№ 35656
гр. София, 27.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.А
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М.А Частно гражданско дело
№ 20251110108939 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. М..
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на
заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Наред с посоченото, както с практиката на СЕС (С-147/16; C-243/08), така
и с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено задължението за служебна
преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност така, при съобразяване на което
съдът намира следното:
Съгласно чл.6 от договор за паричен заем № 353898/31.08.2019 г.,
страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от
следните обезпечения по начина и реда, отговарящ на чл.33, ал.1 от общите
условия: 1. банкова гаранция или 2. поръчител.
Видно от чл.33, ал.1, т.1 от Общите условия към договора за кредит,
1
кумулативно поставените изисквания към поръчителите са: да имат
осигурителен доход общо в размер най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата (МРЗ) за страната; в случай на двама поръчители размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер на поне 4 пъти МРЗ за
страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с
кредитора; да не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за
кредит с кредитора; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход.
Видно от чл.33, ал.1, т.2 от Общите условия към договора за кредит, по
отношение на банковата гаранция се поставят изисквания за предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл.6.2 от договора при неизпълнение ма чл.6.1
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 342, 22 лв. с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към
договора за кредит.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и
да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на
заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.6 от договора въвежда
възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне
на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 342, 22 лв. при
посочена като предоставена по договора главница от 500 лв., с оглед на което
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки
за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
2
овъзмезден с възнаградителната лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение
и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът
предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната
страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва
да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен
доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг
договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка
от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни
от деня на сключването на договора. Налагането на толкова кратки срокове
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни
условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на
всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат
на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що
се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане
на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за
снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по
проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл. 6 от договора всъщност не дават възможност на длъжника
да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне
в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка
погасителна вноска - видно от представения погасителен план, още със
сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е
предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение,
предвидено в чл.6 от договора, поради което в договора е уговорен и начин за
изплащане на дължимата неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което и сама по себе си
същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26,
ал. 1 ЗЗД.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
3
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на
дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се
явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита – допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по
кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя.
Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи (включително
неустойката за непредоставено обезпечение), което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочения смисъл е и решение по дело
C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално
посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което и се дължи само чистата стойност на кредита, като не се дължат
разноски и лихви, в т.ч. не следва да се присъжда законната лихва от
заявлението (в посочения смисъл - решение № 129/30.07.2024 г. по т.д. №
630/2023 г. на ВКС).
4
Следователно, дължимо остава единствено вземането за главница, като
заявлението следва да се отхвърли в останалата част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. М.
М., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно сумата 4, 37 лева – възнаградителна
лихва, сумата 17, 40 лева – компенсаторна неустойка, сумата 85, 97 лева –
мораторна лихва, и сумата 151, 99 лева – такси по договор за паричен заем №
353898/31.08.2019 г., както и в ЧАСТТА относно искането за присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното
изплащане.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5