Решение по дело №120/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 426
Дата: 31 март 2023 г. (в сила от 8 април 2023 г.)
Съдия: Румяна Спасова
Дело: 20231100900120
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично при закрити врати
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20231100900120 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ на основание неплатежоспособност по
чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят твърди, че има ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от
търговска сделка по доставка на стоки. Предвид изложеното иска да се постанови решение,
с което да се обяви неплатежоспособността на ответника, да се определи начална дата на
неплатежоспособност, да бъде открито производство по несъстоятелност, както и да се
обяви същия в несъстоятелност. Претендира разноски. В последното съдебно заседание
прави искане за постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Ответникът „А.Х.“ ЕООД, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не
изразява становище по иска. За съдебно заседание управителят е уведомен по телефона, но
не се явява, не изпраща представител и не взема участие в производството.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност
на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
1
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се
установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена молба за откриване производство по несъстоятелност
на ответника е подадена от „В.К.“ ООД за вземания, произтичащи от търговска сделка –
договори за доставка на хранителни продукти. От приетите по делото доказателства е видно,
че за вземането на молителя, в общ размер на 19 849,05 лева, е издаден изпълнителен лист
от 28.10.2022 г. по гр.д. № 8674/2022 г. по описа на СРС, 138 състав. Следователно ищецът
се легитимира като кредитор на ответника с изискуемо парично вземане, произтичащо от
търговска сделка.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на ответника трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на дружеството, от
който да се изведе възможността или невъзможността същото да погасява задълженията си.
На основание чл. 186 ГПК по делото е приложена справка от Агенция по вписванията
за периода от 01.01.1991 г. до 20.01.2023 г. за извършени вписвания, отбелязвания и
заличавания по персоналната партида на „А.Х.“ ЕООД, от която се установява, че не са
налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания. От представената справка от
отдел „Пътна полиция“ при СДВР е видно, че към 06.02.2023 г. дружеството има
регистрирани 5 бр. превозни средства. От постъпилото писмо от Национална агенция за
приходите, Териториална дирекция на НАП София се установява, че са наложени
обезпечителни мерки върху имущество на „А.Х.“ ЕООД по реда на ДОПК и са издадени 9
бр. постановления за налагане на обезпечителни мерки в периода от 2020 г. до 2022 г.,
последното от които за изискуемо публично вземане в общ размер на 224 256,55 лева.
От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че към 31.12.2018 г.
активите на ответника представляват дълготрайни и краткотрайни активи с обща балансова
стойност 53 хил. лв., като преобладават краткотрайните активи, които са 90,57% от общата
сума на актива. Към края на 2018 г. коефициентът на обща ликвидност е над 1-ца, т.е.
текущите активи покриват изцяло краткосрочните задължения. Високата стойност на
коефициента на обща ликвидност е в резултат на отчетена голяма касова наличност.
Установява се, че след 2018 г. няма обявявани отчети от „А.Х.“ ЕООД, като предвид
констатираните присъдени задължения на молителя и просрочени публични задължения,
вещото лице представя изчисление на коефициентите за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., от
които е видно, че краткосрочната задлъжнялост на дружеството се увеличава, което води до
влошаване на ликвидността. Коефициентът на обща ликвидност е под 1-ца от 31.12.2020 г.,
което показва, че текущите активи не покриват краткосрочните задължения. От 31.12.2020 г.
собственият капитал е отрицателен, от което може да се направи извод, че имуществото на
длъжника не покрива задълженията и дружеството е декапитализирано. От изчислените
коефициенти за автономност и задлъжнялост се установява, че задлъжнялостта за
изследвания период 2019 г. – 2022 г. се увеличава, съответно и зависимостта на ответното
дружество от кредиторите му.
Предвид констатациите на вещото лице и данните по делото може да се приема, че
„А.Х.“ ЕООД не е било в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към
НАП от 2019 г., съответно от 2020 г. В края на 2018 г. и 2019 г. оборотните средства са
достатъчни за покриване на текущия дълг, но от края на 2020 г. паричните краткосрочни
задължения превишават наличните краткотрайни /краткосрочни/ активи, т.е. длъжникът е с
влошена ликвидност и не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения.
2
С определението за насрочване на делото на ответника е указана последицата на чл.
161 ГПК, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
В случая следва да се приеме, че е създадена пречка за установяване имущественото
състояние на „А.Х.“ ЕООД след отчетната 2018 г. и при наличните данни съдът намира, че
от началото на 2020 г. дружеството не е било в състояние да обслужва задълженията си.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ответникът не е заявил за обявяване
в търговския регистър отчетите си за последните три години. Съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ,
предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1,
ако преди подаване на молбата за откриване производството по несъстоятелност не е заявил
за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години. При извършена служебна справка по партидата на търговеца в търговския регистър
при Агенция по вписванията, а това е установено и от вещото лице, съдът констатира, че по
партидата на „А.Х.“ ЕООД е заявен за обявяване единствено отчетът за 2018 г., като няма
данни за съставени и обявени отчети за 2017 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Ответникът
не ангажира доказателства за оборване въведената с чл. 608, ал. 2 ТЗ презумпция, поради
което съдът намира за доказано състоянието на неплатежоспособност на „А.Х.“ ЕООД и при
прилагане презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ.
При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят
всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по
т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на
ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение №
44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се
разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като
външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на
неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към
всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на длъжника настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме
31.12.2020 г., към която дата съдът намира, че е налице трайна невъзможност ответникът да
обслужва задълженията си.
Не се установи „А.Х.“ ЕООД да има налични парични средства за покриване на
началните разноски на производството по несъстоятелност. С изрично протоколно
определение от 20.03.2023 г. са определени на основание чл. 629б ТЗ начални разноски и е
указана възможността на кредиторите за тяхното привнасяне в едноседмичен срок.
Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 20.03.2023 г., като в указания срок, а и
към настоящия момент никой от кредиторите не е привнесъл разноски. Ето защо съдът
намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който претендира такива и на
когото следва да се присъди сумата в общ размер на 850 лева, от която 250 лева за държавна
такса и 600 лева за депозит за вещо лице
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ Софийски градски съд
РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Бояна, ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„А.Х.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж.к. Бояна, ул. ****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Бояна, ул. ****.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Бояна, ул. ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Бояна, ул. ****.
СПИРА производството по т.д. № 120/2023 г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението
по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако представи доказателства за предплащане на сумата от 6 000
лева /шест хиляди лева/, необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.Х.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Бояна, ул. ****, да заплати на „В.К.“
ООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. Бургас, ул. ****, сумата 850 лева /осемстотин и петдесет
лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо
дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4