Р Е Ш
Е Н И Е
№ 120 /12.02.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Осми наказателен състав
на седемнадесети януари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Гроздан Грозев
секретар: Павлина
Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гроздан Грозев гражданско дело номер
2595 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по молба за развод от С.Г.Ц., с ЕГН **********,***, офис 501 чрез адв. Васил Лазов с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/, срещу Т.Т.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***.
Ищцата твърди, че с ответника
сключили граждански брак на 11.05.1991г. в гр. Първомай, видно от Удостоверение
за сключен граждански брак №029981 от 11.05.1991г., издадено въз
основа на Акт за сключен
граждански брак №38/11.05.1991г. От брака имали едно родено дете,
което е пълнолетно. Семейното жилище
се намирало в гр. Първомай, кв. „Любеново“, ул. „Черно море“ №7 и понастоящем
било собсвеност на роднини на съпруга. Брачният живот
не протекъл добре, особено през последните 6 – 7 години. До голяма степен
напрежението между съпрузите било обусловено от финансови задължения на съпруга
към банки, които ищцата се налагало понякога да погасява, като вземала назаем
пари от майка си. Ищцата твърди, че
съпруга и редовно злоупотребявал с алкохол, при което ставал особено агресивен
към нея. На няколко пъти тя била принудена да напуска дома си и да се прибира
при родителите си в гр. Хасково. През 2017г. Положението станало нетърпимо,
поради което през есента ищцата заминала да работи в чужбина. На практика от
този момент страните не живеели заедно. От известно време ответникът живеел на
съпружески начала с друга жена. Противоречията във взимоотношенията
били дълбоки и непреодолими, като поради тази причина напрактика
нямали никакъв съвместен живот.
В съдебно заседание страните, редовно призовани,
се явяват лично. За ищцата се явява и адв. Зарчева, която излага устно споразумение, постигнато между
страните, като същите молят делото да
бъде разгледано по чл. 50 от СК, а именно развод по взаимно съгласие.
Ответника и адв.Лазов
поддържат това искане.
Съдът като
взе предвид изявленията на страните и изложеното в устна форма споразумение,
което не противоречи на закона и морала,
счете, че са налице предпоставките на чл. 321, ал. 5 от ГПК, поради
което на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК:
Определи производството по гражданско дело
№2595/2019г.по описа на РС – Хасково да премине към производство за развод по
взаимно съгласие.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и
доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за сключен граждански брак №029981 от 11.05.1991г., издадено въз основа на акт за граждански брак №38/11.05.1991г., се установява, че С.Г. Марчева, с ЕГН **********, и , Т.Т.Ц., с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 11.05.1991г. в гр. Хасково, като след брака съпругата е приела фамилията на съпруга си Ц.. Видно от доказателствата по делото се установи, че от брака страните имат родено дете, което е пълнолетно към датата на подаване на исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Искането
на молителите за развод по взаимно съгласие е процесуално допустимо, а
разгледано по същество, то се явява основателно. Налице е сериозно и непоколебимо съгласие между тях за прекратяване на брака им.
Решението им в тази насока е категорично установено в предложеното и поддържано
в съдебно заседание устно споразумение,
потвърдено лично в съдебно заседание от всяка от страните по него. Мотивите
за развода са ирелевантни, доколкото съгласно чл. 50,
ал. 1 СК съдът не следва да ги издирва. С оглед
на това, съдът намира, че бракът им съществува само формално и
запазването му не е в интерес нито на страните, нито на обществото, поради
което следва да се постанови решение, с което да се допусне прекратяването му.
Постигнатото от двамата съпрузи споразумение е пълно и урежда всички визирани в
чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие, и
не противоречи на закона и морала. По изложените съображения то следва да бъде
утвърдено изцяло.
На основание чл.
6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в
размер на 40,00 лв., която следва да се поеме изцяло поравно от двамата
молители.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД
сключения на 11.05.1991г. в
гр. Първомай
обл.Пловдив граждански брак
между С.Г.Ц., с ЕГН **********,*** и Т.Т.Ц.,
с ЕГН
**********, от гр. Хасково, поради сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Първомай, кв. „Любеново“, ул. „Черно море“ №7, на Т.Т.Ц., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С.Г.Ц., с ЕГН **********, да запази брачната си фамилия - Ц..
Страните се споразумяват, че след прекратяване на брака няма да
имат претенции за издръжка един към друг.
ОСЪЖДА С.Г.Ц., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка
на Районен съд - Хасково сумата
от 20,00 лв., представляваща дължими държавни такси по делото, както
и сумата от 5,00 лв. за държавна
такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за нейното
събиране.
ОСЪЖДА Т.Т.Ц., с ЕГН **********, от гр. Хасково, да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 20,00 лв., представляваща
дължими държавни такси по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:
/Гроздан Грозев /