Р Е Ш
Е Н И
Е №137
гр.Кюстендил, 29.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Р.
С.,
разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№9/2019г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Е. Б. от АК-София, в качеството й
на пълномощник на „* ЕАД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление в гр.С,
район ***, бул.„В.“ №*, против решение №721 от 25.10.2018г. на Районен съд
(РС)-Кюстендил, постановено по гр.д.№2425/2017г. по описа на същия съд.
С решението с
№721/25.10.2018г., РС-Кюстендил е осъдил „* ЕАД да заплати на В.Т.Ч., с ЕГН ********** ***, сумата от *лева,
представляваща застрахователно обезщетение по полица №440116213125810 за
причинени вреди на личния й лек автомобил марка „* с ДК *на
30.12.2016г. в гр.К., ведно със законната лихва
върху същата сума, считано от 28.04.2017г. до окончателното й изплащане, като
за сумата от *лева, представляваща разликата между уважената част от исковата
претенция до пълния й предявен размер за сумата от *лева, е отхвърлил иска като
неоснователен. Със същото решение РС-Кюстендил е осъдил „* ЕАД да заплати на В.Т.Ч. сумата от *лева, представляваща сторени от последната разноски
по делото, както и е осъдил В.Т.Ч. да заплати на „** *“ ЕАД сумата от *лева, представляваща сторени от
дружеството разноски по воденето на делото.
Решението се
обжалва в осъдителната спрямо „* ЕАД част, както и в частта за разноските, с
твърдения, че същото е неправилно. Претендира се отмяната му и произнасяне по
същество с решение, с което предявения срещу жалбоподателя иск да бъде
отхвърлен изцяло, а евентуално размерът на дължимото обезщетение и лихвата
върху него да бъдат намалени, като на дружеството се присъдят разноски за двете
инстанции.
Във въззивната
жалба се релевират конкретни оплаквания, в следния смисъл:
Според
дружеството-жалбоподател, първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
конкретния случай е настъпило застрахователно събитие (сбъдване на покрит риск)
по условията на застраховка „Каско +“, тъй като според процесната полица,
застраховката покрива и рискове от пожар, вследствие на природни бедствие или
техническа неизправност на МПС, както и умишлен палеж на МПС, но в случая по
делото не е била установена точната причина за пожара. Вещо лице по делото е
изключило техническа неизправност като причина за пожара, не е било налице
природно бедствие, като експертът е приел, че най-вероятна причина е
използването на открит огън с използване на лесно запалима или горима течност.
Въззивникът счита, че от доказателствата по делото не може да се заключи, че е
бил налице палеж, като намира, че наличието на покрит застрахователен риск
„умишлен палеж на МПС“ предполага да е налице извършено престъпление,
констатирано от компетентните органи – изискване, което в случая не е било
налице. Поради недоказване осъществяването на покрит застрахователен риск,
жалбоподателят намира, че не е следвало да бъде ангажирана отговорността му
като застраховател.
Наред с горното,
във въззивната жалба се прави оплакване, че РС-Кюстендил в обжалваното решение
е определил неправилно размера на евентуално дължимото обезщетение по
имуществената застраховка „Каско +“, тъй като според нормата на чл.386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
дружеството, съдът е следвало да установи каква е действителната пазарна
стойност на вещта, независимо от застрахователната сума, която е горна граница
на задължението на застрахователя. Според въззивника, КРС неправилно е
определил размера на обезщетението, като е възприел стойността от заключенията
на автотехническите експертизи – *лева, от която е приспаднал сумата от *лева,
уважавайки направено от дружеството възражение за прихващане на три дължими
вноски по полицата, тъй като при изчисляване на действителната стойност на МПС
вещите лица са ползвали неприложимата методика по Наредба №24/08.03.2006г.,
поради което получената стойност се отклонява от реалните пазарни цени.
Относно размера
на обезщетението се прави и възражение, че съдът не е определил правилно стойността
на действителната щета, тъй като при констатираната в случая тотална щета на
автомобила, не е изследвал дали след погиването му са останали части, които
подлежат на самостоятелна реализация на пазара, чиято стойност да се приспадне
от стойността на обезщетението, от която на приспадане подлежи и сумата от *лева,
получени от собственика при предаване на автомобила за скрап.
Прави се
оплакване за неправилност на обжалваното решение и в частта относно присъдената
законна лихва, която не е била определена в размер на конкретна сума, а
решението е било постановено по нередовна искова молба, в която не е бил
посочен размер на самостоятелния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК, ответникът по жалбата – В.Т.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника й адв.Д.М. ***, е депозирала такъв. В отговора се изразява
становище за неоснователност на жалбата, моли се оставянето й без уважение и се
претендира постановяване на съдебно решение, с което обжалваното такова да се
потвърди.
Във връзка с
оплакванията в жалбата, въззиваемата посочва, че по делото е било доказано
настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователната полица, като събитието е било резултат от злоумишлено
действие на трето неустановено лице, представляващо умишлен палеж. В отговора
се излагат съображения, че преценката на КРС, че размерът на вредата възлиза на
** лева е правилна, тъй като се базира на заключенията на две автотехнически
експертизи, които са в този смисъл.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след като съобрази доводите в жалбата и в отговора и като взе предвид,
че пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че
през 2016г. В.Ч. е била собственик на лек автомобил марка „*“ с ДК №***, както
и, че в периода от 21.10.2016г. до 20.10.2017г., по силата на застрахователна
полица №440116213125810 по сключен на 20.10.2016г. договор за имуществена
застраховка „Каско +“ между нея и ответното дружество в качеството на застраховател, автомобилът е бил застрахован
при покрит риск - клауза Пълно каско, с договорена застрахователна сума от *лева.
Договорът е бил сключен при действието на Общи условия (ОУ) – представени и
приети по делото - според които при клаузата „Пълно каско“ застрахователят
покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити при
клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на МПС“, които могат да доведат до пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, включително умишлен палеж или
взривяване на МПС (т.2.3.1). Според т.2.1.2 от ОУ, клаузата „Супер“ покрива
щети от застрахователни събития, включително пожар и/или експлозия, вследствие
на техническа неизправност, възникнали по време на покой и неработещ двигател,
при включване и работа на двигателя при престой или по време на движение на
МПС.
Застрахователната
премия по договора е възлизала на *лава, платими разсрочено на четири вноски.
Не е спорно, че от общо дължимата застрахователна премия, към 31.12.2016г.
застрахованият е заплатил само първата вноска, възлизаща на *лева, която
единствена към този момент е била с настъпил падежа.
На 30.12.2016г.,
около 18.30 часа, синът на В.Ч. – Д. Ч., който към тази дата не е притежавал
валидно свидетелство за управление на МПС (в този смисъл е писмо с
рег.№113900-1596/27.02.2018г. на л.186 от делото на КнРС), паркирал
предоставения му за управление застрахован лек автомобил на паркинг в гр.К.,
намиращ се между улиците „*“ и „*. Ч. оставил автомобила на паркинга и отишъл в
намиращ се наблизо пункт на „*“, където престоял около 2-3 часа. Когато се
върнал при автомобила заварил служители на Районна служба пожарна безопасност и
защита на населението (*) – К.и установил, че предната му част е изгоряла.
От намиращите се
по делото на КнРС телефонограма №*/30.12.2016г. на * (л.138) и съобщение за
произшествие №526/30.12.2016г. (л.139) се установява, че на 30.12.2016г. в
19.52ч. е бил подаден сигнал за запален автомобил – този на В.Ч., на който
органите на *реагирали с изпращане на специализиран автомобил за гасене на
пожар, който потушил огъня в 20.00ч.
По случая било
образувано досъдебно производство, спряно с постановление на РП-К. от
10.03.2017г.
На 04.01.2017г.
застрахованият собственик, чрез пълномощник Д. Ч., подал до „* ЕАД уведомление
за щета 44010111700047 по полица 440116213125810 „Каско +“. Не е спорно, че към
уведомлението са били приложени, а по указание на застрахователя – и
допълнително представени, всички изискуеми се за нуждите на заявената щета
документи.
Видно от
опис-заключение (л.23 от делото на КнРС), на 04.01.2017г. експерт при
застрахователното дружество е изготвил опис на увредените детайли на
застрахования автомобил, описвайки 71 на брой детайла, подлежащи на подмяна.
Установен по
делото е и фактът, че с писмо от 05.05.2017г. „* ЕАД е уведомило В.Ч., че
отказва изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета, тъй като
обстоятелствата, декларирани при завеждане на щетата не съответствали на
установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие.
По силата на
договор от 12.02.2018г., Ч. е предала на „*“ ЕООД, гр.К. остатъците от
излязлото от употреба МПС - лек автомобил марка „*“ с ДК №КН * – 1 200 кг
от 1 650 кг по свидетелство за регистрация, без основен компонент –
двигател, за което е получила сума в размер на *лева (л.160).
По делото са
били приобщени заключенията на няколко експертизи:
От заключение с
вх.№6076/06.03.2018г. на в.л.инж. В. Й. по назначена съдебна пожаро-техническа
експертиза, е установено, че огнището на пожара е било в предната лява част на
двигателния отсек и в резултат на същия са били унищожени: двигателния отсек,
предна лява джанта и гума и предното панорамно стъкло. Вещото лице е пояснило,
че възникването на пожар в автомобил по технически причини може да се дължи или
на разхерметизиране на горивоподаващата система и попадане на гориво върху
нагорещени части на двигателя – която в случая не може да се е осъществила, тъй
като автомобилът е бил паркиран, а двигателят – студен, или – накъсо съединение
в електрическата инсталация , която възниква предимно в арматурното табло и се
разпространява в купето на автомобила, което в настоящия случай също е
изключено, предвид факта, че купето на процесния автомобил не е било засегнато
от пожара. При това положение и предвид факта, че при идването на служителите
на *е имало силно горене с високи пламъци, а пожарът се е развил бързо, вещото
лице е обосновало извод, че най-вероятната причина за възникването му е открит
огън с използване на леснозапалима или горима течност.
Според
заключение с вх.№5412/26.02.2018г. по назначена съдебна автотехническа
експертиза, изпълнена от в.л.инж. Н. В., действителната стойност на увредения
лек автомобил към датата на пожара – 30.12.2016г., определена на база
стойността на нов, влязъл в употреба автомобил от тази марка и модел, при
прилагане на съответния процент – 24 %, за деветгодишен немски автомобил и без
въвеждане на корекционни коефициенти, поради липсата на информация за техническото
му състояние преди датата на произшествието, възлиза на *лева. Съгласно същото
заключение, в следствие на пожара е била унищожена цялата предна част на
автомобила – двигател, в комплект с всичките му агрегати, радиатори, арматурно
табло с арматурни прибори, двете предни гуми с джантите, двата предни рога и
т.н., като в резултат на развилата се при пожара температура над 660 градуса,
във всички железни сплави в автомобила са настъпили структурни изменения, които
влошават якостните качества на съответните детайли и ги правят негодни. Според
вещото лице, са били засегнати основни възли на автомобила, надхвърлящи 80% от
действителната стойност на превозното средство. За запазени, съгласно
заключението, могат да се считат задните гуми и резервната с джантите, заден
капак, задни врати, стопове, заден капак, задна седалка, задно стъкло,
съставляващи в стойностно изражение, около 10 % от стойността на автомобила.
Вещото лице е приело, че тъй като автомобилът е бил предаден за скрап, то от
действителната му стойност следва да се приспадне получената за това сума – *лева,
или стойността на щетата би възлизала на *лева. Експертът е посочил, че
описаните в опис-заключение по преписката по щета №440010111700047 части са
невъзстановими щети, както и, че изброените повреди следва да се считат
причинени от пожара, като не са установени щети, които да не са били причинени
при същия.
По повод
назначена повторна съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да
даде отговор на част от въпросите, по които е работил инж.Н.В., по делото е
било представени и прието заключение с вх.№18726/27.07.2018г. на в.л. инж. Г. И.,
според което действителната стойност на увредения автомобил към датата на
пожара, изчислена на база средни пазарни цени, следва да бъде определена по
немския бюлетин „*“, според който стойността на нов от същата марка и модел
възлиза на *лева. При прилагане на коефициент за 9 годишен немски автомобил –
24 %, и с оглед липсата на данни за конкретното техническо състояние на
автомобила преди произшествието, вещото лице е изчислило справедлива пазарна
стойност в размер на *лева, а размерът на щетата е определило след приспадане
от тази сума на получената цена за скрап – *лева.
В допълнително
заключение с вх.№23459/10.10.2018г. на същото вещо лице е посочено, че не може
да се даде категоричен отговор за реалните продажни цени на автомобили като
процесния към датата 30.12.2016г., тъй като между цените по обяви и тези на
сделките е налице разлика, като цените за този вид автомобили варирали от *до *лева.
Вещото лице е посочило, че за определянето на справедлива пазарна стойност по
Наредба №24/2006г. на КФН дава възможност за реална оценка, тъй като е
съобразена с възрастта на автомобила и неговата нормална поддръжка и
експлоатация. Експертът е посочил, че в случая трудно би могъл да се определи
процента на запазените части от автомобила, които в случая са малко, трябва да
се продават по обяви напред във времето и не е ясно дали въобще биха се
продали.
От приет по
делото протокол за извършена физикохимична експертиза №18/ФЗХ-254 от
20.06.2018г. е установено, че не е възможно да се определят състав, вид и
идентичност на запалителните средства, послужили за запалване на автомобила.
Районен
съд-Кюстендил, съобразявайки установеното по делото, е постановил обжалваното
решение, с което е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка в размер на *лева,
определено, след като от подлежащото на изплащане, според съда обезщетение в
размер на действителния размер на унищоженото имущество – *лева, е приспадната
по направено от ответника възражение за прихващане, сумата от *лева,
представляваща сбора на три неплатени вноски по полицата, при прилагане на
нормата на чл.369 ал.2 от КЗ. Върху сумата от *лева съдът е присъдил и
законната лихва, считано от деня на изпадане в забава – 28.04.2017г., определен
съгласно правилото на чл.108 ал.1 от КЗ.
За да постанови
горния резултат, КнРС се е аргументирал със следните доводи:
За да бъде
уважен предявения иск с правно основание чл.386 ал.1 от КЗ във вр. с чл.405
ал.1 от КЗ, ищцата следвало да установи осъществяването на фактически състав,
включващ следните елементи: 1) наличие на валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет
процесното имущество; 2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно
покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3)
наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на
застрахователното събитие; 4) изправност на застрахованото лице по отношение на
задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне
на необходимите за установяването му документи.
Съдът е приел,
че събраните по делото доказателства установяват, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане,
сключен във формата на застрахователна полица, със срок на действие от
21.10.2016 г.до 20.10.2017 г. Счел е, че по силата на сключения договор ответното дружество е поело
задължение да осигури застрахователно покритие по отношение на собствения на
ищцата лек автомобил марка * с рег.№ * в това число и за щети от пожар или
експлозия, възникнали по време на престой на МПС при неработещ двигател или при
включена работа на двигателя, по време на движението на МПС, настъпили в
резултат на техническа неизправност или случайно събитие, така и щетите
настъпили в резултат на злоумишлено действие на трети лица, изразяващи се в
механично, химично или друго въздействие върху застрахованото МПС.
КнРС е намерил
за доказано, че в срока на действие на договора – на 30.12.2016г. в гр.К., е
настъпило застрахователно събитие-пожар на автомобила, което не било възникнало
в резултат на немарливото му използване или от увредени части и агрегати, а от
злоумишлено действие от трето, неустановено лице– извод, основан на
заключението на в.л. инж.Й. и на данните, съдържащи се в постановленито на КРП.
За безспорно по
делото съдът е приел, че в резултат на пожара е изгоряла голяма част от
автомобила, като са увредени огромен брой детайли, за подмяната на които е била
необходима сума, надвишаваща 80% от стойността му, т.е. налице била тотална
щета, за което сочели експертните заключения на в.л.инж.Велков и инж.И. и
изготвения от ответното дружество оценителен протокол.
Съдът е
отхвърлил възражението да има някакво правно значение обстоятелството, че
застрахованият автомобил е бил предоставен от собственика на друго лице и това
по някакъв начин да е допринесло за настъпването на вредата.
При настъпването
на застрахователно събитие и изпълнение на задълженията на застрахования
своевременно до подаде уведомление до дружеството, да представи необходимите
документи и да осигури възможност за оглед на увреденото имущество , за
застрахователя се е породило задължението да изплати застрахователно
обезщетение в уговорения размер, а именно - действителния размер на унищоженото
и повредено имущество към деня на настъпване на събитието, в какъвто смисъл, са
чл.386 ал.2 във вр. с чл.400 ал.2 от КЗ и клаузите, съдържащи се в Общите
условия на договора. Съдът е приел, че следва да кредитира изводите на вещите
лица инж.В. и инж.И. и за действителен размер на щетата към 30.12.2016г. следва
да се счита сумата от *лева. лв.,за която заключение дават вещите лица инж.В. и
инж.И..
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд,
в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на
валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в
резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и
допустимо. Не се споделя оплакването на въззивника за недопустимост на
решението в частта по иска за присъждане на законна лихва, тъй като въпреки
наличието на начална и крайна дата на периода, приложеният от съда подход не е
в разрез с диспозитивното начало в процеса и позволява към всеки момент
присъдената лихва да бъде изчислена.
2. Относно правилността на решението:
Според съда,
решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият
състав споделя изцяло изводите на РС-Кюстендил относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;
настъпването на покрит от застраховката риск; наличието на тотална щета на
застрахованото имущество; действителната стойност на същото и липсата на
предпоставки за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възраженията
в жалбата трябва да се отбележи следното:
Оплакванията на
въззивника са в няколко посоки – 1/ неправилно КнРС е приел, че е доказано
настъпването на застрахователно събитие – покрит риск по условията на
застраховката „Каско +“; 2/ неправилно КнРС е определил размера на евентуално
дължимото обезщетение и 3/ неправилно КнРС не е приспаднал от евентуално
дължимото обезщетение в размер на действителната стойност на застрахованото МПС
стойността на запазените части на автомобила.
Несъмнено е, че
страната, която претендира изпълнение на договорно задължение следва да
установи осъществяването на положителните предпоставки за възникването му. В
конкретния случай, ищцата е доказала, че между страните в периода от
21.10.2006г. до 20.10.2017г. е съществувало валидно договорно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, по силата на което застрахователното
дружество се е съгласило срещу заплащането на конкретна застрахователна премия
да предостави застрахователна защита при настъпване на покрити рискове по
клауза „Пълно каско“ на собствения на Ч. лек автомобил марка „*“ с ДК №* както
и други услуги, регламентирани в полицата „Каско +“. Покритите рискове по
клаузата „Пълно каско“ са посочени в Общите условия за автомобилна застраховка
„Каско +“, за които не е спорно, че съставляват неразделна част от сключения
договор. Според Общите условия, при клаузата „Пълно каско“ застрахователят
покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити при
клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на МПС“, които могат да доведат до пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, включително умишлен палеж или
взривяване на МПС - т.2.3.1, а съгласно т.2.1.2 от ОУ, клаузата „Супер“ покрива
щети от застрахователни събития, включително пожар и/или експлозия, вследствие
на техническа неизправност, възникнали по време на покой и неработещ двигател,
при включване и работа на двигателя при престой или по време на движение на
МПС. Налага се извод, че покрити рискове са всички щети по застрахования
автомобил, настъпили поради пожар, независимо дали същият е възникнал в резултат
на умишлен палеж или е резултат от техническа неизправност по време на покой,
при включване на двигателя или при движение.
С оглед така
приетото, не може да бъде споделено оплакването на въззивното дружество, че при
инцидента на 30.12.2016г. не е настъпило застрахователно събитие, тъй като от
събраните по делото доказателства следва недвусмисленият извод, че на
30.12.2016г. застрахованото МПС е изгоряло частично в резултат на пожар.
Липсата на абсолютно категорични преки доказателства за точната причина за
пожара няма в случая съществена правна стойност, тъй като пожарът, като факт в
обективната действителност, е доказан несъмнено. С много висока степен на
вероятност е този пожар да е бил причинен умишлено, в какъвто смисъл са
описаните по-горе изводи на вещото лице инж.В. Й., а обстоятелството, че
авторът на престъпното деяние на този етап е останал неразкрит (образуваното
досъдебно производство е спряно) е напълно ирелевантно за това дали е настъпило
застрахователно събитие или не. Общите условия на застрахователя не въвеждат
подобно изискване, за да представляват щетите от умишлен палеж, покрит риск.
В случая е
настъпило застрахователно събитие; не е спорно, че всички задължения на
застрахования в тази връзка са били изпълнени, както и не е спорно, че се касае
за тотална щета на застрахования автомобил, по дефиницията на т.14.3 от ОУ. В
тази хипотеза, съгласно т.14.3.1 от ОУ, застрахователят изплаща
застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната
стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие, намалена със стойностите на годните агрегати, възли и детайли.
Съгласно чл.400 ал.1 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество. Жалбоподателят счита, че КнРС неправилно е определил
действителната стойност на застрахованото МПС, като е дал вяра на заключението
на в.л.инж. И., който от своя страна за целта е ползвал Наредба №24/2006г.,
методиката по която е неприложима към имуществените застраховки.
Според въззивния
съд, КнРС е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, на база на
които е формирал обосновано заключение относно размера на подлежащото на
заплащане застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. Приети са по делото заключения на две вещи лица – инж.Н.В.
и инж.Г.И., между изводите в които има несъществено разминаване, като и двамата
експерти са обосновали разбиране, че прилагането на методиката по Наредба
№24/2006г. дава възможност за най-адекватно определяне на действителната
стойност на лекия автомобил. КнРС е приел по-ниската стойност от посочените в
двете заключения, а именно – *лева, срещу който извод няма оплакване от
насрещната страна. При положение, че се касае за специални знания, каквито
съдът не притежава, липсва основание да не се кредитират заключенията на вещите
лица, специалисти – оценители в тази област. Може да се отбележи още, че
методиката по посочената Наредба урежда реда за определяне на действителната
стойност на моторни превозни средства, а съгласно чл.203 ал.2 от КЗ (отм.), за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. Т.е. понятието за действителна
стойност на застрахованото имущество по отменения КЗ и по действащия е
идентично, като същото не носи различен смисъл, касателно задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“. В допълнение може да се посочи и
разпоредбата на чл.400 ал.3 от КЗ, според която когато друго не е уговорено,
приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото, като за установяване на действителната
стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото
имущество. В конкретния случай не е уговорено друго между страните, а
застрахователната сума по договора, сключен само два месеца преди настъпване на
застрахователното събитие, е в размер на *лева.
При изложените
доводи и въззивният съд прави извода, че подлежащото на заплащане обезщетение в
размер на действителната стойност на застрахованото имущество е възлизало на *лева,
определено след приспадане от сумата от *лева на сума в размер на *лева,
получена от собственика на застрахования автомобил при предаването му за скрап.
Относно необходимостта от приспадане на последната сума от размера на дължимото
застрахователно обезщетение страните не спорят, но пред въззивната инстанция е
направено оплакването за необходимостта от приспадане и на стойността на
запазените части на автомобила.
Целта на
приспадането на запазените части при тотална щета от дължимото застрахователно
обезщетение, предвидена в клаузата на т.14.3.1 от ОУ, е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените
части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, което би
противоречало на принципа, заложен в чл.386 ал.2 от КЗ, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
След като
ответникът твърди, че от застрахования автомобил има запазени части, той носи
тежестта да установи наличието и стойността на годните агрегати, възли и
детайли, но конкретни доказателства за това не са ангажирани. Вещото лице инж.В.
е посочило, че около 10 % от стойността на автомобила е стойността на
запазените части, като примерно е изредило някои от тях. Несъмнено е, че
по-голямата част от изброените запазени части, като заден капак, задни врати,
задна седалка и др., несъмнено са били предадени за скрап. Не се установи дали
и кои запазени части не са били реализирани по посочения начин и на каква
стойност са те. Поради посоченото, при определяне на дължимото обезщетение от
действителната стойност на автомобила правилно е била приспадната само
получената от собственика сума при предаването на МПС за скрап.
Не е спорно, че
възражението за прихващане, направено от ответника в първоинстанционното
производство е основателно, поради което с приспадането и на сумата от *лева,
искът се явява основателен именно за присъдената с обжалваното решение сума в
размер на *лева, върху която се дължи законна лихва, така, както е присъдена от
КнРС.
В контекста на
изложеното, съдът приема въззивната жалба за неоснователна, а решението на
РС-Кюстендил в обжалваната част – за правилно и законосъобразно. Същото следва
да се потвърди.
3. Относно разноските:
Разноските за
първоинстанционното производство за били правилно разпределени от РС-Кюстендил
и с оглед изхода от въззивното обжалване същите не подлежат на корекция.
Направените от
жалбоподателя разноски в настоящото производство остават за негова сметка. С
оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, са в размер на *лева.
Доколкото този размер е под минималния по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед изрично заявената
воля на жалбоподателя в молба с вх.№ 1455/25.02.2019г., не се следва
разглеждане на възражението за прекомерност.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №721 от
25.10.2018г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2425/2017г. по описа
на същия съд, в частите, в които „*
ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.С. *, район **, бул.„*“
№* е осъдено да заплати на В.Т.Ч., с ЕГН **********
***, сумата от *лева,
представляваща застрахователно обезщетение по полица №440116213125810 за
причинени вреди на личния й лек
автомобил марка „* с ДК № * * на 30.12.2016г. в гр.К., ведно със законната лихва върху същата сума,
считано от 28.04.2017г. до окончателното й изплащане и сумата от *лева, представляваща сторени разноски по делото, както и е осъдил В.Т.Ч. да заплати на „* ЕАД сумата от *лева, представляваща сторени от
дружеството разноски по воденето на делото.
В останалата
част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „* ЕАД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление в гр.С. *, район **, бул.„*“ №* е осъдено да
заплати на В.Т.Ч., с ЕГН ********** ***, сумата от *лева (*****), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.