Определение по дело №7767/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260371
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20201100507767
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 18.09.2020 год.

                                                                                                                       

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в закрито заседание на осемнадесети септември

две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                  председател: жаклин комитова

                                                                       членове: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                      РУМЯНА СПАСОВА

                                                        

като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д. № 7767 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274 – 279 ВР. ЧЛ. 435, АЛ.2, Т.7 ОТ ГПК.                           

Образувано е по частна жалба вх. № 16955 от 16.06.2020 г., допълнение към жалба с вх. № 118391/ 06.07.2020 г., както и уточняваща молба с вх. № 80988/ 07.08.2020 г. на И.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски по изпълнително дело № 20208630400948,  обективирано в съобщение за образувано изп. дело изх. № 16184/23.04.2020 г.  на  ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ.  Жалбоподателят поддържа твърдение, че посоченият в споменатото постановление размер на разноските за процесуално представителство на взискателя е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на осъществените изпълнителни действия. Твърди, че е внесъл сумата от 356, 32 лв. След направена корекция от страна на ЧСИ се е установило, че дължи сума в размер на 142,04 лв. Посочва, че липсват доказателства па ЗДДС.  Позовава се и на несъразмерност на възбраненото имущество, съгласно чл. 442а, ал. 1 от  ГПК.

           Взискателя „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, е депозирал отговор по жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че са извършени отделни действия по събиране на вземането извън депозирането на молба за образуване на изпълнително дело.

           ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.

 

           Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

             Жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в предвидения от закона срок и от страна на формално надлежно легитимиран правен субект – доколкото последния е  конституиран в качеството на длъжник по изпълнението в изпълнителния процес.

              Макар и наименовано "жалба", искането на жалбоподателя (длъжник по изпълнението), представлява искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение и разноските по ТТР към ЗЧСИ.

            Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на юрисконсултското  възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство.  Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

            Действително, разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК дава право на длъжника да обжалва пред окръжния съд разноските по изпълнението, но по строго определен процесуален  ред за упражняване на това право.  Настоящата жалба е преждевременно предявена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по направеното искане с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК - чрез изрично постановление, което следва да бъде съобщено на страните в изпълнителното производство, и едва тогава, би могло евентуално да се обжалва постановлението му по предвидения за това в закона ред и в съответния срок.

 

          Относно твърденията за несъразмерност на възбраненото имущество следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 442а от ГПК не предвижда право на обжалване отказа на съдебния изпълнител да уважи възражението, нито такава процесуална възможност се извежда от чл. 435, ал. 2 от ГПК,  към която липсва препращане. От изчерпателността на посочените в чл. 435, ал. 2 от ГПК и чл. 435, ал. 3 от  ГПК действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, следва, че посоченото действие не подлежи на обжалване и това предпоставя недопустимост на жалбата в тази й част.

 

       Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 16955 от 16.06.2020 г. на И.Г.В., ЕГН ********** с адрес *** срещу Постановление за разноски по изпълнително дело № 20208630400948, обективирано в съобщение за образувано изп. дело изх. № 16184/23.04.2020г.  на  ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ с доводи за прекомерност на разноските.

УКАЗВА НА СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ за задължението му да се произнесе изрично по релевираните  в жалбата доводи, съставляващи искане по чл.78 ал.5 от ГПК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, с частна жалба, която може да бъде подадена  в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.

                       

 

 

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                           2.