№ 895/25.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІI – касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
ноември, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
МАРИЯ ХУБЧЕВА 2.
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Георги Кацаров |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 955 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на А.П. У. с ЕГН **********
***, против Решение № 338/20.07.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 259/2022 г.
по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1006-003641/12.02.2021
г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, Сектор ПП, с което на касатора на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1
000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 3 месеца.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е незаконосъобразно. Посочено е, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, което само по себе си е основание за отмяна. Релевираните оплаквания
се свеждат до нарушения на материалния и процесуалния закон, които обуславят
незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли се да бъде отменено решението
на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по касационната жалба –
Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, редовно призован, не се представлява.
По делото е постъпила Писмена защита вх. № 9426/22.11.2022 г. в която се излага
становище по доказателствата и съществото на спора. Претендират
се разноски за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено
възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е потвърдил Наказателно постановление № 20-1006-003641/12.02.2021
г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, Сектор ПП, с което на касатора на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок
от 3 месеца.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че като водач на МПС „** **“ с рег. № РА ****,
което на 17.03.2020 г. около 16,37 часа, е
управлявал в гр. Пазарджик по ул. „***“ в посока кръстовище с ул. „***“, като при
максимално допустима скорост за движение в населено място от 50 км/ч, той се
движел с 130 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство- мобилна радарна система ARH CAM S1 № 11743bb, която отчела
движение със скорост от 134 км/ч, т. е. превишение на скоростта от 84 км/ч, но
от засечената скорост били извадени 3%, каквато е възможната технически допустима
грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100
км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на
скоростта от 80 км/ч. Всичко
това съставлявало нарушение на чл. 21 ал.1 от
ЗДвП, поради което от страна на контролните органи била извършена справка за
собственика на МПС, с което било извършено нарушението, като се установило, че
това е И. Г. Л..
На 06.10.2020 г. собственикът на МПС – Л. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която
посочил, че на 17.03.2020 г. около 16,37 часа собственият му лек автомобил „*** ЛИ“ с рег. № РА
*** е бил управляван от касатора, като
попълнил пълни данни за същия. Поради
тази причина били предприети действия по установяване на водача А.П.У. и съставяне на същия на АУАН.
Тъй като той не бил открит, АУАН Бл. № 559648/05.11.2020 г. бил съставен
в негово отсъствие в присъствието на свидетел на съставяне на акта.
На 23.01.2021 г. У. бил
открит като АУАН му бил предявен, но след запознаването с него нарушителят
отказал да го подпише, както и да получи екземпляр от същия, което било
удостоверено по надлежен ред с подпис на свидетел на отказа.
Процесното административно
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета
в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена в Наказателно
постановление № 20-1006-003641/12.02.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр.
Пазарджик, Сектор ПП.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е безспорно установено от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти
по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не
е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В допълнение
и предвид наведените отново възражения и пред настоящата съдебна инстанция съда
намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място, се наказва, за превишаване
над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого
е предоставил моторното превозно средство.
Според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок
от получаването на санкционният акт, ако не е управлявал МПС, собственикът може
да представи в съответната ОД на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство,
за да се анулира издаденият спрямо него санкционен акт. В случая, видно от материалите
по делото, е че собственикът е вписал под страх от наказателна отговорност за
невярно декларирани данни, че МПС е било предоставено от него и управлявано на
въпросната дата, час и място от касатора.
По-нататък, при предявяване на
АУАН, касаторът не е възразил срещу повдигнатото му административно
обвинение, нито пък е заявил или посочил пред актосъставителя обстоятелството,
че не той е управлявал МПС, а друго лице. Такива възражения и обяснения
не са били дадени и впоследствие в писмен вид в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
В тази
насока твърдението на касатора, че не той е управлявал процесното МПС на
инкримираните дата и място, а В. К. Н., в качеството му на наемател и по силата
на сключен договор за наем от 16.03.2020 г., по силата на който процесното МПС
е предоставено за временно и възмездно ползване на Н.за времето от 16.03.2020
г. до 20.06.2020 г. е неоснователно. Правилно районният съд е приел, че липсват доказателства за това, че договора за
наем с Н. не е антидатиран и изготвен за да бъде избегната
административнонаказателната отговорност на касатора. Правилно е прието, че ако
действително този договор е съществувал към датата на нарушението, той би бил
представен в АНП още при предявяване на АУАН или с депозираната пред съда
жалба.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Пещера следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
С оглед този изход на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника за касационната инстанция и съобразно с нормата на чл.
63д, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството,
съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 338/20.07.2022 г., постановено по н.а.х. дело №
259/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА А.П. У. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на
ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 лева (осемдесет
лева) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/