Решение по дело №5766/2014 на Районен съд - Русе

           

 

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Русе, 17.04.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд VІ граждански състав

в публично заседание на 19-ти март 2015 г. в състав :

                                                                              Председател : Елена Балджиева       

                                                                     

при секретаря Г.Г.    

в присъствието на прокурора ........………........................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 5766 по описа за 2014 г. , за да се произнесе , съобрази следното :

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245 и чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д.С.С. твърди, че е работил при ответника по трудов договор за периода 01.06.2009г. до 01.04.2012г., когато със заповед №01/01.04.2012г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, трудовото му правоотношение било прекратено. Твърди още, че не му били заплатени дължимите трудови възнаграждения за периода от м. май 2011 г. до 01.04.2012 г. (м.май- 250,57 лева, м.юни -658.48лв., м.юли – 658.48лв., м.август – 658.48лв., м.септември- 658.48лв., м.октомври – 658.48лв., м.ноември- 658.48лв., м.декември- 658.48лв., м.януари 2012г.-706.14лв., м.февруари-253,07 лв. и м.март-706,14 лв.) в общ размер на сумите 5819.14 лв. (чисто трудово възнаграждение). Ответникът бил в забава, поради което дължал и лихва в общ размер от 1343,18 лв. за периода 01.07.2011г. до 12.02.2014г. При прекратяване на трудовото му правоотношение ответникът не му изплатил дължимото му се обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск  за 2011г. в общ размер на 546.19 лева. Счита, че ответникът му дължи лихва за забава върху посочената сума в размер на 99.80 лева. Претендира тези суми , ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на делото до окончателното изплащане. Търсят се разноски за производството.

Ответникът  „ДУНАВ КАРС” АД оспорват предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на 01.04.2012 г. на основание чл.328 , ал.1 т.3 от КТ- поради намаляване обема на работа, като ищецът е заемал длъжността ”главен счетоводител” с основно месечно трудово възнаграждение от 800 лв.

Приложени са 1 бр. ведомост за заплати за м.януари 2012г., касаещ процесния период. В нея липсват положени подписи. Представени са справка от Регистъра на осигурените лица и протокол от 01.03.2012 г. С последния, прокуристът на дружеството, по отношение на който работодателят оттеглил пълномощията си, предал на счетоводна къща водената от него документация, включително и във връзка с наетите на работа лица.

Ответникът е представил 4 бр. РКО, видно от които през процесния период ищецът е получил срещу подпис различни суми, записани като даден аванс.

Назначеното в производството вещо лице, след запознаване с представените по делото доказателства, включително РКО, и извършена проверка при ответника, се е произнесло, че през периода м.май 2011г.- м.03.2012 г. вкл. ищецът е получил с РКО от касата на дружеството аванси в общ размер на 1214.09 лв., осчетоводени на партидата му по счетоводна сметка 422 ”Подотчетни лица”. За посочената сума няма документи за възстановяване. Към 31.12.2012 г. стойността била отнесена към счетоводно намаляване на задълженията на дружеството за работни заплати. Вещото лице се е произнесло, че към момента на завеждане на делото на работника се следва трудово възнаграждение за процесния период от м.май 2011г. до м.март 2012г. вкл. в размер на 5819,14 лв., с лихва за забава за периода 01.07.2011 г.-12.02.2014 г. от 1343,18 лв. и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2011 г. от 546,19 лв.

            При тази фактическа обстановка, съдът прави следните  правни изводи:

           По делото безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ - поради намаляване обема на работа, считано от 01.04.2012 г., като са изложени твърдения, че работодателят не е изплатил на ищеца следващите му се трудови възнаграждения за периода м.май 2011г. -м.март 2012 г. В подкрепа на доводите си, че е изправен съконтрахент, ответникът е представил РКО за аванси.  Назначеното в производството вещо лице е пояснило, че при работодателя липсват документи за възстановяване на сумите от 1214.09 лв. Към 31.12.2012 г. стойността била отнесена към счетоводно намаляване на задълженията на дружеството за работни заплати. При тези данни следва да се приеме, че работодателят е останал задължен с част от следващите се на ищеца работни заплати за периода от м.май 2011 г. до м.март 2012г. вкл. в размер на 5819,14 лв. Върху главницата се дължи законна лихва от завеждане на делото. Съдът намира неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.май 2011г. до м.септември 2011г.: Видно от приложеното към настоящото гр.д.№3640/2014г. по описа на РРС, на 13.02.2014г. е било образувано гр.д.№902/2014г. по описа на РРС, като четвъртия от ищците по посоченото дело е ищеца и по настоящото производство. Претенцията му е за неизплатени от ответника брутни трудови възнаграждения за  периода от м.май 2011г. до 01.04.2012г., като производството е било прекратено на основание чл.232 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира в случая, че е налице прекъсване на давността съобразно чл.116, б.”б” ЗЗД, предвид което не е изтекла давността по отношение на посочения период.

Съгласно чл.245 ал.2 от КТ, неизплатените трудови възнаграждения се следват заедно със законната лихва, равняваща се на основния лихвен процент за съответния период. Върху дължимите работни заплати за периода от м.май 2011 г. до м.март 2012г. вкл. лихвата за забава е определена от експерта на 1343.18 лв. и за времето 01.07.2011 г.- 12.02.2014 г.

Съгласно чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. С оглед приетата и неоспорена в производството експертиза, съдът приема, че на работникът се следва сумата от 546,19 лв. Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.

 По отношение претенцията за обезщетение за забавено изплащане на вземането по чл. 224 ал.1 от КТ, съдът счита, че същата се явява неоснователна. По делото не са представени доказателства, като тежестта е върху ищеца, ответникът да е поставен в забава по отношение на това плащане. Вземането на работника е изискуемо от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, но простата изискуемост на същото не поставя длъжника в забава. За  това е било необходимо ищецът да е поканил ответника да му заплати претендираната сума. Липсата на покана за изплащане на едно изискуемо задължение е основание да се приеме, че длъжника не е изпаднал в забава, респективно, че не дължи обезщетение за забавено изпълнение. Предвид липсата на елемент от фактическия състав на чл.84 ал.2 ЗЗД, претенцията на ищеца се явява неоснователна.

          Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът е задължен за държавната такса за производството.

            По изложените съображения, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И :         

 

            ОСЪЖДА ”ДУНАВ КАРС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 94А, вх.А, ет.2, ап.3, да заплати на Д.С.С., ЕГН **********,*** на основание чл.245 и чл.224 ал.1 от КТ, сумата от 5819,14 лв., представляваща неизплатено трудово  възнаграждение за периода от м.май 2011 г. до м.март 2012г. (вкл.), с обезщетение за забава за времето 01.07.11 г.- 12.02.2014 г. в размер на 1343.18 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на стойност от 546,19 лв., със законната лихва върху главниците, считано от 06.10.2014 г. до окончателното плащане, както и 731,53 лв.–разноски по делото .

            ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск  от 99.80лв., като неоснователен.

            ОСЪЖДА ”ДУНАВ КАРС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” № 94А, вх.А, ет.2, ап.3, да заплати по с/ка на РРС сумите от 336.50 лв. – държавна такса за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните .

                                                                 

                                                             

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :