О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………., 21.02.2020 г., гр. Белоградчик
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 - ти
състав, в закрито заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия : БОЖИДАРКА
ЙОСИФОВА
разгледа докладваното
от съдия ЙОСИФОВА гр.дело № 44 по
описа за 2020 г.:
Делото е образувано по Молба на Л.М.Г.,
с посочен в молбата адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. С.С. от ВАК. Иска
се, съдът да постанови съдебно решение, с което на осн. чл. 14 ЗЛС, да обяви
смъртта на наследодателя на молителката – Иван Нешов Цеков, роден на *** г. и починал на
19.08.1966 г.
Съдът, при служебната проверка на
молбата, преди насрочване на делото, като взе предвид изложените в молбата
обстоятелства, намира следното:
С молбата се иска от съда да
обяви смъртта на наследодателя на молителката по реда на чл. 14 ЗЛС.
Същевременно, от изложението на обстоятелствата, се навежда извод за друг вид
търсена от съда защита – такава по чл. 542 ГПК – установяване на факт с правно
значение и съставяне на акт за смърт на наследодателя на молителката.
Предвид разпоредбата на чл. 14 ЗЛС, след като
изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за
отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован,
обявява неговата смърт.
Съгл. чл. 550 ал. 1 ГПК, в закрито
заседание съдът постановява да се съберат сведения за отсъстващия от
неговите близки, от общината, района или кметството, от Министерството на
вътрешните работи и от всеки друг подходящ източник, а по смисъла на ал.2, съдът
изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района или
кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди
изчезването.
В случая, в Молбата, се твърди,
че наследодателят на молителката е починал на 19.08.1966 г. в с. Плешивец, общ.
Ружинци, обл. Видин, където е и погребан на 20.08.1966 г. Във връзка с горните
твърдения, е поискано от съда, да допусне до разпит свидетел, който с
показанията си да установи гореизложените обстоятелства – „че Иван Нешов
Цеков, е починал в дома си на адреса в с. Плешивец, на 19.08.1966 г. и е
погребан на 20.08.1966 г. в с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин“.
Така, предвид изложените в
молбата обстоятелства, по никакъв начин не се покриват критериите на
производство за обявяване на смърт на лице. Не са налице предпоставките на чл.
549 и чл. 550 ГПК – лицето да е изчезнало, отсъстващо продължителен период от
време и за него да не са налице сведения къде е в продължение на пет години.
Напротив, в молбата се сочи, че
наследодателя на молителката е живял, починал и погребан в с. Плешивец, общ. Ружинци,
обл. Видин, като дори е посочена и конкретна дата на смъртта му.
Поради това, съдът приема, че
предвид изложените в молбата
обстоятелства, е сезиран с искане за произнасяне по реда на чл. 542 ГПК
– установяване на факт с правно значение и искане за постановяване на решение
за съставяне на акт за смърт, а не по чл. 14 ЗЛС, във вр. с чл. 549 ГПК – за
обявяване на отсъствие и смърт на лице, каквато правна квалификация е посочена
в молбата и какъвто е петитума на същата.
Правната квалификация се определя
от съда, с оглед изложените в молбата обстоятелствата и съдът не е обвързан от
посочената такава от молителя.
Поради
това, съдът приема, че депозираната Молба е по реда на чл. 542 ГПК – за
съставяне акт за смърт на починалия наследодател на молителката.
Производството
по реда на чл. 542 ГПК, е охранително производство и се разглежда по реда на
Част шеста, глава петдесета ГПК. Съгласно общите правила на охранителното
производство – в частност – чл. 531, ал. 2, изр. 1 – во ГПК, молбата се подава
до районния съд, в чиито район е постоянния адрес на молителя.
Видно
от молбата, молителката е посочила адрес в гр. Видин. В тази връзка, съдът е
разпоредил извършването на справка за постоянния адрес на молителката по реда
на Наредба № 14/ 2009 г., от която се установява, че постоянния й адрес е гр. Видин, к-с „Крум Бъчваров“, бл. 16, вх.
Г, ап. 96.
В
настоящото производство няма ответник, който да направи възражение за
неподсъдност на делото, поради което и съдът следи служебно за местната
подсъдност на делото.
С оглед
горното, съдът намира, че РС – Белоградчик не е компетентен да разгледа
молбата, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено и
делото да бъде изпратено по подсъдност на РС – Видин, в чиито съдебен район е
постоянния адрес на молителката.
Предвид
горните мотиви и на осн. чл. 530, във вр. с чл. 531, ал. 2, изр. 1 – во, във
вр. с чл. 118 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д № 44/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Видин.
Определението подлежи на обжалване пред ОС – Видин, с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Районен съдия: