№ 744
гр. Ловеч, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500429 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278,
ал. 1 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба №8076/20.09.2022 г. от „Профи кредит
България“ ЕООД, с ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: гр.
*****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството
юрисконсулт Р. И. И., срещу Разпореждане на Районен съд – Ловеч,
постановено по ч.гр.д. № 1357/2022 г., с което първоинстанционният съд
оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника В. И. Х. за договорно възнаграждение в размер
на сумата 13.84 лева.Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от
ГПК „съдът разглрежда заявлението в разпоредително заседание и издава
заповед за изпълнение , освен когато искането противоречи на добрите нрави
или се основава на неравноправна клауза на договора. Посочва се, че
заповедния съд е превишил правомощията си като е обсъждал валидността на
сделката. Изтъква се, че районния съд неправилно не е отчел разпоредбата на
чл. 145,а л.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправна клауза в договора не
включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цена и възнаграждение. Изтъква, че процесния договор отговоря на
всички законови изисквания и уговорения годишен лихвен процент отговаря
на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Позовава се
на правото на свободно договаря на страните по облигационната връзка – чл.
9 от ЗЗД. Изтъква, че съдебната практика е преосмислена и обсъжда
максималния размер на годишния процент на разходите. Посочва, че
кредиторът няма задължение да посочва методиката на изчисляване на
годишния процент разходи поделението на кредитора е добросъвестно. Моли
да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде издадена заповед за
1
изпълнение относно обжалваното вземане по реда на чл. 410 от ГПК.
Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като
въззивната жалба е подадена на 19.09.22 г. по пощата, а атакуваният съдебен
акт е получен от жалбоподателя на 12.09.2022 г.
Подадено е заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение против юрисконсулт Р. И. И. за сумата от 375.84 лева, от която
200 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението да изплащането й, 13.84 лв. – договорна лихва за периода
01.11.2021 г. до 01.02.2022 г., 60 лв. – възнаграждение за закупена и
използвана услуга „фаст“,дължимо до 01.02.2022 г.,неплатено
възнаграждение за закупена услуга „флекси“ в размерна 72 лева,дължимо до
01.02.2022г.,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лева ,начислени към 16.11.2021 г., лихва -14.96 лева
от 02.11.2021 г до 01.02.2022г., законна лихва в размер на 20.16 лева от
01.02.2022 г. до 30.08.2022 г.и разноски. Твърди се, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 40006141265/11.10.2021 г–
приложен в делото за срок от 4 месеца с месечни вноски в размер на 86.47
лева лв. и падеж първо число на месеца. Позовава се на Общите
условия,съобразно които длъжника дължи предварително определено
договорно възнаграждение в размер на неизплатената сума 13.84 лева за
периода от 01.11.2021 г. до 01.02.2022 г. Твърди, че длъжникът не е направил
погасителни вноски и е изпаднала в забава, тъй като срокът на договора е
изтекъл. Посочва се, че страните са сключили споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит и
длъжникът е получил приоритетно разглеждане на кредита. Предвид на това
според кредитора длъжникът дължи на дружеството договорно
възнаграждение за изтегления кредит, като то става изискуемо със
закупуването на пакета. Твърди, че страните са се договорили, това
възнаграждение да се разсрочи във времето, като се погасява от клиента в
рамките месечните вноски. Конкретизирано е ,че неизплатеното
възнаграждение за закупения пакет допълнителни услуги „факс „ е 60 лева ,а
„ за флекси-72 лева.
Постановено е разпореждане № 1879/09.09.2022 г. по гр.д. №1357/22 г.
на ЛРС,на основание чл. 410 от ГПК,д което е отхвърлил искането за
издаване на заповед за изпълнение в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с ЕИК ***** с адрес гр. *****, вх. против Р. И. И.,за сумата от 13.84
лева-договорно възнаграждение възнаграждение за закупения пакет
допълнителни услуги „факс „ е 60 лева ,а „ за флекси-72 лева и съответните
разноски, а в останалата част е постановил издаване на заповед за
изпълнение.
Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 19.09.22 г. на „Профи
кредит България“ЕООД – София е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
2
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя
относно дължимостта на сумата за договорното възнаграждение от 13.84
лева. Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен
договор за потребителски кредит от 11.10.21 г. договорената възнаградителна
лихва върху главницата от 200 лева, не може да се изведе като размер и начин
на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните. В чл. 4
на договора за потребителски кредит е уговорено, че договорното
възнаграждение /годишния лихвен процент/ се дължи за целия срок на
договора и е определена по размер в т.VI от договора за потребителски
кредит. В договора изрично е вписано, че договорното възнаграждение
включва само годишния лихвен процент,предвид граматическото тълкуване
на чл. 4 от договора. В клаузите не е посочено, че в договорното
възнаграждение се включва годишния процент разходи. Същевременно
изрично е предвидено в чл. 4.3 от договора за потребителски кредит ,че в
договорното възнаграждение се включва възнаграждението за закупената
допълнителна услуга като част от погасителната вноска и в рамките на
погасителния план. В погасителния план на договора има само една графа
„лихва“, която не може да се определи как е начислена и дали касае годишния
лихвен процент или годишния процент разходи, тъй като при изчисление
върху главницата от 200 лева на годишния лихвен процент от 40.50 %
получената сума не съвпада с посочената от кредитора-13.84 лева . При това
положение размера на дължимото договорно възнаграждение върху
главницата от 200 лева не съответства на претендирата от заявителя сума и не
следва да бъде присъждано.
Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице
условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.
143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва
да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6,
параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на
част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за
изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от
7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето
производство съдът приема, че при главница възлизаща на 200 лева
договорно възнаграждение в размер на фиксирани суми 105 лева плюс
годишен процент разходи 45.49 % и 40.50% годишен лихвен процент, колкото
фигурира в т. VІ на договора е неравноправна клауза.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане № 1879/09.09.2022 г. по гр.д. №1357/22 г. на ЛРС,в атакуваната
3
част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане № №
1879/09.09.2022 г. по гр.д. №1357/22 г. на Ловешки районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4