Решение по дело №1898/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 249
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Владимир Вълков
Дело: 20211100901898
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901898 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а,
ал. 1 ТЗ.
Производството е инициирано от „К.“ ЕООД. Молителят твърди, че не разполага с
активи, с които да погаси задълженията си към НАП. Иска се да бъде открито производство
по несъстоятелност.
В съдебно заседание молителят не изпраща представител.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК вр. чл. 621 ТЗ, приема за установено
следното:
От счетоводните записвания на „К.“ ЕООД вещото лице Г. установява, че до 2018
година включително дружеството е осъществяло дейност в сферата на услугите при
обезпеченост със собствен капитал като е разполагало с възможност да посреща
изискуемите си задължения. През 2018 г. е отчетена продажба на дълготрайни активи и
отрицателен финансов резултат на стойност 86 хил. лв., а през 2019 г. – погасяване на поети
задължения при отчетена печалба от дейността. През следващия отчетен период – 2020 г., а
и към датата на предявяване на молбата – 23.09.2021 г. не е отчитана дейност, но и липсват
осчетоводени задължения. Дружеството отчело в разход начислено задължение за ДДС и
корпоративен данък с ревизионен акт № Р-22221018001350-091-001/12.10.2018 г. на НАП,
коригиран по административен ред до задължения в размер от 105610,14 лв. – ДДС и лихви
40201,52 лв. и за корпоративен данък – 49027,20 лв. и лихви 16347,31 лв. Поради обжалване
ревизионният акт не е влязъл в сила.
При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
1
Способността на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот
произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари без да се
обезценява видимо тяхната стойност с цел своевременно посрещане на изискуемите
парични задължения. Търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публичноправно
задължение към държавата или общините, произтичащо от търговската дейност, дължи да
огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е
ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува (арг. от
чл. 621а ТЗ) и е трайно (чл. 631 ТЗ).
Организационната структура на молителя го определя като търговец.
Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване
на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази
информация, както и периодично да огласява обобщената информация. В този смисъл
счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се
осъществява в съответствие с разумната търговска практика при поддържане на адекватно
съотношение между активи и пасиви. Доказателствената сила на счетоводната
документация произтича от редовното водене на търговските книги – чл. 55 ал. 1 ТЗ. При
положение, че вещото лице не установява обстоятелства, определящи счетоводството за
нередовно водено, съдът приема за меродавни досежно изследваното в случая финансово
състояние обобщените и систематизирано представени данни от молителя.
Съгласно чл. 209 ал. 2 т. 1 ДОПК принудително изпълнение се предприема въз
основа на издаден ревизионен акт независимо дали е обжалван. Нормата на чл. 157 ал. 1
ДОПК изрично отрича суспензивния ефект и на оспорването на акта по съдебен ред. След
като законът допуска да бъде наложено принудително изпълнение и преди ревизионният
акт да е влязъл в сила, установеното с него задължение подлежи на отчитане при изследване
на финансовото състояние в контекста на състояние на неплатежоспособност. Ето защо
съдът намира за наложително да преосмисли предходно застъпвана теза за меродавност на
влязъл в сила ревизионен акт. При отчитане на установените публични задължения още през
отчетната 2018 г., предвид неяснотата за актуалното финансово състояние към датата на
издаване на ревизионния акт, налага извод, че към 31.12.2018 г. молителят не е разполагал с
краткотрайни активи, позволяващи му да посрещне установените след ревизия публични
задължения. Отчетените данни за финансовия резултат през 2019 г. не са в състояние да
компенсират явявилия се дефицит, а това препятства и възможността да се признае временен
характер на неблагоприятното финансово състояние. По тези съображения съдът приема, че
молителят е изпаднал в неплатежоспособност още към 31.12.2018 г., която дата следва да
бъде обявена за начална и с решението.
По делото липсват обективни данни, обосноваващи извод за предхождащо
31.12.2018 г. състояние на свръхзадълженост, поради което производството по
несъстоятелност следва да бъде открито при хипотезата на неплатежоспособност. Тъй като
2
липсват обективни данни за предхождащо установената дата състояние на свръхзадълженост
изследването и на това основание остава безпредметно
Развитието на производството по несъстоятелност предпоставя възможност за
посрещане на съпътстващите го разноски. Молителят твърди, че не разполага с парични
средства, а събраната от вещото лице информация не разкрива налично имущество,
обезпечаващо посрещане на началните разноски в производството.. Не се установява да е
осигурена и определената сума за посрещане на първоначалните разноски въпреки даденото
указание към кредиторите, огласено на 10.11.2021 г.. и в поддържаната от Министерство на
правосъдието „Информационна система за производство по несъстоятелност“ При тези
обстоятелства дружеството следва да бъде обявено в несъстоятелност, а производството да
бъде спряно.
По разноските
С оглед нормата на чл. 620 ал. 1 изр. второ ТЗ следващата се държавна такса за
настоящото производство следва да бъде възложена в тежест на масата на
несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ул. ******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2018 г.
ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „К.“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА на търговското предприятие
на „К.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „К.“ ЕООД, ЕИК
*******.
СПИРА производството по т.д. № 1898/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
VІ-13 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, че при непоискано
възобновяване на производството в едногодишен срок, считано от датата на обявяване на
решението в търговския регистър и недоказано имущество, годно да осигури посрещане на
началните разноски, определени на 4000 лв., производството ще бъде прекратено, а
търговецът – заличен от регистъра.

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в
3
търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4