Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на девети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6677
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата П.Г.М. твърди, че на 22.12.2017г. сключила в търговския
обект на ответника, находящ се на бул.“Л.“ в гр.Р.Заявка-договор № ********** за
доставка на 6 бр. трапезни столове „Тера" на стойност 867 лева и трапезна маса
„Карол 2" на стойност 629 лева. Срокът на доставката бил 20.02.2018г. От служителите
на „ДИПОЛ" ЕООД й било поискано капаро в размер на 500 лева, като депозирала
същото при подписването на договора.
На 02.03.2018г. получила от търговският обект на „ДИПОЛ"
ЕООД в
гр.Русе
поръчаните 6 бр. трапезни столове „Тера" на стойност 867 лева, като ги заплатила
в пълен размер. От служителите на ответника
в гр.Русе научила, че поради възникнал технически проблем при производителя „ТЕДИВА",
трапезната маса „Карол 2" не е доставена, но до 02.05.2018г. масата щяла да
бъде произведена и доставена.
Било й предложено да й се достави друг
модел трапезна маса или да изчака до 02.05.2018г. за доставка на договорената и
капарирана от нея трапезната маса „Карол 2". Тъй като в търговския обект на
ответника имало две мострени маси от същия модел тя пожелала да й бъде продадена
едната мостра, но й било отказано с мотива, че намиращите се магазина мебели са
„за показване", а не „за продажба".
Тъй като държала на избрания от нея модел маса М. предпочела
да
изчака
с доставката до 02.05.2018г. За внесения задатък на 22 декември 2017г. в размер
от 500 лева на 02.03.2018г. й била издадена фактура № ********** и касов бон. Издали
и касов бон за заплатените в същия ден 6 бр. трапезни
столове
„Тера" на стойност 867 лева.
На 02 май 2018г. ищцата посетила търговският обект на ответника
на
бул."Липник"
в гр.Русе, но договорената трапезна маса „Карол 2" не била налична. Тогава
тя установила, че стоките в магазина се разпродават с голяма отстъпка, тъй като
магазина се местел на нов адрес, а наличната мостра на маса „Карол 2" в кафяв
цвят, която й била отказана да закупи по-рано, също била с табела „продадена".
Служителите на ответника й обяснили, че доставката
на договорената трапезна маса ще бъде изпълнена до края на месец юли 2018г. При
поредното посещение в магазина на „ДИПОЛ" ЕООД на новия адрес в гр.Русе на
ул."Борисова" в края на месец юли 2018г. отново масата липсвала и последвало
обещание за доставка за началото на месец септември 2018г. При последното посещение
в магазина на ответника в гр.Русе на 10.09.2018г. служителите на „ДИПОЛ" ЕООД
отговорили, че договорената доставка на маса не може да бъде извършена, както, и
че до края на същия ден техен мениджър ще се свърже с нея за уреждане на взаимоотношенията
по между им.
Поради бездействие от страна на ответника „ДИПОЛ"
ЕООД, ищцата предприела действия за събиране на дължимите й суми по съдебен ред,
като подала заявление с правно основание чл. 410 от ГПК и било образувано ч.г.д.
№ 4638 по описа за 2018 г. на Районен съд - гр.Стара Загора, като на 18.09.2018г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2631. Няколко дни след завеждане на ч.гр.д. № 4638/2018г. на
13.09.2018г. срещу ответника, със съпруга й се свързало лице, представило се за
служител на „ДИПОЛ" ЕООД под името Д. Г.. Същия се извинил за причиненото неудобство
и предложил сключването на извънсъдебно споразумение, а именно заплащане на даденото
капаро в двоен размер, конкретно сумата в размер от 1 000 /хиляда/ лева и прекратяване
на съдебното производство, като сторените в хода на същото съдебно-деловодни разноски
следвало да останат за сметка на ищцата. Тя се съгласила на така предложената оферта
и изпратила на електронната поща на г-н Гидиков банковата си сметка. При проверка
на сметката си на 19.09.2018г., ищцата установила, че е преведената сумата от
500 лева, а не договорената от 1 000 лева, т.е. възстановено й било само внесеното
от нея капаро в размер на 500 лева. Свързала се отново с г-н Г., но същия заявил,
че се е объркал при договарянето с нея и нямало да се изплати договорената неустойка
в размер от 1000 лева, тъй като масата струвала 629 лева. Заявява, че юридическият
факт, от който произтича вземането за заплащане на законовата неустойката са пропуснатите
срокове и отказ за доставка на трапезна маса „Карол 2" на стойност 629 лева
от страна на ответника, при внесено капаро за извършване на доставка в размер на
500.00 лева на 02.03.2018г.
Моли съда да признае по отношение на ответника „ДИПОЛ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил
Левски" N0 13, ет. З, ап. 5 съществуването на вземането на П.Г.М., ЕГН **********,***
сумата в размер от 500 /петстотин/ лева, представляваща разликата между законовата
неустойка в размер от 1000 лева и възстановеното й капаро в размер на 500 /петстотин/
лева на 19.09.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 14.09.2018г. до изплащане на вземането,
както и разноските, направени в заповедното производство и
настоящото дело.
По делото са представени писмени доказателства,
приложено е ч. гр. дело №4638/2018г. по описа на РС -Стара Загора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч.гр. дело №4638/2018г. по
описа на РС -Стара Загора, в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №2631 от 18.09.2018г. срещу „ДИПОЛ"
ЕООД за сумата: 1000.00 лв.- главница по неизпълнено задължение по Договор №********** от страна дружеството
за доставка на трапезна маса „Карол 2“ на стойност 629лв. до края на м.април
2018г. ( получило задатък за нея в размер на 500лв.) , на основание чл.92,
ал.2, изр.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 14.09.2018г. до окончателното
изплащане, както и разноски. В срока по чл.414 ГПК длъжникът
подал възражение, че не дължи
присъденото вземане, за което заявителят е уведомен на 15.11.2018г. Исковата молба,
въз основана която е образувано настоящото дело, е постъпила на 14.12.2018 г. Спазен е
преклузивният 1-месечен срок, предвид което претенциите са допустими.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Няма спор по делото,а и видно от представения на л.10
заявка договор № **********, сключен
между страните на 22.12.2017г.
ответникът се е задължил да достави на ищеца следните мебели: 6 бр. трапезни столове
„Тера" на стойност 867 лева и трапезна маса „Карол 2" на стойност 629
лева. Срокът на доставката бил 20.02.2018г. Срещу това ищецът се е задължил да
му заплати цена в размер 1496.00лв. с вкл.ДДС. Видно от представената на л.11 от делото фактура ищецът
е платил при сключване на договора на 22.12.2017г. сумата от 500лв. – авансово
плащане.
Във връзка с възраженията на ответника, че е извършено
авансово плащане и между страните няма изрична писмена уговорка за задатък,
следва да се уточни следното: В Решение № 206 от 07.12.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 623/2009 г., II т. о., ТК, се посочва,
че задатъкът, съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗЗД, служи като доказателство за
сключване на договора и обезпечава неговото изпълнение. Обвързването на
конкретен договор със задатък е израз на автономията на волите на договарящите
страни. Постигането на съглашение за задатък зависи от свободната преценка на
договарящите дали да придадат на определена престация значението на задатък,
който да потвърждава сключването на договора и да гарантира изпълнението му. В
съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД страните могат да уговорят
и обезщетителна роля на задатъка, като предвидят в случай на договорно
неизпълнение изправната страна да може да се откаже от договора и в зависимост
от това, дали задатъкът е даден от нея или от насрещната неизправна страна, да
го задържи или да иска връщането му в двоен размер. При определени предпоставки
задължението за задатък може да възникне по силата на закона, без да е
необходимо да бъде уговаряно отнапред в договора или в самостоятелно съглашение
към него. Подобна хипотеза е уредена в разпоредбата на чл. 334, изр. 3 от ТЗ,
приложима към договора за търговска продажба с предварително плащане на цената.
В разглежданата хипотеза задатъкът съставлява определена сума пари, която се
предава от купувача на продавача при сключване на договора или в по-късен
момент, но преди падежа на задължението за предаване на стоката, обект на
продажба. Съществената особеност е, че предаването на сумата съставлява
антиципирано изпълнение на задължението на купувача по чл. 327 от ТЗ за плащане
на дължимата цена на закупуваната стока. Платената цена се превръща в задатък
по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД при настъпване на предвидения в чл. 334,
изр. 3 от ТЗ юридически факт - неизпълнение на насрещното задължение на
продавача за предаване на стоката в уговорения или определен по правилото на
чл. 319 от ТЗ срок. Договорното неизпълнение поражда в полза на изправния
купувач правото на отказ от сделката и наред с това правото да претендира
връщане на предварително платената цена в двоен размер като задатък, на
основание чл. 334, изр. 3 от ТЗ вр. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, дори това да не е
уговорено между страните. По разпореждане на закона цената следва да се смята и
за задатък, който се дължи от продавача в случай на разваляне на продажбата
поради неговата неизправност. Именно такъв е и настоящият казус.
Ответникът признава, че е доставил само част от
стоката, поръчана от ищеца, т. е. налице е потвърждение от негова страна, че
има само частично изпълнение по договора, а именно - 6 бр. трапезни столове „Тера"
на стойност 867 лева. Последното се установява и от представените по делото
складово нареждане от 02.03.2018г, фактура и приемо-предавателен протокол,
всички от 02.03.2018г. и показанията на свидетелите З. К. И., Д. Д. н., Ж. М. Н.
и Д. Г. Д., които не се опровергаха от останалата доказателствена съвкупност.
Ответникът не е ангажирал доказателства да е изпълнил
сключения договор (т.е. да е доставил в срок поръчаната от ищеца стока като
същите да са с необходимото качество). Това обстоятелство, съгласно чл.154,
ал.1 от ГПК, е в доказателствена тежест именно на ответника.
От свидетелските показания и проведена кореспонденция
между страните се установява, че предвид
забавата ищецът загубил всякакъв интерес към доставката на поръчаната стока
-маса. Последният е представил платежно нареждане за паричен превод от 18.09.2018 г., с която
ответникът му върнал сумата от 500 лева. Частичното доброволно изпълнение на
задължението за връщане на капарото съставлява извършено с конклудентни
действия признание от страна на ответника на основателността на иска.
Непогасено обаче остава това задължение за останалите 500 лева, тъй като, както
беше отбелязано, полученото капаро се дължи от неизправната страна в двоен размер,
което именно е проява на неговата засилена санкционна функция.
Предвид на
изложеното налице са предпоставките на чл.93, ал.2 ЗЗД за уважаване на иска –
наличие на договор за покупко-продажба; виновно неизпълнение от страна на
ответното дружество на задължението за доставка на мебелите предмет на договора
и предаването им на купувача в уговорения срок 02.03.2018г.; уговорен и
заплатен от ищеца задатък, обезпечаващ изпълнението на това задължение;
изправност на ищеца; упражняване от страна на същия на избор на една от
възможностите, предвидени в чл.93 ЗЗД – отказ от договора и претендиране на
дадения задатък в двоен размер и съобщаване на направения избор на неизправната
страна.
Вярно е, че
ищецът не сочи в исковата си молба нормата на чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, а тази на
чл.92, ал.2, изр.2 ЗЗД, като основание на това му главно вземане за връщане на
тази цена. Но също така е вярно, че съдът не е обвързан от тази посочена от
ищеца квалификация на това му вземане, нито като текст от закона, нито като терминологично
определяне на вида и характера му, нито пък от посоченото от него правно
естество на същото вземане, защото, както определянето на правната квалификация
на иска му по делото за неговото съществуване по чл. 422, ал. 1 ГПК, така и
определянето на вида и характера на главното вземане, е задължение на съда
(така и Р 126-2012-III г.о. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК
и съгласно т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер).
При този изход на делото само ищецът има право да му
се присъдят сторените по делото разноски. Същият е претендирал присъждане
на разноски за настоящата инстанция и с оглед изхода на спора и на основание
чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. З.Х.В. от
ЛАК, сумата 300.00лв. адвокатско възнаграждение, както и 25.000 лева внесена от ищеца д.т. за производството, които
следва поради това да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и искането на
ищеца съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение
и по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което намери,
че при този изход на настоящото дело, сторените от ищеца в заповедното
производство разноски в размер на общо 175.00 лева, от които 25.00 лева внесена
от същия д.т. за същото и 150.00 лева адвокатски хонорар на адв.
Данаил Димитров Ненов (на основание чл.38 от ЗА), следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните мотиви, Русенският районен съд
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ДИПОЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски" №13, ет. З, ап. 5
съществуването на вземането на П.Г.М., ЕГН **********,*** сумата в размер от
500 /петстотин/ лева, представляваща разликата между законовата неустойка в размер
от 1000 лева и възстановеното й капаро в размер на 500 /петстотин/ лева на
19.09.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 14.09.2018г. до изплащане на вземането, за
изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 2631/18.09.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4638 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „ДИПОЛ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил
Левски" №13, ет. З, ап. 5 да заплати на " П.Г.М., ЕГН **********,***,
сумата от 25.00 лева разноски по делото и сумата от 25.00 лева разноски по
заповедното ч.гр.д. № 4638 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „ДИПОЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски" №13, ет. З, ап.
5 да заплати на адвокат З.Х.В. ***, сумата от 300.00лв.- адвокатско
възнаграждение и на адвокат Д. Д. Н. – гр.Л., ул„.Т.„, №. сумата от 150.00лв.- адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
|
|
|
|
|