№ 392
гр. Варна, 13.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100500149 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
Въззивната страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно призована,
представлява се от юрисконсулт А. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна Т. М. Т., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. А. Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 97480/03.12.2024г. от Община Варна срещу Решение № 4175/21.11.2024г., постановено по
гр.д. № 20243110100349 по описа за 2024г. на ВРС - 19 с-в, с което съдът ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ****, че Община
Варна, с адм. Адрес: гр. ****, не е собственик на 569,07 ид. части от недвижим имот,
представляващ ПИ № 68 по КК на с.о. „Ч.“, землище на с. Константиново, област Варна,
одобрен с протокол № 11/16.07.1994г. на кмет на Община Белослав, целият с площ от
1169,07 кв.м., при граници на имота: ПИ № 40, кадастрална граница, път и ПИ № 67, на
1
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразил, че
Община Варна се легитимира като собственик на процесната идеална част от имот, на
основание чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ
(04.03.1991г.) имотът не се намира в границите на урбанизирана територия. От заключението
на СТЕ се установи, че за процесната територия няма одобрен и влязъл в сила План на
новообразуваните имоти. Съдебната практика безспорно приема, че е изключено
придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на административната
процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Тази процедура
се счита приключена, когато е извършена индивидуализацията на имота (Аргумент т.1 1 от
Тълкувателно решение № 1 по гр. д.№ 11 от 1997 г. на ВКС, ОСГК). Считано от този момент
е възможно и прилагането на института на придобивната давност, включително по
отношение на ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Най-рА.ят момент, в който е възможно да се осъществи неговата
индивидуализация, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти. До
този момент при липсата на индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно
осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus),
както и демонстрирането на намерение за своене (animus). Прави възражение по отношение
на действието на мораториума за придобиване на имот по давност. Въззивникът моли съдът
да отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли
исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се
сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Въззивникът се позовава на нормата на чл. 25,
ал.1 ЗСПЗЗ в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, но тази норма не може да
бъде правно основание за придобитото право на собственост, тъй като чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ не
може да се приложи за селищно образование. Чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ не се прилага
самостоятелно, а като последица от приложение на чл. 19, ал.2 и 3 ЗСПЗЗ, който предвижда
специален ред, който не се е осъществил. Имотът не е земеделска земя. От 27.1.2001г. до
настоящия момент, както е прието и в т. 5.3 "в" от заключението на в.л. Б. земята е със
статут "селищно образувание/урбанизирана" по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ. От своя страна,
АЧОС сочи като основание чл. 2, ал.1, т. 7 ЗОС, което първо е различна хипотеза от чл. 25,
ал.1, ЗСПЗЗ и второ - също е общ текст, който не поражда правото на собственост, защото
не представлява конкретно правно основание. Възражението за действие на мораториума за
придобиване на имот по давност също нямат място в процеса. Не се установи имотът да е
бил държавна собственост, нито общинска. В случая мораториумът не действа относно
процесния имот. Дори и да е действал, отдавна е изтекла необходимата 10 годишна давност,
която е започнала да тече от 1.6.1996г. в полза на праводателите на ищеца, като към своето
владение от 27.11.2011г. той присъединява и владението на предходните от 1.6.1996г.
2
Отделно от това, с Тълкувателно решение № 1 от 20.4.2023г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2022г.
на ОСГТК е прието, че за заварени правоотношения, мораториумът не се прилага изобщо.
Съгласно постоянната практика на съдилищата и на ВОС, напр. Решение № 630 от
20.3.2021г. по в.гр.д.№3086/2020г.на ВОС тогава, когато имот не е бил одържавяван и е
индивидуализиран по какъвто и да е план, той може да бъде обект на годна защита на
правото на собственост. Първоинстанционният съд правилно се е позовал и на Определение
№ 50200 от 30.9.2022г. по ч.гр.д.№2923/2022г. на ВКС, 2 г.о. Въззиваемата страна моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. Г.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Предвид изтеклия период от време е необходимо да се
установи към днешна дата дали има одобрен ПНИ за процесната територия. Моля да ми се
предостави съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя от Областна
администрация - Варна с информация и документи, ПНО „Ч.“ - Константиново дали е
одобрен. В случай, че не е одобрен, на какъв етап се намира в момента, за него има ли
одобрен помощен план, който да включва формиране на съществуващата собственост, както
и тази предоставена за ползване да дали има таблица относно бившите собственици и
ползвателите. В случай, че за процесната територия има нещо изработено като графика, да
ни бъде предоставена извадка от него. Предоставям на съда да прецени.
АДВ. Г.: Моля да оставите без уважение искането. То е преклудирано и
неоснователно. Дори не се прави твърдение, че има такъв план. Към 25.09.2024 г. вещото
лице Б. подробно е изнамерил всичко, което е възможно и статута на имота е пределно ясен.
Позовали сме се на давност.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение доказателственото искане,
направено от въззивника, доколкото няма твърдения за наличие на нови факти /че е налице
одобрен ПНИ за процесната територия/, поради което няма как да бъдат събирани
доказателства за тях, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от Областна администрация - Варна с
информация и документи, ПНО „Ч.“ - Константиново дали е одобрен, като в случай, че не е
одобрен отговорят, на какъв етап се намира в момента, за него има ли одобрен помощен
3
план, който да включва формиране на съществуващата собственост, както и тази
предоставена за ползване да дали има таблица относно бившите собственици и
ползвателите. В случай, че за процесната територия има нещо изработено като графика, да
ни бъде предоставена извадка от него.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представила съм с отговора списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Моля да уважите въззивната жалба. Моля да отмените
първоинстанционното решение. За ищеца по делото липсва правен интерес от завеждане на
иска, тъй като се установи, че процесната територия се е територия по §4 от ЗСПЗЗ и че
реституционната процедура не е приключила тази реституционна процедура изключва
възможността имотът да бъде придобиван по давност. В този смисъл искът е заведен
преждевременно и не следва да бъде уважен. Ще представя подробни писмени бележки.
Моля да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер.
АДВ. Г.: Не фигурира във въззивната жалба оплакване, че липсва правен интерес.
Правен интерес е налице, а общината се е снабдила с АОС след завеждане на иска от нас,
така и инициираната обстоятелствена проверка, за която процедура общината ни пречи като
включително е изпращала писма на нотариусите да не извършват обстоятелствена проверка
конкретно за този имот. Общината предявява аргумент, който доказва законността на нейния
АОС като твърди, че липсата на изготвен план по § 4 била пречка за защита собствеността
върху имота. В случая става въпрос за общия текст на чл. 79 от ЗС. Позовали сме се на
придобиване по давност, доказали сме, въпреки че искът е отрицателен установителен.
Считам, че не се прилагат специалните правила по ЗСПЗЗ. Установили сме, че владеем
имота от 2011 г. като сме присъединили владението по четири нотариални сделки преди нас,
включително от 01.06.1996 г.. В тази връзка не действа никакъв мораториум. Установено е,
че за процесната ид. част, останалата от която владеем с акт за установено право на
4
собственост се владее изцяло от доверителя ми, включително се установи и от експертизата
на вещото лице, че имотът е поддържан. Доказали сме и положителен установителен иск,
освен, че искът е отрицателен. Общината в АОС посочи чл. 2, общия текст, който не е
конкретен. В отговора на нашата ИМ се позова на чл. 25 от ЗСПЗЗ. Ние сме възразили, той
се прилага само в комбинация с наличие на хипотезата на чл. 19, ал. 2 и 3 от ЗСПЗЗ като
законът изисква, ако тази хипотеза е налице в АОС да се посочи, че е налице специалното
решение на посочената в текста на чл. 19 комисия, нещо което не е налице. Липсата на план
не е пречка за защита правото на собственост. Позовали сме се на практиката на ВОС и
ВКС. Моля да оставите в сила решението. Моля да ни бъдат присъдени направените по
делото разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Т. /реплика/: Придобиването на основание чл. 25 ЗСПЗЗ на
собственост от общината не е задължително да е във вр. с чл. 19 и този случай е точно
такъв. Територията не попада в разпоредбите чл.19, тъй като към настоящия момент земята
не е земеделска и няма как да бъде проведена процедурата по чл. 19. Територията може да
бъде общинска собственост само на основание чл. 25. Освен това, да се придобие по давност
имота преди приключването на процедурата по ЗСПЗЗ и правилника му означава, че
бившите собственици никога на е биха могли да придобият земята, тъй като ще бъде
придобита по давност.
АДВ. Г. /дуплика/: Фактът, че територията е селищно образувание и е урбанизирана
действа против общината, която сочи аргументи, че имотът следва да е в хипотезата на § 4 и
че може да е земеделска земя, този имот изцяло е загубил характера си на земеделска земя.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 1-седмичен срок от
днес с преписи за насрещните страни.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5