Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІ - 503 28.04.2020
г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
граждански въззивен състав
На: двадесет и осми април две хиляди
и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 999 по описа за 2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 08288/30.03.2020 г. по
регистъра на ЧСИ Таня Маджарова, подадена от
длъжника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”№ 2, ет.2, чрез пълномощник адв.Стефан Митев, адв.др-во „Антоанета
Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”, против постановление изх.№ 10296 от 23.03.2020 г. за намаляване на
разноски по изп.дело № 20208030400482 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803
с район на действие ОС-Бургас, с което е намален размера на претендираната и
платена от взискателя разноска за адвокатски хонорар от 4500 лв. на 2377 лв.,
от които 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 2177 лв. съгласно чл.10,
вр. чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
Жалбоподателят
изразява несъгласие с обжалваното постановление, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че процесното изпълнително дело е
образувано на 11.03.2020 г., т.е. 2 дни след постановяване на съдебното решение
по в.т.д.№ 11/2020 г. на АС-Бургас, заедно с още 4 изпълнителни производства,
образувани по изпълнителни листи, издадени по същото търговски дело срещу един
и същ длъжник и от един и същи процесуален представител на взискателите. В тази
връзка се счита, че тези действия индикират за нарушение на чл.3 ГПК, тъй като
водят до многократно мултиплициране на разноските по делата, което уврежда
интересите на длъжника и целят неговото финансово увреждане. Посочва се също,
че в исковото производство е била предоставена банкова сметка ***, по която
ответникът може да изпълни доброволно задължението си, но независимо от това,
ден след постановяване на решението и преди същото да бъде връчено на страните,
процесуалният представител на взискателите се е снабдил с изпълнителни листи и
е образувал изпълнителни производства, без да даде никаква възможност на
длъжника да изпълни доброволно задължението си, поради което жалбоподателят
счита, че тези действия на ищеца са недобросъвестни и целят длъжникът да бъде
натоварен с допълнителни разноски. Твърди се, че след получаване на поканата за
доброволно изпълнение, длъжникът е заплатил изцяло задължението си по процесното
изпълнително дело, поради което и с оглед недобросъвестното поведение на
взискателя, се счита, че длъжникът не е дал повод за образуване на
изпълнителното дело, поради което разноските следва да бъдат възложени изцяло в
тежест на взискателя. По горните съображения жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното постановление, като укаже на съдебния изпълнител да изключи от
изготвената сметка за размера на дълга разноските по изпълнителното
производство, изразяващи се в дължимо адвокатско възнаграждение и тези по
ТТРЗЧСИ.
При
условие на евентуалност в жалбата се изразява несъгласие с приетите и възложени
в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение и за размера на
определената по т.26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Излагат се съображения, че
приетото и възложено в тежест на длъжника адвокатско възнаграждение е
прекомерно и несъответно на извършените от процесуалния представител на
взискателя правни действия, поради което се претендира същото да се намали до
размера на 200лв – за образуване на изпълнителното дело, на основание чл.10,
т.1 от Наредба № 1/2004г. Според жалбоподателя, тъй като извършените от
адвоката на взискателя действия се ограничават само до образуване на
изпълнителното дело, не са налице предпоставки за прилагането на чл.10, т.2 от
Наредба № 1/2004 г., още повече, че самото изпълнително дело не се квалифицира
с фактическа и правна сложност и е извършено плащане на задължението в рамките
на срока за доброволно изпълнение. Поради това се счита, че разликата над 200
лв до приетия размер на адвокатското възнаграждение от 2377 лв. се явява
необосновано претендирана, оглед и на реално извършените действия от
процесуалния представител на взискателя. В тази връзка се претендира, при
условията на евентуалност, намаляване на приетите от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение до нормативния минимум от 200 лв.
На
следващо място, жалбоподателят оспорва определения размер на таксата по т.26
ТТРЗЧСИ, като несъответна на паричното задължение, за събирането на което е
образувано изпълнителното дело. Счита се, че при изчисляването на таксата не
следва да се взема предвид адвокатското възнаграждение в изпълнителното
производство, а само паричното вземане по изпълнителния лист, тъй като тези
разноски не са част от паричното вземане по смисъла на т.26 от Тарифата,
адвокатското възнаграждение не е включено в изпълнителния титул и за неговото
събиране не следва да се начислява пропорционалната такса. Отделно се сочи, че
след като ЧСИ е намалил размера на платеното от взискателя адвокатско
възнаграждение, то съдебният изпълнител е следвало да намали и размера на
дължимата такса по т.26 от Тарифата с оглед редуцирания размер на разноските.
При условие на евентуалност се претендира намаляване на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение до нормативния мининум по чл.10, т.1 от Наредба №
1/2004г, както и намаляване на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Претендира
се присъждане на направените по делото разноски в размер на 25 лв. за платена
държавна такса за обжалването и 327 лв. за адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от адв.Пламен Найденов –
пълномощник на взискателя А. Д. С.в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Д.С.Д., с който се взема становище за недопустимост
и неоснователност на жалбата. На първо място се възразява, че жалбата е
подадена от лице без представителна власт, тъй като към нея не е приложено
пълномощно, поради което е недопустима. По същество жалбата се оспорва като
неоснователна с доводи, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските
по изпълнението, в които разноски се включва и заплатеното адвокатско
възнаграждение, са винаги за сметка на длъжника, освен във визираните от закона
изключения, каквото не е плащането в срока за доброволно изпълнение. Посочва
се, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само,
ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга
си преди това и когато изпълнителните действия са изоставени от взискателя или
са отменени от съда, но във всички останали случаи, дори когато длъжникът е
платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноските, за което
взискателят се позовава на практика на ВКС. По отношение на искането в жалбата
за намаляване на адвокатското възнаграждение се сочи, че в случая същото е
договорено за образуване на изпълнително дело и за процесуално
представителство, като именно вследствие на осъществяване на фактически и
правни действия са постъпили сумите за удовлетворяване на взискателя. Оспорват
се доводите в жалбата за недобросъвестни действия на взискателя, за което са
изложени съображения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и да не
се присъждат разноски на жалбоподателя при нейното евентуално уважаване.
На
основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК са представени от ЧСИ Таня Маджарова мотиви във връзка с обжалваното действие, като е
изразено становище за неоснователност на депозираната от длъжника жалба. Приложено е
копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на
съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20208030400482 по описа на ЧСИ Таня Маджарова против длъжника Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е образувано по молба от 11.03.2020 г., подадена от адв.Найденов като
пълномощник на А.
Д. С.в качеството й на майка и законен представител на малолетния Д.С.Д., въз основа на изпълнителен лист от 10.03.2020 г., издаден по т.д.№
11/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с който сдружението
–жалбоподател е осъдено да заплати на малолетното дете чрез неговата майка и
законна представителка сумата от 126 000 лв , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 10.01.2019 г до
окончателното й изплащане. С молбата е поискано да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение, да бъде направена справка в БНБ за установяване на
банкови сметки на длъжника и в случай, че същият не изплати сумата в срока за
доброволно изпълнение – да бъде наложен запор върху банковите му сметки. На
правено е и искане за приемане като разноски по изпълнителното дело на
възнаграждение за адвокат в размер на 4500 лв., като към молбата е приложено
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.03.2020 г.,
от който е видно, че е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 4500 лв за „образуване и водене на изпъл.дело”.
С
постановление, без дата и подпис на приложеното ксерокопие, са приети
направените от взискателя разноски в изпълнителното производство. От страна на
ЧСИ Маждарова е издадена сметка № *****, с която са
определени таксите в по ИД № 20208030400482 в общ размер от 7 182.08 лв. с ДДС
(5985.07 лв. без ДДС), от които – 1/.такса по т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на
парично вземане, в размер на 5 945.07 лв., изчислена при материален интерес от
141 225 лв.; 2/.такса по т.1 ТТРЗЧСИ за образуване на изп.дело в размер на 20
лв.; 3/.такса по т.5ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на покана, призовка и др. в
размер на 20 лв.
С
покана на доброволно изпълнение изх.№ 9204/12.03.2020 г., връчена на длъжника
на 13.03.2020 г, същият е уведомен за образуваното изпълнително дело, както и
за размера на задължението в общ размер от 153 351.84 лв., от които: главница в
размер на 126 000 лв, законна лихва в размер на 15 435 лв. за периода от
10.01.2019 г до 26.03.2020 г., разноски по изпълнителното дело от 4500 лв.;
такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 7416,84 лв.
На
20.03.2020 г., в срока за доброволно изпълнение, по сметка на ЧСИ Маджарова е
постъпило плащане от длъжника по настоящото изпълнително дело на сумата от 7184.48
лв. и сумата от 141 225 лв., или в общ размер от 148 409.48 лв.
На
20.03.2020 г. в кантората на ЧСИ Маджарова е постъпило възражение от длъжника
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, подадено
от адв.Митев, в което са изложени съображения, идентични с тези в настоящата
жалба – за изключване от задължението на сумата, представляваща разноски на
взискателя, тъй като не е дадена възможност на длъжника да плати доброволно,
преди да се образува изпълнителното дело; за намаляване размера на приетите
разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение като
прекомерно и несъответно на извършените действия от процесуалния представител
на взискателя; за намаляване размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като разноските
на взискателя се изключат от паричното вземане, върху което се изчислява тази
такса, респ. да се намали размерът на таксата, с оглед намаляване размера на
приетите разноски като прекомерни. Към възражението е приложено пълномощно.
На
23.03.2020 г. от страна на ЧСИ Маджарова е изготвено Постановление за
намаляване на разноски изх.№ 10296/23.03.2020 г., с което по повод възражението
на длъжника е намален размера на претендираната и платена от взискателя разноска за адвокатски хонорар от
4500 лв. на 2377 лв., от които 200 лв. за образуване на изпълнително дело и
2177 лв. съгласно чл.10, вр. чл.7 от Наредба № 1/2004 г. Това
постановление е предмет на обжалване в настоящото производство.
При
горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано
лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 ГПК,
поради което е допустима. Съдът намира за неоснователно възражението на
взискателя, че жалбата е недопустима, тъй като изхождала от лице без
представителна власт. Действително към същата липсва приложено пълномощно, но
такова е представено с подаденото пред ЧСИ възражение от длъжника по
изпълнителното дело, от което е видно, че длъжникът е упълномощило Адвокатско
дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници” да го
представлява по изпълнителното дело, с всички процесуални права до приключване
на делото, като е учредена и представителна власт на адв.Стефан Митев, който да
осъществи процесуалното представителство. Пълномощното е подписано от главен
секретар Адреана Лазарова, която представлява сдружението, видно от извършената
от съда служебна справка в Търговския регистър. Ето защо, настоящият състав
намира, че жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за наличието на недобросъвестното
поведение на взискателя и липсата на възможност да се плати задължението, преди
да се образува изпълнителното дело. Обстоятелството, че освен процесното
изпълнително дело има образувани още четири изпълнителни дела срещу същия
длъжник, но от различни взискатели, които са с един и същи процесуален
представител, не означава, че при съединяване на изпълнителните им листи в едно
изпълнително производство, ще се дължи едно адвокатско възнаграждение за всички
взискатели. В случая, взискателите са различни лица и всеки взискател
самостоятелно извършва правни действия за удовлетворяване на своето вземане,
поради което му се дължат на разноски в изпълнителното производство на
самостоятелно основание, независимо дали процесуалният представител на всички
взискатели е един и същ.
Неоснователни са
и доводите в жалбата, че на длъжника не е била дадена възможност да плати
доброволно, тъй като издаването на изпълнителния лист на следващия ден след
постановяване на решението по т.д.№ 11/2020 г на БАС и образуването на
изпълнителното дело два дни след постановяване на решението не води до
незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Последният е задължен
да образува изпълнително дело и да пристъпи към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист (чл.426, ал.1 ГПК), като не е оправомощен в тази връзка да извършва преценка за недобросъвестно
упражняване на права от взискателя. Тук следва да се има предвид, че липсва
законово задължение за взискателя да дава срок за доброволно изпълнение на
длъжника, преди да пристъпи към принудително изпълнение след постановяване на
осъдително съдебно решение, нито има предвиден срок, след който взискателят да
се снабди с изпълнителен лист въз основа на съдебното решение. Ако длъжникът
счита, че е налице недобросъвестно упражняване на права, то същият може да се
защити по съответния исков ред, но не и по пътя на обжалване действията на
съдебния изпълнител.
Съдът не споделя
и възраженията в жалбата, че длъжникът не е дал повод за започване на
изпълнителното производство. Съдебната практика приема, че длъжникът не е дал
повод за образуване на изпълнителното дело, само ако преди това е платил
задължението. В случая, жалбоподателят е осъден да заплати съответното
задължение със съдебно решение, подлежащо на принудително изпълнение и не е
платил преди образуване на процесното изпълнително дело, поради което искането
му за възлагане на разноските в изпълнителното производство на взискателя е
неоснователно. В тази връзка, нормата на чл.79 ГПК е категорична, че разноските
винаги са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в същата разпоредба
хипотези, които в случая не са налице.
Основателно е
обаче, възражението в жалбата за намаляване поради прекомерност на приетия от
ЧСИ Маджарова размер на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Видно от представения от взискателя договор за правна защита, уговореното и
платено адвокатско възнаграждение е в размер на 4500 лв.. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение,
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от
минимално определения размер, съобразно чл.36 ЗА. Тази норма е приложима и в
изпълнителното производство, като компетентен да се произнесе по искането е
съдебният изпълнител, чийто акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435,
ал.2, т.7 ГПК. В случая, единственото извършено действие от процесуалния
представител на взискателя е по подаване на молба за образуване на изпълнително
дело с посочване на способ за изпълнение, до който не се е стигнало, поради
плащане в срока за доброволно изпълнение и други действия по принудително
изпълнение не са извършвани. Предвид това, настоящият състав намира, че
възнаграждението за така извършения обем защита следва да се определи в размер
на 200 лв. по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г за МРАВ, с оглед
ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на
взискателя и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило с плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение. Ето
защо, приетите от ЧСИ Маджарова разноски за адвокатско възнаграждение от 2377
лв. дори и след редуцирането им се явяват прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, поради което следва да бъдат намалени от съда до размера на 200 лв.
Що се отнася до
възраженията относно изчисления размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, съдът намира
същите за неоснователни. Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, а не само върху сумата по
изпълнителния лист. След като по делото са приети разноски на взискателя по
принудителното изпълнение, които на основание чл.79 ГПК са в тежест на
длъжника, то те подлежат на събиране от съдебния изпълнител по принудителен ред
и стават част от събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата, тъй като няма
друг законов ред за събирането на тези разноски. Ето защо, в събраната сума,
върху която се начислява таксата по т.26 от Тарифата се включва, освен
вземането по изпълнителния лист, но и всички разноски, които са направени от взискателя,
като за дължимостта на пропорционалната такса по т.26 е без значение дали
задължението е изпълнено в срока за доброволно изпълнение. Противно на
твърденията в жалбата, в размера на паричното вземане, което е основа за
определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, не е включено
платеното от взискателя адвокатско възнаграждение – таксата е изчислена върху
материален интерес от 141 225 лв. В конкретния случай, таксата по т.26
ТТРЗЧСИ следва да се определи върху главницата от 126 000 лв, законната
лихва до датата на плащането 20.03.2020 г, която възлиза на сумата от
15 260 лв, както и разноски на взискателя в размер на 200 лв. за
адвокатско възнаграждение, или върху общ размер от 141 460 лв. Съгласно
т.4 от забележка към т.26 ТТРЗЧСИ, авансовите такси не се включват в размера на
паричното вземане, но се дължат от длъжника независимо дали са платени от
взискателя (в случая - общо 40 лв. без ДДС). При това, изчислен съгласно т.26,
б.”е” ТТРЗЧСИ размерът на таксата по т.26 възлиза на 6049.20 лв. без ДДС, или
7259.04 лв. с ДДС. В случая, обаче, платената такса от длъжника е 7184.48 лв.,
поради което с оглед забраната за влошаване на положението на обжалващия,
жалбата в частта, в която се атакува размера на определената такса по т.26
ТТРЗЧСИ и се иска нейното намаляване, е неоснователна и следва да се остави без
уважение в тази част.
По отношение на претендираните от жалбоподателя
разноски за настоящото съдебно производство, съдът намира, че такива му се
дължат. В тази връзка е неоснователно възражението на взискателя, като
съдебната практика, на която същият се позовава, касае производство по чл.248 ГПК, които не са самостоятелни такива. В случая, обаче, се касае за
самостоятелно производство по жалба против действия на съдебен изпълнител, макар
и касаещо разноските по изпълнението. Поради това съдът счита, че на
жалбоподателят се дължат разноски с оглед изхода на спора. По делото е
представена фактура, издадена от Адвокатското дружество за сумата 327 лв., с
посочено основание – процесуално представителство по изп.дело № 482, но липсва
подписан от клиента и дружеството договор за правна защита и съдействие, в
който да е уговорен размера на възнаграждението и начина на плащане. Липсват и
категорични данни, че посоченото възнаграждение е за изготвяне на настоящата
жалба против действията на ЧСИ, още повече, че фактурата е издадена на
18.03.2020 г., а обжалваното постановление е с последваща дата – 23.03.2020 г.,
т.е. не може да се приеме, че уговореното възнаграждение е именно за съдебното
производство. Освен това, във фактурата е посочен начин на плащане – по банкова
сметка, ***, от което да се установи дали тези разноски са реално направени.
Ето защо, на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 12.50 лв. за част от
държавната такса за обжалване, с оглед частичното уважаване на жалбата.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление изх.№ 10296 от 23.03.2020 г.
за намаляване на разноски по изп.дело № 20208030400482 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, рег.№ 803 с район на действие ОС-Бургас, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетия адвокатски хонорар на
взискателя Д.С.Д., чрез неговата майка и законен представител А. Д. С., с
адрес: с.С., ул.”Д.”№ *, за защита по изп.дело № 20208030400482 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова, от 2377 лв. на 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №
2, ет.2, против определения по изп.дело № 20208030400482 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова размер на такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА Д.С.Д., чрез неговата майка и законен
представител А. Д. С., с адрес: с.С., ул.”Д.”№ *, да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.2, сумата 12.50
лв. за разноски в настоящото производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.