кутии
с цигари, марка “R.G.D”, с единична цена за една кутия 7,50 /седем лева и
петдесет/ лева на стойност 213 600,00 /двеста и тринадесет хиляди и шестотин/ лева и 6 470 (шест хиляди четиристотин и
седемдесет) броя кутии с цигари, марка „COOPER” с единична цена за кутия 4,30
/четири и тридесет/ лева, на стойност 27 821.00 /двадесет и седем хиляди
осемстотин двадесет и един/ лева, като общата стойност на държаните акцизни
стоки без бандерол /необлепени с ацизен бандерол/
възлиза на 241 421.00 /двеста четиридесет и една хиляди четиристотин двадесет и
един/ лева и общ дължим акциз в размер на 126 125, 83 /сто двадесет и шест
хиляди сто двадесет и пет и осемдесет и три/ лева.
-били иззети и девет
броя ключа на метална халка, като от тях три броя касови, четири броя секретни
и два броя /голям и малък за катинар/;-1 бр. ключодържател с емблемата на супермен и два касови, един секретен ключ и един малък ключ
от катинар и други.
Така изложената
фактическа обстановка правилно решаващия съд е приел за установена от следния доказателствен материал: гласни доказателствени
средства — обясненията на подсъдимите Г.Х.В. и В.Г.В. дадени непосредствено
пред първостепенния съд, показанията на свидетелите Н.Н.,
П.И., М.Б., Д.Т., Б.Х., В.С., И.Б., В.К., Р.Ш., Ю.П., В.Г., М.П.; писмени доказателствени средства — протоколи за обиск, протоколи за
претърсване и изземване, протокол за следствен експеримент, протоколи за оглед
на веществени доказателства, заверени копия на документи /договор за покупко — продажба и фактура/ на лек автомобил, марка
„ФИАТ“, марка „ДОБЛО“ с регистрационен номер ******, справки за съдимост,
експертни заключения — съдебно-оценителна експертиза, дактилоскопна
експертиза № 78, комплексна съдебна /дактилоскопна и
балистична/ експертиза № 160, комплексна съдебна /дактилоскопна
и балистична/ експертиза № 159, съдебно-дактилоскопна
експертиза № 110, съдебно-дактилоскопна експертиза №
159, съдебна видео— техническа експертиза № 15/ИДИ-257, два броя съдебна видео
— техническа експертизи, съдебно-маркова експертиза, съдебно-балистична
експертиза № 160 и др.; веществени доказателства — 28 480 /двадесет и осем
хиляди четиристотин и осемдесет/ броя кутии с цигари марка “R.G.D”, 92 273
/деветдесет и две хиляди двеста седемдесет и три/ броя кутии с цигари, марка
“RAQUEL”, 61 476 /шестдесет и едина хиляди
четиристотин седемдесет и шест/ броя кутии с цигари, марка “COOPER”, 1500
/хиляда и петстотин/ броя кутии с цигари марка “WALTON”; лек автомобил, марка
„ФИАТ“, марка „ДОБЛО“ с регистрационен номер ******; товарен автомобил мярка
„СИТРОЕН“, модел „ДЖЪМПЕР“ с per. № ******, бял
метален контейнер с номер “GESU 700519 KDGI”, девет броя ключа на метална
халка, като от тях три броякасови, четири броя
секретни и два броя /голям и малък/ за катинар; 1 бр. ключодържател с емлблемата на супермен и два
касови, един скретен ключ и един малък ключ от
катинар и др.
Първостепенният
съд е намерил, че не са събрани несъмнени доказателства, въз основа на които да
се установи обективното съпричастие на подсъдимите Г.В. и В.В.
към държането на намерения в двата автомобила и металния контейнер акцизни
стоки без бандерол. От друга страна, с приключването на съдебното следствие
очевидно е констатирал, че възможностите за събиране на доказателства са
изчерпани. На тази основа районният съд е формирал крайния си правен извод, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин и е признал подсъдимите за
невиновни.
Въззивният съд извърши
проверка на доказателствената дейност на
първостепенния съд и не констатира изтъкнатите в най-общ смисъл в протеста
недостатъци. Районният съд не е допуснал превратно тълкуване на
доказателствата, нито е подценил или игнорирал необосновано значението на годни
доказателствени материали. Напротив, обсъдил ги е
аналитично и задълбочено. Оценката на доказателствата по отношение на фактите,
част от предмета на доказване, е осъществена съобразно правилата на формалната
логика, като съдът не е допуснал превратно тълкуване на доказателствения
материал. В мотивите на постановения съдебен акт първоинстанционният
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса
на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени са обосновани
доводи относно решението на съда кои доказателства да кредитира и кои - не.
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с доказателствения
анализ на първата инстанция. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г.
по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
Районният съд
обосновано е възприел като достоверни показанията на свидетелите Д.Т., Р.Ш.и Ю.П.,
тъй като са последователни, обективни и не демонстрират стремеж към
преувеличение или тенденциозно възпроизвеждане на непосредствено възприетите от
тях обстоятелства. Свидетелите като служители на ГДБОП към инкриминираната дата
и взели участие в специализираната операция в детайли разказват кога и при
какви обстоятелства отишли пред складовата база, находяща
се в гр. София, ул. „******, както и за действията по задържане на подсъдимите,
както и намиращите се там лице - св. Х.Х.и А.А., както и за извършените впоследствие действия по
разследването от служители на 08 РУП – СДВР.
Правилно
първостепенния съд е кредитирал показанията на свидетелите К.и Б., участвали
като поемни лица при извършеното претърсване и изземване
в условията на неотложност на товарния автомобил модел „Ситрен“
марка“Джъмпер“ управлявано от подсъдимия Г.В., като същите са последователни
логични по отношение на откритите стоки и не се установяват несъответствие и с
отразеното в самия протокол. Напълно обосновано първостепенния съд е отчел, че въпреки
изявлението на св. Б., че не са наблюдавали непрестанно действията на
полицейските служители, конкретното действие по разследването не следва да се
счита опорочено или дискредитирано.
От съществено
значение са показанията на свидетелите Б.Х. и В.С., участвали като поемни лица на извършеното в хода на досъдебното
производство претърсване и изземване на лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“, управляван от подсъдимия В.В.. Действително показанията на двамата свидетели
са изключително противоречиво както помежду си, така и с отразеното в протокола
за претърсване и изземване, досежно обстоятелство
къде са открити ключовете послужили за отваряне на металния бял контейнер. Свидетелката Б.Х. в съдебно заседание заявява,
че при съответното действие е имало два броя ключове, като едните са намерени в
жабката а другите са намерени в черна кожена мъжка чантичка. Уточнява, че малка
е била връзката открита в жабката, а тази от чантичката по- голяма. От своя страна св. С. също твърди, че са били намерени две връзки ключове, но твърди че
едната е открита у подсъдимия В.В., а другата вътре в
автомобила, без да може със сигурност да посочи точното място. Твърди и че впоследствие
ключовете са събрани от служителите на реда на едно място. Силно впечатление е
направило на свидетеля и състоялия се голям спор между полицаите и задържаното
момче за въпросните ключове открити вътре в автомобила, за които последният е
отричал да са негови. За другата
връзка подсъдимият потвърдил, че са негови. Следва да бъде отбелязано, че
изложеното от свидетелите е в пълна корелация с обясненията на подс. В.В. депозирани в съдебно заседание, но в противоречие с
отразеното в протокола за претърсване и изземване от 29.10.15г. на лекия
автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“/л. 10-13 от
том. 1 от ДП/.
В обобщение може
да се посочи, че все пак показанията на свидетелите са еднопосочни за това да
са открити две връзки ключове, от които едната /по-малка- според св. Х.;
състояща се от 2-3 ключа според св. С./ иззета най- общо от купето на
автомобила. От друга страна в протокола от конкретното действие по
разследването е отразено, че в жабката на автомобила са открити само документи,
като единствено в черната мъжка чантичка- тип банан са намерени ключове: „1брой ключодържател с
емблемата на супермен и два касови и един секретен
ключ и малък ключ от катинар; 2бр.
ключове с метална халка от катинар. Все пак става ясно и от протокола, че при
претърсването и изземването на инкриминирания лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Добло“ са открити две връзки ключове, като едната
състояща се от два ключа за катинар каквито са и преките възприятия на св. С..
Настоящия състав съпостави тези данни с
отразеното в може би неправилно наименувания „албум за извършен обиск на лице…“ /л. 23 -27, т. 3 от ДП/, в които са
визуализирани иззетите при претърсването и изземването от жабката на лекия
автомобил марка „Фиат, модел „Добло“ документи и тези
открити в черната мъжка чантичка, двете връзки ключове, като и веществените доказателства иззети при личния
обиск на В.В. в това число и трета връзка ключове. В
посочения албум на л. 26, т. 3 от ДП са визуализирани трите връзки ключове, като на последната шеста
снимка ясно се вижда, че именно спорните два ключа са послужили за
отключване на катинара на металния бял
контейнер. Предвид изложените съществени противоречия от една страна в
показанията на свидетелите Х. и С., последният поемно
лице и на извършения личен обиск на подс. В.В., а от друга и в отразеното от съответните действия по
разследването, внася съмнение и разколебава обвинителната теза, че именно
подсъдимите са съпричастни към държането на инкриминираните акцизни стоки без
бандерол. Именно в този смисъл са изводите на първостепенния съд, към които
както стана ясно настоящата инстанция се солидаризира след собствен анализ и оценка на
доказателставата.
В подкрепа на
тези изводи са и показанията на св.В.Г., които са логични последователни и
непротиворечиви. Правилно решаващия съд им се е доверил, като е посочил че
свидетелят е случаен наблюдател на
инкриминираните събития. Действително последния макар и бегло дава описания на лицата,
които са разтоварвали леки според свидетеля кашони, което съвсем не съответства
на описанието на подсъдимите. Свидетелят на досъдебно производство е бил
категоричен, че би могъл да разпознае лицата, не така стоят нещата към
настоящия момент, което логично с оглед изминалия период от време. Със същата
категоричност обаче свидетеля завява в съдебно заседание, че не може да свърже
подсъдимите с лицата разтоварвали кашоните и най – вече подсъдимия В.В., тъй като лицата са били в значително по зряла възраст.
В тази връзка
единственото доказателство, което свързва и то косвено подсъдимия В.В.
с инкриминираните акцизни стоки е назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство дактилоскопна експертиза /л. 31-33, т. 3
от ДП/ От експертното заключение става
ясно, че откритите дактилоскопни следи върху стек с
надпис „Raquel“ и върху
стек с надпис „Соореr“
иззети от белия метален контейнер принадлежат на подсъдимия В.В.. Правилни се явяват констатациите на първостепенния съд,
че дактилоскопната следа се явява косвено
доказателство, което в конкретния случай е изолирано и в никакъв случай не може
да обоснове за знанието на подсъдимия, че превозва акцизни стоки.
Липсват и
доказателства, които да свързват подсъдимите с управляваните от тях автомобили.
От наличните по делото писмени доказателства, конкретно от заверено копие на
договор за покупко - продажба на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Добло“ с рег
номер ****** и фактура към него се
установява че подсъдимите не са негови собственици. А от показанията на св. М.П.
се установява, че именно тя е собственик на товарния автомобил „Ситроен“
„Джъмпер“ с рег № ******. Установено е и от
представения писмен договор, че същият товарен автомобил е отдаден под наем на св.
К.Н.. В хода на въззивното съдебно
следствие бе назначена и графическа експертиза с заключението на която се
потвърди липсата на каквато и да е свързаност на подсъдимите с инкриминираните
автомобили. Вещото лице в заключението си е посочило, че по документите иззети
като веществени доказателства при претърсването и изземването на лекия
автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“ няма подписи,
които да са положени от подсъдимите, както и че в единствения документ в които
фигурира ръкописен текст, а именно удостоверение за застрахователна стойност,
отново същият не е написан от подсъдимите. Така депозираната експертиза, приета
в съдебно заседание без възражения на страните, настоящата инстанция кредитира
изцяло, тъй като същата е пълна, обоснована и изготвено от компетентно вещо лице в съответната област и
в кръга на неговите познания.
Не могат да
бъдат споделени възраженията на държавното обвинение изложени в протеста
изразяващи се в това че неправилно съдът се е доверил на обясненията на подсъдимите
лица. Става ясно че според прокурора обясненията на подсъдимите са проява на
застъпваната от тях защитна позиция. Действително обясненията на подсъдимите
имат двояко правна природа веднъж като доказателствено
средство и веднъж като средство за защита. Първостепенния съд обаче е съобразил
това обстоятелство и за да се довери на изложените от подсъдимите сведения е
подложил същите на обстоен анализ съпоставяйки ги с други гласни доказателства
по делото. Съгласно правилата за доказателствената
тежест по чл. 103, ал. 1 - ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други
доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства
или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними
празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимия не
съдържат съществени вътрешни противоречия, не демонстрират логическа
неустойчивост, напротив - кореспондират в отделните си части с показанията на
свидетелите Н.Н.и П.И., както и на полицейските
служители Ю.П.. Твърденията за състоялата се предния ден среща между подс. Г.В. и неговите познати при която подсъдимият е поел
ангажимент към Веско Стоилов да му помогне в превозването на два автомобила до
Женския пазар не са изолирани а се подкрепят от показанията на свидетелите Н.Н.и П.И.. От показанията на двамата свидетели се изяснява
поводът въз основа на които подсъдимите са присъствали на инкриминираното
място, което в пълно съответствие с обясненията на подсъдимите Г.В. и В.В.. Правилно съдът е кредитирал показанията на двамата
свидетели като логични, последователни и безпротиворечиви.
На следващо
място правилно съдът е приел за достоверни, респективно е кредитирал
обясненията на Г.В., за това че същият преди да потегли от складовата база с
отредения му автомобил марка „Ситроен“ модел „Джъмпер“ е проверил товарното отделение, като е
възприел само сгънати правни кашони. Тези негови твърдения се подкрепят от
показанията на свидетелите Ю.П. и М.Б.. Свидетелят Петков е служител на ГДБОП,
които е участвал в специализираната полицейска операция и по конкретно във връзка
с действията по спирането и установяването на съдържанието на товара в
управлявания от Г.В. автомобил. Свидетелят Б.пък е бил поемно
лице на извършеното действие по разследването – претърсване и изземване на процесния товарен автомобил. И двамата свидетели след
задържането на подсъдими и при извършената проверка непосредствено са
възприели, че инкриминирания товар е бил прикрит със сгънати празни кашони,
което напълно съответства на изложеното от подсъдимия Г.В. и обяснява невъзможността
му да възприеме натоварените кутии с цигари.
Не е съвсем вярно
твърдението на прокурора в депозирания протест, че съдът не е кредитирал
показанията на св. Х.Х., както и представите по
делото експертизи. От внимателния прочит на мотивите към първоистанционната
присъда се установява, че след като съдът е извършил обстоен и подробен анализ
на доказателства относимите към предмета на доказване
е пристъпил към синтезирано обсъждане на приобщения в хода на съдебното
производство доста значителен по обем доказателствен
материал, който обаче не спомага за изясняване на релевантни факти и
обстоятелства. Именно сред източниците без доказателствена
стойност са и показанията на св. Х., които е бил разпитан в хода на съдебното
следствие пред първостепенния съд и е заявил, че познава само А.А., за когото наказателното производство е прекратено и не
сочи никакви други обстоятелства които да са от значение за делото. До същия извод първостепенния съд е достигнал
и по отношение на показанията на свидетелите П., С.и Д., тъй като същите също
не са възприели факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване.
Част от изготвените по делото експерни заключения
също не са от значение за предмета на доказване по настоящото обвинение. Същите
са назначени в хода на досъдебното производство за проверка на различни
обвинителни версии, поради което седят извън предмета на доказване по
настоящото дело и настоящия състав не намира за необходимо да ги обсъжда още
повече, че това е сторено от първостепенния съд в необходимата степен.
Въззвиния съд намира, че
събрания по делото доказателствен материал е обсъден
съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното му
тълкуване, при това положение вътрешното убеждение на първостепенния съд по
фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
Престъпният
състав по чл.234 ал.1 от НК криминализира действията
по „продажба" и „държане" на акцизни стоки без бандерол, когато такъв
се изисква по закон. Следва да се счита, че под термина „държане"
законодателят е имал предвид упражняването на фактическа власт върху определен
вид вещи. Фактическата власт може да бъде осъществена чрез широк аспект от
действия - съхраняване на стоките, укриването им, преместването им в
пространството, предоставянето им на други лица и т.н. Независимо от различния
си характер всички те увреждат в една и съща степен обекта на престъплението. И
тук следва да се посочи, че престъплението по чл.234 ал. 1 от НК е уредено в глава
шеста, раздел II от НК - негов обект е стопанството, а негов родов обект -
отделен стопански отрасъл. Конкретният предмет на посегателство са обществените
отношения, свързани с плащането на определено публично задължение като
предпоставка за продажбата и държането на даден вид стоки, изброени
изчерпателно в Закона за акцизите и данъчните складове. Лицето, което
осъществява престъпния състав на чл.234 ал.1 от НК засяга охранените от
правната норма обществени отношения не чрез въздействие върху определен материален
предмет, а чрез осъществяването на фактическа власт върху стоки без да е било
изпълнено уреденото от закона задължение за заплащане на акциз. В тази насока
трябва да се има предвид, че държането не е ограничено само до физическото нахождение на стоките у дееца, а с отношението му към
установената фактическа власт, независимо от конкретния начин, по който тя се
упражнява. Следователно, деецът по чл.234 ал. 1 НК въздейства не върху стоката,
която противоправно държи, а върху дейността на
стопанския отрасъл, насочена към обезпечаване на държавната функция по контрол
върху продажбата и движението на акцизни стоки. Настоящият съдебен състав
споделя извода на първоинстанциония съд, че в хода на
досъдебното производство не са събрани безспорни доказателства, че именно
подсъдимите са държали акцизните стоки.
По делото липсват както преки така и верига от косвени доказателства,
които да водят до единствения възможен извод, че подс. Г.В. съзнателно е упражнявал фактическа власт
върху намерените в управляване от него товарен автомобил „Ситроен“ Джъмпер“. По
делото подсъдимия Г.В. е изградил убедителна защитна теза, която не е
разколебана от наличните по делото доказателства. В обясненията си изяснява
повода поради които той и сина му – подсъдимия В.В.
са били на инкриминираното място. Логичен и убедителен се явява и довода на
подсъдимия, че не е знаел, за натоварените в управлявания от него автомобил
акцизни стоки, тъй като същите са били прикрити от празни кашони. По същия
начин липсват докадателства, които безспорно да водят
до извод за съпричастността на подсъдимия В.В. към
откритите акцизни стоки в лекия автомобил марка „Фиат“, модел Добло“ и металния бял контейнер.
Поради
изложените съображения въззивният съд споделя крайния
правен извод в проверявания съдебен акт, че съвкупната оценка на всички
доказателства не позволява да бъде установено по безусловно категоричен начин,
че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние, доколкото тезата на
обвинението може да бъде една от възможните, но не е единствена хипотеза за
изясняване въпроса за авторството. Истината като отражение на външно проявени
човешки действия обаче винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и
възможна. Както е подчертал ВКС на РБ в решение № 228/95 г. по н. д. № 231/95
г., ВК, в наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при
планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат само онези,
които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Едва тогава
хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива
доказателства, както това е в разглеждания случай с обвинението на подсъдимите,
хипотезата, че те са били обективно съпричастни към престъпната дейност, като
са знаели, че в намиращия се наблизо контейнер и в автомобилите веднъж този
които е следвало да бъде управляван от В.В. и
управлявания от Г.В. има натоварени акцизни стоки, остава само едно от
възможните предположения за събитието на престъплението.
Ето защо настоящата
инстанция намира, че за районния съд са били налице предпоставките на чл. 304 НПК и подсъдимите Г.В. и В.В. обосновано и в резултат
на правилно приложение на процесуалния закон са признати за невиновни и
оправдани по повдигнатите им обвинения по 234 ал. 2, т. 4 от НК, вр. чл. 234, ал. 1 пр. 2 от НК.
Правилно и
законосъобразно на основание чл. 234, ал. 5 от НК районният съд е приел, че
тютюневите изделия, предмет на престъплението, трябва да бъдат отнети в полза
на държавата, доколкото притежаването им е забранено.
Правилно съдът
се е произнесъл и по връщането на другите веществени доказателства съгласно
изискванията н чл. 301, т. 11 от НПК.
В заключение,
след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на присъдата, въззивната инстанция не
констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че
следва да бъде потвърдена, а въззивният протест -
оставен без уважение като неоснователен.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл.
338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 18.10.2019година, постановена от Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 5-ти състав по НОХД № 3495 / 2019г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.