Определение по дело №156/2018 на Окръжен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№204

 

гр. Силистра, 04.07.2018г.

 

 

Силистренски окръжен съд, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА

                                                     КРЕМЕНА КРАЕВА

 

 

разгледа докладваното от съдия Д. Стоева ч.гр.д № 156/2018г. по описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 247 от 15.05.2018г., постановено по гр.д. № 594/2017г. по описа на ДРС, е върната искова молба с вх.№ 958/23.11.2017г. ведно с приложенията й, на Т.О. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Осъден е Т.О. да заплати на А.И. сумата от 400 лв., представляващи направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от това определение, е останал Т.О., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и върне делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

СОС, като се запозна с делото и с депозираната частна жалба, прие за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение ДРС е прекратил производството по делото поради  липса на правен интерес, като е приел че на 23.11.2017г. ищецът е предявил своите претенции за собственост по давностно владение върху имоти, които вече са били предмет на дело за съдебната делба /гр.дело № 649/2016г. по описа на ДРС/ и по това дело към датата на предявяване на настоящия иск е налице влязло в сила решение за допускане на делбата по отношение на същите имоти.

Видно от изготвената справка за движението на делбено гр.дело № 649/2016г. по описа на ДРС,  делото е образувано  на 29.12.2016г. и по него участват същите страни. Поискана е  делба на три наследствени имота, два от които са процесните. С Решение № 109/26.05.2017г., влязло в сила на 14.06.2017г., е допусната делбата на имоти с №№ 028011, 031002 и 042014 между съделителите и при квоти съгласно ЗН.

Съдебното производство за делба е уредено от Закона като особено исково производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно провоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство, но преди влизане в сила на решението за допускане на делбата. В настоящият случай обаче ищецът е предявил на 23.11.17г. своите претенции за собственост по давностно владение върху два от имотите, предмет на съдебната делба по гр.дело № 649/2016г., т.е. след като вече е било налице влязло в сила решение за допускане на делбата.

Съдебната практика е категорична, че споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 344 ГПК, с което се допуска делбата. Това решение формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Предвид това забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от правоимащата страна в производството или не. Налице е обективно тъждество на производствата дори при различен спорен предмет, тогава когато предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си предмета на обуславящото, както и когато между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.

Всичко изложено до тук налага извод за недопустимостта на настоящия иск поради наличие на сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и разясненията, дадени с мотивите на ВКС, развити по т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК. Като е достигнал до същия краен извод, ДРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложеното, СОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 247 от 15.05.2018г., постановено по гр.д. № 594/2017г. по описа на ДРС.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВнАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната .