№ 209
гр. ВТ, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВТ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500873 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на К. ИЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес с.
С., община С., ул.“Т.“ № 6, чрез пълномощник – адвокат П.Ч., против Решение №
568/17.05.2021г. по гр.дело № 2223/2020г. по описа на Районен съд – ВТ, с което
първоинстанционният съд се е произнесъл по ИМ, подадена от ИЛ. ГР. К., с правно
основание чл.108 ЗС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявения иск и е приел за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
собственик на основание наследство от ИГ К. на ½ ид.части от недвижими имоти,
намиращите се в землището на с. ПС, община ПТ, а именно – 1/ НИВА от 6.001 дка, трета
категория, в местността „М.“, представляваща имот № 31032 по плана за земеразделяне, при
граници: имот № 31031, имот № 31018, имот № 31019, имот № 31033 и № 17 – полски път
на Кметство – село ПС, 2/ НИВА от 2.998 дка, втора категория, в местността „Вл“,
представляваща имот № 49031 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 49030, имот
№ 49007, имот № 49032, имот № 49067, 3/ НИВА от 13.996 дка, трета категория, в
местността „Д.“, представляваща имот № 83007, при граници: имот № 83020, имот № 83006,
имот № 100, имот № 83008 и 4/ НИВА от 10.590 дка, трита категория, в местността „Бп“,
представляваща имот № 97001, при граници: имот № 132, имот № 212, и е осъдил
ответницата да предаде на ищеца владението върху същите. Като последица от уважаване на
установителния иск собственост, съдът е уважил искането по чл.537 ал.2 ГПК и е отменил
Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № №.., т.12, рег. № 13864, дело №
...г. на нотариус Т. Б., с който жалбоподателката е била призната за собственик на описаните
в него имоти на основание наследство и давностно владение в частта над ½ ид.части от тези
имоти. Жалбоподателката релевира оплаквания, че изготвеният от първоинстанционния съд
1
доклад по делото е непълен и бланкетен и не съдържа правно-релевантните факти,
подлежащи на доказване в процеса, поради което тя не е била наясно какво следва да бъде
установено. Посочва, че съдът не я е уведомил и за възможността да ползва правна помощ
по делото, въпреки изложените от нея обстоятелства за липса на средства за
упълномощаване на адвокат, за напредналата й възраст и заболяванията й. Излага, че съдът
е формирал извод, че ищецът притежава право на собственост върху ½ ид.части от
процесните имоти, без последният да е представил доказателства, установяващи този факт,
както и е изложил само твърдения, но не и доказателства, че ответникът владее ½ ид.част от
имотите без основание. Прави искане за отмяна на първоинстанционния акт и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на районния съд или постановяване на друг акт, с
който исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна ИЛ. ГР. К., чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат ЯА, в който
заема становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното
решение, като счита, че формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и
събраните по делото доказателства. Излага доводи за неоснователност на наведените в
жалбата оплаквания. Моли за потвърждаване на обжалвания акт. Претендира разноски за
въззивното производство.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници,
поддържат изразените във въззивната жалба, съответно в отговора й, позиции по спора.
Всяка от тях претендира разноски, като въззиваемата страна представя списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – ВТ е било образувано по искова молба на ИЛ. ГР.
К. и ВД К.а срещу К. ИЛ. СТ. с правно основание чл.108 ЗС, с която е направено искане за
приемане за установено, че ищците са собственици на ½ ид.части от описаните по-горе
земеделски земи, находящи се в землището на с. ПС, община ПТ и искане по чл.537 ал.2 от
ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост № №.., т.12, рег. № 13864, дело № ...г. на
нотариус Т. Б., нотариус с район на действие ВТРС, с който ответницата се е снабдила и с
който е била призната за собственик на същите имоти на основание наследство и давностно
владение, до размера на ½ ид.част от тях. Ищците са изложили твърдения, че собствеността
върху процесните земеделски земи е била възстановена с Решение № 0013/21.03.1994г. на
Поземлена комисия-ПТ на ГИ К., баща на втория от тях и на ответницата по делото.
Посочват, че при направена справка в Агенция по вписвания установили, че ответницата се
легитимира като собственик на всички възстановени на наследодателя им имоти въз основа
на цитирания по-горе констативен нотариален акт. Оспорват признатото с нотариалния акт
право на собственост на същата до размера от ½ ид.части от процесните имоти. Твърдят, че
тя упражнява фактическа власт върху последните, но без наличието на правно основание за
това.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на ИМ, в който
посочила, че се е грижила за родителите си до смъртта им, през всичките години е
получавала рента за процесните земи и ги е считала за свои, а през 2018г. се е снабдила с
нотариален акт за собственост на същите.
По делото е представено Решение № 0013/21.03.1994г. на Поземлена комисия-град ПТ,
с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне, е
възстановено правото на собственост на ИГ К., ЕГН..., върху следните земеделски земи в
землището на село ПС, община ПТ - 1/ НИВА от 6.001 дка, трета категория, в местността
„М.“, представляваща имот № 31032 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 31031,
имот № 31018, имот № 31019, имот № 31033 и № 17 – полски път на Кметство – село ПС, 2/
НИВА от 2.998 дка, втора категория, в местността „Вл“, представляваща имот № 49031 по
плана за земеразделяне, при граници: имот № 49030, имот № 49007, имот № 49032, имот №
2
49067, 3/ НИВА от 13.996 дка, трета категория, в местността „Д.“, представляваща имот №
83007, при граници: имот № 83020, имот № 83006, имот № 100, имот № 83008 и 4/ НИВА от
10.590 дка, трита категория, в местността „Бп“, представляваща имот № 97001, при граници:
имот № 132, имот № 212. Приложен е и протокол № 00013/07.06.1994г. за въвод във
владение на същите.
Видно от представените удостоверения за наследници, издадени от община ПТ и
Столична община, след смъртта си на 13.12.2000г. ИГ К. е оставил свои наследници по
закон низходящите си К. ИЛ. СТ. /ответницата в настоящото производство/ и ГИ К..
Последният, от своя страна, е починал на 10.08.1978г. и е оставил свои наследници по закон
сина си ИЛ. ГР. К. и съпругата си ВД К.а /ищци по делото/. Ищцата К.а е починала в хода
на първоинстанционното производство и е заместена в процеса от своя низходящ ИЛ. ГР. К..
С Нотариален акт № №.., т.12, рег. № 13864, дело № ...г. на нотариус Т. Б., нотариус с
район на действие ВТРС, ответницата е била призната за собственик на основание
наследство и давностно владение на процесните недвижими имоти. С писмена покана,
отправена до ответницата и съответно връчена й, ищецът оспорил изключителната й
собственост върху описаните в констативния акт земи и поискал доброволно уреждане на
спора между тях.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
С Решение № 0013/21.03.1994г. на Поземлена комисия-град ПТ, на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, правото на собственост върху процесните земеделски земи е било възстановено
на ИГ К., б.ж. на село ПС, починал на 13.12.2000г., като страните по делото са негови
наследници по закон. Следователно, тъй като съобразно разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗН
децата на починалия наследяват по равни части и според чл.10 ал.1 от ЗН низходящите на
наследодателя, починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите
низходящи без ограничение на степените, то ищецът е придобил на основание наследство ½
ид.части от процесните имоти. Ответницата, от своя страна, се легитимира, като
изключителен собственик на същите на основание наследство и изтекла в нейна полза
придобивна давност, с представения по делото нотариален акт, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка. Ищецът е оспорил признатото й с нотариалния акт право на
собственост до размера от ½ ид.части от процесните имоти.
Не е спорно между страните, че ответницата е тази, която упражнява фактическа власт
върху тези имоти. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, може
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позове на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението си да владее техните идеаални части за себе си. В съответствие с изложеното и
доколкото ответницата в настоящото производство се позовава именно на давностно
владение, като придобивно основание на правото си на собственост върху целите имоти, то
3
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест относно
правнорелевантните факти в процеса, указвайки на същата, че е нейна тежестта да установи
твърдението си, че е придобила собствеността върху имотите на соченото от нея основание.
Поради това неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения във връзка с изготвянето на доклада. Но дори и тези
оплаквания да бяха основателни, то такова нарушение на съдопроизводствените правила не
обуславя недопустимост на първоинстанционното решение, съответно обезсилването му, в
каквато насока е искането в жалбата. Ответницата в настоящото производство не е
ангажирала доказателства, че е придобила притежаваните от ищеца ½ ид.части от
процесните имоти на основание давностно владение. В тази насока са единствено
твърденията й, включително и относно отдаването им под аренда. Отдаването под наем или
аренда не е обаче действие от посочената категория, като довод в тази насока е, че
наемодателят или арендодателят може да не е единствен собственик на отдавания под наем
или аренда имот и е възможно изобщо да не притежава право на собственост върху него.
Доколкото районният съд е осигурил изпълнението на основната функция на доклада, като е
обезпечил правилността на изводите си относно релевантните факти, то постановеното от
него решение по същество на спора кореспондира с приложимия материален закон.
Като охранителен акт, който засяга правата на трети лица, извън посоченото в него
лице, и който не отразяват действителното фактическо и правно положение, с оглед
разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК, издаденият на ответницата Нотариален акт № №.., т.12,
рег. № 13864, дело № ...г. на нотариус Т. Б., нотариус с район на действие ВТРС, правилно е
бил отменен от съда до размера от ½ ид.части от процесните имоти, правото на собственост
върху които принадлежи на ищеца.
Неоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба за друго допуснато
процесуално нарушение - неуведомяване на ответницата за възможността да ползва правна
помощ, тъй като това съдът е сторил със съобщението от 18.11.2020г., връчено й лично на
24.11.2020г.
По съображения от изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение, с което е уважена исковата претенция, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение, което е реално заплатено от страната на упълномощения от нея адвокат,
видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 568/17.05.2021г. по гр.дело № 2223/2020г. по описа на
Районен съд – ВТ.
ОСЪЖДА К. ИЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес с. С., община С., ул.“Т.“ № 6 ДА
ЗАПЛАТИ на ИЛ. ГР. К., ЕГН ..., с адрес град София, ж.к. М, бл..., вх... ет.5, направените
във въззивното производство разноски – в размер на 600.00 /шест стотин/ лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5