ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1411
гр.Бургас, 28.07.2020г.
Административен съд Бургас, двадесет
и първи състав, в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав
:
СЪДИЯ :
Веселин Белев
като разгледа докладваното от съдията-докладчик а.д. № 1500
по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на С.Б.В. с ЕГН:********** със съдебен адрес ***
Китанчев 41, против Районна прокуратура Бургас. Иска се присъждане на
11 530лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди,
произтекли от бездействието на ответника, считано от 05.11.2019г., да върне на В.
веществени доказателства (парични знаци), иззети по посочено досъдебно
производство. Обосновавайки искането си ищцата прави довод, че бездействието на
прокуратурата да се върнат веществените доказателства представлява
административна дейност и когато тя е незаконна, обезщетението следва да се
търси по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
При изложените
в исковата молба обстоятелства настоящият съд приема, че делото не му е
подсъдно.
Съгласно
чл.110 ал.1 и 5 от НПК
веществените доказателства трябва да бъдат подробно описани в съответен протокол,
а парите се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет,
или в Българска народна банка.
Правният
статус на прокурора, като орган, ръководещ предварителното производство, го
дефинира като правозащитен, а не административен орган. Изземването и
съхраняването на веществените доказателства е дейност, която прокурора (лично
или чрез ръководените от него разследващи органи) извършва само при
осъществяване на правозащитна дейност. Тази дейност няма административен
характер, поради което причинените при нейното осъществяване вреди не могат да
бъдат търсени от държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Тъй
като се касае за дейност на разследващ орган при извършване на правозащитната
функция на държавата, би следвало обезщетението за вреди да може да се търси по
реда на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ,
но последната изброява лимитативно хипотезите, при които гражданите имат право
търсят от държавата обезщетение за вреди, причинени от разследващите органи,
прокуратурата или съда.
Настоящият
случай не попада в нито една от хипотезите на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ,
който урежда правото на обезщетение за вреди от дейността на разследващите
органи и прокуратурата на граждани, които са имали качеството на
обвиняем/подсъдим/осъден, но не и качеството на пострадал от престъпление. Този
законодателен подход лишава ищцата от възможността да използва реда на
специалния Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди. Искът и за вреди следва да бъде
разгледан по общия исков ред, съответно с общо материалноправно основание по Закона за задълженията и договорите.
Компетентен да разгледа такъв иск е съответния районен съд, в случая - Бургаски.
В този смисъл е тълкуването на закона, възприето в правораздавателната практика
и изразено в определение № 20/15.03.2017г. по а.д. № 69/2016г. на ВАС, 5-членен
състав.
Налице
са предпоставките по чл.135 ал.1 и 2 АПК – делото следва да се изпрати по
подсъдност на Районен съд Бургас.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по а.д. № 1500/2020г. на Административен съд Бургас.
ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ делото на Районен съд Бургас.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: