Р       Е        Ш      Е        Н       И       Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2021г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

     ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

                  

при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1470 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на община Варна, подадена чрез ю.к.Б.против Решение № 260647/27.05.21г. по НАХД №736/2021г. на ВРС, 23 състав, с което е отменено наказателно постановление № 4/20.11.2020г. на заместник-кмета на община Варна, с което на Г.Д.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. на основание чл.232 ал.5 т.7 пр.2 ЗУТ.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъбразно. Твърди, че изводите на ВРС, че НП е издадено при наличието на съществени пороци, изразяващи се в липса на доказателства относно авторството и датата на нарушението, което не е описано по предвидения от закона начин с всички негови обективни характеристики, са неправилни. Твърди, че при установяване на релевантните по делото факти не са отчетени и обсъдени всички относими налични доказателства. Не е взето предвид, че във възражението си срещу АУАН Г. не само не оспорва извършването на вмененото му нарушение, но и изрично посочва, че той е поставил метален фургон на процесното място при липса на предприети действия за снабдяване с изискуемото разрешение. Това обстоятелство не е обсъдено и взето предвид от въззивния съд, като възражението срещу АУАН не само не променят констатациите на АНО, но и ги потвъждават. Наказващият орган е изпълнил задълженията си и е потърсил доказателства за авторството на нарушението, като е извършил справка с фирмата, доставила бетона за излетия фундамент на процесното място. Фактът, че поръчител е бил Г. не води до прекия извод, че той физически е поставил фургона, но го определя като субект на задължението за снабдяване с разрешение за поставяне на преместваем обекти и по този начин като субект на нарушението по чл.232, ал.5, т.7, пр.2 ЗУТ. С оглед характера на деянието-поставяне на преместваем обект в противоречие с изискванията на чл.56 ал.2 ЗУТ, следва да са приеме, че моментът на извършване на нарушението съвпада с момента на извършване на проверката, тъй като в случая изпълнителното деяние се осъществява чрез комбинация от действие и бездействие и не завършва със самото поставяне на обекта, а продължава през цялото време до издаване на разрешение или до премахване на обекта. Неправилно ВРС е установил нарушение на нормативните изисквания за описание на нарушението в АУАН и НП, състоящо се в липса на посочване на функционалното предназначение на обекта като критерий дали за същия се изисква разрешение за поставяне, съгласно приетата за нарушена правна норма- чл.56 ал.2 ЗУТ. Ирелевантно за законосъобразността на АУАН и НП е конкретното посочване на функционалното предназначение на фургона, тъй като от значение е единствено поставянето на преместваем обект върху общинска собственост без съответното разрешение. Твърди, че НП е издадено в съответствие с чл.57 ЗАНН, съдържа всички необходими обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието, а именно датата, мястото на нарушението, поставеният преместваем обекти с неговите характеристики, както и липсата на редовен документ, удостоверяващ разрешението за поставяне на този обект, при наличието на доказателства за авторството на нарушението. Правилно е определено деянието като нарушение на чл.56 ал.2 ЗУТ, която предвижда преместваемите обекти, какъвто е и процесният метален фургон, да се поставят след издадено разрешение по ред, установен с наредба на Общински съвет. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Г.Д.Г., чрез процесуалния си представител адв.В., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Твърди, че изводите на ВРС, че не е установено по безсъмнен начин, че на посочената в НП дата е извършител на нарушението, т.е. е субект на нарушението, вменено с НП, са правилни и законосъобразни. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС е правилно, съобразено с установените факти и събраните доказателства и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г.Д.Г. против наказателно постановление № 4/20.11.2020г. на заместник-кмета на община Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. на основание чл.232 ал.5 т.7 пр.2 ЗУТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 08.07.2020г. по повод получен сигнал от граждани, служители на Район „Аспарухово“-Варна, сред които св.Д.-главен инспектор „Контрол по строителството“, извършили проверка в поземлен имот с идентификатор № 10135.5203.17, който бил общинска собственост със статут на нива и установили, че в североизточната част на имота има излята бетонна плоча, върху която бил поставен преместваем обект – „метален фургон“ с дължина около 7м., ширина около 2,50м. и височина около 2,70м. Фургонът бил изграден от метална конструкция, която била обшита с метални плоскости, а покривът му бил плосък и също изграден от метални плоскости. Към момента на проверката не било установено дали обекта е електроснабден и водоснабден. Св.Д. не установил датата, на която фургонът е бил поставен, но констатирал, че към момента на проверката се намира върху бетонния фундамент. Въз основа на данни от дневника на фирмата, доставила бетона, станало ясно, че негов поръчител е въз.Г., който не бил в имота по време на проверката. Впоследствие се установило, че на въззивника не е било издавано разрешение за поставяне на преместваем обект в имота. За констатациите бил съставен Констативен протокол № 14/08.07.2020г., въз основа на който била издадена Заповед № КС-ПО-1/29.07.2020г. от кмета на Район „Аспарухово“ за премахване на поставения без разрешение преместваем обект. Бил съставен от св.Д. и акт за установяване на нарушение, за това че на 08.07.2020г. около 10.00ч. в посочения имот, общинска собственост, с начин на трайно ползване- нива, е поставил преместваем обект – подробно описан фургон, без да има издадено разрешение за поставянето му. Нарушението е квалифицирано по чл.56 ал.2 от ЗУТ, с което бил осъществен състава на чл.232 ал.5 т.7 пр.2 от ЗУТ. Актът бил предявен на въз.Г., който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Не били направени възражения, а в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, във връзка с които било изготвено правно становище, в което възраженията били приети за неоснователни. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в срок, като от доказателствата по делото безспорно се установява, че в поземления имот, общинска собственост, е било установено наличието на метален фургон, поставен върху бетонов фундамент, но е останало неясно защо е прието, че именно Г. го е поставил там и то на 08.07.2020г. ВРС е приел, че при съставяне на акта и при издаване на постановлението нарушението не е било описано по предвидения в ЗАНН начин с всички негови обективни характеристики, като нито в акта, нито в постановлението е посочено към коя група попада установения в обекта фургон с оглед функционалното му предназначение- дали е увеселителен или е предназначен за административни, търговски и други обслужващи дейности, поради което съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка относно това представлява ли описаният обект преместваем обект, за който се изисква разрешение за поставянето му съгласно приетата за нарушена правна норма.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи за незаконосъобразност на НП.

          С обжалваното НП е наложено адинистративно наказание глоба на Г. за административно нарушение на чл.56 ал.2 ЗУТ, с което е осъществил състава на чл.232, ал.5, т.7, пр.2 ЗУТ, а именно: поставил е преместваем обект- павилион в чужд имот- собственост на общината, без да има издадено разрешение за поставяне на преместваем обект.

          Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че от събраните доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че извършител на нарушението е именно наказаното лице. Нито в АУАН, нито в НП е посочено по какъв начин е установено и въз основа на какви доказателства е прието, че именно Г. е поставил преместваем обект в нарушение на наредбата на чл.56 ал.2 ЗУТ. Този факт не е изследван от административнонаказващият орган, чиято е тежестта да установи нарушението и неговия извършител. Изявленията в подадено възражение не могат да установят това при липса на други доказателства. Следователно е недоказано, че извършител на деянието, вменено с НП, е Г..

          Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС и относно липсата на описание на нарушението с всички обективни негови характеристики. Разпоредбата на чл.56 ал.2 ЗУТ въвежда изискване за издаване на разрешение за поставяне само по отношение на преместваемите обекти по чл.56 ал.1 т.1 и 2, но не  и тези по т.3 и 4. В АУАН и НП липсват констатации относно предназначението на преместваемия обект и попада ли той сред тези, за поставянето на които следва да има издадено разрешение.

          Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че като е отменил НП ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300лв.- адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260647/27.05.21г. по НАХД №736/2021г. на ВРС, 23 състав.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Г.Д.Г., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

ЧЛЕНОВЕ:     1.      

 

                                                                                                         2.