РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500152 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ГД“Гранична
полиция“ към МВР, подадена чрез процесуалния представител
гл.юрисконсулт А. Н. срещу Решение № 2594 от 17.11.2022г. постановено по
гр.д.№ 3882/2022г.по описа на БРС,с което ответникът ГД“Гранична
полиция“ е осъден да заплати на ищцата Я. В. К. с ЕГН-**********, сумата
от 669.18 лева,представляваща нетният размер на дължимото и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за 79.78 часа положен от ищцата К. и
неплатен извънреден труд през периода 06.06.2019г.- 09.07.2020г.,получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от ищцата през
същия период нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от датата на предявяване на иска-16.06.2022г. до
окончателното и изплащане,както и сумата 160.97лева,представляваща
обезщетение за забава върху главницата,считано от датата на изискуемостта
на всяко месечно задължение до подаване на исковата молба.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и
неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в
противоречие с материалния закон се явява изводът са съда относно
субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай
1
служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са
аргументи в подкрепа на становището,че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители като цяло и по
отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в ЗДСл,нито в
ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези
закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички
случаи,в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ
,препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми ,като се
позовава на такива конкретни препращания. Разпоредба,идентична с тази на
чл.9 ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в Наредбите по чл.187 ал.9
ЗМВР,тъй като за дължавните служители нормалната продължителност на
дневен и нощен труд съвпада и коефициентът е 1. Изразява становище,че
обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.633 ГПК,тъй като
районният съд не е съобразил тълкуването на чл.8 и чл.12 от Директива
2003/88/ЕО дадено в ршението на СЕС постановено на 24.02.2020г.по дело С-
262/2020г. Моли за отмЯ. на решението на БРС и постановяване на решение
от въззивната инстанция,с което предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В депозирания писмен отговор ищцата К., чрез пълномощника си адв.Г.
С. оспорва въззивната жалба,излагайки правни доводи за неоснователността
и. Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта
на Кодекса на труда в случая,като посочва,че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите
нормативни актове по приложението им са специални закони,уреждащи
специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни
служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират
отношения,различни от тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за
които се прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение ,което в
случая би се получило,ако не се приложи НСОРЗ.Поддържа становището на
БРС,че празнотата в специалната правна уредба,касаеща служителите на МВР
следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ и
това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че третирането на ищеца
по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до
поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Като
неоснователни са оспорени доводите на въззивника,че при приравняване на
нощния труд към дневен се получава коефициент 1 относно приложимият
коефициент 1 ,като се сочи,че за работещите на -8,-12 и -24 часови работни
смени в системата на МВР,работното време се изчислява сумарно за
тримесечен период,с възможност за полагане на труд и през нощта от 22.00
до 06.00 часа,а работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24 часов период/чл.187 ал.3 ЗМВР/.ЗМВР разрешава полагане на нощен
труд,което не изключва приложението на общите правила и приравняване на
нощния труд към дневен,съответно не изключва приложението на правилата
за заплащане на извънреден труд. Въззиваемата страна счита,че районният
съд е съобразил и тълкуването,дадено с решението на СЕС от 24.02.2022г.по
2
дело С-262/20. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание страните,редовно уведомени,не се явяват и не се
представляват.
Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на
въззиваемата К.- адв.С.,с оглед постановеното Тълкувателно решение
№1/2020г. от 15.03.2023г.по т.д.№1/2020г.на ОСГК на ВКС. Въззиваемата
страна счита,че до 10.07.2020г.е била налице празнота в ЗМВР,тъй като до
тогава не е била уредена продължителността на работното време на
служителите на МВР,отразено в брой часове.Едва с изменението на чл.187
ал.1 ЗМВР/ДВ бр.60 от 07.07.2020г.,в сила от 10.07.2020г./са добавени второ
и трето изречение на същата алинея,съгласно които е прието,че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа,както и че нощен е
трудът,който се полага от 22.00 до 06.00 часа. Разпоредбата е
материалноправна,поради което има действие от момента на влизането и в
сила занапред,защото не е предвидено обратно действие на изменението. В
тази връзка се сочи,че тъй като претенцията на ищцата е за период до
09.07.2020г. ,по отношение на нея е приложима предходната редакция на
чл.187 ал.1 ЗМВР и с оглед разпоредбата на чл.46 ал.2 ЗНА и мотивите на
горецитираното Тълкувателно решение,при решаване на спора по настоящия
казус следва да се приложи по аналогия чл.9 ал.2 НСОРЗ.Счита,че
постановеното тълкувателно решение не променя по никакъв начин правните
аргументи досежно основателността на претенцията на ищцата К..
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата. При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 ГПК БОС установи,че обжалваното
решение е валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на спора и наведените оплаквания от въззивника за
неправилност на решението, съдът намира следното :
Безспорно е по делото, че ищцата К. е служител в МВР, със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Безспорно е също
така, че през процесния период от 06.06.2019г.- 09.07.2020г. е полагала труд
на смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа. Не се
спори между страните и се установява от приетата по делото СИЕ, че
положеният от ищцата нощен труд през процесния период е 558 часа. Вещото
лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, той възлиза на 637.78 часа. Разликата между
отчетения нощен труд и преизчисления е 79.78 часа, той не е заплатен на
ищцата, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след
преизчислението възлиза на 669.18 лв. Съобразно заключението на вещото
лице, размерът на мораторната лихва/сборна/ възлиза на 160.97 лв.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на
3
служителите на МВР следва да се прилагат специалните правни норми в
ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време,за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на
НСОРЗ. Това възражение съдът приема за основателно,като изоставя
досегашното си правно становище по този правен въпрос, съобразявайки
становището си със задължителната съдебна практика,обективирана в ТР №
1/2020 от 15.03.2023г на ОСГК на ВКС.
Съобразно даденото в ТР № 1/2020 от 15.03.2023г на ОСГК на ВКС
задължително за съдилищата тълкуване, при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителите на МВР не са приложими
разпоредбите на КТ и на НСОРЗ / в частност разпоредбата на чл.9,ал.2 от
същата Наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон
за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В
мотивите на посоченото решение е прието, че съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени
предпоставки-празнотата в нормативния акт да се касае за подобни случаи и
това да отговоря на целта на акта. Според върховните съдии в случая не са
налице тези три предпоставки,а в ЗМВР не се установява празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в
брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР,по
смисъла на която „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага –
през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. Съпоставката на нормите на чл.
187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР
установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния
труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение. Различието се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми,
които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително
отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове –
наредба и заповед. В издадените Наредби на министъра на вътрешните работи
липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с
волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни. Не е налице сходство в случая между ЗМВР и КТ.Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
се реализира за осъществяване на държавна власт.Прилагането на НСОРЗ към
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел,
доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал.
1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
4
работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.
При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за
придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията
на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В Тълкувателното решение са
изложени и мотиви във връзка с Решение на СЕС по дело С-262/20г.
Настоящият състав не споделя становището на въззиваемата К.
досежно неприложимостта на ТР № 12020 от 15.03.2023г. по т.д.№1/2020г.на
ОСГК на ВКС по отношение на исковите и претенции по следните
съображения:
В постановеното и задължително за съдилищата тълкувателно
решение, касационната инстанция не е посочила, че даденото задължително
тълкуване касае приложението на Закона за МВР, но след неговото изменение
с ДВ бр.60/07.07.2020г. Ако това беше така, щеше да бъде изрично
отбелязано, че даденото тълкуване не касае действието на нормата на
чл.187,ал.1 ЗМВР преди нейното изменение. От друга страна , в самите
мотиви е анализирана нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР, като изрично е
направено тълкуване на израза „8 часа дневно“/ редакцията на чл.187, ал.1
ЗМВР, преди изменението е: „нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица“/. Тълкувайки тази разпоредба, касационните
съдии са посочили, че смисълът е, че работното време е 8 астрономически
часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня, в неговата светла част и през нощта – в неговата тъмна
част, в последната хипотеза от 22 часа до 06 часа.Никъде в мотивите не е
уточнено, че това тълкуване се отнася до ЗМВР, след неговото изменение
през 2020г. В чл.187, ал.3 ЗМВР,в редакцията преди изменението от 2020г.,
също е посочен времевият интервал за полагане на труд през нощта и той е от
22.00 до 06.00 часа.От мотивите на тълкувателното решение става ясно,че
върховните съдии приемат,тълкувайки закона, че непълнота на правната
уредба в ЗМВР липсва, както преди, така и след изменението на закона.
Предвид гореизложеното,независимо от досегашната съдебна практика,в това
число и на настоящия съдебен състав, след приемане на тълкувателно
решение, съдът е длъжен да се съобрази с даденото от ВКС тълкуване на
правните норми.
Водим от горните мотиви съдът намери жалбата на ГД“Гранична
полиция“ за основателна, което налага отмяна на атакуваното решение на БРС
5
като неправилно и постановяване на съдебно решение от въззивната
инстанция,с което да се отхвърлят предявените искове.
Във въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски,
в това число и юрисконсулстско възнаграждение.Такова искане е направено и
в производството пред първа инстанция, в отговора на исковата молба. С
оглед изхода от настоящото производство,съобразно чл.78 ал.2 ГПК в тежест
на въззиваемата К. следва да се възложат направените разноски от въззивната
дирекция – платена държавна такса за въззивната инстнация-50лв и
юрисконсулстско възнаграждение в минималния размер съобразно чл.25 ал.1
от НЗПП от по 100лв за всяка инстанция или общо 200лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2594 от 17.11.2022г. постановено по
гр.д.№ 3882/2022г.по описа на БРС и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Я. В. К. с ЕГН-
**********, със съдебен адрес: гр.Б****** против Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР –София, бул.******* искове за присъждане на
сумата от 669.18 лева,представляваща нетният размер на дължимото и
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 79.78 часа положен от
ищцата К. и неплатен извънреден труд през периода 06.06.2019г.-
09.07.2020г.,получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения
от ищцата през същия период нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска-
16.06.2022г. до окончателното и изплащане,както и сумата 160.97
лева,представляваща обезщетение за забава върху главницата,считано от
датата на изискуемостта на всяко месечно задължение до подаване на
исковата молба .
ОСЪЖДА Я. В. К. с ЕГН-**********,със съдебен адрес:гр.Бургас,
ул.********да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР –
София, бул.******* сумата 250лв, представляваща разноски пред първата и
въззивната инстанция, включваща 50лв –държавна такса и 200лв.
юрисконсултско възнаграждение за двете инстаниции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6