Решение по дело №13297/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 301
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20211100513297
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100513297 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13297/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Б.В.И. Г.”
ЕИК ****** от гр.София срещу решение №20175838 от 24.08.2021 г по гр.д.№61355/19 г на
СРС , 54 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че ЗАД
„ОЗК-З. ” АД ЕИК ******* гр.София дължи разликата над 4139,06 лева до предявения
размер от 8104,61 лева – регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по
“Каско Стандарт” , включително разходи за репатриране и ликвидационни разноски срещу
застраховател по „ГО“ за причинени щети при ПТП на 04.09.2017 г в гр.Варна на ул.Подвис
върху л.а.“Тойота Айго“ с рег.№******* ; по вина на водача на т.а.”Ивеко 3510“ с рег.
№******* ; ведно със законната лихва от 29.08.2018 г до окончателното заплащане на
сумата ; и разликата над 28,74 лева до предявения размер от 145,39 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 05.08.2018 г – 29.08.2018 г ; за които суми /частично/
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.09.2018 г по ч.гр.д.№57557/18 г на
СРС , 54 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ .
Т.а.”Ивеко 3510“ с рег.№******* се е намирал частично в лентата за движение на
л.а.“Тойота Айго“ с рег.№*******. Водачът на лекият автомобил е направил опит за
спасителна маневра и се е отклонил вляво , защото вдясно е имало дървесна растителност
1
.Тази маневра не е неправомерна , а е заради поведението на другия водач и не е налице
съпричиняване . Евентуално съпричиняването е само 10 %.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът
не е доказал твърдения от него механизъм на ПТП .Вина имат и двамата водачи , които в
нарушение на чл.15 ал.1 ЗДвП и чл.16 ЗДвП не са се движили най-вдясно на платното за
движение . Вместо да предприема спасителна маневра наляво водачът на лекия автомобил е
трябвало да управлява автомобила си със съобразена скорост , да спре или да се отклони
вдясно на пътя .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 16.09.2021 г и е
обжалвано в срок на 27.09.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ репариралият вредите застраховател има правото да
възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за
основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно
събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от
застрахователя; валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.
В случая страните спорят за наличието на противоправно поведение и вина на водача на
т.а.”Ивеко 3510“ с рег.№******* , съответно пред въззивния съд за наличие и размер на
съпричиняване от водача на л.а.“Тойота Айго“ с рег.№******* , доколкото в
установителната си част решението на СРС е влязло в сила .
За да отхвърли частично иска за главница СРС е приел , че ПТП е настъпило на път с две
ленти , без маркировка и пътни знаци и ширина около 4-5 метра . Водачът на л.а.“Тойота
Айго“ е извършвал десен завой при спускане , а водачът на т.а.”Ивеко 3510“ десен завой при
изкачване , като последният извършвал пренос и на 6-7 метров пилон . Свидетелските
показания на двамата водачи са противоречиви , поради което СРС е приел , че поведението
и на двамата водачи да се движат в лявата част на пътното платно и в част от платното за
насрещно движение е довело до ПТП .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част. Не е доказана по безспорен начин
версията на въззивника , че преди ПТП т.а.”Ивеко 3510“ с рег.№******* се е намирал
частично в лентата за движение на л.а.“Тойота Айго“ с рег.№******* /който е бил изцяло в
попътната си лента/ , което е предизвикало спасителна маневра на последния .
Свидетелските показания на двамата водачи са напълно противоречиви по въпроса за
причините за ПТП , поради което не може да им се даде пълна вяра . Изслушаните пред СРС
две САТЕ дават чисто хипотетични изводи , като не са ясни скоростите на двете МПС ,
2
конкретното местоположение на автомобилите преди удара и поведението на водачите на
МПС преди удара . Не може да се даде превес и на двустранния констативен протокол ,
защото по делото има данни , че в него са били удостоверени неверни обстоятелства .
Мястото на ПТП е посетено от служители на МВР , но същите не са съставили съответния
протокол , а са „консултирали“ водачите как да не се налага административно наказание на
виновния водач , а единият формално да поеме вината за произшествието. Предвид данните
за тесен път , завой , липсваща пътна маркировка , дървесна растителност, превоз на
извънгабаритен товар и пр. и двамата водачи е следвало да се движат със съобразена /ниска/
скорост вдясно на пътното платно . Вместо това са налице данни , че и двамата не са
спазили изискванията чл.15 ал.1 ЗДвП и чл.16 ЗДвП и не са се движили най-вдясно на
платното за движение , а водачът на л.а.“Тойота Айго“ се е движел и с прекалено висока
скорост .
Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да се потвърди в
обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемата страна пред СГС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение №20175838 от 24.08.2021 г по гр.д.№61355/19 г на
СРС , 54 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на ЗАД „Б.В.И. Г.” ЕИК ******
гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД да се
признае за установено , че ЗАД „ОЗК-З. ” АД ЕИК ******* гр.София дължи разликата над
4139,06 лева до предявения размер от 8104,61 лева – регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение по “Каско Стандарт” , включително разходи за репатриране и
ликвидационни разноски срещу застраховател по „ГО“ за причинени щети при ПТП на
04.09.2017 г в гр.Варна на ул.Подвис върху л.а.“Тойота Айго“ с рег.№******* ; по вина на
водача на т.а.”Ивеко 3510“ с рег.№******* ; ведно със законната лихва от 29.08.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 28,74 лева до предявения размер от
145,39 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 05.08.2018 г – 29.08.2018
г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.09.2018 г
по ч.гр.д.№57557/18 г на СРС , 54 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И. Г.” ЕИК ****** гр.София да заплати на ЗАД „ОЗК-З. ” АД ЕИК
******* гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4