№ 2454
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110160184 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от В. Н. Н. против „ЕОС
Маткрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1090,00
лева, представляваща задължение по договор за кредит от 26.11.2008 г., сключен
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и В. Н. Н., прехвърлено на ответното
дружество по силата на договор за цесия от 25.04.2012 г.
В исковата молба ищцата твърди, че регулярно била притеснявана от служители
на ответното дружество, че дължи сумата от около 1100,00 лева, които дружеството
придобило още през 2012 г. чрез прехвърляне от друга кредитна институция, с която
ищцата имала сключен договор за кредит. Поддържа още, че се нуждаела от
потребителски кредит, но отпускане на такъм й било отказвано, поради лоша кредитна
история. С оглед предходното ищцата твърди, че подала заявление до ЦКР при БНБ за
издаване на справка относно непогасени задължения. Сочи, че в издаденото й
удостоверение фигурирало задължение по договор за кредит от 26.11.2008 г., цедирано
от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на ответното дружество, в общ размер на 1090,45
лева. Ищцата излага доводи, че ответното дружество отказва по-подробна информация
относно характера на задълженията, като поддържа, че дори да е било налице валидно
облигационно правоотношение между нея и трето спора лице, то същото е погасено
поради изтекъл давностен срок. По изложените в исковата молба доводи и
1
съображения, ищцата обосновава правния си интерес от предявения иск и моли за
неговото уважаване. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът излага, че процесното
вземане произтича от договор за кредитна карта, сключен между ищцата и
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, което вземане поддържа, че е придобил по силата
на договор за цесия от 25.04.2012 г. Сочи, че към настоящият момент не е издаден
изпълнителен лист, не е налице висящо изпълнително производство, поради което за
ищцата не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, а
същият е недопустим. По същество на спора се признава, че вземането е погасено по
давност, като се поддържа, че за дружеството, в качеството му на финансова
институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, е налице задължение да предоставя информация
за кредитна задлъжнялост на всички свои клиенти, което не отпада дори и при липса
на притезателно право на принудително изпълнение. Отделно от предходното се сочи,
че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността
да бъде принудително изпълнено. С оглед предходното се претендиран разноски на
основание чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не се спори, а и от представения като доказателство
по делото договор № 0811260291622183 за издаване и ползване на международна
кредитна карта от 26.11.2008 г. се установява, че между ищеца и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на който е
одобрен първоначален кредитен лимит на картодържателя в размер на 495,00 евро със
срок от 3 години от датата на подписването му, задълженията по който са прехвърлени
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на Приложение № 1 от 25.04.2012 г. към договор
за цесия, сключен на 03.01.2011 г.
Между страните не е спорно, че непогасената част от горепосочения договор
възлиза на процесната сума, както и че за същата не е налице издаден изпълнителен
лист, респ. не е образувано изпълнително производство. Предходното се установява и
от представеното по делото удостоверение и изх.№ МА 00013688/12.07.2024 г.,
издадено от ответното дружество, в което е отразено, че ищецът, в качеството му на
задължено лице, има задължение в размер на 1090,45 лева, произтичащо от договор за
кредит от 26.11.2008 г., прехвърлено на ответника по силата на договор за цесия от
25.04.2012 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
Безспорно е също и липсата на обстоятелства, водещи до прекъсване или
спиране на погасителната давност по отношение на процесната сума в размер на
1090,00 лева. Това обстоятелство е обявено още с проектодоклада по делото, приет за
окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от
2
страните.
По делото е приложена справка от БНБ – Централен кредитен регистър,
издадена на 29.05.2024 г., в която са отразени множество вземания на ответника, сред
които и процесния цесия.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи, че не съществува едно правоотношение или едно право, когато има интерес
от това. Неоснователно е направеното от ответника възражение за недопустимост на
настоящото исково производство. По настоящото дело спорното право (вземане) има
облигационен характер и поради това може да бъде погасено по давност, а ищецът има
правен интерес от предявяване на такъв иск. Действително ответникът не е предявил
вземането си по съдебен ред, но това не изключва възможността за позоваване на
изтекла давност. Това е така, тъй като нуждата от защита чрез установителен иск се
свързва с наличието на спор – оспорване на претендираното от ищеца право или
претендиране на отричано от ищеца право /в този смисъл е решение № 331 от
27.03.2012 г. по гр.д. № 298/2011 г., II г.о. на ВКС/.
В процесния случай правният интерес от завеждане на настоящия установителен
иск следва от включване на процесното вземане в Централния кредитен регистър и
издаденото удостоверение за размер на дълга, преминали върху цесионера с
прехвърляне на процесното вземане, които дават възможност на кредитора по всяко
време да се удовлетвори извънсъдебно от имуществото на ищеца, а следователно и са
предпоставка ищецът да заведе иск за установяване на погасяването по давност на
процесното вземане. С разрешаването на спора, със сила на пресъдено нещо се внася
яснота и определеност в материалноправните отношения между страните и се
признава или изключва възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред
правозащитни органи, а също така в процесния случай се предотвратява възможността
на кредитора да осъществи извънсъдебно принудително изпълнение върху
имуществото на длъжника въз основа на обезпеченията на вземането.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ищеца е
възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта;
3
надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден
договор за продажба и прехвърляне на вземания със страни ответника и
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия, по силата на което ответникът е активно
легитимиран да получи изпълнение.
В тежест на ответника е да докаже също, че са били налице основания за
спиране или прекъсване на давността.
В конкретния случай задълженията по договор за кредит, макар и разсрочени на
погасителни вноски, не са периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с 5-годишна давност. Както бе посочено и по-горе,
ответникът не оспорва, че за процесните вземания не е водено съдебно производство,
няма издаден изпълнителен лист и не е образувано изпълнително производство, както
и не са предприемани действия, които да спират или прекъсват давността. Двете
страни по делото не спорят, че кредиторът не е оспорвал извънсъдебно, че вземанията
са погасени по давност.
Предвид гореизложеното оспорените вземания са погасени поради изтекъл
давностен срок, поради което предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска. Възражението на ответника за недължимост на разноските по делото,
съдът намира за неоснователно. За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК
следва да са налице кумулативно и двете предпоставки - ответникът да не е дал повод
за предявяване на иска и да го е признал. В конкретния случай, с извънсъдебното си
поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска, доколкото от приложеното
по делото удостоверение се установява, че претендира от ищеца заплащане на суми по
процесния договор за кредит.
С оглед предходното на ищцата следва да бъдат присъдени претендираните и
сторени по производство разноски за държавна такса, които съгласно списък по чл.80
ГПК и доказателствата по делото възлизат на сумата от 50,00 лева
Обективираното в писмения отговор възражение с правно основание чл.78, ал.5
ГПК не следва да бъде разглеждано, той като съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА
съдът е този, който определя размера на адвокатското възнаграждение. Съдът е
задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г.
по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е
4
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги
и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от
размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА
е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност,
която да е обусловена от събирани в производството доказателства и доказателствени
средства, като производството е приключило с провеждането на едно открито съдебно
заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил. Ето защо, като
взе предвид горепосочените критерии съдът намира, че в полза на адв. Л. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Н. Н., ЕГН **********
срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6, Сграда Матрикс
Тауър, ет.6 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1090,00 лева, представляваща
вземане по договор за кредит от 26.11.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и В. Н. Н., прехвърлено на ответното дружество по силата на
договор за цесия от 25.04.2012 г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.Малинова долина,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6, Сграда Матрикс Тауър, ет.6 да заплати на В. Н.
5
Н., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева, представляваща направените по
производството пред първоинстанционния съд разноски.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, кв.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4–6,
Сграда Матрикс Тауър, ет.6 да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********,
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по производството пред първоинстанционния съд за
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата В. Н. Н., ЕГН
**********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6