РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Ихтиман, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200233 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на В. В. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. И., ул. „М.“
№ * срещу Наказателно постановление № 90 от 10.04.2024г., издадено от
Заместник - директора на РДГ – София, с което на жалбоподателя е наложено
на основание чл. 257, ал.1, пр. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за горите
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 вр. чл. 190, ал. 2, т. 1
вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата е отправено искане за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище,
придружаващо административно наказателната преписка, развива
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е искане за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява
лично и се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, прави
доказателствени искания. В последното открито съдебно заседание
пълномощникът иска от съда да отмени като незаконосъобразно атакуваното
наказателно постановление по изложени в хода на съдебните прения
съображения и посочените такива във въззивната жалба. Претендира
присъждане на деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
1
В открито съдебно заседание административно наказващия орган, редовно
призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който оспорва жалбата. В постъпило преди последното открито съдебно
заседание писмено становище се иска от съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, развива подробни
съображения по същество.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН / видно от
известие за доставяне л. 32 от д. и пощенското клеймо л. 33 от д./ и е насочена
срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 16.01.2024г. служители на Регионална дирекция по горите София
извършили проверка в подотдел *** „*“ в землището на с. Б., община
Ихтиман, държавна горска територия. При проверката участвал и въззивника
В. Й. на длъжност „ горскистражар“ при Държавно горско стопанство
Ихтиман към ЮЗДП. В хода на проверката служителите на РДГ София
констатирали наличие на сеч в подотдела на 10 броя дървета зимен дъб, които
не били маркирани. Служителите на РДГ София маркирали установените
пънове с боя с червен цвят и контролна горска марка. След извършено
сортиментиране съгласно сортиментната ведомост за подотдела се
установило, че отсечената дървесина е в обем 2 куб.м. Съставен бил
констативен протокол Серия Р00 № 009903 от 16.01.2024г., подписан от
служителите на РДГ София, извършили проверката и от представителя на
ДГС Ихтиман- въззивника.
При извършена проверка по документи било констатирано, че със заповед
№ РД-07-28/16.01.2023г. на Директора на ТП „ДГС Ихтиман“ въззивникът В.
Й. бил определен да опазва, предотвратява и установява нарушения в
охранителен участък - XI ОУ Ихтиман, включващ отдели 504-506, 509-513,
516-517, 527, 532-538 в землището на с. Б., с. В. и с. Б., всички в общ. И.
Въззивникът бил назначен на длъжност „стражар“ при ДГС Ихтиман с
трудов договор № 69/03.05.2018г., изменен с допълнително споразумение от
26.07.2022г. и от 16.11.2023г.
Видно от представен и приет по делото Протокол № 1/03.01.2024г. за
извършена от служители на ДГС Ихтиман ревизия на охранителния участък,
опазван от въззивника /л.25-29/, е констатирано, че охранителния участък, в
който попада и процесния подотдел е в добро санитарно състояние към дата
03.01.2024г.
На 16.01.2024г. свидетелят М. Г. В. на длъжност главен специалист „горски
инспектор“ в РДГ София в присъствието на Е. Д. А. - служител на РДГ София
съставил акт за установяване на административно нарушение Серия Р 014, бл.
№101610 с № 90/2024г. за това, че в периода от 03.01.2024г. -16.01.2024г. В. В.
Й., ЕГН: ********** на длъжност „стражар“ при ТП ДГС Ихтиман в
2
качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗГ не е изпълнил задълженията си
да опазва поверените му със Заповед № РД-07-28/16.01.2023г. на Директора на
ТП „ДГС Ихтиман“ горски територии от незаконни ползвания и увреждания,
вследствие на което в отдел 536, подотдел „г“ в землището на с. Б. “ е
извършена сеч на 10 броя дървета зимен дъб, немаркирани с контролна горска
марка с общ обем стояща маса 2 куб.м.
Съставения акт за установяване на административно нарушение бил
предявен на въззивника за запознаване, като последният го подписал с
възражение, че в периода м. август – м. септември е извършвал периодични
проверки в същия район, съставил е констативни протоколи за открити
нарушения, всички дънери били маркирани с червена боя.
Въз основа на съставения акт е издадено Наказателно постановление № 90
от 10.04.2024г. на Зам. – директора на Регионална Дирекция по горите (РДГ)
град София, упълномощен със Заповед № РД 694/15.08.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с което за
нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 вр. чл. 188,
ал. 1, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона за горите, на
въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
лева.
От приети по делото три броя констативни протоколи, съставени от
въззивника в периода м. август – м. септември 2023г., се установява, че през
описания в протоколите период последният е извършвал проверки на
процесния подотдел 536 „г“ в землището на с. Б., при които е констатирал
незаконна сеч на дървета, в т.ч. и от вида зимен дъб, като е маркирал пъновете
на установените незаконно отсечени дървета в червена боя и кгм.
От приета по делото справка от РУ на МВР Ихтиман се установява, че
Директорът на ТП ДГС Ихтиман – свидетелката Ч., е подавал сигнали за
установена незаконна сеч в подотдел *** „*“ на ДГС Ихтиман на 05.06.2023г.
и на 26.09.2023г., за които са образувани преписки.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите – В., А., Т. и Ч.
/последните частично/, както и от писмените доказателства, надлежно
приобщени по реда на чл. 283 НПК – констативен протокол, заповеди,
протокол за извършена ревизия, сортиментна ведомост, допълнителни
споразумения към трудови договори, както и от представените и приети в
съдебното производство писмени доказателства – констативни протоколи /л.
48-51 от.д./, съставени от В. В. Й., справка от РУ на МВР Ихтиман.
От показанията на свидетелите В., А. и Т. – служители на РДГ София,
извършили проверката на терен, се установяват логично и непротиворечиво
обстоятелствата около извършената проверка и констатациите. Свидетелите
посочват, че след приключване на проверката на терен са се запознали със
съставените по - рано през 2023г. констативни протоколи от въззивника за
констатирани през м. август и м. септември 2023г. нарушения в подотдела.
Свидетелите са категорични и единни, че установените при проверката на
16.01.2024г. отсечени дървета не били обозначени с червена боя и КГМ, а в
отдела имало и други пънове на отсечени дървета, които били обозначени с
червена боя и КГМ и които били по - рано отсечени в сравнение с
3
установените.
Показанията на горната група свидетели съдът цени като логични,
вътрешнонепротиворечиви и подкрепящи се от другите събрани по делото
писмени доказателства, поради което са достоверен доказателствен източник.
Показанията на свидетеля К. съдът не цени като обективно дадени, същите
са вътрешно противоречиви. От една страна свидетелят твърди, че не е бил
близо до служителите на РДГ София в хода на проверката, а стоял до колата
заедно с въззивника и свид. М. В., от друга страна свид. К. посочва, че всички
пънове в подотдела са били маркирани с червен цвят и КГМ, тъй като
незаконната сеч на всички била установена в предхождащ проверката момент
от горския стражар на подотдела – въззивника. В допълнение К. посочва, че не
отговаря за този подотдел.
Частично съдът цени показанията на свидетеля Чавдарова – директор на ТП
ДГС Ихтиман до м. октомври 2023г.. Твърденията на свидетелката, че
установените в хода на проверката на 16.01.2024г. незаконно отсечени дървета
се припокриват изцяло или частично с тези, които въззивникът установил през
м. 08 и м.09.2023г. и за които съставил констативни протоколи, остават
голословни, неподкрепени от нито едно друго доказателство, събрано по
делото. Доказва се, че свидетелката, като директор на горското предприятие, е
предприела, в рамките на правомощията си, активни действия като е
уведомявала РУ на МВР за констатирана незаконна сеч в подотдела през
2023г., но това обстоятелство не доказва, че установената незаконна сеч е
идентична с по- рано установената такава от въззивника.
При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал настоящият съдебен състав намира, че фактът на извършеното
административно нарушение и неговото авторство са доказани по несъмнен
начин.
От правна страна:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и
ясно са посочени времето, мястото, обстоятелствата, при които са били
извършени/ установени нарушенията. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по Закона за
горите и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени
от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица от
4
регионалните дирекции по горите. Атакуваното наказателно постановление е
издадено от зам. директора на РДГ София, като видно от представените към
административно наказателната преписка Заповед № РД - 49-199 от 16.05.2011
г. на Министъра на земеделието и храните и заповед № 684/13.08.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, последният е
компетентен да издава наказателни постановления за установените по Закона
за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
административни нарушения. Следователно наказателното постановление е
издадено от териториално и материално компетентен орган.
Не са налице твърдените в жалбата пороци във формата и процедурата на
съставяне на АУАН и НП.
На първо място непосочването на точна дата на извършване на нарушението
не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. С оглед спецификата на
конкретното нарушение не е възможно обективно да се посочи конкретна
дата/дати, на които е извършена сечта. Следователно посочено е обективно
възможното – а именно периода от датата, на която е извършена ревизия за
подотдела, видно от приетия по делото протокол № 1 от 03.01.2024г. –
03.01.2024г. до датата на проверката 16.01.2024г. Конкретното нарушение е
продължено, доколкото се създава едно противоправно състояние от началния
период, в който на длъжностното лице е възложено задължение да
предотвратява и установява нарушения в поверения му горски участък до
момента на констатиране на нарушението по надлежния ред – деня на
проверката. В случая на 03.01.2024г. служители на ЮЗДП, ТП ДГС Ихтиман
са извършили ревизия на поверените на въззивника охранителни участъци, в
т.ч. и процесния подотдел, при която не са констатирани нарушения. Именно
поради горното обстоятелство за начална дата на нарушението е приета датата
03.01.2024г.
Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва да тече от деня, в който
органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. В
случая субектът на нарушението е установен в момента на проверката на
16.01.2024г., като на същата дата е съставен акта за установяване на
административно нарушение, а НП е издадено на 10.04.2024г., към който
момент не са изтекли давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Не следва да бъдат споделени възраженията на защитата за неправилно и
бланкетно посочване на нарушената законова норма в АУАН и в НП.
Установеното административно нарушение на първо място е ясно описано
словом и правилно квалифицирано като неизпълнение на възложеното
нормативно задължение на лицата с лесовъдско образование да опазват
поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания – чл.
190, ал. 2, т. 1 ЗГ, като в обстоятелствената част на АУАН и НП словом е
описано в какво се изразява незаконното увреждане на гората в процесния
подотдел – а именно незаконно изсичане на десет броя дървета от вида зимен
дъб с кубатура 2 куб.м. Така описано нарушението не ограничава правото на
защита на санкционираното лице да разбере извършване на точно какво
административно нарушение му е вменено.
Не се споделя и възражението за неточно описание на субекта на
административно наказателна отговорност в съставения АУАН, което е довело
до нарушаване правото на защита на санкционирания. Действително в АУАН
5
не е посочена словом длъжността на санкционираното лице – „стражар“ в ТП
ДГС Ихтиман, но е изписан трудовия договор и допълнителното
споразумение, съгласно които въззивникът е назначен на тази длъжност, която
му придава качеството лице по смисъла на чл. 188, ал.1, т. 1 ЗГ – служител,
назначен от държавно горско стопанство да изпълнява длъжност по
предотвратяване и установяване на нарушения на Закона за горите.
Всичко изложено води до извода, че АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300
лева до 5000 лева, ако не е предвидено по - тежко наказание, длъжностно лице
или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основания на тях. Разпоредбата на чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ
посочва, че функциите по опазване на горските територии, независимо от
тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, които
имат задължение да опазват поверените им горски територии от незаконни
ползвания и увреждания. А съгласно чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ
предотвратяването и установяването на нарушения, извършени в горските
територии държавна собственост се извършва от служители, назначени от
държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни
стопанства.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършеното нарушение е съставомерно от обективна страна. Описани са
всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на констатираната
фактическа обстановка в АУАН, нейното възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата правна квалификация.
Констатираното деяние осъществява признаците на административно
нарушение на горското законодателство относно задължението за опазване на
поверените горски територии от незаконни ползвания и увреждания,
вследствие на което в отдел ***, подотдел „*“, находящ се в землището на с.
Б., общ. Ихтиман, държавна горска територия е извършена сеч на 10 броя
дървета от зимен дъб, с обем 2,0 куб.м. стояща маса, немаркирани с контролна
горска марка.
Действително по делото се установи, че в периода м. август – м. септември
2023г. въззивникът е констатирал наличие на незаконна сеч в процесния
подотдел, за което е съставил констативни протоколи, но не се доказа, че
установените в хода на проверката от м. януари 2024г. незаконно отсечени
дървета съвпадат с по- рано установените от въззивника, които той е маркирал
с червена боя и КГМ. Още повече към датата на ревизията на подотдела
03.01.2024г., извършена от служители на ТП ДГС Ихтиман, в подотдела не е
установена незаконна сеч.
Като не е упражнил контрол и не е взел своевременни мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на
немаркирана дървесина в поверения му подотдел на горската територия,
6
жалбоподателят е нарушил законовите и подзаконови разпоредби, за което
правилно е ангажирана административнонаказателна му отговорност за
нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, във вр. чл. 190, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.
188, ал.1, т. 1 от ЗГ. Непосочването в АУАН, цифром на точната хипотеза на
чл. 257, ал. 1, т. 1 – „длъжностно лице“ или „лице упражняващо лесовъдска
практика“ не ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй
като в словесното изписване на нарушението на АУАН е изписано качеството
на въззивника чрез посочване на трудовия договор, въз основа, на който е
назначен на длъжността „стражар“ при ДГС Ихтиман.
Административното нарушение е извършено виновно – жалбоподателят не
е допускал, че в подотдела има осъществена сеч на немаркирани дървета, но е
бил длъжен и е могъл да го предвиди като осъществи вменените му от закона
контролни функции.
Изтъкнатите съображения за големия обем горски територии, за които
отговаря жалбоподателя, съответно невъзможността да извършва регулярен
обход на всичките, касаят неговите вътрешни отношения с работодателя му и
нямат отношение към преценката на съда дали правилно и законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на последния.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като се касае до
типичен вид нарушение от съответния вид, разкриващо достатъчно висока
степен на обществена опасност, предвид естеството на засегнатите
отношения, свързани със задължението да бъде опазена природата, чието
нарушаване рефлектира неблагоприятно върху широк кръг от правни субекти
и оставя дългосрочни негативни последици за околната среда и обществото.
Всичко изложено води до извода, че атакуваното наказателно постановление
е правилно и законаосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, право на
разноски има въззиваемата страна. Прцесуалният представител на РДГ София
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не
следва да се присъждат на въззиваемата страна
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 90 от 10.04.2024г.,
издадено от заместник - директора на Регионална дирекция по горите –
София, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
7
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8