Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 2
гр. Враца, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,Гражданско отделение, в закрито заседание на 06.01.2020 г., в състав:
Председател: РЕНАТА Г.МИШОНОВА
- ХАЛЬОВА
Членове:
МАРИЯ АДЖЕМОВА
Мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от мл. съдия
НИКИФОРСКИ в.гр.дело N 696 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба вх.№ 1120 /15.11.2019 г., депозирана от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д. чрез Адвокатско дружество „Г.
и партньори“, Булстат ***, в качеството му на длъжник по ИД № 20191450400125,
по описа на ДСИ Т.Т. против постановление от 05.11.2019 г., с което държавният
съдебен изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано
от взискателя по цитираното изпълнително дело до сумата от 200 лева, както и
определената държавната такса по чл. 53, ал. 1,6. „б“ от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В жалбата се
поддържа, че претендирания от взискателя адвокатски хонорар е прекомерен, а
начислената държавната такса по чл. 53, ал. 1, б. „б“ от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК е неправилно определена.
На първо място се посочва,
че в процесния случай исканият адвокатски хонорар за изпълнителното
производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на
делото. Същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически
неоправдан.Твърди се, че извършените по
изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат
определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети
от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнението и
съответно, не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от
взискателя размер. В този смисъл се счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в
настоящия случай, тъй като касае по-голяма фактическа и правна сложност на
делото, съответно, активно поведение от страна на процесуалния представител по
проучване на имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за
изпълнение в течение на производството и т.н., каквито действия в настоящото
изпълнително дело не са предприемани.
На следващо място се
посочва, че държавната такса по чл. 53, ал. 1,6. „б“ от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК е прекомерна. Съгласно посочената
норма, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума.
Аргументира се тезата, че включването на адвокатско възнаграждение, което е
отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по
смисъла на чл. 53, ал. 1 от Тарифата, е незаконосъобразно, тъй като
материалният интерес, върху който следва да се изчислява таксата, е само
присъденото вземане по изпълнителния лист.
Въз
основа на изложеното се иска от съда да намали размера на адвокатския хонорар
до минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като вземе
предвид постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съответно, да редуцира същия до сумата в
размер на 200 лева. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че
дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната
сума, се иска същото да бъде намалено, като се коригира и размера на начислената
по чл. 53, ал. 1,6. „б“ от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК такса.Претендират се разноски.
В срока по чл.436,
ал.3, изр.1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна – взискателя К.К.А. ***, чрез адвокат Г.П.,***
същия, че подадената от длъжника частна жалба е неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение.Изтъкват се аргументи, че обжалваният
отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение е правилен и
законосъобразен.Същият е постановен при
правилно приложение на материалния закон,доказателствата по делото,като е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършените от
процесуалния представител на взискателя действия. Начисленото и платено
адвокатско възнаграждение е съобразено с размера, посочен в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл.436,
ал.3, изр.2 ГПК ДСИ е изготвила писмени
мотиви по обжалваното действие, в които изразява становище за допустимост, но
неоснователност на подадената жалба.
Като взе предвид
данните по приложеното копие от ИД № 20191450400125, по описа на ДСИ Т.Т. и след
като обсъди наведените от жалбоподателя доводи, както и изложените от съдебния
изпълнител и взискателя съображения, настоящият съдебен състав приема следното:
Производството по изпълнително
дело № 125/2019 г. по описа на СИС при РС - гр.Мездра е образувано на
18.10.2019 г. по молба на взискателя К.К.А., ЕГН: **********, чрез пълномощник
адвокат Г.П. от ВрАК със съдебен адрес:*** срещу длъжника ЗАД„ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от А.П.Л. и
Р.К.Д. - изпълнителни директори за вземането му по издаден изпълнителен лист от
09.10.2019 г., по гр.дело № 678/2018 г. по описа на МРС, Гражданска колегия в
размер на 4 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
ПТП, станало на 19.01.2018 г„ ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1 646 лв. стойността на лекия автомобил, ведно
със законната лихва от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от
145.13 лв. обезщетение за вреди изразяващи се в разликата между получаваното от
ищеца трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение по болест за периода
22.01.2018 г. - 26.03.2018 г., ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. до
окончателното изплащане, както и деловодни разноски по компенсация в размер на
780 лв. и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Към молбата за
образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 18.10.2019 г. между адвокат Г.П. от ВрАК и взискателя К.К.А.,
изразяващи се в образуване и водене на ИД, за което е договорено и изплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.
С молбата за
образуване на изпълнително дело, взискателят е поискал да се изпрати на
длъжника Покана за доброволно изпълнение, да се извърши справка за открити
банкови сметки на длъжника, като при наличие да се наложи запор и да се приемат
направените разноски по изпълнителното дело, включително и адвокатско възнаграждение.
Към молбата е приложен документ за платени държавни такси в полза на МРС,
съответно 20 лв. - д. т. за образуване на и.д. и 5,90 лв. - д. т. за извършване
на исканата справка за банковите сметки и т. БНБ.
На основание чл.
428 от ГПК на длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
2750/18.10.2019г. с общ размер на задължението към 18.10.2019 г. 8 575,90 лева,
от които 5 791.13 лева - главница, 822.02 лева законна лихва върху
главницата, считано от 25.05.2018 г. и 785 лв. - неолихвяема сума по ИЛ, 25.90
лева разноски по ИД, 651.85 лева - д.т по чл. 53 от Тарифата за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и др. суми в размер на 500.00 лева -
адвокатско възнаграждение по ИД.
Същата е изпратена
по пощата и е връчена на длъжника на 22.10.2019 г. срещу подпис на длъжностно
лице - спец. ФСД, видно от върнатата обратна разписка по делото/ИД PS 3100
0058PL 8/.
Длъжникът ЗАД „ОЗК
- Застраховане“ АД чрез АД „Г. и партньори“, Булстат: ***, представлявано от
адв. С.С. - управител, редовно упълномощен по делото е подал възражение с вх. №
1020/25.10.2019 г. по описа на СИС при МРС изпратено чрез куриер IN TIME на
24.10.2019 г. за прекомерност на размера на определеното адвокатско
възнаграждение и е поискал същото да бъде редуцирано от 500.00 лева на 200.00
лв., съобразно чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е направил и възражение за прекомерност на д.т. по чл. 53, ал. 1,
буква „б“ от ТДТССГПК, като счита че по изпълнителното производство в събраната
сума по смисъла на чл. 53, ал. 1 от тарифата влиза само материалния интерес по
присъденото вземане по изпълнителния лист.
С постановление от
05.11.2019 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение така направените
възражения от длъжника, който акт е предмет на обжалване в настоящото
производство.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І.По допустимостта на жалбата.
Жалба вх.№ 1120
/15.11.2019 г. е процесуално допустима като подадена в рамките на
законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване от
длъжника акт на ДСИ, предвиден в чл.435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ІІ. По основателността на жалбата.
Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
По възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено в изпълнителното
производство:
От материалите по изпълнителното дело се установява, че посочената в ПДИ
сума в размер на 500, 00 лева съставлява заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело, водене на същото, защита и
процесуално представителство. Извършването на разноски за адвокатско
възнаграждение в посочения размер е установено посредством представен договор
за правна защита и съдействие от 18.10.2019 г., съдържащ разписка за заплатена
в брой сума в размер на 500, 00 лева.
Дължимостта
на разноските в изпълнителното производство е уредена от разпоредбата на чл. 79
от ГПК. Същите са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1, т.
1-3 от ГПК изключения.
В
настоящия случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези
изключващи отговорността на длъжника за разноски, поради което същите следва да
бъдат възложени в тежест на същия.
По
отношение на техния размер, съдът приема за неоснователно направеното
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно от доказателствата по изпълнителното дело размерът на дълга,
съобразно изпълнителния лист, към датата на съставяне на ПДИ – 18.10.2019 г.,
възлиза на 8 575,90 лева, от които 5 791.13 лева - главница, 822.02 лева
законна лихва върху главницата, считано от 25.05.2018 г. и 785 лв. -
неолихвяема сума по ИЛ, 25.90 лева разноски по ИД, 651.85 лева - д.т по чл. 53
от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, както и др. суми в
размер на 500.00 лева - адвокатско възнаграждение по ИД.
При
този размер на дълга, дължимото адвокатско възнаграждение, определено съобразно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза както следва: по чл. 10, ал. 1, т. 1 – за образуване на изпълнително
дело – 200, 00 лв. и по чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 – за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 349,95
лева. Така формирано минималното дължимо адвокатско възнаграждение възлиза в
размер на 549. 95 лева.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.Настоящият съдебен
състав не споделя тезата, че осъщественото от адвоката представителство на взискателя
се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително
изпълнение чрез образуване на изпълнително производство, което да обуславя
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение единствено по чл.10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Процесуалният представител е поискал и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, като съответно е посочен и начина на
изпълнение - извършване на справка за наличие на банкови сметки и съответно
запор на същите, като е заплатил авансови дължимите държавни такси по ТДТССГПК.Видно
е от приложената /на л.35 от изпълнителното дело / молба от 30.10.2019 г., че
адвокат П., в хода на образуваното вече изпълнително производство е поискала от
съдебния изпълнител налагане на запор на конкретни банкови сметки на длъжника в
конкретна банка, а именно "Общинска банка".Следователно, процесуалният
представител на взискателя е следил за интересите му по време на цялото
изпълнително производство, като своевременно е предприемал необходимите и адекватни
действия с цел охраняване на същите и удовлетворяване на вземането, което
взискателя има към длъжника.
По
възражението за неправилност на държавната такса, определена от държавният
съдебен изпълнител по реда на чл. 53, ал. 1,6. „б“ от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Настоящият съдебен състав намира така
направеното възражение за неоснователно и необосновано.Неправилно е твърдението
на жалбоподателя, че включването на
адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по
изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на чл. 53, ал. 1 от
Тарифата, е незаконосъобразно, тъй като материалният интерес, върху който следва
да се изчислява таксата, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. При
изчисляване на пропорционалната такса по чл. 53, ал. 1 от ТДТССГПК се включва изпълнение на паричното вземане и
за разноските - адвокатско възнаграждение по образуване и водене на
изпълнителното производство, поради което правилно и законосъобразно таксата е
определена от съдебният изпълнител.
При изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че жалбата на длъжника „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: *** против постановлението, с което държавният съдебен изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по цитираното
изпълнително дело до сумата от 200 лева, както и определената държавната такса
по чл. 53, ал. 1,6. „б“ от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно изхода на спора пред
настоящата инстанция, въззиваемата страна има право на разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно
от взискателя К.К.А. с подаването на отговор на жалбата. Съобразно приложения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, се претендират разноски в размер на 200
лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Извършването на разноски в
претендирания размер е удостоверено с договор за правна защита и съдействие от
02.12.2019 г./л.25/.Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия в настоящото
производство.Последното е съобразено с минималното възнаграждение съгласно Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна частна жалба вх.№ 1120/15.11.2019 г., депозирана от
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез Адвокатско дружество „Г. и
партньори“, Булстат ***, в качеството му на длъжник по ИД № 20191450400125, по
описа на ДСИ Т.Т., с район на действие – Районен съд гр.Мездра против постановление от 05.11.2019 г.,постановено
по ИД № 20191450400125,с което
държавният съдебен изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя по цитираното изпълнително дело до сумата от 200
лева, както и определената държавната такса по чл. 53, ал. 1,6. „б“ от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.К.А. ***, ЕГН ********** сумата от 200
(двеста) лева, представляваща разноски в производството пред ВОС, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящия съдебен акт да бъде връчен на страните, както и на ДСИ Т.Т., с район на действие – Районен съд
гр.Мездра за сведение и изпълнение.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........