№ 247
гр. Петрич, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100257 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. К.
К., ЕГН ********** от село М., община П., действаща чрез пълномощник
адвокат Д. Г., обективираща иск срещу „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Ср.“ № **, бл. П. Л. О. Ц. ет.*, да се признае за
установено в отношенията между страните , че договор за потребителски
кредит № 645042 от 29.02.2024 г. е недействителен на основание чл.26, ал.1
ЗЗД вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.22 ЗПК. Ищцата
представя писмени доказателства, претендира съдебни разноски.
Сочи се в молбата, че на 29.02.2024 година между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 645042, по силата на който ответникът се
задължил да предостави на ищцата кредит в размер на 2 500 лева главница,
при ГПР 65%, ГЛП 46,69%. По силата на постигнатите договорености ищцата
се задължила да погаси възникналите за нея парични задължения, в общ
размер 4 041,36 лева чрез заплащане на 24 погасителни вноски, всяка в размер
и падеж съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Сочи, че по
силата на договора кредитополучателят се задължил да предостави на
кредитодателя обезпечение- поръчител или банкова гаранция, в срок и при
1
условия, изрично уредени в договора. При неизпълнение на това задължение
страните уговорили неустойка, дължима от кредитополучателя, в размер на 3
645, 64 лева.
Твърди се, че гореописаният договор е нищожен на основание чл. 26, ал.1
ЗЗД вр. с чл. 11, ал.1, т.10, чл.19 и ал.4 ЗПК и чл.22 ЗПК, тъй като реално
дължимата от него сума по договора не е посочената изрично в съглашението
4 041,36 лева, а по- голяма- 7 687,01 лева. Релевира конкретни и подробни
правни съображения, с които обосновава правния си интерес от предявяване
на иска.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява становище за допустимост и неоснователност на претенцията.
Релевира подробни правни доводи, с които обосновава теза за действителност
на процесната облигационна обвързаност между страните. Не оспорва
ищцовите твърдения за сключен между страните договор за кредит с
релевираното в исковата молба съдържание. Обосновава искане за отхвърляне
на претенцията като недоказана и неоснователна. Претендира съдебни
разноски.
В открито с.з ищецът не се явява и не се представлява. Депозира чрез
надлежно упълномощен процесуален представител писмено становище за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Пледира за уважаване на иска като
доказан и основателен. Претендира съдебни разноски съгласно списък по
чл.80 ГПК, ведно с доказателства.
Ответникът не се представлява по делото, депозира писмена молба, в която
заявява, че поддържа отговора по чл.131 ГПК. Пледира за уважаване на
възраженията, с които е обоснован отговора, претендира съдебни разноски.
Прави възражение за прекомерност.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следната обстановка:
Не е спорно, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен
начин, че ищецът и ответното дружество са в облигационни правоотношения
по силата на сключения между страните Договор за кредит № 645042 от
29.02.2024 г., по силата на който ответникът в качеството на кредитор се е
задължил да предостави на ищеца в качеството на кредитополучател заем в
размер на 2 500 лева, а кредитополучателят- ишецът се е задължил да върне на
2
кредитора сумата в размер на 4,041.36 лева. Уговорено е, че погасяването на
дължимата сума ще се осъществи по 24 месечни вноски, като посочения ГПР
е в размер на 65 %, а ГЛП в размер на 46.69 %.
Съгласно постигнатите договорености между страните /чл. 4/,
кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитора в срок до края
на деня, следващ датата на сключване на договора, обезпечение -
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на
кредитната сума. В случай на неизпълнение на това задължение, страните
уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 3
645,64 лева.
Установи се по делото, че кредитополучателят е извършвал на основание
процесната облигационна обвързаност с ответника плащания в размер на 2
500 лева, а именно: на 19.02.2025 г.- сума в размер на 430 лева; на 18.04.2024 г.
- сума от 350.29 лева; на 11.09.2024 г.- сума от 340.29 лева; на 19.08.2024 г. -
сумата от 340.29 лева; на 22.07.2024 г. - сума от 348.28 лева; на 18.06.2024 г. -
сума от 342 лева; на 21.05.2024 г.- сума от 350.29 лева. Т.е. установи се по
категоричен начин по делото, че към датата на депозиране на исковата молба в
съда кредитополучателят е върнал на ищеца заемната сума.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от едни и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Сключеният между страните
договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по
смисъла на цитираната разпоредба, поради което действителността на
неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон-
ЗПК и общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За
нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства- ТР № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
3
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.
11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална
недействително на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, гласи че договорът за
потребителски кредит задължително следва да съдържа информация за ГПР
по кредита и общата сума, която следва да бъде изплатена от потребителя,
вземайки предвид и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР както
е определено в Приложение № 1. Той, т.е. ГПР, според разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК представлява общите разходи по кредита за потребителя. Общият
разход по кредита съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без
включването на нотариални такси.
Приетият закон за потребителски кредит основан и транспониран от
Директивата 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г., които засяга договорите за потребителските кредити, установява
принципа за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В този смисъл, чл. 19 от Директивата гласи, че за да бъде дадена
възможност на потребителите да взимат решения при пълно знание за
фактите, следва същите да бъдат наясно и да получава адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе
си и да обмислят.
4
В горния смисъл посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.
Посочено е, че ГПР е в размер на 65 %, а възнаградителна лихва- 46.69 %.
Видно от представените писмени доказателства, не може да се направи извод
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин че е формирал годишния
процент на разходите, нито пък е ясно какво представлява разликата между
размера на ГПР и лихвата, която е част от него. От това, се стига до извода, че
потребителят се намира, без същия да иска, в една ситуация в която не знае
какви са разходите които следва да заплати относно отпуснатата кредитна
сума, и по какъв начин следва да погаси вземането си, тъй като неяснотата
която кредитора е въвел, му причинява заблуда относно облигационните им
отношения.
Следва да се отбележи, че договорът за потребителския кредит,
представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор
следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процента на
разходите /ГПР/ по кредита- арг. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като ГПР
на предоставения кредит, въз основа на чл. 19, ал.1 от ЗПК.
В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са
установили задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение, това обстоятелство не е
оспорено и от ответника. Обстоятелството, че размерът на неустойката при
непредставяне на обезпечение не е включен в ГПР е прието за безспорно
между страните.
Съдът намира, че установеното в договора задължение за заплащане на
неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора и следва
да е включен при определяне на ГПР. С невключването на посоченото
задължение върху размера на годишния процент на разходите,
кредитополучателя има неяснота по отношение на разходите, които подлежат
5
на начисляване на конкретния договор. В случая е предвидено неустойката по
договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната функция, което води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. В резултат на което
процесния кредитен договор не отговаря на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Обобщавайки всичко изложено до тук, се налага изводът, че въз основа на
невключването на конкретния размер на разходите, който представлява
неразделна част от договора, е налице нарушението сочено и от страна ищеца,
на основание чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Наред с това следва да се посочи, че при
включването на размера на неустойката, който е в размер на 90%, при
добавяне на посочения ГПР, следвало да бъде в размер на 155 %, който
надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. От
посоченото следва, че в казуса е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на
тази клауза, но и до недействителност на целия договор, въз основа на чл. 22
от ЗПК. Общоприето е в константната съдебна практика, която се базира на
Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, че непосочването на реален
годишен процент на разходите, представлява като „заблуждаваща“ търговска
практика на основание чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29 ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.
С оглед дадените от СЕС разяснения, посочването на неправилен размер на
ГПР следва да се приравни по правни последици на пълното му непосочване.
В настоящото дело съдът приема, че ответното дружество- кредитор не е
доказал изпълнението на императива по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това е
основание за квалифициране на договора за потребителски кредит като
недействителен, по чл. 22 ЗПК.
Поради гореизложеното съдът начинът по който е формиран ГПР в
процесния договор не съответства на реалните разходи по договора, а
всъщност въвежда заблуждаваща търговска практика, която по никакъв начин
не е в полза на заемополучателя, а напротив по този начин, тъй като същия е
по- слабата страна по договора, се накърняват неговите права. Поради тази
причина, и въз основа на разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД, договорът следва да
6
бъде прогласен за нищожен, а предявената искова претенция следва да се
уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 100 лева
заплатена държавна такса и 3,30 лева държавна такса за размножаване на
документи по делото.
Относно претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА:
Несъмнено е, че по делото ищцата се представлява от адвокат, надлежно
упълномощен, при условията на чл.38 от ЗА, който претендира със списъка по
чл.80 от ГПК възнаграждение в размер на 660 лева с ДДС.
Съдът намира, че претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение, се явява прекомерно предвид вида и обема на извършената
от пълномощника по делото правна дейност, която се изразява в подаване на
искова молба - която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела
/които са цитирани и от ответника/; подаване на писмена защита,
приповтаряща доводите в исковата молба. Наред с това съдът съобрази, че по
делото е проведено едно открито с.з., в което пълномощникът на ищцата не се
явява; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са събирани други
доказателства, освен представените от страните в хода на размяната на
съдебните книжа. В тази връзка съдът счита, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. В допълнение на съображенията, в подкрепа
на извода, следва да се посочи, че предмет на делото е иск, по който има
формирана трайна съдебна практика. Наред с изложеното съдът съобрази, че
безплатната правна помощ не представлява отговорност за разноски по чл. 78
от ГПК, поради което следва да се държи сметка и да не се допуска
злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. По
дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с
неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато
правото се упражнява противно на неговата социална функция, а не за
задоволяване на определен признат от закона интерес. В този смисъл,
разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не следва да
бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната в чиято полза е
7
крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обогатяване на загубилата
страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на
правата на страните. Задължително е за съда да следи за такива действия, а
още повече същия следва да съдейства при положение, че е налице такава
злоупотреба. Предвид изложеното и с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 г. на СЕС, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно
критериите по чл. 38 ЗА е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Тъй като адвокатът, на когото се присъждат възнагражденията, е регистриран
по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на удостоверение за
регистрация (вж. л. 51-52 от делото), издадено от органите на Националната
агенция по приходите, в тях е включен и дължимият ДДС (вж. Определение №
280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение №
216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение №
429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД Договор за
потребителски кредит № 645042 от 29.02.2024 г., сключен между М. К. К.,
ЕГН ********** от с. М., общ. П. и „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Ср.“ № **, бл.П. Л.О.Ц. ет.*, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Ср.“ № **, бл.П. Л.О.Ц. ет.*, да заплати на М. К. К., ЕГН **********
от с. М., общ. П., съдебни разноски по делото в размер на 103,30 /сто и три
лева и тридесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Ср.“ № **, бл.П. Л.О.Ц. да заплати на адвокат Д. Г., АК гр. Л. на
основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200 /двеста/
лева с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9