РЕШЕНИЕ

 

Номер 1754                        30.09 Година  2019              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                       ХХІІІ наказателен  състав

 

На      осемнадесети  септември                           2019  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: МАРИЯНА РУДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    4351    по описа за            2019     година

 

РЕШИ :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-004336/06.06.2019г. на Началника на група към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на В.И.Я. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

    

    ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

  

 

МОТИВИ :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-004336/06.06.2019г. на Началника на група към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на В.И.Я. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят В.И.Я. чрез пълномощника си по делото адв.- С., счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено пи допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и моли съда да го отмени,  по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна - Сектор “ПП” при ОДМВР-гр. Пловдив не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :

          Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против В.И.Я. за това, че на 14.01.2019г. около 13.30ч. в гр. Пловдив на ул. „Брезовско шосе“ до № 15а, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес С 500” с рег. № … управлява с временни табели, чийто срок на валидност е изтекъл на 11.01.2019г.

Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за установяване на административно нарушение № АА170253/14.01.2019г. е издаден против Я. за посоченото нарушение, като в същия е отразено, че реализираното представлява нарушение по чл.141 ал.1 от ЗДвП.

Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото  е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко писмените доказателства по делото, а именно АУАН, талон за регистрация, справка за водач/нарушител от региона, Заповед. От същите по несъмнен начин се установява,  че на инкриминираните дата и място именно жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС с регистрационни табели, които са били с изтекъл срок на валидност. Нещо повече – въпреки предоставената възможност, самият жалбоподател не ангажира доказателства за опровергаване направените по делото констатации, а навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин.

От друга страна съдът намира наведеното възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за основателно. Видно от текстовете на АУАН и НП, в същите е налице  напълно различна правна квалификация на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, макар във връзка с него да са изложени идентични обстоятелства. Така в АУАН е посочено, че реализираното е деяния по чл.141 ал.1 от ЗДвП, а в НП – по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Тоест налице е съществено противоречие, довело до накърняване прават и законните интереси на нарушителя в извършването на какво нарушение и по коя норма е ангажирана неговата отговорност. Още повече, че посоченият в АУАН чл.141 ал.1 от ЗДвП по никакъв начин не може да бъде приложено относно извършеното от Я.. Въпреки този недостатък, вместо да се възползва от предоставената му от ЗАНН възможност и да върне Акта, наказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.

Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно постановление № 19-1030-004336/06.06.2019г. на Началника на група към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на В.И.Я. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО.

Същевременно съдът намира за неоснователни останалите възражения в жалбата и в съдебно заседание. Във връзка с това следва да се посочи, че в достатъчна степен е подробно и ясно описано извършеното нарушение, конкретизирана е фактическата обстановка, при която е извършено, датата, часа и място на осъществяването му.

Освен това по никакъв начин ен отговаря на истината твърдението, че Я., като водач, а не собственик на автомобила, не следва да носи административна отговорност по чл.140 ЗДвП. Напротив – санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 от същия Закон е пределно ясна и точна, когато предвижда наказание именно за водачът, който управлява нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване.

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то не е първо по рода си за жалбоподателя, както и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – управление на нерегистрирано МПС, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършените деяния вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение, включително и свързани с допускането до движение само на регистрирани превозни средства. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги налагат като единствено възможни.

 

    По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.