РЕШЕНИЕ
№12
Гр.Русе, 29.01.2018г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публично съдебно заседание на 23 януари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Ева Д. като разгледа докладваното т.д.№367 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иска е с
правно основание чл.422 ГПК
Постъпила е искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в град София, район *** срещу Ж.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес ***. Предявени са обективно и
кумулативно съединени установителни искове за
установяване съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по договор за
банков кредит от 04.10.2007г. и анекс към него от 15.10.2007г., за просрочена
главница в размер на 35 886,39 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 18.05.2016г.; договорна възнаградителна
лихва в размер на 11 196,18 лева за периода от 25.04.2013г. до
01.02.2016г.; договорна наказателна лихва върху падежирали
главници в размер на 482,27 лева, за периода от 25.05.2013г. до 25.01.2016г.,
договорна наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на
1998,96 лева, за периода от 02.02.2016г. до
17.05.2016г.; комисионна за управление дължима съгласно чл. 4.5 във вр. с чл. 4 от процесния договор,
в размер на 527,09 лева за периода от 25.10.2013г. до 25.10.2015г.,
включително и разходи за нотариални
покани и констативни протоколи към тях в размер на 164 лева. За исковите
претенции е издадена Заповед № 1686 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.05.2016г., по ч.гр.д. № 2951/2016г. по
описа на РРС. Претендира направените разноски в заповедното производство и
направените по делото разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права на ищеца е парично вземане на ищеца от ответника, на основание договор за
банков кредит от 04.10.2007г. и
анекс № 1 от 15.10.2007г.. Ищецът твърди, че ответницата не му е
заплатила дължими вноски за периода от 25.05.2013г. до 25.01.2016г.. За това е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с нотариална
покана, която е връчена на ответницата на 02.02.2016г.
и от тази дата целият размер на кредита е станал предсрочно изискуем,
включително и в частта за възнаградителни лихви и
такси. На 18.05.2016г. банката е предприела действия за принудително събиране
на вземанията си като е подала заявление и е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1686/31.05.2016г., по
ч.гр.д. № 2951/2016г., по описа на РРС. Длъжникът е подал в срок възражение за недължимост на сумата срещу заповедта за изпълнение и ищеца е предявил в едномесечен срок,
положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си по договора за банков кредит. Ищецът иска от съда
да установи, съществуване на вземането му, ведно със законната лихва върху
просрочената главница от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане, разноските в заповедното производство, както и
направените разноски в исковото производство.
Препис от исковата молба
и приложените доказателства е изпратен
на ответника, съобщението е връчено лично на ответника на 31.01.17г.. В
срока по чл. 367, ал. 1 е подал отговор на исковата молба, чрез адвокат Р. К.
Твърди, че иска е допустим, но неоснователен, както по основание така и по
размер. Счита, че включването на стойност на банковия ресурс/СБР/ е недопустимо
и противоречи на разпоредбите на чл. 58, т. 2 ЗКИ, във вр.
с чл. 145 от ЗЗП. Прави възражение за недействителност, на основание чл. 143,
във вр. с чл. 145, ал. 2, във вр.
с чл. 146 от ЗЗТ, което води до нищожност на клаузи от договора: чл. 4.1., чл. 4.2., чл. 4.6. наказателната лихва при
забава се определя върху цялата усвоена и непогасена главница, чл. 4.8, чл. 4.10, изр. последно във вр.
с чл. 76 ЗЗД и чл.
10.1, които противоречи и на чл. 11,1. Твърди, че условията на договора не са
индивидуално договорени, защото условията са установени предварително от
банката. Счита, че е налице значително завишаване на цената на услугата, без да
е предоставена възможност на ответницата да се откаже от договора. Счита, че
исковата претенция за наказателна лихва в размер на 1998,96 лева е недопустима.
На следващо място твърди, че договора съдържа уговорка за предсрочна
изискуемост. На следващо място твърди, че е неоснователна претенцията зап законна лихва при условие, че е договорена възнаградителна лихва. Оспорва претенцията от 164 лева,
представляваща дължими разходи за нотариална такса. Твърди, че в разпоредбата
на чл. 12.7 от договора е уреден начина на уведомяване между страните. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на санкционната надбавка в
размер на 12 пункта. В условията на евентуалност е направено възражение за
изтекла погасителна давност, но не уточнява за кое от задълженията, главница,
лихви, такси или разноски. Претендира
разноски за исковото производство.
В законоустановеният
срок е постъпила допълнителна искова
молба. Процесуалният представител на ищеца, счита, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са изискуеми 31 неплатени
вноски по договора за банков кредит. Твърди, че упълномощаването е надлежно,
което се установява от т. 2 във вр. с т. 5 от
пълномощното на юр. П. Д. Пояснява исковата си молба и счита
твърденията за неравноправни и нищожни клаузи от договора за неоснователни и
недоказани. Представя нови писмени доказателства.
Препис от допълнителната
искова молба и приложените доказателства е изпратен на ответника, съобщението е връчено на ответника,
чрез съдебния адресат, който в срока по чл.
373, ал. 1 е подал отговор на
допълнителната искова молба,в която се
преразказва отговора на исковата молба.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.г.д.№2951/2016г.Русенският
районен съд на основание Заявление от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по чл.417
от ГПК е издал Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
срещу Ж.Д.Б. за сумата 35886.39 лева-главница по договор за банков кредит,ведно
със законната лихва от 18.05.2016г.,изискума редовна
лихва в размер на 11196.18 лева за
периода 25.05.2013г.до 01.02.2016г.,изискуема наказателна лихва в размер на
2481.23 лева за периода 25.05.2013г.до 17.05.2016г.,разход за нотариални покани
в размер на 164 лева,комисионна за управление за периода 25.10.2013г.до 25.10.2015г. в
размер на 527.09 лева,както и 1005.10 лева-разноски за държавни такси и 952
лева юристконсултско възнаграждение. Възражение срещу
издадената заповед за изпълнение е подала Ж.Д.Б.,която е и ответник по
предявения иск по чл.422 от ГПК.Видно от представения Договор за банков кредит
от 04.10.2007г. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД предоставя на кредитополучателя Живко
Д.Б. кредит в размер на 37395.55 лева,който ще бъде ползван за потребителски
нужди и е с краен срок на погасяване 25.09.2032 г.В чл.4.1,че за ползвания
кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на 11.25% за
целия срок на кредита.Лихвата представлява СБР /Стойността на банковия ресурс,определен
от банката/ плюс 6.25%пункта надбавка годишно.Направени са обяснения как се
формира Стойността на банковия ресурсПосочено е в
чл.4.2,че при промяна на пазарните условия,банката може едностранно да променя
лихвата в частта СБР,както вече е дефинирана.Новия лихвен процент влиза в сила
от датата,посочена в уведомлението до кредитополучателя.Това води и до нов
погасителен план на анюитетните вноски.Видно от
чл.4.5 от договора ежегодно на 25.10.от всяка година кредитополучателя заплаща
на банката комисионна за управление в размер на 0.5% върху непогасената част на
главницата по кредита,а в чл.4.6 е посочено,че при забава в плащането на
дължимите суми по кредита кредитополучателя дължи на банката обезщетение за
забава-наказателна надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно.Записано
е пояснение,че наказателната лихва представлява договорената лихва,увеличена с
наказателната надбавка.В чл.5.1 страните са уговорили начина на погасяване на
кредита,а именно на 300 равни анюитетни вноски,всяка
една в размер на 373.30 лева,с приложим годишен лихвен процент,дължими на 25
число от съответния месец,считано от 25.10.2007г.до 25.09.2032 г.,съгласно
погасителен план,който е неразделна част от договора.В чл.9.1 от договора е
посочено,че при неплащане от кредитополучателя,на която и да е вноска или част
от вноска за повече от 45 дни,от съответната дата на дължимото плащане,банката
има право едностранно с писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви
всички усвоени и непогасени суми,начислената лихва /наказателна лихва/ и
комисионните за предсрочно изискуеми-чл.10.2.В чл.8,8.1
от договора за обезпечение на всички вземания на банката по
договора,кредитополучателя се задължава да учереди в
полза на банката ипотека върху недвижим имот в с.Т.,община И.,обл.Русе с нотариален акт по дело №1636 от 04.10.2007г.По
делото е представен Анекс №1от 15.10.2007г.,съгласно който ответницата се
задължава да учреди в полза на банката ипотека върху недвижим имот в с.К.,ул.“***община
И.Страните са сключили и Анекс №2 от 29.03.2010г.,представен по делото.В него
са уточнени какви са просрочените вземания на банката и какви са следващите
плащания на ответницата.В чл.8 страните приемат по-детайлна дефиниция на
„Стойност на банковия ресурс“.Поради незаплащане вноски по кредита от
25.05.2013г.до 25.10.2015г.,банката е обявила всички суми по кредита за
предсрочно изискуеми.Изпратила е нотариална покана на ответницата,с която я
уведомява за предсрочната изискуемост на кредита,представена по делото.Видно от
Разписка №23 тази покана е връчена на ответницата на 02.02.2016г.т.е.преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК.По делото е приета съдебно-икономическа експертиза и допълнителна
такава,по която страните нямат възражения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, с правно основание чл.422, ал.1 вр. 414, ал.1 ГПК. Предявен е от заявител, в законния
едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Ответник по иска е оспорилият заповедта длъжник.
При разглеждането на положителния
установителен иск по чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответниците-длъжници-възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищеца твърди, че ответника не е
изпълнил задълженията си по договор за кредит, в резултат на което последният
бил обявен за предсрочно изискуем. Моли съдът да уважи установителния
иск както е предявен за описаните суми за главница,лихви и такси.
Според съда отговора на първият
въпрос е положителен, а съображенията му за това са следните: От заключението
на съдебно-икономическата експертиза се установява,че ответницата е спряла
плащанията по кредита от 14.10.2014г.-датата на последното плащане от 140
лева,с която са погасени частично задължения за м.май 2013г.В чл.10.2 и чл.11.1
от сключения между страните Договор за
банков кредит е записано кога задълженията по този кредит стават предсрочно
изискуеми. В изпълнение на това
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е уведомила за това кредитополучателката
с нотариална покана,получена от нея на 02.02.2016г.Това
е станало преди подаване на заявлението от банката за издаване Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК-същото е с дата 18.05.2016г.Поради това Русенският
районен съд законосъобразно е издал Заповед за изпълнение на задължения за
вземания на парични суми №1686/2016г.по чгд №2951/2016г.Видно
от представения по делото Договор за банков кредит от 04.10.2007г.“Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД е предоставила на Ж.Д.Б. кредит в размер на 37395.55 лева,който
ще бъде използван за потребителски нужди и е с краен срок на погасяване2032 г.Според
заключението на вещото лице тази сума е усвоена от ответницата на 16.10.2007г.по
разплащателната и сметка,посочена в чл.3 от договора.Същата е започнала
изпълнение на задълженията си по договора,като първото плащане е извършено на
16.10.2007г.в размер на 747.91 лева-еднократна комисионна,първата погасителна
вноска е платена на 25.10.2007г. в размер на 127.88 лева.Последното плащане по процесния Договор за кредит е на 14.10.2014г.в размер на
140 лева,с която сума са погасени задължения за 2013г.Общия размер на платените
суми по договора за кредит и Анексите е 30600.21 лева до датата на подаване на
Заявлението пред Русенския районен съд.Тази сума отнесена по пера е както
следва:за погасяване на главница-1509.16 лева,за погасяване на договорна лихва-27319.45
лева,за погасяване на наказателна лихва-106.95 лева,за погасяване комисионна за
управление-916.74 лева и за плащане еднократна комисионна-747.91 лева.Ответницата
чрез процесуалния представител прави възражение за недействителност на следните
клаузи от договора:чл.4.1,4.2,4.8,4.10,чл.4.6 и чл.10.1В чл.4.1чл.4.2 и чл.4.8
от Договора за банков кредит е записано задължението на кредитополучателя да
заплаща на банката годишна лихва в размер на 11.25% за целия период на кредита
и е пояснено как се съставя лихвата,като изрично е пояснено как се определя
стойността на банковия ресурс,която е променливата величина.Освен тези
пояснения с Анекс №2 от04.10.2007г.в чл.8 страните приемат по-детайлно
дефиницията на „Стойност на банковия ресурс“ по смисъла на чл.4 от договора.След
тези изключително дейлни разяснения ответницата
отново е подписала тази анекс и не може да се приеме,че тази клауза в договора
е неясна,неразбираема и формулирана по двусмислен начин-чл.145 ал.2 и чл.147
ЗЗП.Освен това според допълнителното заключение на вещото лице третия компонент
на СБР според Анекса „Допълнителни разходи“ не е оказал влияние върху
стойността на СБР при установените изменения на периода от 29.03.2010г.до
01.02.2016г.Този компонент липсва в дефиницията в договора.Спазвайки чл.4.1 от
договора банката както е завишавала,така и намалявала лихвения процент по
кредита,което е било в полза на ответницата.В чл.4.6 и чл.10.1 е определена
наказателната лихва,която е лихва за забава върху усвоената и непогасена
главница за времето на забавата.Тук много ясно е определено върху коя забавена
сума се дължи тази лихва и страните добросъвестно са я приели.В чл.4.10 е
посочен в случай на недостатъчно покритие на задълженията по какъв ред ще се
погасяват.С този текст ответницата
заявява кое от задълженията в какъв ред погасява и поради това няма
противоречие в чл.76 от ЗЗД.По тези съображения съдът счита,че тези клаузи не
противоречат на чл.143,145 и 147 от ЗЗП и не са недействителни.По делото няма
събрани никакви доказателства,от които да се направи извода,че липсва
индивидуална договореност по договора.Същия е подписан доброволно от
ответницата,което значи,че се е съгласила с всички клаузи в него и не са налице
предпоставките на чл.146 от ЗЗП.Нещо повече,след това е подписала и два анекса
към договора без възражения.Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон,за тези,които
са ги сключили.Ответницата е спряла да изпълнява задълженията си по договора и
съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза дължи на
банката главница в размер на 35886.39
лева,просрочена договорна лихва в размер на 11196.18 лева,размера на дължимата
наказателна лихва е 2474.96 лева и дължими комисионни за управление 527.42
лева.За дължимите суми не следва да се приеме възражението на ответницата за
изтекла давност,която е 5-годишна и която започва да тече от датата на подаване
на заявлението пред заповедния съд.
Ето защо съдът намира, че задължението на ответницата Ж.Д.Б.
е в размера посочен по-горе и установителния иск
следва да бъде уважен за сумата 35886.39 лева-главница,сумата 11196.18
лева-редовна лихва,сумата 2474.96 лева-наказателна лихва,сумата 527.09
лева-комисионна за управление,разход за нотариални покани и констативни
протоколи -164 лева и иска следва да се отхвърли в частта за наказателните
лихви до 2481.23 лева.
С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 1957.10лв. , както и сумата 2185.10
лева разноски за настоящата инстанция,от които 450 лева юристконсултско възнаграждение..
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Ж.Д.Б. ЕГН-********** ***,че ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД ЕИК *** сумата 35886.39 лева-главница по договор за кредит,сумата 11196.18
лева-договорна лихва за периода 25.05.2013г.до 01.02.2016г.,сумата 2474.96
лева-наказателна лихва за периода 25.05.2013г.до 17.05.2016г.,сумата 527.09 лева-комисионна за управление от
25.10.2013г.до 25.10.2015г.,сумата 164 лева-разход за нотариални покани и
констативни протоколи,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
по ч.г.д.№2951/2016г.на Русенския районен съди ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
ОСЪЖДА Ж.Д.Б. ЕГН ********** *** да заплати на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК *** сумата 1957.10 лева разноски за заповедното
производство и сумата 2185.10 лева разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: