№ 1700
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100514124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20191010/ 28.09.2020г., постановено по гр. дело № 19530/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 87 състав, е отхвърлен предявеният от
“Т.С.” ЕАД против СД “Граф Петров и Сие” искове за установяване на вземането на
“Т.С.” ЕАД за сумата 2557,48 лева, представляваща цена на топлинна енергия за
периода м. октомври 2017г.- м. април 2019г., доставена в обект, намиращ се на адрес
гр. София, ж.к. “****, магазин 18, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.12.2019г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 394,14 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.12.2017г.- 25.11.2019г., сумата 39,29 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 03.12.2019г., до окончателното плащане на сумата, сумата 5,45 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2017г.- 25.11.2019г., с които
суми ответникът неоснователно се е обогатил, за сметка на обедняването на ищеца, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 69821 по описа за 2019г. на Софийския районен съд.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от “Т.С.” ЕАД, в която
въззивникът поддържа доводи за допуснато нарушение на закона. Твърди, че
1
неправилно от първата инстанция е прието, че ответникът не се е обогатил с
доставената от ищеца топлинна енергия, тъй като не е ползвал имота. В тази връзка са
наведени доводи, че ответникът е придобил правото на собственост върху имота.
Поддържа, че от съда не е взето предвид обстоятелството, че съгласно Общите условия
за продажба на ТЕ за стопански нужди, когато купувачът по договора за продажба на
топлинна енергия е наемател, носителят на правото на собственост или вещното право
на ползване представет пред продавача съгласие трето лице да бъде купивачна те за
определен срок. С изложените доводи въззивникът- ищец мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявените
искове да бъдат уважени.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивнната жалба от
въззиваемата страна, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал.3 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.
259 ГПК и е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба,от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269 ГПК.
Основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД е фактическото
ползване на процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е обогатил
с ползваната топлинна енергия, без да заплаща цената за сметка на ищеца, който е
обеднял от доставката . Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на
собствеността върху имота, освен в хипотезата, при която собственикът на имота
признава, че ползва същия, като елемент от правомощието му владение, респ.- при
доказано ползване, което доказване следва да бъде реализирано от ищеца, съгласно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК- правилно приложено от първата инстанция с доклада
по делото. В конкретния случай от ищеца, в съответствие с носената от него
доказателствена тежест, не са ангажирани никакви доказателства, които да
установяват, че имотът е ползван през периода м. октомври 2017г.- м. април 2018г.
именно от ответника. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
законосъобразно с обжалваното решение исковата претенция по чл. 59 ЗЗД е
отхвърлена за тази част от исковия период- м. октомври 2017г.- м. април 2018г.
По отношение на частта от исковия период- м. май 2018г.- м. април 2019г.,
настоящият съдебен състав приема, че искът по чл. 59 ЗЗД е доказан и основателен. По
делото е представен отчет на уредите за индивидуално разпределение в процесния
2
имот за този период (л. 83 от гр. дело № 19530/ 2020г. по описа на СРС), който отчет е
подписан от служител на ответника. Подписът на лицето, положен на документа за
ответното дружество не е оспорен от него незабавно (с отговора на ИМ, нито по- късно
в процеса), поради което съдът при приложение презумпцията на чл. 301 ТЗ, приема, че
документът е надлежно подписан от ответника. Този документ, подписан от ответника,
настоящият съдебен състав цени като извънсъдебно признание на същия за факта, че е
ползвал процесния имот през отчетения с документа период от време- м. май 2018г.- м.
април 2019г., поради което и именно от него е осигурен достъп за отчет на уредите за
индивидуално разпределение. Като последица от това, настоящия съдебен състав
приема, че ответникът неоснователно се е обогатил с цената на доставената топлинна
енергия, която си е спестил с незаплащането за сметка на обеднелия ищец,
реализирал доставката на топлинна енергия. От приетото по делото и неоспорено от
ответника заключение на СТЕ и представената изравнителна сметка се установява, че
за процесния период м. май 2018г.- м. април 2019г., след извършване на дялово
разпределение, изравнителната сметка е с резултат сумата 1540,27 лева за получаване
(сумата, начислена по фактури по прогнозен дял за този период от 1696,56 лева-
стойността на доставената топлинна енергия в размер на 413 лева).
Относно довода, че между страните е сключен договор, тъй като между
страните има съвпадение на волите, а доколкото в случая се касае до търговци,
приложима е разпоредбата на чл. 293 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. ЗЗа ДР на ЗЕ "небитов клиент" е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай
претенцията на ищеца се основава на твърдение за липса на сключен писмен договор
между страните и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника. По
делото не се спори между страните, че писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е бил сключен, с оглед на което следва да се приеме,
че между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански (небитови) нужди. С писмо, изх. № П- 7785/
25.07.2017г., от “Т.С.” ЕАД до ответника, ищецът е изпратил на ответното дружество
покана за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди.
В посоченото писмо не се съдържа конкретика относно характерните елементи на
договора за продажба, поради което не може да се приеме, че ответникът е приел
конклудентно предложението за сключване на договора, получавайки доставената
топлинна енергия, респ. между страните е постигнато съгласие относно съществените
3
елементи на договора за продажба.
Изложеното обуславя извод, че ангажираните по делото доказателства не
могат да обусловят приложението на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, доколкото от
изложеното по- горе не може да се установи изричното и несъмнено съвпадение на
насрещни писмени волеизявления в отделни документи, които документи обективират
предложение за сключване на договор и приемане на предложението от дружеството –
ответник.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че страните по настоящото
дело са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с иска
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За пълнота следва да се добави, че неотносими към предмета на спора са
доводите във въззивната жалба, касаещи разпоредби на общите условия и хипотеза на
откриване на партида на наемател в имот, тъй като в случая се касае до облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на извъндоговорно основание, при което
общите условия, регламентиращи правоотношения, възникнали въз основа на договор
са неприложими.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът- доставчик на топлинна
енергия е обеднял за сметка на обогатяването на ищеца със стойността на доставената
топлинна енергия в размер на 413 лева, която ответникът си е спестил.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният иск за установяване на вземането на ищеца за цената на доставената
топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил е основателен за сумата 413 лева и
за периода м. май 2018г.- м. април 2019г. За разликата над сумата от 413 лева– до
пълния предявен размер от сумата 2557,48 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Що се отнася до претенциите за лихва за забава върху дължимата сума за
топлинна енергия, въззивният съд отбелязва, че за дължимостта не намират
приложение Общите условия на ищеца, доколкото претенцията се търси на
извъндоговорно основание. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от
деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата
съществува при самото преминаване, като същото не е обвързано със срок, а
съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение веднага. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Представената
покана касае различен период, предхождащ процесния. Изложеното обуславя
неоснователност на иска.
4
Стойността на такса за услуга "дялово разпределение" също се явява
недължима. Между страните няма сключен писмен договор, а сумата се претендира на
извъндоговорно основание, и Общите условия на ищцовото дружество, предвиждащи
таксите за дялово разпределение да се заплащат от потребителя на топлинна енергия на
ищеца, който от своя страна да заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение, не обвързват ответника. По делото липсват и доказателства
ищецът да е заплатил тази сума на дружеството за дялово разпределение.
Следователно не може да се приеме, че ответниците са се обогатили със спестяване на
подобен разход или че ищецът е обеднял с извършването или с дължимостта на такъв.
Неоснователен се явява оттам и искът за мораторна лихва върху тази сума, предвид
акцесорния характер на претенцията.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20191010/ 28.09.2021г., постановено по гр.д. №
19530/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 87 състав, в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **** срещу “Г.-П. и
Сие” СД, с ЕИК ****, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата
413 лева, представляваща цена на топлинна енергия, с която ответникът се обогатил за
сметка на обедняването на ищеца, като вместо това постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Г.-П. и Сие” СД, с
ЕИК **** съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 413 лева
(четиристотин и тринадесет лева), представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в периода м. октомври 2017г.- м. април 2018г. в обект, намиращ се в гр.
София, ж.к. “****. магазин 18, с която ответникът се обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2019г. по ч.гр.д № 69821/ 2019г. по описа на
Софийския районен съд, 87 състав, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20191010/ 28.09.2021г., постановено по гр.д.
№ 19530/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 87 състав, в останалата
обнжалвана част.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД да плати на “Г.-П. и Сие” СД, с ЕИК ****, сумата
82,22 лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д № 69821/ 2019г. по
описа на Софийския районен съд, 87 състав, разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Г.П. и Сие” СД, с ЕИК **** да плати на "Т.С." ЕАД сумата
5
15,15 лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д № 69821/ 2019г. по
описа на Софийския районен съд, 87 състав, разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, сумата 90,96
лева, представляваща направени в производството по гр. дело № 19530 по описа за
2020г. на Софийския районен съд, 87 състав, разноски за държавна такса,
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете и сумата 29,04 лева, представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на “Т.С..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6