Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 01.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен
състав в публично заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Радка Георгиева, с участието на прокурор Радка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Урумов ВНОХД
№ 338 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 13.02.2017 г.,
постановена по НОХД № 21770 / 2015 г.,
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав е признал подсъдимия М.Д.Д. за виновен
в това, че на 13.07.2015 г. в с. Владая, улица “******,
чрез нанасяне на удар в областта на носа, счупил костите на носа на П.Й.М., с което й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в постоянно разстройство на здравето – неопасно за живота, поради
което и на основание чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 от НК,
го му е наложил наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок
от три години.
С така постановената присъда, на
основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимият М.Д.Д. да заплати на П.Й.М.
сумата от 5 000,00 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от
датата на деянието, като е отхвърлил иска за разликата до 10 000,00 лева.
С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия Д. съдът е възложил направените по делото разноски,
в това число и държавната такса върху уважения размер на предявения граждански
иск.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв. Я.Г., в качеството му на упълномощен защитник
на подсъдимия М.Д.. Във въззивната жалба се застъпват доводи, че по делото не
са събрани достатъчно доказателства, за това подсъдимият М.Д. да е
осъществил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Твърди се,
че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал ангажираните по делото
гласни доказателствени средства, кредитирайки единствено показанията на двамата
свидетели Н.И.и Б.Л., които към момента на деянието се намирали в неадекватно
състояние, вследствие на употреба на алкохол. Излагат се доводи, че не се
доказва подсъдимият М.Д. да е осъществил вмененото му деяние и от субективна
страна. Предвид горното е направено искане за отмяна на присъдата в осъдителна
ѝ част и оправдаването на подсъдимото лице, респективно отхвърляне на
предявения граждански иск. Допълнително се прави искане за събиране на
доказателства, а именно допускането на съдебно - медицинска експертиза, с която
да бъдат посочени травматичните увреждания ( характера на нанесените телесни
повреди ) на подсъдимото лице, като се твърди, че последните се явяват от
съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.
В разпоредително заседание на 23.01.2018
г., по реда на чл.327 от НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е
от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание, като прие, че по делото не се налага разпит на подсъдимия, повторен
разпит на свидетели и вещи лица. По отношение на искането на защитата за
допускане на съдебно - медицинска експертиза, съдът намери последното за основателно,
като допусна изготвянето на съдебно - медицинска експертиза, която да даде
заключение, дали са били констатирани травматични увреждания на подсъдимия М.Д.Д..
Във връзка с горното съдът счете за нужно да се изискат и справка от Софийска районна прокуратура
относно прокурорска преписка № 44166 / 2015 г. по описа на Софийска районна
прокуратура ( с която да се изясни, дали същата е приключила и с какъв
окончателен съдебен акт ), както и цялата медицинска документация за подсъдимия
М.Д. от преписката.
По делото е постъпило и допълнение към
въззивната жалба от страна на адвокат Х.Б.– упълномощен защитник на подсъдимия М.Д.,
с която се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на друга, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Алтернативно се прави искане за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на подсъдимия. Алтернативно се иска и изменение на присъдата и
намаляване на размера на наложеното наказание, което според защитата се явява
явно несправедливо. Във връзка с горното се излагат доводи, че при предявяване
на разследването на обвиняемия М.Д. и неговия защитник, са направени
доказателствени искания, по които няма произнасяне от страна на прокурора, въпреки
че съгласно правилото на чл.229, ал.3 от НПК, такова произнасяне е
задължително. Твърди се още, че неправилно първоинстанционният съд е
конституирал като частен обвинител пострадалата П.М., без да е направено искане
в тази насока и без да е изслушано становището на прокуратурата, което според
защитата се явява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила.
Посочва се също, че неподписването на протокола от съдебното заседание, провело
се на 13.02.2017 г., по време на който е даден ход на
съдебните прения и е обявена присъдата от страна на съдебния заседател С.Д., представлява
самостоятелно съществено нарушение на процесуалните правила. Изразява се становище,
че мотивите към присъдата за непълни, като анализът на доказателствата е
повърхностен и противоречив. В заключение се посочва, че в мотивите към
обжалваната присъда председателят на състава цитира образувано досъдебно
производство по жалба на М.Д. за нанесен му побой при същия инцидент, а именно прокурорска
преписка № 44166 / 2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура, а материали
от която са приложени по делото. Твърди се, че видно от съдържанието,
процесното досъдебното производство е прекратено с постановление на прокурор от
Софийска районна прокуратура, което е било обжалвано от страна на подсъдимия в
настоящото производство – М.Д. пред Софийски районен съд, като по жалбата му се
е произнесъл в закрито заседание, именно председателят на първоинстанционния
съдебен състав, постановил обжалваната присъда. Според защитата посоченото
обстоятелство е било основание съдията да се от отведе от разглеждане на
настоящото дело.
В открито съдебно заседание на 07.06.2018
г. се проведе въззивно съдебно следствие за събиране на допълнителни
доказателства, в рамките на което беше извършен допълнителен разпит на вещото
лице Цветко Р.В., изготвил заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно -медицинската експертиза, бяха приети представените от Софийска
районна прокуратура писмени материали по прокурорска преписка № 44166 / 2015 г.
по описа на Софийска районна прокуратура, както и постановление на Софийска
районна прокуратура от 03.01.2017 г. и определение на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 97 състав, като беше отменено определението, с което
въззивният съд е допуснал изготвянето на допълнителна СМЕ по делото.
Пред въззивния съд представителят на
Софийска градска прокуратура намира обжалваната първоинстанционна присъда за правилна
и законосъобразна, като моли последната да бъде потвърдена, включително в
частта относно определеното на подсъдимия наказание. Изразява се становище, че
в хода на досъдебното производство, пред първата инстанция и пред въззивната инстанция
са били събрани категорични доказателства за характера и вида на причиненото
телесно увреждане, за което свидетелства, както пострадалата П.М., така и
свидетелите по делото. Според представителя на държавното обвинение правилно е
било присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалата в
размер на 5 000,00 лева.
Процесуалният представител на частния
обвинител и граждански ищец П.М. – адв. С., намира въззивната жалба за
необоснована, неоснователна и недоказана. Твърди, че в хода на досъдебното
производство и съдебното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да доведат до отмяна на присъдата. Намира обжалвания съдебен
акт за правилен, законосъобразен и обоснован, включително и в гражданската му
част, като моли последният да бъде изцяло потвърден.
Защитникът на подсъдимия М.Д. – адв. Б.моли
да бъде постановена присъда, с която присъдата на Софийски районен съд да бъде
отменена, а подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържат се и твърденията
в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на
исканията си защитникът на подсъдимото лице излага доводи, представляващи по
съществото си повторение на изложеното вече в допълнението към въззивната жалба.
В заключение се посочва, че с оглед проведения допълнителния разпит на вещото
лице д-р В. в хода на въззивното съдебно следствие, се пораждат съмнение в
обвинителната теза относно вината на подсъдимия и вида на причинената на
пострадалата телесна повреда, вследствие на инкриминираното деяние.
Подсъдимият М.Д. в предоставената му
възможност за лична защита и последна дума, се придържа към казаното от
адвоката си, като заявява, че е невинен и че не е извършил деянието, за което е
обвинен.
Настоящият съдебен състав, след като
обсъди изложените доводи, доказателствата по делото и в пределите на проверката
по чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното.
Жалбата, депозирана от защитника на
подсъдимия, в частта, в която се иска отмяна на първоинстанционната присъда
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се явява
основателна.
Въззивната инстанция въз основа на
императивно вмененото ѝ задължение да извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт, намери, че при първоинстанционното разглеждане на
делото са допуснати съществени отстраними нарушение на процесуалните правила, обосноваващи
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
При обстойно запознаване със
съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав установи, че
постановената от районния съд присъда не е мотивирана по начина посочен в чл.
305, ал. 3 от НПК. Съдът е изложил противоречиви и незадълбочени съображения по
повод ангажираните по делото гласни доказателствени източници. След като е
описал приетата от него за установена фактическа обстановка, съдът е посочил, че
кредитира показанията на свидетелите П.М., Н.И.и Б.Л., като очевидци на
деянието, приемайки, че показанията им се подкрепят от останалите ангажирани по
делото доказателства. Същевременно в следващия абзац от мотивите си,
контролираната инстанция е обявил, че част от показанията на вече посочените свидетели
Н.И.и Б.Л. се явяват недостоверни. По нататък в изложението си
първоинстанционният съд е кредитирал и показанията на близките на подсъдимото
лице А.Д.и Д.Д., съгласно които по време на инцидента подсъдимото лице М.Д. е
претъпяло жесток побой от двамата свидетели Н.И.и Б.Л., в който се е включил и
пострадалата П.М.. Така кредитираните от съда показания, от своя страна, са изцяло
в подкрепа на подържаната от подсъдимото лице теза, доколкото свидетелите дават
информация, че са заварили подсъдимият М.Д. на земята, като главата и дясната
му ръка били в кръв, а последният изпитвал силна болка в слабините. Независимо
от горното, в приетата фактическа обстановка съдът е
установил различна фактология на събитията, приемайки, че единствено бил нанесен
удар в лицето на пострадалата П.М. от страна на подсъдимия Д., след което двамата
свидетели Н.И.и Б.Л. само избутали последния на улицата, по време на което му
нанесли и удари по тялото. На останалите
гласни доказателствени средства също е предложен частичен прочит, а анализ на
обясненията на подсъдимото лице, в които последният категорично отрича да е
нанасял удар на пострадалата, изцяло липсва. Затова и според настоящата съдебна
инстанция мотивите към обжалваната присъда не отговарят на изискванията на чл.305,
ал.3 от НПК. Съдът не е изложил убедителни съображения защо кредитира едни
доказателствени материали, а приема други за недостоверни, като същевременно
бяха констатирани и противоречия между приетите за установени факти и
кредитираните източници на информация от доказателствената съвкупност. Нормата на чл.305, ал.3 от НПК задължава съда в
мотивите към присъдата да посочи установените обстоятелства, доказателствените
източници въз основа на които обстоятелствата се установяват, както и правните
съображения на съда за взетото решение. При противоречиви доказателствени
материали съдът е длъжен да изложи защо едни от тях приема, а други не. Тези
свои задължения в конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил.
Липсват убедителни и ясни аргументи въз основа на кои доказателства съдът е
построил фактическата обстановка и правните си изводи.
Противоречивите или непълни мотиви,
съгласно константната съдебна практика, се приемат за приравнени на пълна липса
на мотиви и обуславят наличие на основание за отмяна на атакуваната присъда по
смисъла на чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила не би могло да бъде отстранено
от настоящата инстанция, тъй като в противен случай процесуалните права на
страните биха били сериозно накърнени, доколкото последните биха били лишени от
една съдебна инстанция по фактите, с оглед на което се налага отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
Въпреки, че констатираното процесуално
нарушение представлява самостоятелно основание ( от кръга на “абсолютните“ такива ) за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи,
че от страна на първата инстанция са били допуснати и други процесуални
нарушения, всяко от което по съществото си представлява основание за отмяна на
присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В тази връзка въззивният съд, след запознаване
с материалите по делото, споделя направеното от страна на защитата възражение
за незаконосъобразно конституиране на пострадалата П.М., като страна по делото,
в качеството й на частен обвинител. Безспорно, с оглед разпореждането на
първоинстанционния съд за насрочване на делото, с което е била предоставена и
възможност на пострадалата П.М. да се конституира в качеството си на частен
обвинител и граждански ищец, е постъпила молба от последната с искане за
конституиране й и в двете процесуални качества. Доколкото обаче, в провелото се
на 07.11.2016 г. открито съдебно заседание пред първия съд, пострадалата П.М. (
чрез процесуалния си представител адв. С. ) е изразила желание да участва в
производството единствено като граждански ищец, предявявайки срещу подсъдимия
граждански иск в размер на 10 000,00 лева за обезщетяване на понесените от
деянието, предмет на обвинителния акт, неимуществени вреди, то съдът е следвало
да конституира пострадалата П.М. единствено в това й качество. Вместо това,
видно от протокола за проведено открито съдебно заседание на 07.11.2016 г.
съдът е конституирал пострадалото лице и в качеството й на частен обвинител. Предвид
горното настоящата съдебна инстанция счита, че е налице незаконосъобразно
конституиране на пострадалата П.Й.М., като страна по делото, в качеството й на частен
обвинител. Процесуалната фигура на частния обвинител се характеризира с това,
че представлява страна на процеса, която встъпва в производството, за да
подпомогне държавното обвинение, като същевременно е и самостоятелен субект на
процеса, който поддържа обвинението наред с прокурора. Като самостоятелен
субект на процеса частният обвинител разполага с множество права, осигуряващи
му възможност за активно участие в образуваното наказателно производство. От
друга страна, доколкото частният обвинител извършва дейност по поддържане на
обвинението срещу определено лице за определено престъпление, то е очевидно, че
чрез действията си той реализира една от основните функции на процеса, а именно
обвинителната функция. Същевременно тази функция е неразривно свързана с
останалите две функции в наказателния процес – тази по осъществяване на
защитата, и тази по осъществяване процесуалното ръководство и решаването на
релевантните въпроси. Осъществяването на действия по поддържане и обосноваване
на обвинението безспорно рефлектират върху осъществяването на действия,
свързани с реализирането на защитната функция в процеса. От данните по делото е
видно, че частният обвинител П.М. активно е упражнявала правата си, чрез
упълномощения си повереник, който е задавал въпроси по време на разпита на
свидетелите, като е искал и събиране на допълнителни доказателства. Това
означава, че в конкретния случай конституирането на допълнителна страна,
поддържаща обвинението наред с прокурора, е довело до несъмнено влошаване
положението на подсъдимия М.Д.. Допускането на допълнителна страна в процеса, в
нарушение на процесуалните изисквания, в случая без да е направено искане за
това, която страна действа в полза на обвинението, се явява съществено
нарушение на процесуалните правила, пряко рефлектиращо върху правото на защита
на подсъдимия, и поради това, явяващо се безспорно основание за отмяна на
постановения съдебен акт.
Съдът счете, че така констатираните нарушения не могат да
бъде отстранени от въззивния съдебен състав, в рамките на контролната въззивна
съдебна процедура, поради което се налага отмяната на първоинстанционната
присъда в нейната цялост и връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав при същия първоинстанционен съд. Доколкото всяко едно от така
констатираните нарушения на процесуалните правила представлява самостоятелно
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намери, че не
следва да обсъжда по - подробно изложените от защитата и основателни по своето
естество възражения досежно обстоятелствата, свързани с постановяването на
съдебен акт – определение по НЧД № 1552 / 2017 г. на Софиски районен съд по
прокурорска
преписка № 44166 / 2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура и липсата
на положен подпис на член на състава на съда в протокол от съдебно заседание.Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по
чл.334, т.1 от НПК, въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда и
останалите въпроси относно правилността на присъдата, като безпредметен се
явява и анализът на изложените от защитата доводи по съществото на делото.
С оглед всичко изтъкнато, въззивният съдебен състав намира, че обжалваната първоинстанционна присъда от 13.02.2017 г., постановена по НОХД № 21770 / 2015 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав при същия първоинстанционен съд.
При новото провеждане на съдебното заседание следва да бъдат
отстранени допуснатите съществени процесуални пороци, като производството по
делото бъде завършено с вътрешно непротиворечив, последователен и добре
мотивиран съдебен акт.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 във вр. с чл.334, т.1,
пр.2 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, IIІ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 13.02.2017
г., постановена по НОХД № 21770 / 2015 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 97 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.