Решение по дело №4136/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в закрито заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Ивчева в.гр.дело № 4136 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 183469 от 02.08.2019  г., постановено по гр. д. № 23610/2018 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД против В.Ц.С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2443,67 лв. – главница, представляваща стойност на топлинни услуги за периода от м.09.2014 г. – м.04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „****************, аб. № 090213, както и сумата от 85,35 лв. – главница, представляваща стойност на извършена услуга за дялово разпределение за същия период за горепосочения топлоснабден имот, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.11.2017 г. по ч.гр.д. № 74643/2017 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, като е отхвърлен иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 2443,67 лв. до пълния предявен размер от 2559,53 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до м.08.2014 г., както и иска за установяване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 271,59 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 11.10.2017 г. и за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 14,23 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 11.10.2017 г. С решението си СРС е разпределил отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода от спора.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу ответницата, са уважени, е постъпила въззивна жалба от последната. В жалбата се излагат съображения, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се бланкетни доводи, че при доказателствена тежест за ищеца същият не е установил юридическите факти, предпоставящи основателността на предявените главни искове. По същество се твърди неизпълнение на задълженията на топлопреносното дружество, произтичащи от договора за продажба на топлинна енергия, съобразно ЗЕ. Първоинстанционният съд не бил обсъдил твърдението на ответницата за съсобственост на топлоснабдения имот. Искането до въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове в уважената от СРС част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, с оглед което следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.

Решението в отхвърлителната му част е влязло в законна сила поради необжалването му от страна на ищеца.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Досежно неговата правилност настоящият въззивен състав намира наведените от ответника с въззивната жалба доводи за неправилност за неоснователни по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, ал. 2 ГПК, при липса на конкретни оплаквания за несъществуване на действително материално правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, в частност на качеството на ответницата като потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и за стойността на количеството доставената топлинна енергия, за което е начислена претендираната цена, и на стойността на извършената услуга за дялово разпределение, въззивният съд следва да приеме за доказани тези правопораждащи предявеното парично притезание юридически факти.

Твърдението за съсобственост на топлоснабдения имот е въведено едва с въззивната жалба, поради което е преклудирано.

Следователно, основният правен спор по настоящото съдебно производство се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия въобще.

При съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон, талон за отчет на уредите за дялово разпределение, изравнителни сметки, изготвени от фирмата за топлинно счетоводство за включените в процесния период отоплителни сезони, протокол от Общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за топлинно счетоводство и сключен с избраната фирма договор) и съобразно констатациите на вещото лице по извършената в хода на първоинстанционното производство съдебнотехническата експертиза, чието заключение настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Установява се, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика. Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

В заключение от събраните по делото доказателства се установяват всички материални предпоставки, съставляващи основание на предявените искове за стойност на предоставени топлинни услуги и стойност на извършена услуга за дялово разпределение. Следователно и правилно последните са уважени от първоинстанционния съд.

По изложените съображения правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната от ответницата част следва да бъде потвърдено.

 По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата страна. Последната е поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалните действия, които е извършил въззиваемия-ищец, се изразяват в депозиране на отговор на въззивната жалба и молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Същите имат бланкетен характер и съдържание, което е еднотипно във всички производства, по които страна е „Т.С.“ ЕАД – факт служебно известен на съда. Ето защо настоящият състав приема, че на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП на „Т.С.“ ЕАД като въззиваем следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора и фазата на производството, протекла без релевирането на нови доводи и без събиране на доказателства.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183469 от 02.08.2019  г., постановено по гр. д. № 23610/2018 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, в обжалваната част, в която е признато за установено, че В.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 2443,67 лв. – главница, представляваща стойност на топлинни услуги за периода от м.09.2014 г. – м.04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „****** ***********, аб. № 090213, както и сумата от 85,35 лв. – главница, представляваща стойност на извършена услуга за дялово разпределение за същия период за горепосочения топлоснабден имот, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.11.2017 г. по ч.гр.д. № 74643/2017 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав.

ОСЪЖДА В.Ц.С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 100 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  

 

 

                                                                                    2.