Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4501
гр.
Пловдив, 21.12.2018 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на пети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16787 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от ЗД „Бул Инс” АД, с която е предявен осъдителен
иск срещу Община Пловдив.
Ищецът
твърди, че сключил договор за имуществена застраховка “Автокаско” на лек
автомобил „***“ с рег.№ ***. Твърди, че на 29.04.2014 г. – в срока на действие
на застрахователното правоотношение, в ***, „***“ с рег.№ ***, управлявано от К.Д.М.,
преминало през необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което
настъпило ПТП с материални щети по автомобила. Застрахователното събитие било
констатирано с протокол за ПТП. След като застрахователят бил уведомен за настъпване
на щетата била образувана преписка по щета № ***. Описани били и констатирани
причинени щети на автомобила. Било
калкулирано, че щетите причинени на автомобила са в размер на 488 лв., поради
което било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 488 лв.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът
Община Пловдив, тъй като същият е собственик и стопанин на общинския път, на
който е настъпило ПТП-то. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в
негова полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира сумата от 503 лв. – изплатеното обезщетение и 15 лв. за
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
09.05.2018 г. до окончателното погасяване. Моли искът да бъде изцяло уважен.
Претендира разноски.
Сочи
банкова сметка ***: IBAN: ***.
Ответникът ангажира отговор в срок. Оспорва иска по
основание и размер. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва се
наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
застрахования. Оспорва се на посочената дата и място в исковата молба да е била
налице необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Оспорва настъпването
на ПТП, на описаните в исковата молба щети, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка и механизма на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване. Водачът се движил с несъобразена скорост, както и не спазвал
действащите правила за движение, пътната обстановка и атмосферните условия. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на ищеца.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 213, ал.
1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД;
По
делото е представена застрахователна полица № *** от 15.10.2013
г. за застраховка Автокаско на л. а. „***“ с
рег.№ ***, собственост на „Уникредит Лизинг“ АД, за период 27.10.2013 г. –
26.10.2014 г. Представена е счетоводна справка относно извършени плащания по
застрахователното правоотношение /л. 29/.
От протокол
за ПТП № *** г. се
установява, че на 29.04.2014 г. л. а. „***“ с рег.№ *** се е движил в лявата
лента на ***, гр. П., като в
района на бул. „***“ № ** предно дясно колело на автомобила попада в непредвидимо,
необезопасено препятствие на пътното платно – нарушено пътно покритие, при
което е била увредена предна дясна гума на автомобила Пирели с джанта.
Във връзка с
инцидента собственикът на автомобила е уведомил писмено ищеца за настъпилото
застрахователно събитие, по повод на което е била образувана преписка по щета №
***. По делото е приложен опис-заключение на претенцията по щетата и
ликвидационен акт, с които причинените на л. а. „***“ с рег.№ *** вреди са
оценени на 488 лв. Представен е приемо-предавателен протокол към лизингов
договор № *** г. между
„М-Корект-Д“ ЕООД и „Уникредит Лизинг“ АД – клон П. за л. а. „***“, с
шаси ***. Представено е пълномощно от „Уникредит Лизинг“ АД – клон Пловдив, с
което се упълномощава „М-Корект-Д“ ЕООД да го представлява пред ЗД „Бул Инс” АД
по щета № ***, както и застрахователното обезщетение по щетата да бъде
изплатено „М-Корект-Д“ ЕООД. Представена е фактура № *** г., от
която се установява, че „М-Корект-Д“ ЕООД е закупил от „Фулда-България“ ООД
гума пр. дясна *** 7 mm. От платежно нареждане от дата 11.09.2014 г. от ищеца се установява, че
е изплатена на „„М-Корект-Д“ ЕООД сумата в общ размер на 488 лв. по процесната
щета. Представена
е и регресна покана, съдържаща покана до ответника да заплати на ищеца изплатеното
застрахователно обезщетение и сумата от 15 лв. за ликвидационни разноски.
Свидетелят
К.Д.М. /водач на автомобила при настъпване на процесното ПТП/ посочва, че през
2014 г. на „***“ в гр. П. управлявайки л. а. „***“ с рег.№ *** преминал през
дупка. Управлявал автомобила със скорост в рамките на позволената. липсвало
означения на дупката, като от навлизането в дупката се нанесли щети на
автомобила – една от предните гуми се балонирала.
От
заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, неоспорена от страните, се
установява, че механизма на произшествието е следният – на 29.04.2014 г. л. а.
„***“ с рег.№ *** се е движил в лявата лента на „***“, гр. П., като в района на
бул. „***“ № ** предно дясно колело на автомобила
попада в непредвидимо, необезопасено препятствие на пътното платно – нарушено
пътно покритие (дупка с размери 30 см./25 см./10см.), при което е била увредена
предна дясна гума на автомобила. Между механизма на ПТП и щетите от техническа
гледна точка има пряка причинно-следствена връзка. Това бил най-вероятният
механизъм на ПТП и повредите на автомобила съответствали по характер и големина
на механизма и повредите, описани в констативния протокол за ПТП. Пазарната
стойност на причинените вреди на автомобила към датата на настъпване на ПТП е 584
лв. Разликата между изплатеното и изчисленото обезщетение в поради приложения
от застрахователя коефициент на овехтяване на гумата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ встъпва в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Макар че в правната
норма, регламентирана в чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, не е предвидена правната
възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да
встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна
отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния
резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че
суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице
основания за нея.
Ангажирането
на отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:
1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ.
От
събраните доказателства се установява, че на 29.04.2014 г. по време на
действието на сключения между ищеца и застрахования договор за застраховка „Каско”
е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение. Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
Община Пловдив.
Не се споделят възраженията на ответника, че по делото не е доказано действащо застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования за процесния лек автомобил. Наличието на застрахователно правоотношение със собственика на автомобила се установява категорично от застрахователна полица № *** от 15.10.2013 г. за застраховка Автокаско на л. а. „***“ с рег.№ ***, собственост на „Уникредит Лизинг“ АД, за период 27.10.2013 г. – 26.10.2014 г. Настъпилото събитие е в периода на застрахователното събитие. Действително в протокола за ПТП е посочен друг застрахователен договор, а именно номерът на застрахователната полица на процесния автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗД „Бул Инс“ с №***. Обстоятелството, че посочената застраховка касае „Гражданска отговорност“ се установява от извършената от съда служебна справка на интернет страницата на Гаранционен фонд. Представената застрахователна полица по застрахова Автокаско по делото не е оспорена от ответника. От събраните по делото доказателства - уведомление за щета, опис на щета, ликвидационен акт и пр., е видно, че никоя от страните по застрахователния договор не е оспорвала действителността и съществуването на такъв за периода на произшествието. Оттук съдът намира за установено, че процесният автомобил е застрахован по застраховка Автокаско по застрахователна полица № *** от 15.10.2013 г. към ЗД „Бул Инс“.
Не
е оспорено с отговора на исковата молба застрахованият да е заплатил
застрахователните вноски по сключения договор за застраховка. Освен това по
делото са представени и доказателства за заплащането на застрахователната
премия /л. 29/. Представеният документ, а и самото плащане, не са оспорени от
ответника, поради което и съдът намира това обстоятелство за доказано по
производството.
Съгласно
представения по делото протокол за ПТП № *** от
29.04.2014 г., л. а. „***“ с рег.№ *** преминава през дупка в района на гр.
Пловдив, бул. „***“ № **. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ
и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не
са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка
с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани
експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./.
В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и
главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК
доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.
Механизмът,
посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ, поради което при
оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и
съвпада с посочения в исковата молба от ищеца. Освен това експертът по САТЕ
заявява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила е налице
причинно-следствена връзка от техническа гледна точка. В тази насока и свидетелските
показания на свидетеля-очевидец, а именно водачът на увредения автомобил К.Д.М.,
чийто показания съдът кредитира, като логични, последователни и
безпротиворечиви, въпреки изминалия дълъг период от време от настъпването на
ПТП.
Съгласно
чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със
законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила
неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Като безспорно по делото е
отделено обстоятелството, че поддръжката на процесния пътен участък е
задължение на Община Пловдив. От
доказателствата по делото се установява, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило на пътен участък, находящ се в територията на град Пловдив. С оглед на данните в протокола за ПТП,
потвърдени от показанията на разпитания свидетел, който е управлявал процесния
авотомобил, е установено настъпването на застрахователното събитие във
вътрешността на града - на точно посоченото
в протокола за ПТП място. Следователно именно ответната община е задължена във
връзка с поддържането на този пътен участък.
Ответникът
носи отговорност, тъй като е длъжен да осигури безопасността на движението по
пътищата, в което имплицитно се включва задължението да обозначи и сигнализира
всяко възможно препятствие (чл. 167, ал.1 ЗДвП). Доколкото общината като юридическо
лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея
лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди
в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е
породена деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване
на вредите.
Причинно-следствената
връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение и
претърпените вреди, се установява от приетото заключение на САТЕ. Вещото лице е
категорично, че повредите на автомобила съответствали по характер и големина на
механизма и повредите, описани в констативния протокол за ПТП.
Обхватът
на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението,
което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. При претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, регресното право на
ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно
кредитираното заключение на САТЕ, пазарната стойност на причинените на
автомобила вреди към настъпване на ПТП, е 584 лв., като дори при прилагане на
коефициента за овехтяване на гумата /85 %/ се получава сума в размер на 496.40
лв., т. е. в размер по-голям от претендирания и изплатения от застрахователя. Ответникът
не е оспорил обстоятелството, че застрахователят е заплатил дължимото
обезщетение по сключената застраховка, което се установява от представеното платежно
нареждане от 11.09.2014 г. Относно изплащането на сумата на лизингополучателя е
представено изрично пълномощно, с което на лизингополучателя е учредено това
право от собственика на автомобила „Уникредит Лизинг“ АД – клон П.
– л. 22 от производството пред СРС. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на извършеното плащане от 488 лв. Към тази
сума следва да се прибавят и 15 лв. ликвидационни разноски, които представляват
обичайни разноски и са дължими от Общината, която отговаря за поддържането на
общинската пътна мрежа. Обичайните разноски са дължими на основание чл. 213,
ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./. Макар и да липсват доказателства за размера на
ликвидационните разноски,
доколкото основанието на претенцията е
доказано, а противната страна не е оспорила претендирания размер,
претенцията следва да бъде уважена в пълния размер от 15 лв., тъй като
тя съответства на обичайния размер
на разноските /арг. от чл. 162 ГПК/.
Не се
доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на ответника за
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. С доклада по делото е указано на ответника на основание
чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за съпричиняване от страна на
водача на автомобила, но доказателства от ответника в тази насока не са
ангажирани по делото.
Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. Твърдението за съпричиняване е недоказано. В дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Няма данни по делото наличието на дупката на
пътното платно, да е било по някакъв начин означено или сигнализирано.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това по делото от свидетелските показания
на свидетеля М. се установи с категоричност, че водачът на автомобила се е
движил със съобразена скорост, съобразно пътната обстановка.
Възражението
за настъпила погасителна давност е неоснователно. Вземането
на суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок и този срок
започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение /т. 14 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на ВС/. Обезщетението е заплатено
на 11.09.2014 г. и от тази дата започва да тече петгодишният давностен срок.
Исковата молба на производството пред СРС е подадена на 09.05.2018 г., като към
тази дата петгодишният давностен срок не е изтекъл. Предвид прекъсването на
давността и спирането на давността да тече по време на висящото производство
/чл. 115, ал. 1, б „ж“ ЗЗД/, възражението на ответника е неоснователно.
Поради изложеното предявеният иск е основателен и доказан за
пълния предявен размер, а именно – 503 лв.
Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законна лихва върху уважения размер на главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат единствено на
ищеца. Ищецът e представил списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата на следните разноски: 50 лв. - държавна такса, 140
лв. - депозит за вещо лице, 15 лв. – депозит за свидетел и 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Няма данни да е уговорено и заплатено ДДС върху
адвокатско възнаграждение /виж определение
№ 326 от 03.07.2017 г. по ч. т. д. № 1112/2017 г. на I т. о. на ВКС/. ДДС
не е начисляван и не е заплащан от страната – виж договор за правна защита и
съдействие на л. 2, в който изрично е посочено, че сумата за адвокатско
възнаграждение не включва ДДС, поради което и не може да бъде част от дължимите
разноски. На ищеца следва да се присъдят разноските в размер на 505 лв.
Така
мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 ЗЗД, сумата от 503 лв. – главница, представляваща сбор от сумата от 488 лв. - регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ***
от 15.10.2013 г., за причинени щети на л. а. „***“ с рег.№ ***, в резултат на
настъпило пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.04.2014 г. в гр. П., *** „***“ № **,
поради попадане на автомобила при движение в необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно, и от сумата от 15 лв. - ликвидационни разноски за определяне
на застрахователното обезщетение, ведно със законната
лихва върху уважения размер на главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 505 лв. – разноски по
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ