РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. К., 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20215320200385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия Г № ** на ОДМВР П. на основание чл. 483 ал. 1
т. 1 вр. чл. 638 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461 т. 1 от КЗ на П. Й. Ч. ЕГН
**********, с адрес с. Д., ул. „Е.П.“ № .. е наложена глоба в размер на
2000лв.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли съда да отмени електронния фиш. В писмено становище чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата, излага конкретни доводи за
отмяната на електронния фиш. Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, посочено в
електронния фиш като собственик на автомобила, на когото е регистрирано
МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-
дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
1
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 29.05.2021 г. автопатрул на РУ на МВР – К. бил дежурен по контрол
безопасност на движението. Намирали се в гр. Б. път II-64 км. 10 + 400м., в
полицейски автомобил, оборудван с мобилно автоматизирано техническо
средство № TFR1- М612. Техническото средство било настроено съобразно
максималноразрешената за участъка за движение в населено място скорост 50
км/ч., като в 09.03 ч. било констатирано движение на отдалечаващо се МПС
товарен Мицубиши Л200 с рег. № **. Скоростта от 99 км/ч била с 3 км/ч по-
ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 102 км/ч –
т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с
мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612, монтирана в служебния
патрулен автомобил. Същата била преминала последваща проверка през
месец март 2021 г., за което бил издаден Протокол от проверка № .. г., при
която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № ** г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и
оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е
определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите-
една година За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ** със срок
за валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява одобрен
тип, предвид разпоредбата на чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията, според
който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се
в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, като
процесното, имайки предвид резултатите от последващата проверка, се
считат от одобрен тип. От служителя на РУ на МВР К. Ж. бил съставен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
по чл. 10 ал. 1 от Наредба № * г., в който било отразено, че на дата 29.05.2021
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с №**е заснела статични
изображения с номера от ** до **, с начален час на работа 07: 30 ч. и краен
час на работа 10: 00 ч. и с място на контрол гр. Б. път II-64 км. 10 + 400
посока на движение на контролираните автомобили – двете посоки, където е
действало ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
Последвало издаване на процесния електронен фиш, с който на собственика
на процесния автомобил, жалбоподателя Ч., бил санкциониран с глоба в
2
размер на 2000 лв., на основание чл. 638 ал. 4 във вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461 т. 1
от КЗ, тъй като за автомобила нямало сключен действащ договор за
застраховка гражданска отговорност.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, предвид, че безспорно установено по делото е
управлението на процесното превозно средство, заснето с техническо
средство, за което, видно от извлечението от Гаранционния фонд, е нямало
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят твърди и
представя полица за сключена застраховка за автомобила по номер на рама
със застраходателно дружество – ЗАД Д.Б.: Ж. и З. АД, видно от справката от
посоченото дружество застрахователният договор е бил прекратен месец след
сключването на 18.01.2021г. поради непредставяне на данни за български
номера на застрахователя. Тази последица от непредставянето на български
номера е била известна за жалбоподателя, тъй като изрично е вписана в
застрахователната полица. Според чл. 647 ал. 3 изр. първо от Кодекса на
застраховането, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Въпреки безспорното установяване на факта на извършено
административно нарушение, съдът счита, че в административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН, действаща към момента на
извършване на деянието, за извършено административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН се предвиждат и налагат следните по вид
административни наказания: обществено порицание; глоба; временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Така
предвидените административни наказания могат да се налагат единствено по
отношение на физически лица, доколкото съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН,
административно наказателната отговорност е лична, а чл. 6 от ЗАНН
3
предвижда като елемент от състава на всяко административно нарушение и
наличието на вина. За да не бъде изключена възможността за ангажиране
отговорността на юридически лица и едноличните търговци за извършени от
тях нарушения на произтичащи от нормативен акт задължения, законодателят
е предвидил в чл.83, ал 1 от ЗАНН възможността при неизпълнение от страна
на посочените субекти да се налага имуществена санкция, при това само в
случаите, предвидени в съответния нормативен акт. Имуществената санкция
е отделен правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност
на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Съгласно чл. 83 ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон,
указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Законодателят прави ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини
и правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и
въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е
сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се
налагат за административни нарушения, за които административно
наказателна отговорност могат да носят физически лица. Съответно и
правният режим на имуществената санкция е различен от този на глобата,
като налагането на такава санкция има и по-различни последици за
съответното санкционирано лице. В тази насока е ТР 3/2014 г. на ВАС, което
прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция конкретно
във връзка с приложението на давностните срокове за изпълнение на
административното наказание глоба, които се считат за неприложими по
отношение на имуществената санкция, именно поради това, че тя е
самостоятелен правен институт.
В настоящият случай субект на административното нарушение е
земеделски производител, който е физическо лице. За физическите лица
законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба в
случаите на извършено административно нарушение, в случая предвидената
такава в чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ е 250 лв. С процесния електронен фиш на Ч. е
наложен друг размер, а именно 2000 лева глоба, какъвто е размера на
4
имуществената санкция, налагана на друг вид субекти – ЕТ и ЮЛ. Като
основание за налагане на глобата е посочена разпоредбата на чл. 638 ал. 1 т. 2
от КЗ, относима също към посочените, различни от физическо лице, субекти
и уреждащи друг вид санкция – имуществена санкция. По този начин е
допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като субект на
административно наказателна отговорност е физическо лице, като
относимата санкционна норма е тази по чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ, а не
възприетата по т. 2, посочена в ЕФ. Жалбоподателят е и лишен от
възможността да разбере в какво качество е санкциониран, предвид
противоречието между наложеното му наказание като вид и посоченото
правно основание за налагането, предвиждащо и различен размер от този за
глобата.
Допуснатото нарушение води до незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш, който следва да бъде отменен на това основание.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., което е определено в минимума, разписан
в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № ** на ОДМВР П., с който на П. Й. Ч.
ЕГН **********, с адрес с. Д., ул. „Е.П.“ № * на основание чл. 483 ал. 1 т. 1
вр. чл. 638 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461 т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер
на 2000лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на П. Й. Ч. ЕГН **********, с
адрес с. Д., ул. „Е.П.“ № * сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..
К.Б.
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6