Р Е
Ш Е Н
И Е № 219/17.12.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 237 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Е.И.П. ***, чрез адв.С.К. ***
против Експертно решение №1482/118 от 22.07.2021 г. на НЕЛК по Специализиран
състав по Вътр., Белодробни и ССЗ, с което не
признава причинна връзка - трудова злополука и потвърждава Експертно решение № 0773/14.05.2021
г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ ”Св.Пантелеймон”-Ямбол.
Жалбоподателят
твърди, че решението е незаконосъобразно, т.к. поради неосигурената възможност
за запознаване с материалите от извършеното разследване няма как да коментира
доводите, че в СМЕ имало заключение за състояние на остра сърдечно съдова
недостатъчност, ритъмно проводно
нарушение, дифузна кардиосклероза при хронична исхемична болест на сърцето; на второ място, не е обсъждано
посочено специфичното физическо действие, известно по случая, а именно
местонахождението на пострадалия след работа на мястото на полагане на труд,
което е императивното изискване на НМЕ, за да се приема, че не е налице
хипотезата на чл.55 ал.2 т.1 КСО; на трето място, не може да се приеме, че дори
да са били налице сочените в обосновката на разпореждането заболявания
безапелационно е било прието, че не налице настъпила трудова злополука; на
четвърто място, счита позоваването на обективно неустановени, но сочени
категорично медицински термини и заболявания, че не водят до обоснован извод за
характера на събитието, а именно наличието на трудова злополука, след като
смъртта е настъпила при и по повод и въз връзка с полагането на труд и на
последно място, че стотици хиляди хора с посочените в обстоятелствената част на
разпореждането на ТЕЛК /т.21/ и възприето по същия начин от НЕЛК заболявания
преживяват и до дълбока старост, а в случая несъмнено се касае до трудова
злополука. Претендира да се отмени обжалваното експертно решение и реши въпроса
по същество като се признае настъпилата смърт на С. С. на основание чл.55, ал.2
във връзка с ал.1 КСО и се присъдят на жалбоподателя направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание оспорващия се явява лично и с процесуалния си представител, като
подържа жалбата на посочените основания с искане за уважаването й и за
присъждане на разноските по делото.
Ответната страна
редовно и своевременно призована не изпраща представител в съдебно заседание,
като с писмено становище оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Военно формирование 26030-Безмер, с.Безмер, обл.Ямбол,
чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт П. счита, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Останалите
заинтересовани страни редовно и своевременно призовани не изпращат представител
в съдебно заседание, не вземат становище по жалбата и не правят доказателствени искания.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно,
съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
С трудов договор
№ 2994/30.10.2009 г. и допълнително споразумение №210/01.01.2019
г. С.Щ.С., наследодател на оспорващия, е бил назначен като цивилен служител на
длъжност „Авиотехник в група „Радиоелектронно
оборудване и радиотехнически средства” в ескадрила за „Периодично обслужване и
войскови ремонт” на военно формирование 26030-Безмер.
При постъпване
на работа служителят е представил Карта за предварителен медицински преглед с
изх.№ 2850/26.10.2009 г., че е клинично здрав и може да изпълнява длъжността авиотехник, когато му е проведен първоначален инструктаж, а
на 10.04.2019 г. и 02.05.2019 г. е извършен периодичен инструктаж, като на
11.04.2019 г. е получил актуализирана и
утвърдена от командира на военно формирование 26030-Безмер длъжностна
характеристика, за което се е подписвал.
В съответствие
със Заповед № 627/07.08.2019 г. на командира на военно формирование
26030-Безмер, определяща организацията и разпределението на работното време на
личния състав за периода от 13.08.2019 г. до 15.08.2019 г., на 14.08.2019 г. С.
е изпълнява трудовите си задължения в определеното работно време от 7 ч. до 12
ч., обедна почивка от 12 ч. до 12.30 ч. и от 12.30 ч. до 15.30 часа.
За посочения ден
на С. е била възложена задача, свързана с обработката на документация по
подмяната на агрегати от самолетното оборудване, за което му е бил проведеният
ежедневен инструктаж от началника на група РЕО и PTC.
Около 15,23 ч.
същия ден С. се качил в автобуса на специализирания обществен транспорт за
отпътуване към гр.Ямбол, като при сядане на седалката рязко му прилошало,
заради което бил свален от автобуса и поставен на сянка, където колегите му в
т.ч. заместник-началника на медицинския пункт във формированието предприемат
животоспасяващи действия-сърдечен масаж и изкуствено действие, и е подаден
сигнал на телефон 112. От Фиш за спешна медицинска помощ № 12395/14.08.2019 г.
се установява, че екипа е пристигнал на мястото в 15,45 ч. и е направил
кардиограма, която показва резултат: изоелектрична
линия-без сърдечна дейност, а в допълнителен клиничен преглед е описано:
дихателни движения на гръден кош и диафрагма-липсва дихателна дейност
двустранно, сърдечна дейност-ЕКГ изоелектрична линия,
Exitus letalis преди пристигане
на екипа, и е издаден Фиш № 12400 за транспорт на труп.
Изготвената
съдебно-медицинската експертиза на труп № 157/2019 г. дава следното заключение:
-Хипертоничната
болест с ексцесивна хипертрофия на стената на лявата
камера, папиларните мускули и трабекулите,
стенозираща коронаросклероза
с дифузна кардиосклероза, остра левостранна
сърдечна недостатъчност с оток на белите дробове, оток на мозъка и меките
мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и ствола на в големият тилен отвор и остъркръвен застой на всички вътрешни органи. Установиха се
и данни за обострена хронична сърдечно-съдова
недостатъчност с хепатоспленомегалия със застойна индурация на слезката, черният дроб и бъбреците; стеатоза
на черният дроб; хроничен мукопуролентен бронхит с
наличие слузногнойни секрети в просвета на
дихателните пътища, обструктивен емфизем
на белите дробове, хронична обструктивна белодробна
болест /ХОББ/ и трупна картина на бързо настъпила смърт.
-Причината за
настъпването на смъртта е острата сърдечно-съдова недостатъчност на базата на
настъпилото остро ритьмно-проводно нарушение на
сърцето, вследствие развилата се дифузна кардиосклероза
при хронична исхемична болест на сърцето. В такива
случаи се говори за „Скоропостижна сърдечна смърт“, като смъртта настъпва
ненадейно, неочаквано, бързо.
-Приживе
пострадалият е страдал от хипертонична болест с ексцесивна
хипертрофия на стената на лявата камера, която вероятно не е била лекувана
редовно. Страдал е и от стенозираща коронаросклероза, дифузна кардиосклероза,
хронична обструктивна бронхобелодробна
болест с хроничен мукопуролентен бронхит с обструктивен емфизем на белите
дробове и стеатоза на черния дроб.
Посочената
фактическа обстановка се установява от доказателствата приложени по делото, към
медицинското експертно досие на лицето С.Щ.С. и тези събрани в хода на проведеното досъдебно
производство № 23/14.08.2019 г. по описа на РС „Военна полиция“-Сливен и №
49-РП/16.08.2019 г. по описа на ВОП-Сливен.
В протокол №
398/21.08.2019 г. за резултатите от разследване на злополуката, станала на
14.08.2019 г. със цивилен служител С.Щ.С., назначената със заповед №
РД-953/18.12.2018 г. на командира на военно формирование 26030 комисия е
посочила, че няма отклонения от нормалните действия и условия и материалния
фактор, свързан с тези отклонения; няма начин на увреждане и материалния
фактор, причинил увреждането; няма допуснати нарушения на нормативни актове;
няма лица, допуснали нарушенията или на които се предлага търсенето на отговорност.
Осигурителят
военно формирование 26030-Безмер е подал Декларация за трудова злополука с вх.
№ 5101-28-34/21.08.2019 г. на ТП на НОИ-Ямбол.
В тази връзка и
на основание чл.58, ал.2 КСО комисия, определена със заповед
№1015-28-9/15.01.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Ямбол, е извършила
разследване на злополуката, станала на 14.08.2019 г. с С.Щ.С., резултатите от
което са отразени в Протокол № 5103-28-2/21.04.2021 г. и е направен
извод, че основните заболявания на лицето С. С. трудно биха могли да се
обвържат с факторите на работната среда и работният процес, при който той се е
трудил.
С писмо изх. №
1029-28-480/22.04.2021 г. ТП на НОИ-Ямбол изпратило на ТЕЛК-Ямбол горния
протокол ведно с приложените писмени доказателства за произнасяне с експертно
решение за причинната връзка, което да бъде върнато за квалифициране на
злополуката.
С Експертно
решение № 0773/14.05.2021 г. ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ ”Св.Пантелеймон”-Ямбол не признава причинна връзка между
трудовата злополука и настъпилата смърт на лицето С.Щ.С. съгласно чл.66, ал.1 и
чл.74 от Наредба за медицинската експертиза.
По жалба на Е.И.П.,
съпруга на починалия С.Щ.С., с Експертно решение №1482/118 от 22.07.2021 г.
НЕЛК по Специализиран състав по Вътр., Белодробни и
ССЗ потвърждава Експертно решение № 0773/14.05.2021 г. на ТЕЛК общи заболявания
към МБАЛ ”Св.Пантелеймон”-Ямбол и не приема причинна
връзка трудова злополука.
По делото по
искане на оспорващия е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от специалист по вътрешни
болести и кардиология, която дава заключение по въпроса „Имало ли е данни наследодателя на жалбоподателя
да е бил лекуван или да е имал заболявания, които да са известни и да имат
пряко отношение към смъртта му?“.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК
във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закона
за здравето (ЗЗ).
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
оспорване пред Административен съд Ямбол е Експертно решение №1482/118 от
22.07.2021 г. на НЕЛК по Специализиран състав по Вътр.,
Белодробни и ССЗ, с което потвърждава Експертно решение № 0773/14.05.2021 г. на
ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ ”Св.Пантелеймон”-Ямбол
и не приема причинна връзка трудова злополука.
В съответствие с
чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да
са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да
съответства с целта на закона.
Оспореното
решение на НЕЛК е постановено от компетентен колективен административен орган в
кръга на неговите правомощия по чл.103, ал.4 от ЗЗ и чл.51 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), при
изпълнение на изискванията на чл.4 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) за
писмена форма и реквизити.
В административното
производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават
издаденото решение, както и не са налице противоречия с материалноправните
норми или несъответствие с целта на закона.
С оглед на
особения характер на регулираните обществени отношения и тяхната значимост,
свързана със здравето на гражданите, законодателят е предвидил строго
регламентирана процедура, намерила подробна уредба в Наредба за медицинската
експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи. В тези два подзаконови нормативни акта е посочена точно процедурата
по установяването на временна неработоспособност, като и двата органа /ТЕЛК и
НЕЛК/, действат в условията на обвързана компетентност. При наличието на
определени законови предпоставки, органът има конкретно поведение, посочено в
правилника и наредбата.
По силата на
чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия се произнася
с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен
съобразно водещата диагноза.
Нормите на
чл.18, ал.3 и ал.4 ПУОРОМЕРКМЕ предвиждат, че всеки специализиран състав
включва не по-малко от трима лекари, от които един е председател на състава,
като в специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност
по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.
В настоящия
случай решението е постановено от НЕЛК – Специализиран състав по Вътр., Белодробни и ССЗ, което обуславя неговата
компетентност.
От своя страна
съобразно чл.101, ал.7 ЗЗ принципите и критериите на медицинската експертиза,
редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на
увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на
професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска
експертиза по чл.103, ал.3 от ЗЗ се определят с наредба на Министерския съвет.
По силата на чл.66, ал.1 НМЕ при внезапно починало
лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на
наличната медицинска документация и протокола от аутопсията.
Съгласно чл.73,
ал.1, т.1 НМЕ териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по
причинната връзка въз основа на следните документи при трудова злополука –
разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова
или заместващо го съдебно решение; при нетравматично увреждане и по искане на
ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е
настъпила по-късно от деня на злополуката – протокол за разследване на
злополуката.
В съответствие с
това, с чл.45, ал.1 и чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ с оспореното решение НЕЛК, въз
основа на медицинската и друга документация по преписката, е извършила частична
експертиза за установяване на причинната връзка и се е произнесла само по този обжалван
повод, който е предмет на разглеждане и в решението на ТЕЛК.
За да постанови
акта си НЕЛК се мотивира, че установената при аутопсията стенозираща
коронаросклероза с дифузна кардиосклероза
не е внезапно възникнало събитие, а е многофакторно
заболяване, което се дължи на множество и различни рискови фактори, които
постепенно във времето, а не внезапно довеждат до патологични промени в
коронарните съдове и до клинична изява-в случая Скоропостижна сърдечна смърт,
като клиничен дебют на установената патологоанатомично коронарна атеросклероза,
като установената ексцесивна хипертрофия на стената
на лявата камера, папиларните мускули и трабекулите също не е внезапно възникнало събитие и че
приживе пострадалият е страдал от вероятно нередовно лекувана Хипертонична
болест, стенозираща коронаросклероза
с дифузна кардиосклероза. Според комисията не може да
се приеме, че обстоятелствата на пострадването и условията на труд са причина
за установените при аутопсията напреднали хронични патологични промени на сърцето-ексцесивна хипертрофия на стената на лявата камера,
папиларните мускули и трабекулите
и стенозираща коронаросклероза
с дифузна кардиосклероза, които в своята еволюция са
довели до клинична изява-Скоропостижна сърдечна смърт,като клинична форма на
установената и приета при аутопсията Хронична исхемична
болест на сърцето.
Въз основа на това
и в съответствие с чл.73, ал.2 от НМЕ, НЕЛК не приема причинна връзка между
обстоятелствата на пострадването и условията на труд и болестно обусловената
смърт на пострадалия (установена патологоанатомично Хипертонична болест с ексцесивна хипертрофия на лявата камера,стенозираща
коронаросклероза с дифузна кардиосклероза,хронична
исхемична болест на сърцето с клиничен дебют
Скоропостижна сърдечна смърт).
Спорно между
страните е обстоятелството представлява ли смъртта на С.Щ.С. трудова злополука
по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, доколкото с оспореното експертно решение на
НЕЛК не е призната причинна връзка "трудова злополука".
Според легалната
дефиниция на чл.55, ал.1 КСО трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.
В този смисъл
основните й белези са, че е внезапно, непредвидено и спонтанно, увреждане на
здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху
човешкото тяло или организъм и за да е налице трудова злополука, следва да е
доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно
настъпилото увреждане.
В случай като
настоящия, когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието
на причинна връзка между него и извършваната работа по силата на чл.60, ал.2 КСО се установява от ТЕЛК и/или НЕЛК, които при внезапно починало лице се
произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация
и протокола от аутопсията с оглед посочената по-горе норма на чл.66, ал.1 НМЕ.
В същата връзка
по аргумент от §1, т.36 от ДР на Закона за здравето, според който "Вид и
степен на увреждане" е състояние на хронично травматично или нетравматично
увреждане (болест), при които лицето в нетрудоспособна възраст е с траен
функционален дефицит на съответен увреден орган или система, то термина
"нетравматичното увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а
по определение болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена
дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в
него.
Съгласно чл.73,
ал.2 НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 КСО
патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество,
включително епилепсия, хронична исхемична болест на
сърцето (всички клинични форми, включително миокарден
инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно
налягане, душевни болести.
От приложените
по делото аутопсионен протокол, експертните решения
на ТЕЛК и НЕЛК, безспорно се установява, че лицето е имало посочените в тези
документи заболявания, които са съществували и са се развивали преди
настъпването на трудовата злополука. Установената причина за смъртта е острата
сърдечно-съдова недостатъчност на базата на настъпилото остро ритьмно-проводно нарушение на сърцето, вследствие развилата
се дифузна кардиосклероза при хронична исхемична болест на сърцето, а приживе е страдало от хипертонична болест с
ексцесивна хипертрофия на стената на лявата камера и
от стенозираща коронаросклероза,
дифузна кардиосклероза, хронична обструктивна
бронхобелодробна болест с хроничен мукопуролентен бронхит с обструктивен
емфизем на белите дробове и стеатоза
на черния дроб.
С оглед представените
по делото писмени доказателства следва да се приеме, че липсва юридически белег
на трудовата злополука и по-конкретно причинната връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат-настъпилата смърт, защото за да е налице трудова
злополука, е необходимо резултата да е пряка последица от внезапното увреждане
и не трябва да се дължи на други причини.
В случая наличните
към момента на смъртта и нелекувани заболявания обосновават прилагането на
разпоредбата на чл.73, ал.2
от НМЕ, която изключва хроничната исхемична
болест на сърцето във всичките й клинични форми от приложното поле на чл.55 КСО
и не го счита за внезапно увреждане на здравето.
Посоченото се
подкрепя и от заключението на неоспорената от страните съдебно-медицинската
експертиза, което съдът приема за компетентно, обективно и правилно, че има
вероятност лицето да е страдало отхипетрофична кардиомиопатия, т.е. заболяване, определящо се като
задебеляване на лявокамерната стена и не може да се
обясни само с абнормни условия на натоварване, в
случая с хипертонична болест, което без да е имало клиника и придружаващи ЕХОКГ
и Холтер ЕКГ трудно може да бъде доказано.
Не могат да
бъдат споделени и доводите на оспорващия за порочност на атакуваното решение,
т.к. неосигурената възможност за запознаване с материалите от извършеното разследване
не е в кръга на действията и компетентността на НЕЛК, за да се вменява в нейно
нарушение или да се разглежда в настоящото производство.
На второ място местонахождението
на пострадалия след работа на мястото на полагане на труд е едно от императивните
изисквания, за да се приема наличието на трудова злополука, но не е достатъчно
и не покрива всички елементи от описания в чл.55, ал.1 КСО сложен фактически
състав, който следва да бъде безспорно установен в неговата пълнота и което в
случая не е налице.
На трето място,
при констатираните заболявания и предвид чл.73, ал.2
от НМЕ не е въпрос на преценка, т.к. нормата е императивна и
конкретно посочва кои заболявания изключват приложението на чл.55, ал.1 КСО, а
установената хронична исхемична болест на сърцето е
едно от тях.
На четвърто
място обстоятелството смъртта да е настъпила при и по повод и въз връзка с
полагането на труд, т.е. да се дължи на факторите на работната среда и работният процес, при които пострадалия се е
трудил, не се установява нито от
събраните в хода на проверката, разследването и административното производство
пред ТЕЛК и НЕЛК доказателства, нито такива се ангажират от оспорващия в хода
на съдебното дирене.
На пето място
факта, че стотици хиляди хора с посочените в обстоятелствената част на
разпореждането на ТЕЛК и възприети от НЕЛК заболявания преживяват до дълбока
старост, е вероятна статистика която не може да обоснове мотивирани правни
изводи във връзка с индивидуален случай, а още по-малко самостоятелно да докаже
трудова злополука при наличието на конкретна нормативна регламентация.
В този смисъл
въпреки дадените възможности и уважени искания жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да установят твърденията му или да опровергаят
констатациите и изводите в атакуваното експертно решение на НЕЛК.
Предвид
посоченото решението на НЕЛК е законосъобразно, т.к. е издадено от компетентен
орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствените
правила, не противоречи на материалния закон, и е съобразено с целта на закона,
поради което жалбата като неоснователна трябва да се отхвърли.
При този изход
на делото и в съответствие с направеното искане жалбоподателят следва на
основание чл.143, ал.3 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ да заплати на ответната страна направените
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, като искането в разликата му до 300 лева да бъде отхвърлено
предвид извършените от процесуалния представител действия и неучастието му в
проведените съдебни заседания.
Водим от
горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Е.И.П. *** против Експертно решение
№1482/118 от 22.07.2021 г. на НЕЛК по Специализиран състав по Вътр., Белодробни и ССЗ, с което потвърждава Експертно
решение № 0773/14.05.2021 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ ”Св.Пантелеймон”-Ямбол и не приема причинна връзка трудова
злополука.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 АПК Е.И.П. *** да
заплати на Национална експертна лекарска комисия–гр.София, бул.”А.И.Е.Г.№
15 направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева, като отхвърля искането в
разликата му до 300 (триста) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се чете