Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 14026 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 404183 от 10.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 49466/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.С. Т.К.А.Т., че последните дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 224, 52 лв., ведно със законна лихва от 09.01.2017
г. до изплащане на вземането и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от 107, 87 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2015
г. – 20.12.2016 г., а Р.С.Т. – сумата от 1 224, 52 лв., ведно със законна
лихва от 09.01.2017 г. до изплащане на вземането и сумата от 107, 87 лв. - мораторна лихва за периода
15.09.2015 г. – 20.12.2016 г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 103, 30 лв. - разноски в заповедното и
сумата от 596, 70 лв. - разноски в исковото производство. Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач „Б.Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ответниците Р.С.Т. и К.А.Т.. Излагат съображения, че обжалваното решение е
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуални закон. Твърдят,
че въпреки отправеното искане до „Т.С.“ ЕАД, не е било спряно топлоподаването в
собствения им имот, поради което се касае за предоставяне на непоискана услуга.
Изводите на първоинстанционния съд се основават единствено на представените от
ищеца доказателства. Също така съгласно заключението на съдебно - техническата
експертиза стойността на реално потребената топлинна енергия възлиза на сумата
от 2 399, 49 лв., а приетият от съда размер е 2 449, 04 лв. Счита, че
от експертното заключение изслушаната съдебно – техническа експертиза не става
ясен начинът на формиране напретендираните от ищеца вземания. По делото не са
представени издадените от ищеца фактури, както и липсват доказателства, че
дяловото разпределение е изчислено правилно. Молят съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „Т.С.“ ЕАД.
Третото
лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е
депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „****, като му дължат сумата
от общо 2 664, 77 лв., от която: двамата дължат солидарно сумата от
1 199, 80 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., заедно с мораторна
лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г. в размер на 103, 19 лв., както и
сумата от 24, 72 лв. – цена на дяловото разпределение за периода м.05.2014 г. –
м.04.2016 г., заедно с мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г.
в размер на 4, 68 лв., а Р.С.Т. дължи сумата от 1 199, 80 лв.,
представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г., заедно с мораторна лихва за периода 15.09.2015 г.
– 20.12.2016 г. в размер на 103, 19 лв., както и сумата от 24, 72 лв. – цена на
дяловото разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., заедно с
мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016 г. в размер на 4, 68 лв. Във
връзка с подадено на 09.01.2017 г. заявление, по ч.гр.д. № 1066/2017 г. по
описа на СРС, 120 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали
възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената
заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба от ответниците
оспорват предявените искове. Твърдят, че на 24.09.2012 г. са уведомили ищцовото
дружество, че се отказват от доставката на топлинна енергия, в отговор на което
са получили писмо изх. № Г-5863/06.11.2012 г., че следва да уведомят за отказа
си и топлинния счетоводител. Независимо от това доставката на топлинна енергия
е продължила, като им е предоставяна услуга, която са заявили, че не желаят да
ползват. Твърдят, че неизяснено остава на каква база са изчислени процесните
суми, тъй като липсва протокол от дялово разпределение. Молят съда да отхвърли
предявените искове.
На 09.01.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.С.Т. и К.А.Т. за сумата от 2 449, 03 лв.
– главница, както и 215, 74 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 20.12.2016
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че дължимите суми са за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „****, аб.
№ 327694. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна
енергия: 2 399, 59 лв. главница и 206, 38 лв. лихва и за дялово
разпределение: 49, 44 лв. главница и 9, 36 лв. лихва. Видно от т.13 от
заявлението, сумите се претендират, както следва: 1/2 от дълга – солидарно от
двамата длъжници, а останалата 1/2 – само от длъжника Р.С.Т..
С
разпореждане от 17.01.2017 г. по ч. гр. д. № 1066/2017 г. на СРС, 120 състав, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция,
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Представен
е протокол от съдебна спогодба от 12.10.1988 г. на СРС по гр. д. № 1249/1988
г., по силата на който в дял и изключителна собственост на Р.С.Т. остава
следният недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „****,
застоен на площ от 81, 12 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, антре,
баня, клозет и дрешник.
С
нотариален акт № 66, том II, рег. № 10989, дело № 192
от 2006 г. от 19.09.2006 г. Р.С.Т. и К.А.Т. са учредили в полза на „Банка ДСК“
ЕАД договорна ипотека в полза на банката върху следния свой собствен недвижим
имот, придобит от Р.С.Т. по наследство и чрез делба по време на брака им, а
именно: апартамент № 1, находящ се в гр. София, СО - Район „Лозенец“, в жилищната
сграда на ул. „****, със застроена площ от 81, 12 кв. м., състоящ се от: две
стаи, хол, кухня, антре, баня, клозет и дрешник, при съседи: ул. „Добри
Войников“, двор на сградата, стълбище, З. и М. Б., заедно с мазе № 8 с площ от 4, 95 кв. м., при
съседи: стълбище, гараж на В.С., коридор, мазе на Л.и П.Б., заедно с таван № 4 с
площ от 14, 81 кв.м., при съседи: коридор, таван на Л.и П.Б., двор и таван на З.и
М.Б., ведно с 10, 39 ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 4/40 ид.ч. от
мястото, върху което е построена сградата.
Със
заявление - декларация от 20.09.2010 г. Р.С.Т. е поискал откриване на партида
за имота на негово име.
Представен
е протокол от проведено на 30.11.2001 г. Общо събрание на етажните собственици
на адрес: гр. София, ул. „****, на което те са взели решение да се сключи
договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като
услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен
и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен
е договор № 1039/04.12.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ул. „****
като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред
СРС е ангажиран договор от 13.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
С
писмено уведомление вх. № Г 5863/25.09.2012 г. до „Т.С.“ ЕАД Р.С.Т. е заявил
отказ от ползване на услугата доставка на топлинна енергия.
С писмо
рег. индекс Г-5863/06.11.2012 г. от „Т.С.“ ЕАД е уведомила ответника, че
помежду им има сключен договор при общи условия, както и че в случай, че не
желае да ползва топлинна енергия в имота, следва да подаде писмено заявление,
съгласувано с упълномощеното лице за сградата, до фирмата за дялово
разпределение и че на база декларираното от него ще бъдат променени прогнозните
дялове за отопление и топла вода за имота.
Представено
е писмо от Р.С.Т. до „Б.“ ООД, връчено на 14.11.2012 г., съгласно представеното
известие за доставяна обр.243, в което се съдържа изявление на подателя, че
представя мотивиран писмен отказ от ползване
на топлинна енергия, за който е уведомен по надлежния ред домоуправителят
на етажната собственост.
По делото е допусната и изслушана съдебно –техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Б.В.Т.. От заключението се установява, че по данни на
фирмата за дялово разпределение в процесния период в жилището е имало 4 бр.
монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 бр. топлоразпределители.
В имота има и щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна
топлинна енергия, отдадена от щранга. В имота се ползва топла вода и има
водомер, по който се отчита потреблението й. Начислява се и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е констатирало, че за исковия
период м.05.2014 г. – м.04.2016 г. стойността на реално потребената топлинна
енергия възлиза на сумата от 2 399, 49 лв., формирана като разлика между
прогнозно начислената и фактурирана сума в размер на 2 455, 20 лв. и
сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 55, 71 лв.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от вещото
лице А.Т., се установи, че в информационната система на ищеца е отразено
задължение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в размер на 2 449, 03
лв. главница, от която: 2 399, 49
лв. - за потребена топлинна енергия и 49, 44 лв. - за дялово разпределение, за
което няма данни да е било погасено. Мораторната лихва върху главницата е в общ
размер на 215, 74 лв., от която: 206, 308 лв. върху стойността на потребената
топлинна енергия и 9, 36 лв. върху стойността на дяловото разпределение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят по
същество доводите относно неговата правилност.
В
предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Нормата
на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия.
В
случая между страните липсва спор относно качеството на ответниците на клиенти
на ищцовото дружество за битови нужди, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.269 ГПК, този въпрос е извън пределите на въззивния контрол.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Б.Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на реално
потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 2 399, 49 лв., от която: сумата от
1 385, 90 лв. - за отопление на имота, сумата от 407, 07 лв. - за сградна
инсталация и сумата от 606, 52 лв. - за битово горещо водоснабдяване.
Стойността на реално потребената топлинна енергия е формирана като разлика
между прогнозно начислената и фактурирана сума в размер на 2 455, 20 лв. и
сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 55, 71 лв.
Посочения размер е отразен и в информационната система на ищеца според заключението
на съдебно - счетоводната експертиза, от което се установява, че при ищеца е
осчетоводено задължение за стойността на потребената топлинна енергия в размер
на 2 399, 49 лв. и задължение за стойността на дяловото разпределение в
размер на 49, 44 лв. или общо – главница в размер на 2 449, 03 лв.
По възражението на жалбоподателя за заявен отказ от доставка на топлинна
енергия:
Законът за енергетиката в чл.153, ал.2-4 урежда възможността за отказ от
топлоснабдяване на сграда в режим на етажна собственост от страна на етажните
собственици. Тази правна рамка е залегнала и в чл.9, ал.1-3 от приложимите към
исковия период Общи условия на ищеца от 2014 г. е предвидено, че клиент в
самостоятелна сграда или клиентите в сграда - етажна собственост, с решение на
Общото събрание на собствениците, притежаващи най - малко две трети от
собствеността в сградата, присъединени към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, имат право да се откажат от ползване на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване за имотите и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случаите по
ал.1 клиентите подават писмено заявление пред продавача за прекратяване на
топлоснабдяването към което прилагат решението на Общото събрание на
собствениците в сградата -етажна собственост. До датата на прекратяване на
топлоснабдяването лицата по ал.1 са клиенти на топлинна енергия. Продавачът е
длъжен да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението по ал.2.
В случая обаче не се касае за отказ на ЕС за доставка на топлинна енергия
до цялата сграда, тъй като твърденията на ответниците са за индивидуален отказ
от предоставянето на непоискана услуга.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата.
С ТР № 2/2016 г. по тълк.дело № 2/2016 на ОСГК на ВКС са дадени
задължителни разяснения, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже, съгласно решение на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010
г. по к.д. № 15/2009 г., заплащането на отдадената
от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
Съгласно горепосоченото решение на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010
г. по к.д. № 15/2009 г., при наличието на решение на мнозинството от
собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за
присъединяването й към топлопреносната мрежа, ЗЕ допуска отказ от ползването на
топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите
на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в
тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия
към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй
като чл. 153, ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат
физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички
съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
Клаузата на чл.10, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г. предвижда,
че при въведена система за дялово разпределение клиент на топлинна енергия в сграда
– етажна собственост няма право да прекрати, за целия или за част от имот си,
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела чрез физическото им
отделяне от сградната инсталацията, съгласно чл. 153, ал. 5 от ЗЕ. Според ал.2,
клиентите в сграда - етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ.
От изложеното следва, че когато потребител на топлинна енергия за битови
нужди не желае да ползва топлинна енергия, той следва да спре топлоподаването
към отоплителните тела в имота си чрез монтираните термостатни вентили. При
сградите, в които се прилага системата на дялово разпределение обаче, спирането
на топлоподаването не е достатъчно, за да спре начисляването на топлинна
енергия по прогнозни стойности, а следва и да се променят прогнозните дялове на
топлинната енергия от топлинния счетоводител. Към момента, в който ответникът
твърди да е извършил отказ от топлоподаване – 2012 г., приложение намира
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването в редакцията й обн. ДВ,
бр. 34/2007 г. Съгласно чл.71, ал.4 от Наредбата в приложимата й редакция,
промяна на прогнозните дялове на топлинната енергия по ал.1 и ал.2 се допуска
при дълготрайна промяна на характера на потреблението с писмено заявление на
потребителя, съгласувано с упълномощеното лице, до лицето по чл. 139б ЗЕ -
фирмата за дялово разпределение. От
заключението на изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза обаче се
установи, че през исковия период м.05.2014 г. – м.04.2016 г. в процесния имот е
потребявана топлинна енергия, т. е. потреблението е продължило и след изявлението
на потребителя до „Т.С.“ ЕАД, че не желае да ползва услугите й.
Отказът от ползването на топлинна енергия се постига чрез спиране на
топлоподаването, за което се уведомява топлинният счетоводител, за да извърши
промяна на прогнозните дялове. Докато не спре топлоподаването в имота,
потребителят дължи стойността на потребената топлинна енергия, а за топлинния
счетоводител не съществува основания да променя прогнозните дялове, поради
което възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с основанието
на вземането за дялово разпределение, а единствено относно неговия размер. Видно
от представеното счетоводно извлечение (л.11), претенцията на ищеца за
стойността на дяловото разпределение се формира от вземания по фактура № **********/30.06.2014 г. на стойност 22, 44
лв. и фактура № **********/31.05.2015 г. на стойност 27 лв., В тази насока е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно
- счетоводна експертиза. Ето защо следва да се приеме, че вземането на ищеца за
стойността на дяловото разпределение е в размер на 49, 44 лв., в каквато насока
са и изводите на решаващия съд.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно начина на
разпределение на отговорността между жалбоподателите, а именно: за 1/2 от дълга
– солидарно, а за останалата 1/2 – лично в тежест на ответника Р.С.Т., нито за периода
на забавата и размера на вземането за мораторна лихва, поради което и на
основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън предмета на въззивна проверка,
очертан с въззивната жалба.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Ответникът
по жалбата „Т.С.“ ЕАД претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че същият не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба,
не е представляван в проведеното открито съдебно заседание от юрисконсулт,
следва да се приеме, че не е защитаван във въззивната инстанция от юрисконсулт.
Ето защо не са налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК, поради
което не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 404183 от 10.05.2018 г., постановено по гр. д.
№ 49466/2017 г. по описа на СРС, ГО,
120 състав.
Решението е постановено при участието
на трето лице - помагач на ищеца „Б.“ ООД, ЕИК *******, с адрес гр. София,
район „Витоша“, бул. „*******.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.